№ 3713
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110137215 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 и следв. ГПК, вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл. 107
ЗЕ от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, срещу С. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, с който се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 239,98 лв.,
представляваща незаплатен остатък от цената на доставена и ползвана, но
незаплатена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. АДРЕС – къща с
клиентски номер ***************.
Ищецът твърди, че с ответника са в облигационни отношения относно
доставката на електрическа енергия на посочения по-горе имот, по отношение
на който ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия.
След издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 31881/22 г. на СРС, ГО, 69 с-в длъжникът по нея – ответник
по настоящото производство, е извършил плащане на сума в размер на 548,70
лв., с която частично е погасено задължението, като е останала незаплатена
претендираната в настоящото производство главница от 239,98 лв. и 16 лв.
непогасени разноски в заповедното производство. Ищецът претендира
установяване на вземане за посочените суми, както и присъждане на
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на задължението. Претендират се и сторените в хода
на делото разноски.
Ответникът в депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК
1
признава изцяло иска, като твърди, че го е погасил вземането в пълен размер
чрез заплащане и на сумата от 239,98 лв. на 31.08.2023 г., и моли за
постановяване на решение при признание на исковете, като наред с това е
отправил искане към съда претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат сведени до минимум. С оглед направеното
признание, ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразено със заявеното от
ответника признание на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна
страна:
Въз основа на признанието на ответника приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземането, което е предмет на предявените искове, и че
предявеният иск е изцяло основателен.
Установява се, че в хода на настоящото исково производство
ответникът е заплатил претендираната сума от 239,98 лв. на 31.08.2023 г.,
което е видно от представеното с отговора на исковата молба преводно
нареждане и не следва ответницата да бъде осъдена да заплати тази сума
втори път. Макар и да признава иска и предвид ангажираните доказателства,
че задължението е удовлетворено, ответникът е станал повод за завеждане на
делото поради частичното плащане на задължението на 04.08.2022 г. и дължи
разноски, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 16 лв. за непогасена
част от разноските в заповедното производство и 50 лв. за заплатена
държавна такса в настоящото исково производство.
По отношение на адвокатското възнаграждение е нужно съдът да вземе
предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C‑438/22, според
което националният съд е длъжен да откаже да приложи наредба /Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, под
които размери съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение, и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, но
която нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и включително
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно съдът не е обвързан от
минималните размери в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да присъди размер на адвокатско
2
възнаграждение по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, като съобрази
социално-икономическите показатели за страната и спецификата на
настоящия казус.
С оглед изхода на спора и като съобрази материалния интерес, както и
обстоятелството, че е поискано от ищеца присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв., както и предвид направеното от
ответника признание на иска, заплащане на задължението от ответника в хода
на делото , както и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК , съдът намира в
конкретния случай претендираното от ищеца възнаграждение за
прекомерно, равняващо се на два пъти материалния интерес на иска, поради
което счита, че би било неправилно прекомерното натоварване на
ответницата с отговорност за разноски в пълен размер. С оглед на тези
съображения съдът намира, че следва на ищцовото дружество да се присъди
по справедливост адвокатско възнаграждение в размер на 300лева .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 и следв. ГПК, вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,
ЧЕ С. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи да заплати на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, законната лихва от 32,60 лв. (тридесет и два лева и шестдесет
стотинки) върху вече заплатената сума от 239,98 лв., представляваща остатък
от цената на доставена и ползвана електрическа енергия, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2022 г., до окончателното
плащане на задължението – 31.08.2023 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 31881/22г. по
описа на СРС, 69с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ като погасен поради плащане в
хода на делото предявения на основание чл. 422 ГПК , вр. с чл. 107,ЗЕ
установителен иск за признаване на установено съществуването на част от
вземането на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, срещу ответника С. Х. Г.,
ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 31881/22г., както следва: за сумата
от 239,98лева , представляваща вземане за доставена електрическа енергия
за периода 07.12.21г.- 07.05.22г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК С. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от 16 лв.
(шестнадесет лева) , представляваща непогасена част от разноските в
заповедното производство по ч. гр. д. № 31881/22г. по описа на СРС, 69с-в,
както и сумата от общо 350 лева , представляваща разноски за исковото
3
производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4