РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело №
20221720105860 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Л. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *** , иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ, прилежащ към самостоятелен обект
с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от *** г.,
с адрес: ***, граничещ по скица: на изток – магазин, на север – двор, на запад – гараж, на
юг-двор, на основание давностно владение.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на магазин, към който е
присъединен процесният гараж. Твърди, че е упражнявал явно и необезпокоявано давностно
владение върху същия, на което основание е придобил правото на собственост върху него.
Тъй като ответницата се легитимира като собственик на имота на основание нотариален акт
за покупко-продажба, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за уважаването му и присъждане на разноските за производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения особен представител адв. В., с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че в сградата съществуват два гаража като временно ползването им е било
разменено по уговорка между собствениците, което изключва давностното владение.
Оспорва ищецът да е собственик на магазин, към който да е присъединен гаражът, както и
1
че такова присъединяване е извършено. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. В открито съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № ***, том
I, рег. № *** г., че И.А.Б.и Н.Т.Б. като собственици на дворно урегулирано място,
образуващо парцел ***, в кв. *** по плана на гр. Перник с пространство от *** кв.м., при
съседи: от две страни улици, Б.К.и Д., са учредили на сина си Г.И.А. и на дъщеря си Й.И.А.
безвъзмездно и безсрочно правото да построят върху гореописания им собствен имот
двуетажна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен план върху около 120 кв.м. два
гаража и мазета, като Г. да построи гаража при съседа Б.К. и мазето за този гараж и първия
етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана, Й.и И.А. - да
построи гаража откъм новооткритата улица и мазето зад този гараж и втория етаж от
жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.
От Нотариален акт за учредяване на право на строеж №*** г. се установява, че Г.И.А.,
Й.И.А. и съпругът й Д.В.А. като собственици на дворно урегулирано място с площ от ***
кв.м., находящо се в землището на гр. Перник и съставляващо по регулационния план на
същия град парцел *** за имот планоснимачен номер ***, при граници: улица – от две
страни, Д. и Т.Н.и К.С.С., са учредили на племенницата на първия и дъщеря на втория и
третия Л. Д. Г. правото на строеж, по силата на което да построи за себе си съобразно
одобрен архитектурен план в източната част на подробно описания по-горе имот и да стане
изключителна собственица на търговска постройка /магазин/ с площ от около 30 кв.м.
С разрешение за строеж № *** г. от отдел „ТСУ“ при Община Перник е одобрен
архитектурен проект за гараж 3,50/8 м.
Видно от Акт за узаконяване № *** г., издаден от Община Перник, че е узаконено
преустройството на гараж в магазин за хранителни стоки върху парцел *** по плана на гр.
Перник, съгласно одобрен архитектурен проект.
От Становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна
безопасност с рег. № *** г., издадено от ОД на МВР, РУ „Пожарна безопасност и
спасяване“-гр. Перник се установява, че магазин за хранителни стоки на адрес: ***, е
изпълнен в съответствие с изискванията за пожарна безопасност.
Съгласно удостоверение № *** г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Магазин за
хранителни стоки“ *** кв.м., издадено от Община Перник, строежът в УПИ ***, кв. ***, по
плана на ***, а съгласно КК и КР на гр. Перник в ПИ с идентификатор *** е изпълнен в
съответствие с одобрени приекти и издадения Акт за узаконяване № *** г., съгласно
представения констативен акт обр. *** г. и изискванията към строежите съгласно чл. 169,
ал. 1 и 2 от ЗУТ.
Съобразно справка № *** г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания,
2
отбелязвания и заличавания в СВ-гр. Перник за имот с идентификтор ***, сграда за
търговия с площ *** кв.м., на *** г. е вписано учредяване на договорна ипотека от
ипотекарни длъжници Л. Д. Г. и В.Д.Г..
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено на *** г. от Община Перник, че
Л. Д. Г. и В.Д.Г. са сключили граждански брак на ***г.
От удостверение с изх. № *** г., издадено от Агенция по вписванията, се установява,
че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето В.Д.Г. към *** г. не е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
По делото са приети договор за наем от *** г. и от *** г., сключени между Л. Д. Г., в
качеството на наемодател, и „ЕФМ“ ЕООД в качеството на наемател, с предмет
предоставяне за временно и възмездно ползване на помещение за магазин за хранителни
стоки, намиращо се в ***.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том**, рег. № ***,
дело № *** г. Т.Л.Т. продава на Е. И. Р. правото на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ведно с целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК с предназначение жилище-апартамент, заедно с
прилежащите му гараж и мазе, разположени в сутерена и ½ ид.ч. от общите части на
сградата и тавана.
По делото е прието заключение на вещото лице по проведената съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Н.. Експертът посочва, че процесният гараж по ККР
представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, и е присъединен към магазина,
находящ се в двора на *** – сграда за търговия с идентификатор ***. Няма документи,
указващи кога е извършено присъединяването на гаража към магазина, нито утвърден
инвестиционен проект. Предназначението на гаража с оглед неговото реално ползване е
променено. В момента гаражът е търговска площ към магазина – сграда за търговия с
идентификатор ***, находящ се в двора на ***, а мазетата югозападно от гаража са
преустроени на складови помещения и санитарен възел. В открито съдебно заседание
вещото лице отбелязва, че до мазетата се влиза през гаража и няма друго мазе за обект с
идентификатор ***.1.
Съдът кредитора заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б.Е.Т. и П.С.А. – без дела и родство със страните, и свидетелката Т.Л.Т. – майка
на ответника, без дела със страните.
Свидетелят Б.Е.Т. заявява, че живее на горната улица – ***, и познава ищцата Л..
Влизал е в магазина, зареждал го е със стока. Посочва, че магазинът е направен през 1994 –
1995 г. и още от 1997 г. гаражът е част от магазина. Преди 5 месеца правил основен ремонт в
3
магазина и никой не е идвал да оспори. Не познава Е..
Свидетелят П.С.А. излага, че е взела под наема магазина от Л. и В. Преди около месец
видяла за първи път Е., когато дошла в магазина и крещяла, че всичко е нейно. Магазинът
функиционира от много години, като свидетелката го стопанисва от 2023 г., но е работила в
магазина от 2018 г. при предишния наемодател. Магазинът се състои от две помещения, сега
разбрала, че едното било гараж и по стълбички се влиза в търговския салон. Преди да наеме
магазина му направила основен ремонт и никой не е имал претенции.
Свидетелката Т.Л.Т. заявява, че съпруга й Г. си паркирал колата в този гараж. Той й
споделол, че Л. му се помолила да размени гаражите временно и той се съгласил тя да го
ползва временно. Направила го магазин, а също направила и баня до гаража. Той починал
преди 11 години.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено възприетите
факти като съответстващи на доказателства по делото. Доколкото свидетелката Т. не е
очевидец на уговорката между ищцата и Г., съдът не възприема показанията й в тази част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът е допустим, доколкото ответникът се легитимира като собственик на процесния
имот по силата на договор за покупко-продажба, с оглед на което за ищеца е налице правен
интерес от предявения иск.
За успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание –
давностно владение.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС
въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените
необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато и
спокойно.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на основание
Нотариален акт за учредяване на право на строеж № *** г. ищцата е придобила правото на
собственост върху магазин, изграден в парцел *** в кв. *** по плана на гр. Перник. Въз
основа на разрешение за строеж от *** г. и акт за узаконяване от ***г., издадени от Община
Перник, е извършено преустройство на гаража, граничещ с магазина, като стената, която ги
дели, е премахната, и на *** г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на
4
обекта.
От събраните гласни доказателства се установява, че от 1997 г. ищцата упражнява
непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху гаража, граничещ с магазина,
и представляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор *** Предвид начина на
упражняване на фактическата власт – чрез извършване на преустройство на гаража и
присъединяването му към магазина на ищцата и впоследствие ползването му като част от
търговското помещение, извършвайки всички действия, характерни за собственика, съдът
прави извод, че фактическата власт е осъществявана с намерение за своене.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е придобил правото на собственост
върху процесния гараж чрез десетгодишно давностно владение.
Доколкото от заключението на вещото лице се установява, че в югозападната част на
гаража е разположено и мазето, прилежащо към жилище с идентификатор *** по КККР на
гр. Перник, което е единственото складово помещение за жилището и до което няма друг
достъп освен през гаража, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 98 ЗС, избените помещения не са самостоятелни
обекти на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови
помещения и следват собствеността на жилището. Същите биха могли да бъдат
придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо
самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то
при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг
самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на
такова (напр. на жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно
предназначение) - в този смисъл Решение № 70 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3602/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 27 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2021 г., I г.
о., ГК на ВКС и др.
В случая мазето, прилежащо към жилище с идентификатор *** по КККР на гр.
Перник, не е предмет на настоящото производство, тъй като искът е предявен единствено за
прилежащия към жилището гараж, поради което съдът не следва да се произнася със сила на
пресъдено нещо относно правото на собственост върху мазето.
С оглед изложеното и за яснота, че пределите на силата на пресъдено нещо не
обхващат прилежащото мазе, разположено в югозападната част на гаража, същото следва да
бъде означено в диспозтива на решението като граница на гаража, на който ищецът се
признава за собственик на заявеното оригинерно основание.
По възраженията на ответника, съдът намира следното:
Във връзка с възражението, направено от ответника с писмената защита, че по делото
не са представени доказателства, че в полза на ищцата е учредено право на строеж от
собствениците на имота, следва да се отбележи, че правото на собственост на учредителите
Г.И.А., Й.И.А. и съпругът й Д.В.А. върху дворно урегулирано място с площ от *** кв.м.
съгласно Нотариален акт за учредяване на право на строеж №***г. е оспорено едва с
5
писмената защита, поради което е преклудирано. На следващо място, в случая предмет на
иска е придобиване от ищцата на правото на собственост върху процесния гараж на
оригинерно основание, поради което обстоятелството дали на основание учреденото право
на строеж тя е придобила собствеността върху граничещия с него магазин е ирелевантно.
Неоснователни от гледна точка на заявеното придобивно основание са и възраженията,
касаещи законността на преустройството на гаража. Извършеното преустройство се
установява не само от писмените доказателства, чиято доказателствена стойност е оспорена
от ответника, но и от събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице по
проведената СТЕ и се цени от съда единствено като израз на намерението за своене. С оглед
изложеното обстоятелството дали преустройството е извършено съобразно нормативните
изисквания е ирелевантно.
Неоснователно е и възражението, че гаражът е бил отстъпен на ищцата за временно
ползване от съпруга на свидетелката Т. Т. – Г., доколкото същата няма непосредствени
впечатления на уговорката му с ищцата и показанията й не могат да бъдат ценени относно
този факт. От друга страна, дори да се приеме, че ищцата е установила фактическа власт
върху гаража на основание уговорка за временното му ползване с Г., то от показанията на
свидетелката се установява, че последният е починал преди 11 години, през което време
ищцата е продължила да упражнява фактическа власт върху гаража, извършвайки действия,
установяващи по категоричен начин намерението й за своене. Ищцата не е съсобственик в
наследствен имот, за да е нужно да манифестира пред останалите наследници превръщането
на държането във владение, поради което дори да се приеме за установено наличието на
такава уговорка, считано от смъртта на посоченото лице, придобивната давност за имота
отново е изтекла.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски за производството.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, че ищецът е сторил
разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лв., а от
представените по делото преводни нареждания и разписки се установява, че е направил
разноски и за депозит за особен представител, такса превод, такса вписване в СВ, два броя
съдебни удостоверения, държавна такса по делото и депозит за вещо лице в общ размер
1125,09 лв.
По своевременно направеното от особения представител на ответника възражение за
прекомерност, съдът н маира следното:
Съобразно чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
възнаграждението по вещни дела се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
6
имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка, но не по-малко от 1500 лв. за
недвижими имоти или вещни права върху тях. С оглед изложеното, предвид фактическата и
правна сложност на делото, претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено на 1500,00 лв.
Предвид изложеното на ищеца следва да се присъди сумата 2625,09 лв. - разноски за
производството по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Л. Д. Г., ЕГН **********, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, представляващ
ГАРАЖ, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Перник,
одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо обекта от *** г., находящ се на адрес: ***, представляващ според
заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза
самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на гр. Перник, с граници: на изток –
магазин, на север – двор, на запад – гараж, на юг-двор, и на югозапад - мазе, прилежащо към
самостоятелен обект с идентификатор ***, на основание давностно владение.
ОСЪЖДА Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 2625,09 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева
и девет стотинки/ – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7