№…………..../……………2019
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, четиринадесети състав,
в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 2284 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по искане на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП за допълване/изменение на Решение № 48 от 16.01.2019
година в частта на разноските. По съображения, че решението на съда е
постановено с оглед новопредставени от страната доказателства, т.е. не са
ангажирани своевременно в хода на ревизионното производство, се претендира
присъждане на разноски в размер на 1438.67 лева.
Ответната
страна оспорва искането в писмено изразено становище, като се позовава на
чл.155, ал.3 от ДОПК, изключващ приложението на чл.161, ал.3 от ДОПК. С
отговора е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 16.01.2019 година по отношение на разноските, за които съдът е
изложил мотиви, но не се е произнесъл с решението.
Съдът, преценявайки искането с
оглед данните по делото, приема следното:
Молбата за допълване на решението
от 16.01.2019 година в частта на разноските е подадена в предвидения от закона
срок, поради което образуваното производство е допустимо.
С Решението от 16.01.2019 година Административен съд Варна отменя Ревизионен акт №
Р-03000316006268-091-001 от 19.04.2017 година на органи по приходите при ТД НАП
Варна, потвърден с Решение № 221 от
07.07.2017 година на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Варна, в частта, с която за
"М.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Дългопол, база МТС, представлявано от управителя М.Д.И., са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 година над сумата
от 4.06 /четири цяло и шест стотни/ лева, до 1030.41 лева главница и
съответната част на лихвата, както в частта, с която са установени допълнителни
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 година в размер 23 801.24 лева
главница и 5 138.81 лева лихви, като отхвърля жалбата в останалата част.
Искане за присъждане на разноски независимо
от изхода на спора е заявено от процесуалния представител на ответната страна в
заседанието по същество, съдържат се и в представената в същото заседание
писмена защита.
По делото няма спор, както по
отношение отменената част на ревизионния акт, така и по своевременно
направеното искане. Спорът е относно наличието на хипотезата на чл.161, ал.3,
предл. първо от ДОПК.
Съдът намира за неприложима в
настоящия процес разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК предвид обстоятелството,
че експертизата, чието заключение е послужило основно при обосноваване на
изводите по спора, е изготвена въз основа на анализ на данни от счетоводството
на дружеството, които, при проявена активност в изпълнение на разпоредбата на
чл.155, ал.3 от ДОПК, ревизиращите органи биха могли да изследват и съобразят
при изготвяне на ревизионния акт. Изрични са обясненията на вещото лице в
съдебно заседание за изготвяне на заключението му въз основа на счетоводните
записвания на дружеството, съпоставени с първичните и вторични документи, и
справки. Още повече, при безспорните факти по отношение на получените от
дружеството средства и оформилият се спор, отнасящ се само до тяхното
счетоводно отчитане, който е налагал на органите по приходите съсредоточаване
върху начина, по който то е извършено с по-задълбочена проверка на
счетоводството.
Предвид изложеното съдът намира
искането за допълване на решението за неоснователно. За неоснователно съдът
намира и искането на ответната страна за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка, като приема, че отсъствието в диспозитива на произнасяне не
може да бъде преодоляно по реда на института на поправка на очевидна фактическа
грешка.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за допълване/изменение на
Решение № 48 от 16.01.2019 година в частта на разноските с присъждане на сумата
от 1438.67 лева на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет/ дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: