Определение по дело №2814/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………….2019г

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав

в закрито съдебно заседание двадесет и четвърти януари 2019г

в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:      ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д. № 2814 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 79316/30.11.2018 на „БЪЛГЕРИЪН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТС 4“ ЕООД, срещу решението на ВРС-ХХХVс-в № 4131/17.10.2018 по гр.д.№ 15654/2017, с което са отхвърлени предявените от дружеството „БПД 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Лозенец“ ул.„Филип Кутев“ № 137 бл.1 ет.2 срещу „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 Варна Тауърс–Е и „Електроразпределение Север“ АД /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 Варна Тауърс–Е, искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10984,52лв, представляваща имуществени вреди, осъществени в периода м.май 2014г–м.юни 2015г, поради противоправното поведение на ответниците, съставляващи разликата между заплатените суми и стойността на ел. енергия, които ищецът би бил задължен да заплаща, при смяна на доставчика на ел.енергия, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска–12.06.2016г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, като е осъдено дружеството да заплати на първия ответник „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД сумата 1032лв - разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и на „Електроразпределение Север“ АД /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ сумата 1032лв-разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Излага, че ВРС правилно е установил фактическата обстановка и затова няма доказателствени искания. Намира спора за изцяло правен.

Моли за отмяната решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на дружеството, ведно със законната лихва.

          Претендират се и сторените за двете инстанции разноски

 

В писмен отговор вх.№ 85268/27.12.2018, подаден по реда на чл.263 ал.1 ГПК от двете енергийни дружества „ЕНЕРГО ПРО-ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ЕООД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /предходно наименование “Енерго Про Мрежи“АД/, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Молят за потвърждаване на обжалваното решение, като и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въз основа на становищата на страните, въззивният съд съобрази следното:

Що се отнася до оплакването за допуснати процесуални нарушения, същото се свежда до това, че след като съдът е дал изрични указания на ищеца да уточни правната си квалификация на иска и в тази връзка дружеството е посочило, че претендира обезщетение на извъндоговорно основание–от деликт, т.е. в резултат на вреди във вид на претърпени от дружеството загуби в резултат действията на служители ответниците, РС е отхвърлил иска с мотиви, че претендираното обезщетение би следвало да произтича от отговорността на ответните дружества по силата на съществуващите между тях и ищеца договорни отношения.

Предвид изложено, въззивният съд приема, че правна квалификация на иска е била правилно определена, в съответствие с което е разпределена и доказателствената тежест правилно, като по делото са били събрани допустимите и относими доказателства за релевантните за спора факти. Ето защо не е налице хипотезата, визирана в т.2 от задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС.  Не е налице хипотезата на т.3 от ТР № 1/2013г. Страните нямат заявени искания за допускане на доказателства за новонастъпили обстоятелства или за новооткрити доказателства.

Що се отнася до изведените от РС крайни правни изводи, същите касаят прилагането на материалния закон, т.е. спорът изцяло е по правото. В тази насока въззивинят съд може да формира самостоятелни правни изводи, като реши спора при наличния доказателствен материал. 

Ето защо производството по делото следва да бъде насрочено в о.с.з.

Воден от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА за 12.02.2019г от 13.30ч., за която дата час да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: