Решение по дело №384/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 11
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700384
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен, 22.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                         Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Р. Хаджидимитроваа, като разгледа докладваното от съдията АД № 384 по описа за 2020 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на „М.“ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.П.Д., чрез адв.С.Ж., против Решение с рег.№ 32-284829/30.09.2020г. към MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г., постановено от Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с №11 по декларацията, определена е митническа стойност на стоката в размер на 1905.20 лв. по реда на чл.74 §2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и е разпоредено да се коригира митническата декларация за стока №11, в частта ѝ относно код на стойността, статистическа стойност, изчисляване на вземанията и рекапитулация, да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС, начислените суми за мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са заплатени и са посочени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 244.25лв., ведно с лихва за забава, с дата на възникване на задължението - 28.04.2017г. на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.77 §2 от Регламент (ЕС)№ 952/2013.

В жалбата се излагат доводи, че решението на Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е незаконосъобразен административен акт, поради неговото противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки. Според жалбоподателя, административният орган не е доказал, че стойността за митнически цели на внесената стока следва да бъде определена на базата на „справедливи цени“, които касаят „сходни стоки“ в размер на посочената в решението цена. Стоките, внесени от трети лица, които били взети предвид от ответника при определяне на новата митническа стойност, били остойностени на килограм, докато предметите на процесния внос, били индивидуално определени и имали стойност на единица бройка. Твърди се още, че атакуваният акт е немотивиран, понеже не става ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения ред, въпреки представените от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на стоките. Неправилно била определена митническа стойност по чл.74 §2 б.“б“ от МК, понеже митническите органи не са установили, че стоките, внесени от трето лице, които са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни“ стоки, посочено в чл.1 §2 от Регламент за изпълнение №2015/2447. Отправеното към съда искане е за отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

  В съдебно заседание оспорващото дружество „М.“ООД се представлява от Адв. Ж., която поддържа жалбата на изложените  в нея основания.

 Ответникът– Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител– гл.юрисконсулт Лора Сърбинска, пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

 След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд Шумен приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2017г., от „М.“ООД- *** били представени в митническо учреждение „Варна Запад“ документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“ на 15 бр. артикула в 520 колета с тегло 8228.00 бруто кг., внос от Китай, по единен административен документ /ЕАД/ митническа декларация MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г. на обща стойност 8727.70 долара на САЩ при валутен курс 1,80978 за 1 USD. Декларацията е приложена на стр.36 от делото и съдържа всички реквизити по приложение 9 допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на Комисията(ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015 година. Стоката била с условия на доставка по INCOTERMS- CFR Варна /стойност и навло/  и била транспортирана с контейнеровоз. Стока №11 е декларирана с тарифен номер **********- 40 бр. велосипеди с нетно тегло 604.25кг. и с цена 640,00 долара на САЩ. Била декларирана митническа стойност 1158.26лв. Контрагент на вносителя от китайска страна и изпращач на стоката бил Ynuo International Trade Co LIMITED, град YIWU, Zherjiang. Към декларацията вносителят приложил фактура за покупко-продажба № DR1702544 от 22.02.2017г. с опис на стоките, която съдържа тяхната характеристика и цена. Общата стойност на фактурата възлиза на 8727,70 USD (осчетоводени 116108,19 лева по курс на щатския долар на БНБ за 28.02.2017г. – 1,84564 лв. за 1 USD), a процесната стока - 40 броя велосипеди е с обща стойност 640,00 USD (аналитично за 40 бр.велосипеди осчетоводени 1181,21 лева по същия курс на щатския долар) и единична цена 16,00 USD (29,53 лева).

Стойността на фактурата е платена на доставчика YNUO INTERNATIONAL TRADE CO.

Приложен бил и транспортен документ с реквизити по чл.110 от Кодекс на търговското корабоплаване- коносамент/морска товарителница/ с №YMLUM232306676 и номер на резервация М232306676, на заповед, джиросан на получателя „Мелпомена“ЕООД от доставчика на стоката „Сийбридж Ейджънсиз“ЕООД, както и фактура с №0000037947/24.04.2017г. издадена от доставчика за транспорта.

  Митническата администрация извършила последваща проверка във връзка с получена информация от OLAF чрез справка и сравнителен анализ в база данни COMEXT на Евростат и в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи „МИС3А“ за внос на идентични или сходни на процесната стоки, при която било установено, че митническата стойност на декларираните стоки по позиция с № 11 е по-ниска – 1,92лв. за кг. спрямо справедлива цена 5,61лв. за кг.

 На основание чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „Мелпомена“ЕООД било изпратено писмо рег. № 32-79248/ 11.03.2020г., получено от него на 13.03.20202г., с което било изискано да се представят в 10-дневен срок документи необходими за установяване стойността на стоките и да се декларират писмено обстоятелства, като отношения с продавача, условията по продажбата, плащания към доставчика и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност. В указания срок не били представени документи и сведения. На 13.08.2020г., било изготвено Становище от Началник сектор „Митнически процедури“, отдел „Митническа дейност“/стр.32/ относно определяне на нова митническа стойност на процесната стока, като за база е приета MRN 16BG002002H0146343/09.12.2016г. с осреднена митническа стойност на стока велосипеди- 47,63лв. на брой.

  Със съобщение по реда чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-240533/18.08.2020г. (стр.49), дружеството- вносител било уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за декларирана стока №11 по ЕАД MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че независимо от представените от него документи по вноса, митническите органи установяват съмнения, че декларираната митническа стойност на част от внесената стока не е действително платената или подлежаща на плащане цена. Не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Посочено било, че съгласно чл.140 §2 от Митническия кодекс на съюза, който предвижда, че ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради това и на основание чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от параграф две на същия член, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. За процесните стоки, предвид наличието на данни в националната база за оформени митнически декларации в същия или приблизително същия момент на сходни стоки били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки следвало да бъдат приложени методите за определяне на митническа стойност по §2 б.“б“ на чл.74 от регламента, поради което е приета осреднена митническа стойност 47,63лв./бр., която е най-ниската от намерените резултати за други вносители. Дружеството било уведомено за започнало административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и му била дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл.22 §6 от регламента.

Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ издал оспореното Решение с рег. № 32-284829/30.09.2020г. към MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г.

Ответникът сочи в решението си, че непредставянето на доказателства от дружеството- договори, оферта, заявка, платежни документи, кореспонденция и др. с китайското дружество е предпоставка за основателно  съмнение на митническите власти относно реалната стойност на декларираните с посочената митническа декларация стоки по позиция 11. При сравнителен анализ на данни за внесените стоки било установено, че митническата стойност на декларираните велосипеди по процесния ЕАД в размер на 1,92лв./кг., била занижена спрямо средностатистическата в ЕС в размер на 5,61лв./кг., възниквали основателни съмнения относно декларираната от дружеството митническа стойност. Във фактурата за закупената стока не било посочено начин и срок за заплащане между контрагентите. В случая не били открити идентични стоки предмет на внос за периода от същия износител еднакви във всяко отношение с процесните,  но били намерени резултати за сходни стоки от други вносители, които да не са необичайно ниски- 3 броя ЕАД, от които като база за определяне на митническа стойност по чл.74 §2 букви „б“ била приложена най-ниската стойност в размер на 47,63лв./бр., съгласно правилото на чл.141 от Регламента за изпълнение. С оглед на което в т.1 от диспозитива на административния акт, Директорът отказал да приеме декларираната митническа стойност и на основание чл.74 §2 от Регламент № 952/2013г. определил нова митническа стойност в т.2 на стоките в размер на 1905.20лв. В точка 3 от диспозитива на оспорения административен акт разпоредил да се коригира митническата декларация в съответствие с установените от органа в т.2 от решението нови митнически стойности по четири графи. В т.6 от диспозитивната част на административния акт, във връзка с извършената корекция на MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г. била установена дължимата сума за доплащане за ДДС в размер на 244.25 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013. За дата на възникване на митническото задължение била определена 28.04.2017г.

       Решението било връчено на „Мелпомена“ЕООД на 02.10.2020г., и било оспорено по съдебен ред в законоустановения срок с жалба с вх.№32-299727 от 14.10.2020г. по описа на ТД Северна Морска.

       По делото е приобщена административната преписка, включваща митническата декларация, ведно с придружаващите я документи и са представени и приети в открито съдебно заседание извадки от THESUS и МИС3А/стр.72 от делото/, както и три ЕАД, сред които MRN 16BG002002H0146343/09.12.2016г. за внос на велосипеди от Китай с тарифен код **********, послужила като основание за определяне на нова митническа стойност на процесните стоки/стр.77 от делото/.

       По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че цената по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г., е платена изцяло по банков път на 05.05.2017г. от сметка в „УниКредит Булбанк“АД. Същата е осчетоводена в размер на 8727.70 USD, съответстващо на сума в размер на 116108.19 лева при обявен курс на БНБ за 28.02.2017г.- 1,84564лв. за 1 USD. Дружеството е формирало цената на доставената стока на общата сума 50499.56 лв., сумирана от всички разходи свързани с доставката чрез счетоводна сметка 3041„Стоки на склад“, като е включило доставната цена на стоката- 15614,01лв., заплатените мита по декларацията- 5680,26лв. и терминални, транспортни и др. разходи- 1107,75лв. Процесните стоки са били заведени в счетоводна сметка №3041 „Стоки на склад“, като е посочено количество велосипеди по размер, единична и обща цена.

Според вещото лице счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно. Така изготвената съдебно-счетоводна експертиза е изслушана в съдебно заседание и е приета от страните по делото без възражения, поради което съдът я кредитира като обективно и безпристрастно изготвена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение , поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ, вр.чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г.- Началник на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.

Атакуваният по съдебен  ред акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-процесуалните правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Актът съдържа изложение на възприетите относими за случая юридически факти, като  е цитирана приложимата  правна уредба и същият подлежи на съдебна проверка за неговата материална законосъобразност. При издаването му обаче са допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.

 Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.

Съгласно чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от Регламент № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от 11.03.2020г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 ал.2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент № 952/2013г.  В тези хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент № 952/2013г., като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.       

 В настоящия случай административният орган е определил  различна митническа стойност на един вид стоки- велосипеди по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за  деклариране  на необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на данни за средностатистическа стойност за ЕС  за периода 2013-2016г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура/КН/ на ЕС 87120070. В оспореното решение липсват конкретни мотиви относно намерените резултати, като същите са представени едва в хода на делото- Справка от THESUS на стр.75. В процесния ЕАД, стоката е декларирана на брой и съдът намира, че митническите органи неправилно са приложили при установяване на средностатистическата стойност различна мерна единица, съгласно Списък на допълнителните мерни единици в Регламент за  изпълнение (ЕС)  2017/1925 на  Комисията от  12  октомври 2017г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, а именно на килограм. Съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 8712 00 70- велосипеди е p/st или на бройки. Не може да бъде установено от решението и от допълнително представените справки от MIS3A и THESUS как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока. Освен това за справката е ползван код по КН/Приложение I към Регламента/, който обхваща всички велосипеди (включително и велосипеди на три колела за пренасяне на товари) без двигател и същите не са били конкретизирани по допълнителния код на процесната стока- 99/други/.

Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай, като в този смисъл е Решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019г. В настоящия казус в хода на административното производство, както и в съдебното,  ответникът не ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на  декларираната митническа стойност. Видно от приобщените доказателства, дружеството- вносител е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД– фактура, която е именно придружаващия документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законово задължение за сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя, както и посочването като реквизит във фактурата на начин и срок за плащането по нея. От страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока- не е била направена проверка в счетоводството на дружеството или в неговите складове, като видно от експертизата, част от велосипедите не са продадени и вероятно са в наличност и към момента.        

 С оглед на приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността на декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели определяне на стойността по Регламент № 952/2013г. Съгласно чл.70 §1 и 2 от него, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент № 952/2013г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по адм.д.№7052,1о./.

 Според правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455, т.27.

  Разпоредбата на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дефинирани понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се има предвид следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

   В конкретния случай административният орган е направил констатация, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел определяне на митническата стойност на основание втория метод по б.„б“ на §2 на чл.74 от регламента. В тази хипотеза, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в настоящия случай. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации  без да са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение.  Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74 пар.2 б.„б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

 Съдът намира, че сходството на стоките по процесния ЕАД MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г. и по ползваните от ответника митнически декларации  за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, понеже липсват данни за качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките. Посочено е, че за база за определяне на нова митническа стойност е ЕАД MRN 16BG002002H0146343/09.12.2016г. за внос на велосипеди от Китай с тарифен код **********, депозирана от същия вносител „М.“ООД. Видно от приложената декларация в пункт 17 са посочени 55 броя велосипеди без конкретизиран вид и размер по цолове, предмет на внос по ЕАД, с митническа стойност 2619,57лв. В приложената фактура към документа велосипедите са посочени в четири пункта, но без уточнение относно размер и вид. Липсват мотиви в оспорения акт защо не са взети предвид декларации за внос на велосипеди подадени през месеците януари и февруари на 2017г., които предхождат процесната декларация и велосипедите са уточнени по размер.

   С оглед на изложеното, съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемата от чл.141 от Регламента за изпълнение преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки– липсват данни за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни характеристики и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от същото дружество. Върховният административен съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в  което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност. В този смисъл е и Решение № 13962 от 11.11.2020г. по адм. дело № 7054/2020 на ВАС 1о. постановено по сходен казус.

   С оспореното решение е определена нова митническа стойност на стоката от митническата декларация на жалбоподателя в брой велосипеди на стойност 57,23лв. Видно от заключението на експертизата, тази стойност е по- висока или близка до стойността, на която стоките са продадени от вносителя на територията на страната, което е индиция, че определената от митническата администрация стойност се различава съществено от стойността на която са купени стоките от дружеството или договорната им стойност. При преценка на тези обстоятелства, съдът съобрази чл.182 от ГПК, съгласно който, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и могат да служат като доказателство на лицето, водило книгите. Според заключението по ССЕ, счетоводството на дружеството- жалбоподател е водено редовно.

  Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. /Решение на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24/. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18 постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия /ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.27, Съдът на ЕС посочва, че с оглед на определянето на сходните стоки компетентната национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Съдът намира, за безспорно установено по делото, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение и съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност по внос от същото лице и същата не отразява реалната икономическа стойност на стоката. Съгласно предписанието на чл.22 §7 от Регламент № 952/2013г. митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която  възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

С оглед изложените съображения съдът намира, че от страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент № 952/2013г., поради което, като е отказал приемането на декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по друг ЕАД, Началникът на Митница ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното решение подлежи в своята цялост на отмяна по съдебен ред.

  По делото своевременно са претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в платена държавна такса от 50.00лв.; 240.00лв. изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, 300 лв. внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 590.00лв. Предвид изхода на правния спор съдът следва с решението си да възложи в тежест на ответника деловодните разноски на  дружеството жалбоподател.

 Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Шумен,

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на „М.“ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя Х.П.Д. Решение с рег.№ 32-284829/30.09.2020г. към MRN 17BG002002H0049915/28.04.2017г., постановено от Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция Митници.

 

   ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" към Агенция „Митници“ да заплати на „М.“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.П.Д. направените съдебно-деловодни разноски в размер на 590.00лв. /петстотин и деветдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

    

 

                                                                    Административен съдия: