№ 248/08.06.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 621 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от З.К.Р., като съпруга на
адресата на акта О.Д.Р., със сключен
граждански брак на 18.03.1975 г.
/удостоверение
на л.48 от делото/, който впоследствие потвърждава и поддържа предприетите от
същата действия по обжалване на заповед № РД-15-451/27.09.2019 г. на зам. кмета
на община Берковица, съгласно заповед № РД-15-448/20.09.2019 г./ л.55 от
делото/ . В с.з. двамата представлявани от адв.Г., обжалват заповед № РД- 15-451/27.09.2019 г. на зам. кмета на
община Берковица, с която на основание чл.225а, ал.1
във вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж
„сграда на допълващо застрояване“ в ПИ идентификатор 03928.516.3 по КК на гр.Берковица, с административен адрес ул.П*** май №* , кв.Р*** , гр.Берковица.
Оспорващата страна поддържа възражения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочат се допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Твърди, че „.. сграда за допълващо застрояване – ляна кухня, представлява битовата част от бивш обор, в който до преди 20 години са отглеждани животни Същата е строена от сурови тухли още преди 1987 г., като към 1999 г. са възстановени рушащите стени с циментови тухли-блокчета и ремонтиран покрива, без да са променени нито квадратурата, нито височината на сградата, нито конструктивната и свързаност със съществуващата до нея стопанска сграда, бивш обор понастоящем склад за дърва..“, поддържа се, че административният орган неправилно е установил годината на осъществяване на строежа.
Иска се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
Кметът на
община Берковица не изразява становище
по жалбата.
Жалбата е подадена в предвидения за
това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, включително
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, намери
за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№
М-1864-02-610/24.06.2019 г. зам.началникът на ДНСК е наредил на кмета на община
Берковица/ вх.№ УОСГ-24-00-24/25.06.2019 г./, проверка на изрично посочени в
същото сгради, с ползвател О.Д.Р.. /л.15-18 от делото/. В изпълнение на което кметът на община
Берковица издал заповед № РД-15-299/26.06.2019 г., с която определил работна
група, която да извърши проверка /л.21 от делото/. За извършената проверка съставен констативен протокол от 28.06.2019 г./ л.24-26
от делото/. Като при възложените проверки е съставен констативен акт №
6/25.07.2019 г., с който е установена „
сграда от допълващо застрояване, без строителни книжа/ л.31-33 от делото/.
Срещу което съпругата на О.Р. подала възражение/л.34 от делото/. Като без да са
извършени други проверки на 27.09.2019 г. зам.кметът на община Берковица е издал заповед
№ РД-15-451, с която наредил „ да бъде премахнат незаконният строеж „сграда
на допълващо застрояване“ в ПИ идентификатор 03928.516.3 по КК на гр.Берковица, с административен адрес ул.П***
май №* , кв.Р*** , гр.Берковица от О.Д.Р..“ В издадената заповед за премахване, зам.
кметът на община Берковица изцяло възприел посоченото в констативен акт № 6/25.07.2019
г. , като е посочено, че „ строежът представлява: Върху терен частна общинска
собственост, в северната част на имота е изпълнена едноетажна сграда, стените
са иззидани с газобетонови блокчета, покрив – дървена конструкция, покрит с керемиди.
С приблизителни размери 7.70м/3.80 м, височина 2.80 м. Същата се ползва за
лятна кухня...“. Същият е изпълнен без строителни книжа- одобрен инвестиционен
проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Като е
посочено, че годината на изграждане е през 2012 , по данни на живущите./ л.5-6
от делото/.
Заповедта е връчена на М*** О*** Р.
на 26.11.2019 г./л.57 от делото/. В законоустановения срок същата е депозирала
жалба вх.№ УОСГ- 24-00-24/46/ от 10.12.2019 г., която адресатът поддържа с
молба вх.№ 61/08.01.2020г./л.50 от делото/.
В жалбата и в с.з. от пълномощника адв.Г. се твърди, че е „ заповедта е незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон..“ Основното
възражение е, че се касае „ за битовата част от бивш обор, в който до преди 20
години са отглеждани животни Същата е строена от сурови тухли още преди 1987
г., като към 1999 г. са възстановени рушащите стени с циментови тухли-блокчета и ремонтиран
покрива, без да са променени нито квадратурата, нито височината на сградата,
нито конструктивната и свързаност със съществуващата до нея стопанска сграда,
бивш обор понастоящем склад за дърва..“/ л.3 от делото/. В съдебното
производство от пълномощника адв.Г. допълнително
са представени още писмени доказателства
относно това твърдение, като в хода на съдебното производство са разпитани и
свидетели, които с декларация и пред съда потвърждават, че въпросната едноетажна
сграда – лятна кухня е изградена някъде през 1987 г.и конструктивно завършена
преди 1999 г./ л.11-12 и л.80-83 от делото/, което е в разрез с посоченото в оспорената заповед и не
е установено от служителите на
общинската администрация на община Берковица в констативен акт № 6/25.07.2019
г. – 2012 г./л.5 и л. 31-33 от делото/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът от правна страна констатира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата
на чл. 225а. /Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Съдът споделя становището, че извършеният строеж е от шеста
категория, съгласно номенклатурата на видовете строежи. Административния акт е съставен в писмена форма, в която не е обективирана изцяло изискваната съобразно правилото на чл. 59,
ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление не е мотивирано, посочване на конкретни факти, без да са надлежно установени и
доказани в производството, поради което са неправилно съотнесени към конкретни материални и
процесуални норми. Проявлението на тези факти, които не са изложени в мотивите на оспорения акт се
установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на
административното и съдебното производство.
Видно от приетото без оспорване
заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, както и от
декларираното от вещото лице в с.з. на 20.05.2020 г., които съдът кредитира
като безпристрастни и компетентни, касае се за строеж, но с различни от
посочените в констативния акт размери 7.70/3.80 м /л.32 от делото/,
неправилно е отразяването на част от същата, като същата представлява „допълващо застрояване – лятна
кухня с навес“ с общо 65 кв.м., от които
лятна кухня- 35.6 кв.м., допълнително помещение – 8.70 кв.м. и навес –
9.80 кв.м., като 28 кв.м. попадат в имот с идентификатор 03928.516.3, а
останалата част е извън границите на имота…“/л.100 от делото/. Като в с.з.
вещото лице уточнява, че посочената в констативен акт № 6/25.07.2019 г. и
оспорената заповед № РД-15-451/27.09.2019 г. „сграда на допълващо застрояване –
лятна кухня“ всъщност представлява част от съществуващата на място лятна кухня
с навес, като същата е с различни размери от посочените в заповедта. Излага
доводи, че е трудно да се установи годината на изграждане, като в заповедта е
посочена 2012 г., а съгласно свидетелските показания 1987 г., при което
строежът безспорно е извършен без необходимите
строителни книжа- незаконен, но относно неговата търпимост е въпрос на
който не може да се даде еднозначен отговор, т.к. в производството не е
безспорно установена годината на изграждане. Също така не може да се установи безспорно за
коя част от строежа е издадена заповедта и дали може да бъде премахната само
тази част, доколкото частите са функционално свързани.
От
изложеното до тук се установява безспорно, че
в административното производство са допуснати съществени нарушения, административният
орган не е сторил необходимото в производството, поради което не е ясна и не е
безспорно установена годината на изграждане на въпросната пристройка. Няма
доказателства нито за посочената в заповедта 2012 г, нито от оспорващите и свидетелите до 1987 г.
Съгласно заключението на вещото лице, нито „..от огледа на място, и от приложените
към делото документи не може да се установи времето на извършване на процесния
строеж… строежът представлява част от „допълващо
застрояване лятна кухня с навес.... невярно е и отразяването на строежа и по
размери в обжалваната заповед,
респективно в констативния акт. Строежът като такъв не е допустим по
действащите правила и нормативи в момента. Ако строителството е довършено преди
1987 г., както се твърди от свидетелите, то тази част от лятната кухня, която
попада в посочения имат със застроена площ от 28 кв.м. попада в обхвата на §16
от ПР на ЗУТ/л.115 от делото/.
При този разбор на доказателствата,
като и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, се налага изводът,
че поради допуснати съществени нарушения в административното производство, административният орган е постановил един незаконосъобразен, необоснован
административен акт. Неизяснен, спорен в настоящото производство остава
въпросът относно годината на извършване на процесния строеж„ сграда на
допълващо застрояване – лятна кухня“, и
съответно до приложимостта на правилата, установени в §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ и
в §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Като не е предприел и събрал необходимите
доказателства за изясняване на този спорен и важен за производството въпрос, административният
орган е постановил един незаконосъобразен, необоснован административен акт,
който следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед
направеното от пълномощника на жалбопадателите
своевременно искане за разноски и
приложен по делото договор за правна
защита и съдействие и възнаграждение за вещо лице, ответникът следва да бъде осъден да ги
заплати. Ответникът следва да
заплати разноски в размер на 761.39 лева/
а не както са неправилно посочени 813.94/ - 10.97 лева държавна такса, 150.42 лева -
внесен депозит по назначената съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 600лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0085289/10.12.2019
г.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, ІV-ти състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД- 15-451/27.09.2019 г. на зам. кмета на община Берковица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж„сграда на допълващо застрояване“ в ПИ идентификатор 03928.516.3 по КК на гр.Берковица, с административен адрес ул.П*** май №* , кв.Р*** , гр.Б*.
Осъжда община Берковица, от бюджета да заплати на З.К.Р. ***, направените в производството разноски в размер на 761.39/седемстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: