Решение по дело №125/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 156
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Росица Велкова Иванова-Стойчева
Дело: 20241700500125
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Перник, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500125 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес ***.
С обжалваното решение е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, съществува
изискуемо вземане срещу Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес ***, като същата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1477,53 лв., представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението - 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 241,86 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
10.03.2020 г. до 11.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2966 /2022 г. по описа на Районен съд Перник. С решението съдът
се е произнесъл и по разноските по реда на чл. 78 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д.
1
К. Б., чрез адвокат от САК, с която се обжалва първоинстанционното решение, като се
твърди, че същото е недопустимо и неправилно поради необоснованост, постановено при
съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се
съображения, че решаващият съд погрешно е уважил главния иск на „Топлофикация
Перник“, тъй като същият бил неоснователен. Допълва, че през процесния период не е
подавана топлинна енергия с качество, съответстващо на договореното, от което следвал
извода, че ищецът не е извършил доставка на стоката, чието заплащане иска.
На следващо място се излагат твърдения, че дружеството не е изчислявало
законосъобразно количеството енергия, за което се твърди, че е потребявана от
жалбоподателя през всеки от едномесечните периоди. В продължение се сочи, че
решаващият съд не е съобразил в решението си и обстоятелството, че за процесния период
прилаганата от ищеца методика на формиране на дължимите суми за топлоснабдяване
противоречи и на разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО, която е задължителна за страната
ни след 01.01.2007 г.
Въз основа на изложените съображения въззивният жалбоподател моли съда да
отмени атакувания първоинстанционен акт като неправилен и необоснован, като се
постанови ново решение, с което всички предявени от „Топлофикация Перник“ АД искове
да бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна „Топлофикация - Перник” АД,
представлявано от Ч.С. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител
юрисконсулт, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Оспорва всички направени с жалбата възражения. Твърди, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, като в хода на
производството пред първата инстанция безспорно било доказано, че ответната страна има
качеството „клиент“ на топлинна енергия, като допълва, че видно от приложените
доказателства ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден
имот. В продължение сочи за безспорно установено, че между страните по делото е налице
валидно облигационно правоотношение.
Въз основа на изложените аргументи въззиваемият моли съда да постанови решение,
с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
бъде потвърдено изцяло. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
2
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Районен съд - гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация - Перник" АД,
ЕИК *********, срещу Д. К. Б.. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според
които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията
му като такъв дължи на "Топлофикация - Перник" АД сумата от 1719,39 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 1477,53 лева за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 241,86 лева за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г., както и законната лихва
върху главницата от 1477,53 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2966 /2022 г. по описа на Районен съд Перник.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника,
чрез процесуалния му представител – адвокат от САК, с който предявените искови
претенции са оспорени по основание и размер. Оспорва се извършването на доставка на
стоката, както и изчисляването на подадената топлинна енергия.
В производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено заверено
копие на договор за продажба на наследство от 23.12.2021 г. и декларация към него,
издадена от Т.С.К., относно наличие на недвижим имот в наследството на В.Г.К., от което
се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот, представляващ апартамент №
***, находящ се в ***, е придобит от ответницата, кояти е придобила в пълен обем правото
на собственост върху процесния недвижим имот на 23.12.2021 г. Със сключения договор за
продажба на наследство ответницата е придобила и задълженията по недвижимия имот на
праводателя си.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
правопогасяващи или правоизключващи факти. При определяне размера на процесното
вземане, съдът е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно -
техническа и съдебно - икономическа експертизи и приел, че сумите са начислени съгласно
методиката на ФДР и са налице обявени и необжалвани изравнителни сметки.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота
спрямо ищцовото дружество. Обстоятелството дали ответникът е страна по договор за
търговска продажба на топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при
предварително установени от ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
3
потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени
частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на експертите, след извършена
проверка.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот и е задължен за вземанията по отношение на същия през
процесния период в пълен обем, респ. ответникът е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря за задълженията за неплатена топлинна енергия по отношение на процесния
недвижим имот. Поради това и районният съд правилно е достигнал до крайните си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по
чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата от 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на
въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 937от 06.10.2023 г., постановено по гр. дело №
94/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5