№ 3768
гр. В., 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501966 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. ц. „М. В.“ ООД
чрез адвокат Н. Н. срещу решение № 2511 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 16975 по
описа за 2021 г. на Районен съд – В., осемнадесети състав, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението на О. И. Г., извършено със заповед от 06.10.2021 г., издадена от
управителя на М. ц. „М. В.“ ООД, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ;
възстановена е О. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ в МЦ „М. В.“
ООД на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ; осъдено е въззивното дружество да
заплати на О. И. Г. сумата от 6 063,06 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до
12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане
на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1
от КТ; осъдено е въъззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 469,26 лева,
представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от
13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание
член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ; отхвърлен е предявения от
МЦ „М. В.“ ООД срещу О. И. Г. насрещен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ
за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба
в съда /04.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; осъдено е въззивното
дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 1 400 лева, представляваща извършени в
производството пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК,
както и да заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд – В.
сумата от 652,52 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за
производството, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, несъобразявайки,
че по длъжностна характеристика ищцата е следвало да осъществява профилактична
1
дейност на служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение.
В случая е следвало само да снеме неврологичен статус на пациента, което се изучава в м.я
у. по специалност «нервни болести», а последващата преценка е щяла да бъде направена от
специалист. Отказът на д-р Г. да изпълни служебните си задължения представлява грубо
нарушение на трудовата дисциплина. Иска се да бъде отменено решението в частите,
неблагоприятни за въззивника, като се уважи предявеният насрещен иск.
Във въззивната жалба е направено искане, ако съдът намери за необходимо, да се
изслуша вещо лице по въпроса дали ищцата, след като е изучавала в рамките на учебния
план по специалност «медицина» дисциплината «нервни болести», би могла да извършва
стандартно снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия.
Въззиваемата страна в отговора си на въззивната жалба е оспорила същата. Сочи, че
въпреки изрично възложената му доказателствена тежест да установи, че ищцата разполага с
нужната квалификация за извършване на описаните м. дейности, работодателят не е доказал
това обстоятелство по пътя на пълното и главно доказване. Намира, че районният съд
правилно е ценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Иска се
потвърждаване на атакуваното решение.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице основание за допускане на
исканото доказателство, защото съгласно разпоредбата на член 266, алинея 1 от ГПК във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. След като изрично му е било указано от
първоинстанционния съд, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че ищцата разполага с нужната квалификация да извършва възложените й
м. дейности, работодателят е следвало да ангажира всички възможни доказателства в тази
насока. Той е представил учебната програма по специалност „нервни болести“ на М.
факултет на Т. у. – С. З., но не е поискал събирането на други доказателства.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на съдебна
експертиза със задача на вещото лице дали ищцата, след като е изучавала в рамките на
учебния план по специалност «медицина» дисциплината «нервни болести», би могла да
извършва стандартно снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2023 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3