Решение по дело №7112/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8236
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20191100107112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 04.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7112 по описа за 2019 година, прецени:

            М.А.С. е предявил срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с цена на иска 34 128,80 лева.

Ищецът М.А.С. излага, че в началото на 2019 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20188300400911 на ЧСИ И.М.К.рег. № 839, район на действие СГС, с която го известили, че по изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по гр. дело № 39159/2010 г. на СРС ГО 54 с-в, бил осъден да заплати на ответника следните суми: 13 246,13 лева главница, със законна лихва от 04.08.2010 г., която лихва към дата 21.01.2019 г. била 11 447,59 лв, сумата от 4582,99 лв  обезщетение за забавено плащане за периода от 19.02.2007 г. до 04.08.2010 г., сумата 1261,20 лв остатък от разноски по гражданското дело, 893,34 лв адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и 2697,05 лева разноски по съдебното изпълнение. Ищецът оспорва дължимостта на тези суми, като се позовава на изтекла погасителна давност. Поради това, не следвало да се образува изпълнително дело, а образуваното следвало да се прекрати.

Като се основава на изложените обстоятелства, ищецът М.А.С. прави искане до съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София сумата от 13 246,13 лева главница, със законна лихва от 04.08.2010 г., която лихва към дата 21.01.2019 г. била 11 447,59 лв, сумата от 4582,99 лв  обезщетение за забавено плащане за периода от 19.02.2007 г. до 04.08.2010 г., сумата 1261,20 лв остатък от разноски по гражданското дело, 893,34 лв адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и 2697,05 лева разноски по съдебното изпълнение.

Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София прави възражение за прекъсване на давностния срок чрез своевременно образуване на изп. дело № 810/13.09.2011 г. във връзка с изпълнителен лист по гр. дело № 39159/2010 г. на СРС, и извършване по него на изпълнителни действия, съответно на 20.09.2011 г., 10.10.2011 г., 10.06.2014 г., 26.11.2014 г., 30.09.2016 г. и 07.10.2016 г. Твърди, че след настъпилата перемпция по изп. дело № 810/2011 г. на 12.12.2018 г., на 14.12.2018 г. било образувано изп. дело № 910/2018 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съобрази следното:

Прието е за безспорно с доклада на съда, че с неприсъствено решение от 13.04.2011 г. по гр. дело № 39159/2010 г. на СРС 54 с-в Софийският районен съд по иск с правно основание чл. 274 от КЗ (отм.) е осъдил ответника М.А.С. – ищец по настоящото дело, да заплати на ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София – ответник по настоящото дело, сумата от 13 246,13 лева, платено застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за настъпило застрахователно събитие на 08.08.2005 г. в резултат на виновно поведение на М.А.С. при управление на лек автомобил след употреба на алкохол, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 04.08.2010 г. до окончателното изплащане, и 4582,99 лв обезщетение за забавено плащане за периода от 19.12.2007 г. до 04.08.2010 г. С решението съдът е присъдил в тежест на ответника М.А.С. – ищец по настоящия иск, и заплатената от застрахователното дружество държавна такса от 529,85 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 806,58 лева. На основание така постановеното решение районният съд е издал изпълнителен лист от 16.06.2011 г. Hа основание този изпълнителен лист, по искане на ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София е образувано изп. дело № 20118390400810 на ЧСИ И.М.К.. С покана за доброволно изпълнение от 20.09.2011 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, освен за горните вземания, и за дължимо на взискателя юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1000 лева и такса по т. 26 от ТТЗЧСИ в размер на 2332,80 лева. По изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на М.А.С. при трето задължено лице „У.“ ЕООД гр. София и върху банкови сметки на длъжника в търговски банки със запорни съобщения от 20.09.2011 г. По изпълнителното дело е получено съобщение от третото задължено лице „У.“ ЕООД гр. София от 29.09.2011 г. за признание на вземането и удържане на сума за текущия месец от 36,45 лева.  По делото са платени от третото задължено лице суми с общ размер 500,81 лева, за периода от 11.11.2011 г. до 13.06.2012 г. включително. На 10.06.2014 г. взискателят „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София е направил искане за извършване на изпълнителни действия справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху установени банкови сметки.  Съдебният изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на длъжника в общо 7 търговски банки, видно от съобщение до длъжника и запорни съобщения до банките от 26.11.2014 г. Съдебният изпълнител е наложил и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при трето задължено лице сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ гр. София, което е било уведомено със запорно съобщение от 07.10.2016 г. Изпълнително дело № 20118390400810 е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 12.12.2018 г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

По искане на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София от 14.12.2018 г., на основание същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20188390400911 при ЧСИ И.М.К.. Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника М.А.С. покана за доброволно изпълнение на 19.12.2018 г., в която е описал следните дължими суми: 13 246,13 лева главница, ведно със законна лихва от 04.08.2010 г. до окончателното изплащане, която към 21.01.2019 г. е 11 447,59 лева; 4582,99 лева обезщетение за забавено плащане; 1261,70 лева остатък от разноски, 893,34 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, и 2697,05 лева такси и разноски. На същата дата е наложил запор върху трудово възнаграждение и е изпратил запорни съобщения до трети задължени лица сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ гр. София и „К.Г.“ ЕООД гр. София. С постановление от  10.05.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствен на длъжника С. недвижим имот.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда:

Съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Действията за принудително изпълнение са действия по изпълнителното дело, които са непосредствено насочени към ограничаване правото на длъжника да владее или да се разпорежда с имуществото си - налагане на запор върху движими вещи или вземания, налагане на възбрана върху недвижим имот, опис и назначаване на пазач по реда на чл. 470-471 от ГПК, съответно чл. 486 ал. 2 от ГПК, действия за осребряване имуществото на длъжника – продан на движими вещи по реда на чл. 473 и сл. от ГПК или на недвижими имоти по реда на чл. 487 и сл. от ГПК, или действия за събиране вземанията на длъжника към третото задължено лице (в този смисъл ТР 2-2013-ОСГТК от 26.06.2015 г. мотивационната част по т. 9). Вземанията – предмет на съдебното решение и  изпълнителния лист, са: 13 246,13 лева главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 04.08.2010 г. до окончателното изплащане; 4582,99 лв обезщетение за забавено плащане за периода от 19.12.2007 г. до 04.08.2010 г.; 1336,43 лева разноски, от които 529,85 лв държавна такса и 806,58 лева юрисконсултско възнаграждение. Освен тях, начислени са и вземания по изп. дело № 20118390400810 в размер на: 1659,80 лева законна лихва върху главницата, 1000 лева юрисконсултско възнаграждение и 2332,80 лева такса по ТТЗЧСИ.

Погасителната давност на тези вземания, оспорени с иска по чл. 439 от ГПК, е 5 години на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй като са установени с неприсъствено съдебно решение от 13.04.2011 г. по гр. дело № 39159/2010 г. на СРС 54 с-в, а за разноските по изпълнението – на основание чл. 110 от ЗЗД. Началната дата, от която е започнала да тече давността, за основните вземания, е била датата на постановяване и влизане в сила на неприсъственото решение – 13.04.2011 г., а за вземанията за такси и разноски по изпълнителното дело – от неговото образуване. По първоначалното изпълнително дело № 20118390400810 на ЧСИ И.М.К., действията за принудително изпълнение са били:

- изпращането на запорно съобщение до третото задължено лице „У.“ ЕООД на 20.90.2011 г.  и до търговските банки от същата дата, от която дата е започнала да тече нова давност, съгласно чл. 117 ал. 1 от ЗЗД;

- действията за превеждане от третото задължено лице на част от вземанията на длъжника за трудовото възнаграждение, върху която е бил наложен запор, които действия имат характер на действия за принудително събиране на вземания на длъжника за период от дата 11.11.2011 г. до дата 13.06.2012 г., от която дата започва да тече нова давност;

- действия за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника със запорни съобщения до търговски банки от 26.11.2014 г. и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 07.10.2016 г.

Между описаните изпълнителни действия не е изтекъл двугодишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, който би обусловил прекратяване на изпълнителното дело. Поради това, действията за принудително изпълнение са били валидно извършени и са довели до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Последното действие за принудително изпълнение, извършено преди прекратяване на изпълнителното дело на 12.12.2018 г., е наложеният запор върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение от 07.10.2016 г. От тази дата е започнал да тече новият давностен срок за вземанията – предмет на съдебното решение и изпълнителния лист.

По новообразуваното изпълнително дело № 20188390400911 при ЧСИ И.М.К., вземанията, предмет на изпълнение са: 13 246,13 лева главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, която към датата на поканата е с размер 11 447,59 лева ; 4582,99 лв обезщетение за забавено плащане за периода от 19.12.2007 г. до 04.08.2010 г.; 1261,70 лева остатък от разноски по предходното изпълнително дело; 893,34 лева адвокатско възнаграждение по изп. дело; 2697,05 лева такса и разноски на ЧСИ.

Предприетите по това изпълнително дело действия на принудително изпълнение са: запор върху трудово възнаграждение със запорни съобщения до трети задължени лица сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ гр. София и „К.Г.“ ЕООД гр. София на 19.12.2018 г.; и налагане на възбрана върху собствен на длъжника С. недвижим имот на 10.05.2019 г.

Тези действия на принудително изпълнение също са прекъснали давностния срок, с което е започнала да тече нова давност.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че вземанията на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София към М.А.С. на основание изпълнителен лист от 16.05.2011 г. по гр. дело № 39159/2010 г. на СРС не са погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГК за недължимост на тези вземания е неоснователен.

Ищецът дължи на ответното дружество разноски по делото в размер на 20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

Отхвърля предявения от М.А.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** р-н „Триадица“ бул. „*******отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 110 от ЗЗД за признаване за установена недължимост от М.А.С. към „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София сумата от 13 246,13 лева главница, със законна лихва от 04.08.2010 г., която лихва към дата 21.01.2019 г. била 11 447,59 лв, сумата от 4582,99 лв  обезщетение за забавено плащане за периода от 19.02.2007 г. до 04.08.2010 г., сумата 1261,20 лв остатък от разноски по гражданското дело, 893,34 лв адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и 2697,05 лева разноски по съдебното изпълнение.

Осъжда М.А.С. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София разноски по делото в размер на 20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: