Р
Е Ш Е Н И Е
№
150
гр. Пловдив, 21 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия
Й. Русев адм. дело № 1789 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.И.Б., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.С., срещу Заповед № 433/25.04.2018 г., издадена от кмета на
община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Пристройка към източната част на жилищната сграда“, находящ се в източната
част на жилищна сграда, изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния
план на с. **, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. **,
ул. „Родопи“ № 8.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният
административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Сочи се, че разпоредената за премахване пристройка няма характер на
строеж по смисъла на ЗУТ. Възразява се, че нито имотът на оспорващата, нито
установеният незаконен строеж са идентифицирани с кадастрален идентификатор.
Поддържа се, че пристройката е изпълнена от наследодател на оспорващата,
разположена е изцяло в притежавания от нея недвижим имот и е допустим строеж по
смисъла на всяка една законова разпоредба. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
Ответникът – кмет на община Родопи, чрез адвокат Н.-пълномощник,
е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект
не са налице предпоставките за търпимост, тъй като не отговаря на изискванията
за разположение спрямо регулационните линии. Иска се присъждане на съдебни
разноски.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни
лица от Община-Родопи, на строеж „Пристройка към източната част на жилищната сграда“,
находящ се в източната част на жилищна сграда ,
изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. **, община
Родопи, област Пловдив, обективирана в констативен
акт /КА/ № 30/20.04.2017г. (л.33), с който е установено, че в УПИ VIII-774,
кв. 77 към източната част на съществуваща жилищна сграда има изградена
пристройка с дървена обшивка и поставена ПВЦ дограма и размери-5,40м. на 2,10м.
/ЗП 11,34кв.м./ и височина до стрехата 2,10м.Покривът е едноскатен с наклон на
изток, покрит с рифелова ламарина и поставен улук.
Описано
в КА е, че имотът е собственост на Т.И.Б. и Блага И.Б., същите са посочени и
като собственици на строежа, а като негов изпълнител е приет Иван Борисов
Байлов. Съставена е окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено
като нарушение на разпоредбите на чл. 137 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Актът е
връчен на жалбоподателката на 19.05.2017г., видно от отбелязване на самия
него.
Процесната
заповед е издадена на 25.04.2017г. и на 16.05.2018г. е била връчена на
жалбоподателката, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 21.05.2018г.,
е в срок.
По
делото по искане на жалбоподателката е допусната и приета СТЕ, изготвена
от вещо
лице – инж. Я.Р., неоспорена от
страните. След проверка на документите
по преписката и оглед на място е констатирало следното:
Процесната сграда не е част от предвиденото основно
застрояване в УПИ съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен със заповед №
167/03.12.1969г. Може да бъде причислена към сгради от допълващото застрояване,
разположени пред сградата на основната застрояване в имота. От доказателствата
по делото вещото лице приема, че е доказана годината 1991 за построяване на
обекта, но посочва, че и към онзи момент и към настоящия, в УПИ VIII-774, кв. 77
по плана на с.** не е предвидено допълващо застрояване. Според вещото лице пристройката
частично излиза извън границите на ПИ в южната си част, където е предвидена
уличната регулационна линия. Експертът е изготвил и графични приложения, които
показват местоположението и размерите на процесната пристройка.
По делото са
налични нотариален акт № 147, том XIII, дело № 4450/1983 г., Т.И.Б. е придобила
чрез дарение от баща си И.Б.Б.½ и.ч. от дворно място, цялото с площ 765
кв.м., съставляващо парцел VIII – 774, в кв. 77 по плана на с. **, заедно с
½ и.ч. от застроената в парцела едноетажна полумасивна жилищна сграда. С
влязло в сила решение № 2921/10.07.2012г. на Районен съд – Пловдив, по гр. дело
№ 14220/2011г. В.Д.К.от с. ** е осъдена
да предаде на Блага И.Б. и Т.И.Б.
владението върху ПИ № 59032.501.1025 по КК на с. **, Пловдивска област, УПИ
VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на селото, с площ 647 кв.м., ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ 58 кв.м. Според нотариален
акт № 158, том III, рег. № 2758, дело № 418/2018 г., Т.И.Б. е придобила чрез
покупко – продажба от сестра си Блага И.Б. ¼ и.ч. от поземлен имот с
к.и. 59032.501.1025 по КККР на с. **, община Родопи, област Пловдив, одобрена
със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на ИД на АГКК, целият с площ 647 кв.м.,
ведно с построената в него сграда с к.и. 59032.501.1025.1 с площ 58 кв.м. ведно
с всички подобрения, приращения и пристройки в имота, с административен адрес:
ул. „Родопи“ № 8, с. **, община Родопи, област Пловдив. Според скица №
30660/02.10.2013г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър –
Пловдив, по Кадастралната карта на с. **, одобрена със Заповед №
РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, в имот к.и. 59032.501.1025 (съответстващ по предходен
план на
имот № 774, кв. 77, парцел VIII) е нанесена жилищна сграда с к.и. 59032.501.1025.1; застроена площ 58 кв.м.;
брой етажи 1.
В кадастралния регистър като собственици на имота са
вписани: И.Б.Б.на 7/12 и.ч., площ от 560 кв.м. по силата на н.а. № 3, том XCI, рег.26295, дело 20823 от
26.09.2006г.; Т.И.Б. и Х.С.Б.без данни за идеални части по силата на н.а. №
197, том 13, рег. 7663, дело 4950 от 03.11.1983г. и н.а. № 162, том 7, рег.
4836, дело 2637 от 06.06.1983г. Според удостоверение № 509/12.07.2013г. законни
наследници на И.Б.Б.– починал, са Блага И.Б. и Т.И.Б..
Видно от комбинирана скица № 1485/17.12.2013г. южната
имотна граница на ПИ с к.и. 59032.501.1025 по Кадастралната карта на с. **,
одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. не съвпада с южната улична
регулационна линия, която е с отстъп навътре в имота и допира югоизточния зид
на отразената в него сграда.
По делото е представена нотариално заверена декларация
/л.159/ с дата 02.07.2018г., в която Т.И.Б. и Страхил Панчев Рашков са
удостоверили, че съществуващият строеж „пристройка към източната част на
жилищната сграда“, изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на
с. **, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. **, ул.
„Родопи“ № 8, е изпълнена през 1991 г. от Иван Борисов Байлов, бивш жител ***.
Посоченият период е удостоверен и по отношение на пристройките към южната и
северна част на жилищната сграда.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Страните нямат спор по фактите. Спорът е
относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно
търпимостта на процесния строеж.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността
на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Оспорваната
заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района/
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи.
Няма спор между страните и не се твърди от
страна на жалбоподателите, че за строежа има издадени разрешение за строеж и
строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда
на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или подадено заявление за
узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.),
т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за незаконен строеж.
Обжалваният
административен акт е издаден от Кмета на
Община Родопи, който по силата на ЗУТ има право да издава заповеди от категорията на
процесната.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана
от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването си.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната
от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за
издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е
Констативен акт, който е връчен на жалбоподателката и е дадена възможност за
възражения по него.
Предвид горното, съдът намира, че при
издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Разпореденото премахване на строежа е
направено при наличие на законоустановените предпоставки за това.
Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съставеният Констативен акт № 30 от
20.04.2017г., с който е поставено началото на административното производство по
премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална
доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до
опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт
относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.
От изложеното става ясно, че обектът имат
характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено
по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред
изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се
изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от
жалбоподателката, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж.
Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.
При липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателката е доказването, че строежът е в режим на
търпимост, като построен и деклариран в
сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.
В конкретния случай обаче, не се установява да са
налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата
е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което
сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателката беше да
докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно
спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане),
са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези
обстоятелства не бяха доказани в процеса. Напротив, заключението по СТЕ е
категорично, че и към 1991г. и към настоящия момент в УПИ VIII-774, кв.
77, по плана на с.**, застроителният план не предвижда допълващо застрояване
към съществуващата сграда.
По делото /л.159/ е представена нотариално
заверена декларация, в която е посочено,
че процесният строеж е завършен през 1991г. В тази посока следва да се посочи,
че в
съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК субсидиарно
приложение имат нормите на Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/. Приложима на това основание е разпоредбата
на чл. 11 ГПК,
която въвежда принципа на публичност и непосредственост на съдебния процес. Ето
защо приложените по делото нотариално заверени декларации на трети лица за
установяване времето на извършване на строежа нямат характер на официални
документи и декларираните обстоятелства не мога да бъдат противопоставени на
останалите надлежни доказателства по делото. /Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2016 г., II о.,
докладчик председателят Галя Костова/.
От друга страна вещото лице е констатирало,
че в
кадастралната основа на плана не е отразена процесната сграда като съществуваща
на място при изготвяне на проекта. В тази връзка следва да се посочи, че кадастърът няма действие спрямо
ненанесените в него имоти и че съществуващи, но неотразени по кадастъра, вещни права не се ползват от
доказателствената му сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, затова
и носителите им не са засегнати от изменението му. Съответно и
записванията в КРНИ не са източник за установяване на правото на собственост и
на ограничените вещни права върху ПИ.
За да бъде третиран
процесният строеж като търпим строеж обаче, е необходимо той да е бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, сградата,
разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането й, както и с установените
сега правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по
смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В приетата по
делото СТЕ, която Съдът кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена,
е посочено, че по сега
действащите разпоредби и действащ ПУП от 1969г. строежът е недопустим поради
несъответствие на изпълненото в имота застрояване с допустимите стойности на
устройствените показатели по ПУП и нарушение на разпоредби от закона и
наредбата за правила и нормативи към него.
В случая от събраните по делото доказателства и от
заключение на вещото лице, се установява безспорно, че относно процесния строеж
са неприложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., отнасящи се за строежи, изградени съответно до
07.04.1987г. и до 31 март 2001г., поради което същите не могат да се ползват със статут на
търпимост.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия
случай е налице строеж по смисъла на § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателите и не е представено в хода на съдебното производство.
При издаване на процесната заповед законовите
изисквания са били съобразени от административния орган, поради което
обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане
на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Това искане е направено в срок, но е неоснователно.
С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да
присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Визираната норма препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където
чл. 8, ал.2 определя за процесуално представителство по дела по ЗУТ без
материален интерес минимално възнаграждение за един адвокат да е в размер на
600лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие договорено и
заплатено възнаграждение е 600лв, т.е. заплатената сума на пълномощника на
ответника е колкото е предвидена в посочения текст. Поради това разноски в
полза на ответника следва да бъдат присъдени до размера, в който са доказано
направени, съответно 600 лв. адвокатски хонорар. Възражението на жалбоподателя
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното
Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Т.И.Б., ЕГН **********,***,
срещу Заповед № 433/25.04.2018 г., издадена от кмета на община Родопи, с която
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към източната част
на жилищната сграда“, находящ се в източната част на жилищна сграда , изградена
в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. **, община Родопи, област
Пловдив, с административен адрес: с. **, ул. „Родопи“ № 8, като
неснователна.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/