Решение по дело №202/2020 на Районен съд - Плевен

                      

      Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

                                               

                                                гр.Плевен, 02.03.2020год.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.01.2019 година, в състав:           

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

          при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №202 по описа за 2020 год., и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Делото е образувано въз основа на депозирана молба от ***, представлявана от *** – ***, в която се твърди следното: с решение на съда от 30.06.2016год. децата Н.М. и Е.М. са настанени за отглеждане и възпитание в семейството на бабата и дядото по бащина линия- н.А. и к.А. за срок до навършване ан пълнолетието им или до промяна на обстоятелствата. Твърди се, че на ***. бабата на децата е поискала  прекратяване на  настаняването на децата в семейството й по повод на което е извършено социално проучване и установено следното  майката на децата е починала, а бащата е с настоящ адрес в ***. На ***. Н.А. заявила  писмено, че  двете деца са заминали с баща си за *** на 26.09.2019год., където ще живеят и ще продължат образованието си. Издадена е временна административна заповед за прекратяване на настаняването на децата и в тази връзка съдът е сезиран с искане да прекрати  настаняването със съдебно решение.

   В о.с.з. по делото за *** не се явява предсатвител. Явява се  социалният служител  ***.

   В о.с.з. двете деца са представлявани от особените представители съответно  адв.Н.Я. и адв.М.Д., които оспорват молбата и  заявяват, че не следва да се уважава, като навеждат доводи в о.с.з.

    В о.с.з. бащата на децата, редовно призован, не се явява и не се представлява; не е  ангажирал становище по предмета на делото.

Явява се в о.с.з. бабата на децата Н.А., която заявява, че поддържа молбата, т.к. децата  вече дори са в *** с баща си и други техни роднини. К.А., нередовно призован, не се явява.

    Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира молбата за неоснователна и като такава следва да я  остави без уважение.

    Следва да се отбележи, че работата на социалните служби и произнасянето на съда следва да следи за интереса на двете малолетни деца.

     В случая се установява, че децата са настанени по силата на съдебно решение, влязло в сила на ***. в семейството на бабата и дядото по бащина линия за  дълъг период от време, а именно – до навършване на пълнолетие, а ако учат до завършване на средно образование – л.9 от делото. Преди това, с друго предходно решение детето Е. е било настанено в семейство *** за срок от една година. Процедурата във в. с настаняването на деца извън семейството безспорно касае провеждане на социално  анкетиране, разясняване на правата и задълженията на  лицата, поемащи грижи за децата, възможностите, които те имат, ако желаят да бъде прекратено настаняването и т.н. В случая се твърди, че децата са изведи от бащата на 26.09.2019год. При  изслушването на Н.А. в о.с.з. се установява, че бащата ИЗОБЩО не се е завръщал в страната, а двете деца са изведени от неговата „жена“, чието име дори Н.А. не може да посочи. Същата заявява, че 3-4 месеца преди да бъдат изведени децата  е имала информация за намеренията на бащата те да напуснат страната и да отидат при него. Въпросната жена, която ги е извела е стояла  3-4 дни и  след това е тръгнала с децата и ги  е извела от страна с пълномощно. Нито бащата на децата, нито  неговите родители, са уведомили социалните служби за това, че децата ще бъдат изведени от страната и няма да живеят повече при баба си и дядо си. Действително службата е уведомена за това, че децата са заминали при баща си, след фактическото им напускане на страната - и то след около 2 месеца. Както от приложените обаче социални доклади, така и от изслушването на социалния работник *** в о.с.з. се установява, че за социалната служба е било напълно достатъчно това да бъде заявено /без дори да бъде реално проверено/, че децата вече ги няма, за да се издаде временната прекратителна заповед за настаняването им в дома на сем.***, която е напълно  немотивирана. Реално социален служител дори не е посетил дома на сем.***, не е осъществен никакъв контакт с бащата на децата, не е извършено каквото и да било проучване, а такава възможност е имало и е  следвало да бъде направено.  Не е налице яснота дали това прекратяване на настаняването би било в интерес на децата или не, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

         Воден от горното, съдът

                               

                                   

Р    Е    Ш    И:

    

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба - вх.№ ***/31.12.2019год. на *** за прекратяване настаняването на децата Н.М. и Е.М. в семейството на бабата и дядото по бащина линия, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                            

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: