Определение по дело №1436/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3352
Дата: 28 септември 2018 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183101001436
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…….09.2018г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело1436 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №50633/26.07.2018г. от Потребителна кооперация „Сотир Костов", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долни Чифлик, фуражен цех, представлявана от Владимир Минев срещу Решение №3245 от 10.07.2018г. по гр.д. №6554/2017г. на ВРС, 19 състав, с което са отхвърлени предявения от ПК „Сотир Костов" срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща договорна неустойка, дължима съгласно раздел V, т. 5 от Договор № 49/16.07.2015 г. за отдаване под наем поради неизпълнение от страна на ответника на задължение си по раздел III, т. 5 от Договора.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е основал решението си на неправилния извод, че клаузата за неустойка се отнася за период, различен от срока на договора. Сочи се, че при съставяне на договора е допусната техническа грешка в периода на дължимост на неустойката, която е била коригирана още при подписване на договора. Твърди се, че срокът на действие се установява от договора, не е спорен между страните и касае също и неустоечната клауза, тъй като неустойката като акцесорно задължение следва главния дълг. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, чрез чиито показания да се установи допускането на техническа грешка при съставянето на договора и нейната корекция. Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважен изцяло предявения искове, като се присъдят и дължимите на ищеца разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че поправката на неустоечната клауза не е извършена със съгласието на двете страни по договора, както и че същата касае предходната стопанска година, когато в сила е бил друг договор за наем на същата земеделска земя между същите страни.

Съдът намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Относно доказателственото искане, направено във въззивната жалба, следва да се прецени наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, съгласно която във въззивното производство страните могат да искат събиране на доказателства, които не са били допуснати от съда поради процесуални нарушения. Доказателственото искане е отправено в съдебно заседание на 16.05.2018г., след първото по делото съдебно заседание, поради което изводът на първоинстанционния съд за настъпила процесуална преклузия е законосъобразен при липсата на твърдения за наличие в случая на предпоставките по чл.147 от ГПК и своевременно направено възражение относно спорната корекция от ответника с отговора на исковата молба.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №50633/26.07.2018г. от Потребителна кооперация „Сотир Костов", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долни Чифлик, фуражен цех, представлявана от Владимир Минев срещу Решение №3245 от 10.07.2018г. по гр.д. №6554/2017г. на ВРС, 19 състав, с което са отхвърлени предявения от ПК „Сотир Костов" срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща договорна неустойка, дължима съгласно раздел V, т. 5 от Договор № 49/16.07.2015 г. за отдаване под наем поради неизпълнение от страна на ответника на задължение си по раздел III, т. 5 от Договора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, посочени във въззивната жалба.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 14.11.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: