№ 139
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201842 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в с.Калугерово, обл.Пазарджик, представлявано от М. И. Б.
и Т. Д. К. против НП № 595066-F596584 от 23.08.2021 год. на зам.-
директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 от
ЗСчет. и за нарушение на чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет. е наложена имуществена
санкция в размер на 4733.30 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и
три лева и тридесет стотинки лева/.
Релевираните във въззивната жалба обстоятелства се свеждат до
наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Извършването на вмененото административно нарушение
не се отрича по същество, но се навеждат доводи, че то е формално
извършено и съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
НП. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - АНО, чрез свой процесуален представител,
оспорва жалбата. Преди последното съдебно заседание постъпва писмено
1
становище от надлежно упълномощен юрисконсулт при АНО, с което
иска потвърждаване не НП и присъждане на разноски.
Съдът взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на
страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че като
предприятие по смисъла на ЗСчет. и търговец по смисъла на ТЗ, като е
било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за
2019 година, като не го било заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър на Агенция по вписванията в
законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до
30.09.2020 година (съгласно § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците). Дружеството е извършвало дейност
през отчетния период 2019 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1300И0212539/19.06.2020г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните
приходи от продажби за 2019 г. са били в размер на 4 733 297.91 лева.
ГФО на дружеството за 2019 г. е заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на
16.02.2021г., т.е. със закъснение от 4 месеца и 11 дни. Нарушението е
извършено на 01.10.2020 г. в гр. Пазарджик и установено на 14.12.2020 г. -
датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във
връзка с писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в
ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-208/05.02.2021 г.
Всичко това съставлявало нарушение чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч във
връзка с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ 6р. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Първата правна норма императивно
предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет,
2
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, като всички търговци по смисъла на ТЗ осъществяват
това чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 септември на следващата година, а втората – че
„През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗСчет. се удължават
до 30 септември 2020 г. …“.
За констатираното нарушение против дружеството бил съставен
АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП. То било
връчено на управителя на дружеството на 15.11.2021 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 22.11.2021 год., т.е в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, с оглед на което се
явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св.
Д.А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Установява се безспорно по делото, че от обективна страна
дружеството е извършило вмененото му административно нарушение.
Този факт се установява категорично от показанията на актосъставителя и
приетите писмени доказателства, като не се опровергава от нищо,
включително не се отрича и от страна на жалбоподателя в подадената
въззивна жалба.
С оглед на всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по
смисъла на чл. 74 ал.1 във вр. с чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет.
Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба в смисъл, че
осъщественото административно нарушение съставлява маловажен случай,
3
при което АНО е следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, а като е
издал НП той е постановил един незаконосъобразен санкционен акт. Това
възражение се аргументира с обстоятелството, че дружеството в крайна
сметка е публикувало процесния ГФО, а от самото нарушение не са
произтекли никакви реални вредни последици, както и че до момента не е
извършвало аналогично административно нарушение.
Вярно е, че процесното административно нарушение е извършено от
дружеството за първи път, доколкото не са налице данни за противното.
Вярно е и това, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН,
а именно на 16.02.21г., но закъснението за публикуването на ГФО не е
пренебрежимо малко, т.к. надхвърля четири месеца. Вярно е също така, че
нарушението е формално, на просто извършване и от него реални вредни
последици за фиска не са настъпили. В същото време обаче според
настоящия съдебен състав, обществената опасност на нарушението не явно
незначителна, за да обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е
така, защото на първо място следва да се има предвид, че нарушението е
било отстранено от дружеството именно поради започналата против него
административнонаказателна процедура с изпращането на покана за
съставянето на АУАН. На следващо място, конкретното нарушение е със
завишена степен на обществена опасност, т.к. с него пряко се засяга
въведеното в ЗСчет. изискване за публичност на финансовите отчети,
което пък рефлектира на възможността различните държавни органи и
стопански субекти да са в състояние по всяко време да се информират за
финансовото състояние на конкретно дружество. Такива конкретни
проверки биха били полезни и на органите по приходите, когато например
се констатира несъответствие между данните по подадените годишни
данъчни декларации и тези по ГФО, което пък би било основание за
извършване на съответни данъчни проверки или ревизии.
При определяне размера на санкцията АНО се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административнита наказания, като в пълна степен е била отмерена
обществената опасност на деянието и фактът, че нарушението е извършено
за първи път, при което в съответствие с изискванията на закона е била
наложена имуществена санкция в минималния възможен размер, изчислен
като 0.1% от нетните приходи от продажби за отчетния период, които както
4
по-горе се посочиха са били в размер на 4 733 297.91 лева. При това
положение правилно санкцията е изчислена на сума в размер на 4733.30
лева, с което ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и
ще съответства на тежестта на нарушението.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3
от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция за приходите,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4
ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто
представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП,
не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препиращата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в две заседания, като по
второто юрисконсултът не взе лично участие, с разпит на един свидетел и
не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 595066-F596584 от 23.08.2021 год. на зам.-
директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Ф.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с.Калугерово, обл.Пазарджик,
представлявано от М. И. Б. и Т. Д. К., на основание чл.74 ал.1 от ЗСчет. Във
вр. с чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет. е наложена имуществена санкция в размер на
4733.30 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и три лева и тридесет
5
стотинки лева/.
ОСЪЖДА „Ф.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
с.Калугерово, обл.Пазарджик, представлявано от М. И. Б. и Т. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80
лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6