Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/14.05.2020г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 555 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез
пълномощник на дружеството, срещу Постановление от
12.12.2019г. по изп. дело № 20197850400368 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785,
с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали
приетите разноски за адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя от
230лв. на 200лв., като се прави искане за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение и на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. ПРетендира се и
присъждане на сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че
размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, както и че единствените, предприети от
пълномощника на взискателя, действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнението, а разпоредбата
на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложима, доколкото задължението е платено в срока за
доброволно изпълнение и не е било необходимо предприемането на последващи
действия от процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяване на
паричното вземане.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и се излага, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, не е платена. Твърди се, че освен
молбата за образуване на изп.дело, пълномощникът на взискателя е подал и друга
молба, с която се е отказал от определени изпълнителни способи и е посочил
други изпълнителни способи, както и конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани,
представляващи отделно действие по събиране на вземането, като е извършил и
множество отделни действия по събиране на вземането.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20197850400368 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785,
с район на действие СГС, е образувано на 13.11.2019г. по молба на Е.К.Х.,
подадена чрез пълномощника й – адв. М.Л.и въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2019г.,
издаден по решение № 507606/13.10.2018г. по гр.дело № 39625/2018г. по описа на
СРС, 85 състав, срещу длъжника «Т.С. ЕАД за заплащане на сумата от 15лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса пред СГС.
С молба вх.№ 2158/13.11.2019г. за образуване на
изп.дело взискателят е поискал налагане на запор на движимите вещи на длъжника,
възбрана върху недвижимите имоти, които са негова собственост, както и
налагането на запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
С молба вх.№ 2176/14.11.2019г. за предприемане на
действия по образувано изп.дело пълномощникът на взискателката е оттеглил посочените от него в молбата за
образуване на делото способи за събиране на вземането и е посочил друг способ –
запор на банковите сметки на длъжника.
На длъжника е връчена Покана с изх.№ 2340/14.11.2019г.
за доброволно изпълнение /ПДИ/ на 18.11.2019г.
Преди изтичането на срока за доброволно изпълнение ЧСИ
е изпратил запорно съобщение с изх.№ 2341/14.11.2019г. до „Ц.К.Б.“ АД, а със
съобщение за вдигане на запор с изх.№ 2377/19.11.2019г. съдебният изпълнител е
наредил на същата банка да се вдигне незабавно запорите, наложени от него на
банковите сметки на длъжника „Т.С.АД.
С възражение вх.№ 2219/21.11.2019г. по описа на ЧСИ
длъжникът „Т.С.“ ЕАД е възразил за прекомерност на посочените в ПДИ адвокатски хонорар
и разноски, по което взискателката е изразила становище, чрез пълномощника си.
С Постановление от 12.12.2019г., получено от длъжника
на 13.12.2019г., ЧСИ е оставил без уважение подаденото възражение, като е
посочил, че длъжникът не е представил доказателства да е заплатил сумата по
изп.лист преди образуване на изп.дело, както и че освен молбата за образуването
му, пълномощникът на взискателката е депозирал молба вх.№ 2176/14.11.2019г. за
промяна на изпълнителните действия, като е приел, че приетите от него разноски
за адвокатско възнаграждение са реално направени и са в минималния размер по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Установи се, че договореното
възнаграждение по договор за адвокатско възнаграждение от 01.11.2019г., сключен
между Адвокатско съдружие «Български правни услуги», във връзка с
упълномощаването на адв.М.Л.Л., и взискателя по изп.дело Е.К.Х. в размер на
230лв. е изплатено по банков път, съгласно представената по делото вносна
бележка от 13.11.2019г., като между страните
по делото липсва и спор относно това обстоятелство.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че макар
пълномощникът на взискателката да е подал освен молбата за образуване на
изп.дело и молба за промяна на изпълнителните способи за събиране на вземането,
то подаването на тези две молби е станало в два последователни дни, а
предприетите от ЧСИ действия във връзка с изпращането на запорно съобщение до «Ц.К.Б.»
АД са от 14.11.2019г. – датата, на която е подадена молбата за промяна
на изпълнителните способи. Подаването на тази втора молба, преди още да са
предприети каквито и да са изпълнителни действия от съдебния изпълнител, не
може да се приеме, че представлява основание за определяне на адвокатско
възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед обстоятелството, че това може да се дължи
и на пропуск на пълномощника на страната при подаване на молбата за образуване
на изп.дело, а и банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД са общоизвестни, което не
налага основания да се предприемат други изпълнителни действия за събиране на
вземането по изпълнителния лист, което в случая възлиза на 15лв.
Запор върху банкова сметка *** «Ц.К.Б.»
АД е бил наложен още преди длъжникът да е бил уведомен за постановения отказ на
съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение, преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение, а доколкото ЧСИ е изпратил
съобщение до банката за вдигане на запора в срока за доброволно изпълнение, не
може да се счита, че дългът не е платен вследствие наложения запор върху
банковата сметка. По делото не се установи извършването на други действия от пълномощника
на взискателя във връзка с приложените от ЧСИ изпълнителни способи, довели до
събиране на дължимите суми по изп.дело, като даването на становище от
взискателя по възражението на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение и на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, не представлява
действие по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за което да се дължи заплащането на адвокатско
възнаграждение от длъжника.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното постановление,
с което е отказано да бъде изменен размера на адвокатското възнаграждение, в
посока намаляването му, за разликата над 200лв. до 230лв. следва да бъде
отменено, съответно и в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до
сумата от 21,50лв.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по
настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за разноски,
определени по изп.дело, съдът счита, че не следва да се присъждат такива за
настоящото производство, тъй като това би довело до кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
от 12.12.2019г. по изп. дело № 20197850400368 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785, с район на действие
СГС, в частта, в която е отказано намаляването на приетите разноски,
претендирано от взискателя до сумата от 200лв., както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 21,50лв.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.