Решение по КНАХД №400/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 104б, т. 2 и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано е по касационна жалба, подадена от М. З. М., [ЕГН], от с. Сенник, община Севлиево, ул. „Видима“ № 9, чрез адв. Б. от АК Габрово, против решение № 73 от 03.09.2025 г. по АНД № 6/ 2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0341-000310/02.10.2024 г. /НП/ на началник на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 53 ЗАНН за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП на М. М. е наложено административно наказание по чл.175а, ал. 1, предл. трето, ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. Според касационния жалбоподател обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при нарушаване правото на защита на санкционирания и липса на мотиви, поради което го обжалва изцяло. Твърди, че съдът не е обсъдил възражения на жалбоподателя относно издаването на НП при неспазване на установената форма; липсвали реквизити, обуславящи нарушаване правото му на защита; доказателственият материал по делото не бил обсъден по отделно, а само в неговата съвкупност. Отправени са оплаквания, че съдът неправилно е отразил фактическата обстановка, тъй като не е установил кога точно собствеността на процесния автомобил е била прехвърлена на санкционирания М., а също и не било изследвано авторството на анонимния сигнал до МВР. Намира за неправилни изводите на съда относно липсата на задължение за АНО да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства относно маловажността на случая. Касационният жалбоподател моли съда да отмени съдебния акт на въззивния съд и да постанови отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от пълномощника адв. Б., който поддържа жалбата

Началникът на Районно управление Севлиево при ОДМВР Габрово, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба, надлежно връчена му на 15.10.2025 г. чрез служител в РУ.

Административен съд Габрово, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК и съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред РС, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството по АНД № 6/2025 г. на Районен съд Севлиево е образувано по жалба, подадена от М. З. М., [ЕГН], и адрес в с. Сенник, община Севлиево, против наказателно постановление № 24-0341-000310/ 02.10.2024 г. на началник на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с искане за отмяната му в цялост. С това НП на основание чл. 53 ЗАНН за извършено от М. нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП са наложени две административни наказания по чл. 175а, ал. 1, предл. трето, ЗДвП – глоба в размер 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. В хода на съдебното производство съдът е констатирал, че нарушителят е заплатил наложената му глоба в хипотезата на чл. 79б ЗАНН и в тази част НП е влязло в сила. Поради това и на основание чл. 63г с.з. с определение № 19/04.02.2025 г. производството по АНД № 6/2025 г. в тази част е прекратено, като в частта относно кумулативно наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС за 12 месечен срок жалбата е разгледана по същество.

С оспорения съдебен акт районният съд е потвърдил оспореното в тази част НП като правилно и законосъобразно. За да стигне до този извод, съдът е установил следната фактическа и правна обстановка:

На 28.08.2024 г. в РУ на ОДМВР – Габрово, РУ – Севлиево, е подаден анонимен сигнал за това, че в центъра на с. Сенник, община Севлиево, на кръстовището на ул. „Марин Попов” и ул. “Комсомолска“ лек автомобил извършва кръгови движения в кръстовище (т.нар. дрифт). Шумът от извършващия неправомерни движения лек автомобил бил чут от кмета на селото, който живеел в близост и като предположил, че може да бъде потърсен за извършеното нарушение, си записал часа, в който това се случвало. По повод постъпилия сигнал и за изясняване на случая на 29.08.2024 г. дежурният служител при ОДЧ на РУ Севлиево изпратил полицейски екип на проверка. Съдействие на екипа оказал кметът на с. Сенник, който предоставил видеозапис от камера, разположена на сградата на кметството. От прегледа на записа се установило, че при управление на лек автомобил Мазда 6, с рег. № [рег. номер], водачът умишлено прави кръгови движения в кръстовището в центъра на селото, с което умишлено принуждава автомобилът да загуби сцепление, придружено с форсирането на двигателя, а с това застрашавал останалите участници в движението. Видеозаписът бил снет на електронен носител и предаден на полицейските служители с приемо-предавателен протокол от същата дата. Извършена е справка в електронна база-данни на КАТ /л. 15/, според която заснетото от камерата ППС е собственост от 2024 г. на М. З. М. – правоспособен водач, притежаващ СУМПС. Към 28.08.24 г. той не е регистрирал автомобила в съответната служба КАТ при ОДМВР Габрово, но фигурира като негов собственик въз основа на подадена по електронен път информация от нотариус за извършена сделка за покупко-продажба. М. бил потърсен от служителите на МВР и уведомен, че следва да се яви в сградата на полицейското управление във връзка с извършеното нарушение. Първоначално, М. отричал той да е управлявал въпросния автомобил и отказал да се яви в сградата на РУ Севлиево, но след проведен разговор с баща му, се съгласил. В полицейското управление му бил предоставен видеозаписа и след като го изгледал, М. признал пред полицейските служители, че той го е управлявал. Потвърдил, че от скоро е собственик на автомобила и той като водач е извършил т.нар. дрифт, заснет от видеокамера пред кметството на селото. Дал обяснения, че негови познати и приятели му се подигравали, че закупеното от него МПС е повредено и той, за да им докаже, че автомобилът е изправен, извършил с него кръговите движения на кръстовището. Обясненията са обективирани и в писмени такива, приложени към административно-наказателната преписка (л. 14). По делото е приложена и декларация по чл. 188 от ЗДвП (л. 12), в която М. декларира с подписа си, че на 28.08.24 г., около 19:50 ч. (часът на извършване на нарушението според записа), в качеството си на собственик лично е управлявал процесния лек автомобил Мазда 6 с рег. № [рег. номер].

За извършеното нарушение на М. М. е съставен АУАН, серия GA № 1236956/ 29.08.2024 г., въз основа на който е издадено обжалваното от него наказателно постановление № 24-0341-000310/ 02.10.2024 г. на началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево.

В АУАН и НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението от М.: на центъра на с. Сенник, на образуваното кръстовище между ул. „Марин Попов” и ул.“Комсомолска“, управлява лек автомобил Мазда 6 с рег. № [рег. номер], негова собственост /предстоящ собственик – справка в масивите на МВР/, като използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като чрез превъртане на предните задвижващи колела умишлено прави кръгови движения в кръстовището, с което принуждава умишлено автомобилът да изгуби сцепление, придружено с форсирането на двигателя, с което застрашава останалите участници в движението. Нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което на нарушителя са наложени две наказания по чл. 175а, ал.1, предл. 3-то ЗДвП – глоба в размер 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца.

В мотивите съдът е посочил, че тази фактическа обстановка намира за установена от събраните по делото писмени доказателства (изчерпателно изброени), по гласни такива – показанията на разпитаните по делото петима свидетели (поименно посочени), както и от приложения оптичен носител, съдържащ видеозапис на извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени, гласни и един брой веществено доказателства, съдът е достигал до правни изводи за закономерен адм.-наказващ акт: обжалваното НП е издадено от компетентен орган, като в производството по съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Според съда процедурите по съставяне и връчване на АУАН, по издаване и връчване на НП са спазени и изпълнени в съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на Административен съд Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като установената фактическа обстановка обосновава мотивите на решението и съответства на събраните по делото доказателства. Касационният съд изцяло споделя правните изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление. На основание чл. 221, ал. 2, изр. посл., АПК настоящият съдебен състав препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

В касационната жалба са изложени оплаквания за противоречие на атакуваното съдебно решение с материалния закон, които касационният съд намира за неоснователни. При извършената от съда касационна проверка се констатира, че правилно са приложени и тълкувани материалноправните разпоредби, за които свидетелстват установените по делото факти и обстоятелства, както и събраните доказателства, вкл. писмени, гласни и веществено, въз основа на които съдът е формирал вътрешно убеждение за потвърждаване в цялост на атакуваното наказателно постановление. М. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно “На водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари”, за което младши автоконтрольор при РУ Севлиево на ОДМВР Габрово е съставил АУАН, серия GA № 1236956/ 29.08.2024 г. За това нарушение е предвидено административно наказание по чл.175а, ал.1 ЗДвП, съгласно който “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари”. Наказанията са строго определени по размер и такива са наложени с обжалваното НП № 24-0341-000310/ 02.10.2024 г. на началник на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево. Не се установява сочената от касатора липса на реквизити в АУАН и НП, още повече че същият дори не визира кои са те. Административнонаказващият орган е описал с необходимата изчерпателност всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което са наложени санкции.

На следващо място, касаторът счита, че решението на РС Севлиево е постановено при нарушения на процесуалния закон, без да сочи в конкретика такива. Според касационната инстанция в хода на съдебното производство пред Районен съд Севлиево не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на постановения съдебен акт.

Не се споделят доводите на касационния жалбоподател за неизясняване на фактическата обстановка по делото и немотивираност на обжалваното съдебно решение, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Относно собствеността на процесния автомобил, както правилно е отбелязал съдът, собствеността върху моторни превозни средства се прехвърля с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. В чл. 144, ал. 4 ЗДвП е регламентиран подход за обмен на информация по електронен път между Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара относно регистрираните в страната превозни средства и сключените договори за прехвърляне на собствеността върху МПС. Информацията за такива договори постъпва по електронен път от кантората на съответния нотариус в централизираната система на МВР и Националния регистър на пътните превозни средства. Пред АНО М. М. не оспорва по никакъв начин собствеността си върху лекия автомобил, с който е извършено нарушението, напротив – сам заявява това в дадените пред полицейските органи устни и писмени обяснения, както и в декларацията по чл. 188 ЗДвП. Едва при обжалването по съдебен ред са развити доводи за това, че не било изяснено кога точно е станал собственик – твърдения, които самият той би могъл да докаже, ако действително има интерес от това и биха го ползвали, чрез представяне пред АНО или пред съда на договора за покупко-продажба, с който тъкмо и само той разполага. Но, доказателства в подкрепа на тези твърдения, в т.ч. твърдяната от него вероятност за сключване на сделка под отлагателно условие, не се ангажират от касатора и не сочи такива. Единствено твърденията му, без да представи доказателство в тяхната подкрепа – договор, с какъвто безспорно разполага, не могат да опровергаят констатацията на районния съд за собствеността на процесното МПС, базирана на събраните по делото доказателства. Отделно от това, и с оглед наведените от касатора доводи за възможно отлагателно условие при прехвърляне на собственост върху МПС, съдът следва да отбележи, че договорът за прехвърляне правото на собственост върху МПС от категорията на процесното е формален. Към момента на постигане на съгласие между страните и оформянето му в писмен договор с нотариална заверка на подписите настъпва вещно-прехвърлителният ефект на сделката и приобретателят по същата става собственик на автомобила – извод, който следва от правния режим на този вид сделки. В момента на сключването на договора собствеността преминава у купувача, като точно в деня на сделката това обстоятелство се регистрира в електронната преписка в системата на МВР, сектор ПП. Предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗДвП административният орган е разполагал с информация, постъпила по електронен път за сключения договор, която е бил длъжен да вземе предвид при издаване на НП. И доколкото М. не е изпълнил задължението си да регистрира придобития автомобил, началникът на РУ Севлиево няма как да разполага с информация, различна от подадената от нотариуса и отразена в информационните масиви на МВР, с която той е служебно обвързан да се съобрази (справка, л. 15 от АНД № 6/2025 г. на РС Севлиево).

На следващо място, в жалбата се твърди, че съдът не е изследвал авторството на анонимния сигнал до МВР, въз основа на който е извършена проверка, приключила със съставянето на АУАН и обжалваното НП. Касационният съд извърши цялостна проверка, при която установи, че Районен съд Севлиево е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя и в разрез с твърденията в касационната жалба е положил максимални усилия за установяване на това обстоятелство, вкл. чрез двукратно писмено запитване до РУ Севлиево, чрез изискване на извлечение от Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ Севлиево, както и с изискване на информация от Дирекция „Национална система 112”, Районен център 112 – Русе. Това обстоятелство действително е останало неизяснено, но са предприети относими и необходими процесуални действия и възможности за установяване самоличността на подалото сигнал лице с оглед призоваването му като свидетел до тяхното изчерпване от страна на жалбоподателя като следва да се посочи, че изясняването на това обстоятелство конкретно не влияе на проверката на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Наред с това, по делото са разпитани петима свидетели, чийто показания са пълни, ясни и без противоречие с данните от събраните писмени и веществено доказателства, които в съвкупността си са достатъчни за установяване на фактическата обстановка.

Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на РС Севлиево досежно липсата на задължение за АНО да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства във връзка с въпроса, касаещ маловажността на случая. По така релевирания довод на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК настоящата касационна инстанция препраща към мотивите на въззивния съд и извода му за липса на нормативноустановено задължение за АНО да изложи мотиви защо не приема, че в случая е налице маловажен случай. Напълно се споделя убеждението на съда, че видно от приложената по делото Справка картон на водача, М. М. е с множество наложени санкции за извършени от него нарушения на ЗДвП, което показва незачитане на установения в страната правов ред, уреждащ обществените отношения, свързани с правилата за движението по пътищата, респ. опазването на живота и здравето на гражданите. Това налага предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя, което може да бъде постигнато именно чрез налагане на административни наказания, което е и преследваната от законодателя цел съгласно чл. 12 ЗАНН.

Въз основа на изложеното настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от събраните по делото доказателства, и в съответствие с процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдебният състав на Районен съд Севлиево е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно за издадено НП, което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 03.09.2025 г. по АНД № 6/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0341-000310/02.10.2024 г. на началник на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 53 ЗАНН за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП на М. З. М., [ЕГН], е наложено административно наказание по чл.175а, ал. 1, предл. 3-то ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.

Решението е окончателно.

Препис на решението да се изпрати на страните, ведно със съобщението.