№ 562
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512787 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано по жалба на С.О., гр. София, ул. ****** срещу разпределение от
23.07.2020 година по изп.д. № 20187880400409 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в КЧСИ,
с район на действие СГС от суми, събрани при осъществяване на продан на ипотекиран в
полза на първоначалния взискател недвижим имот.
Взискателят намира жалбата за неоснователна, като сочи, че правилно не е заделена
сума от 36 413,02 лева в полза на С.О. за вземания на същата за битови отпадъци главница и
законна лихва, тъй като за тези вземания Общината не е привилегирована в ред по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава
неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а по същество - неоснователна.
По силата на извършеното разпределение е разпределена сума от 210 144 лева, от
които 35 024 лева – ДДС в полза на НАП.
Правилно от останалата сума, постъпила от публичната продан на недвижим имот,
ипотекиран в полза на първоначалния кредитор, са били разпределени най-напред
подлежащите на удовлетворяване в пълен размер вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
/разноски по изпълнението/ в общ размер на по 7102,59 лв. с ДДС, като видно от
разпределението се касае до необходими разноски. Видно от разпределението, правилно и в
ред по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на С.О. е била разпределена сумата от 7440,30 лв. -
представляваща вземане за дължим данък недвижим имот. Законосъобразно ЧСИ е
разпределил по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД остатъкът от сумите подлежащи на
1
разпределение в полза на взискателя "У.Б." АД, чието вземане е обезпечено с ипотека върху
продаденият имот.
Неоснователни са съображенията на жалбоподателя, че не заделена сумата, в размер на
дължимите от длъжника такси за битови отпадъци и лихви, тъй като същите се
удовлетворяват по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е
относима само за вземанията на държавата за данъци върху определен имот от стойността
при проданта на този имот . Действително, задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е
изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Същевременно, обаче,
публичният характер на вземането не го прави автоматично привилегировано по смисъла на
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Посочената норма е изчерпателна и императивна, което не
позволява разширителното й тълкуване и приложение на други норми по аналогия. Същата
определя привилегията с оглед вида на вземането – данък, а не от качеството на взискателя
като публично-правен субект.
Още повече, вземанията на общините за такса битови отпадъци като публични вземания
са различни по своя характер от вземанията за данъци. Тава са вземания за извършена
услуга, определена като такава в чл. 62 от ЗМДТ. В чл. 1 от ЗМДТ е направено изчерпателно
изброяване на видовете местни данъци, като по този начин са диференцирани различните
видове публични вземания. В разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД като основание за
съществуването на привилегията са посочени само данъците.
В горния смисъл са Решение № 2115/23.08.2019 г. по в.ч.гр. д. № 2487/2019 г. по
описа на САС; Решение № 2216/07.10.2019 г. по в.ч.гр. д. № 4707/2019 г. по описа на САС;
Решение № 1106/03.06.2020 г. по в.ч.гр. д. № 2148/2019 г. по описа на САС, Решение №
1213 от 12.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1802/2014 г. на Апелативен съд София и Решение № 1924
от 22.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2117/2014 г. на Апелативен Съд – София и др.
При липса на останала сума, с която да се погасяват вземанията от ред по чл. 136, ал.
1, т. 6 от ЗЗД, извършеното разпределение е законосъобразно извършено при спазване
разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и предвидените в чл. 136 ЗЗД привилегии и съгласно
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015 г.
Поради изложеното жалбата на С.О., като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О., гр. София, ул. ****** срещу
разпределение от 23.07.2020 година по изп.д. № 20187880400409 по описа на ЧСИ М.К., с
рег. № 788 в КЧСИ, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3