№ 670
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Михайлов
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен Михайлов Частно
наказателно дело № 20231100200454 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С. Ч. Т. – явява се лично, доведен от органите на
„Съдебна охрана“, които представят формуляр от затворническо досие за
установява самоличността на лицето.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА-СОФИЯ – явява се ИНСП. М., с днес
представена заповед.
ЗА СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – явява се прокурор Н.
А..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
С. Ч. Т., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, осъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
разведен, със средно специално образование.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъденото лице в настоящото
производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
Нямам доказателствени искания.
ИНСП.М.: Нямам искания за отводи. Представям справка, актуална към
днешна дата 15.02.2023 г., от която е видно, че фактически осъденото лице е
изтърпяло 7 месеца и 20 дни, от работа има зачетени 2 дни, всичко – 7 месеца
и 22 дни, като има остатък за изтърпяване от 1 месец и 8 дни, както и доклад
1
от пробационния надзор, чието заключение е, че в случай, че молбата на
осъденото лице бъде удовлетворена не се предлагат пробационни мерки, с
оглед краткия срок от оставащото наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания. Да се приемат представените от инс. М. писмени материали.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приемат представените от инс. М. писмени
материали.
СЪДЪТ, като намери представените доказателства за относими към
предмета на доказване,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА същите към делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на С. Т. за УПО.
Докладва се.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
ИНСП.М.: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСП.М.: Становището на началника на затвора е, че към момента
молбата на осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата формална
предпоставка, изискуема от закона – да е изтърпяно повече от половината от
наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка, неговото
становище е, че от наличните към момента доказателства не може да се
направи извод за настъпила трайна тенденция за поправяне и превъзпитаване
на лицето, с оглед постигане целите на наказанието, като мотивите за това са
изложени в становището и придружаващите го документи. Моля да оставите
без уважение молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал.
1, т. 1 от НК, но не са налице достатъчно данни за поправяне на осъденото
лице, с оглед на което считам, че молбата му следва да бъде оставена без
уважение.
ОСЪДЕНИЯТ /в лична защита/: Поради неголямата ми присъда и
недостатъчния ми остатък в затвора, който мога да пребивавам, нали 4
месеца и половина бях в ареста и 4 месеца и половина ми остава да изтърпя в
затвора. Това наистина е недостатъчно време за осъществяване контрол над
2
мене. Искам прокуратурата и М. да погледнат миналото ми и да погледнат
тези 7 години дали съм бил задържан, влизал в районно, осъждан и т.н. Аз
съм се поправил. Да, наистина направих грешка, за която съжалявам, но не
мисля, че за 1 месец и 8 дни ще могат да ме поправят, ако за в бъдеще не се
поправя сам. Аз мисля, че съм се поправил сам, за това моля за този 1 месец и
8 дни да бъдете благосклонен към мен.
Наказанията, които М. изтъква – не са основателни. Г-н съдия, ако Вас ви
обидя в съдебна зала с обидна дума, Вие ще ме глобите, няма да ме накажете.
Така бях обиден от надзирател с думата „лайнар“ – наказаха мен, а не него. В
заповедта пише, че съм бил заплашвал с адвокат и психолог – как мога да
заплашвам човек с адвокат и психолог, не виждам каква заплаха е това. Казах,
че ще се обърна към адвоката ми и ще поискам лицето, което ме е обидило да
отиде на психолог, за да видят дали може да извършва тази дейност. На
разпределението в затвора г-н З.Д. ми каза, че той поддържа колегата си – на
какво основание? Нито в моралния, нито в етични кодекс – законите ни се
градят на тях, значи за него е нормално да бъда обиждан. Аз съм човек – днес
съм в затвора, да, прегрешил съм, но все пак трябва да има уважение, както аз
го уважавам него. Зададе ми въпроса дали знам, че този надзирател 15 г.,
понеже стана въпрос за електронна цигара при прибиране от работа, за която
му обясних, че се продава на лавката. Той се обърна към мен с думите
„лайнар“. Пред комисията, когато ме наказваха, аз го попитах: „Вие сте
началник на затвора, знаете ли, че в приемната на затвора няма мивки и
тоалетни, как тогава този старшина може да знае, че тези цигари се продават
в лавката?“. Може и да не знае, аз нищо не съм казал. Аз му се извиних, той
започна да ме дърпа за якето. Записите от камерите се пазят 25 дни, аз бях
наказан след 25-тия ден, за да не мога да изисквам камери и да оспорвам
наказанието. Обжалвах наказанието пред Кордев, като исках да ме извика на
изслушване, да кажа какво е станало, но не бях извикан, а направо беше
постановена заповед, че потвърждава наказанието. В тази заповед нито пише,
че имам право да обжалвам в Административен съд, нито нищо. Съжалявам,
че не са в мен документите.
Второто наказание, което ми дадоха е за това, че не съм изпълнил
първото. По ППЗИНЗС наказанието веднага влиза в сила. Аз имам
здравословни проблеми. С това наказание, аз се притеснявах за здравето си.
Аз съм епилептик, страдам от дископатия, ишиас и плексит. Наказаха ме 7
дни чистота, като аз казах да ми го заменят с друго, защото не мога да го
изпълнявам. Аз нямам проблем, че са ме наказали, след като и обжалвам
наказанието, с надеждата да обясня на Кордев. Имам депозирана жалба в МП
до правосъдния министър и имам отговор, че е приета, чакам… но ще ми
изтече присъдата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ /в последната си дума/: Моля да бъда условно
предсрочно освободен.
3
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, намери следното:
Осъденото лице С. Ч. Т., с ЕГН ********** е постъпил в затвора-гр.
София на 15.11.2022 г., като по отношение на него е приведено изпълнение
наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД
14928/2022 г. на СРС за извършено от него престъпление по чл. 195 от НК,
като е зачетен предварителен арест от 4 месеца и 20 дни. Към 15.02.2023 г.
същият е изтърпял фактически 7 месеца и 20 дни и има остатък за
изтърпяване от 1 месец и 8 дни. От данните от затворническото досие на
осъденото лице, както и от приложените доклади се установява, че рискът от
рецидив е изчислен на 85 т. и към днешна дата остава непроменен. Налице са
ясно очертани проблемни зони, сред които настоящото правонарушение,
криминално минало, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми, умение за мислене и отношение към
правонарушението, като по отношение на тази проблемна зона е посочено, че
осъденият отрича отговорността за криминалното си поведение, не признава
вината си, съответно не разбира мотивите за извършване на престъплението,
счита присъдата за несправедлива, независимо от това, обаче, същият
демонстрира нагласа за мирно изтърпяване на присъдата.
От затворническото досие се установява също, че осъденото лице не е
награждаван, за сметка на това, обаче, има две заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания – заповед № 3 от 03.01.2023 г. и заповед № 9 от
10.01.2023 г. Настоящият състав е обвързан от писмените доказателства по
делото, доколкото и двете посочени заповеди за дисциплинарно нарушение
са влезли в сила, поради което и съдът не може да пререшава този въпрос,
независимо от изложените от осъдения днес аргументи, както и да преценява
тежестта на извършените нарушения и адекватността на наложените
наказания. Доколкото и двете заповеди за дисциплинарно наказание са
влезли в сила, то настоящият състав няма друга възможност освен да счита
осъденият за наказван.
Същият е полагал труд в местата за ЛОС, макар и за кратък период от
време. Рискът от сериозни вреди е преценен като среден за другите лишени от
свобода, за обществото и за персонала на затвора, а за самото осъдено лице е
преценен като нисък.
С оглед на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважено искането на осъдения за УПО, следва да са налице
двете задължителни предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно поправяне
на осъдения в резултат на изтърпяното наказание и фактическо изтърпяване
на не по-малко от ½ от наложеното наказание. Видно от приложеното по
делото доказателства, безспорно е, че осъденият е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание, поради което първата предпоставка за прилагане на
института на УПО е налице.
По отношение на втората предпоставка – съдът се съгласява със
становището на прокурора и на началника на затвора, че не са налице
4
достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице. В тази връзка
съдът взе предвид непроменените стойности на риска от рецидив, който е във
високите стойности от 85 т., наличието на ясно установени проблемни зони,
както и преди всичко отношение към правонарушението, доколкото целите
на наказанието са именно да се превъзпита деецът, което е невъзможно да се
постигне без същият да осъзнава вината, причината за своето
незаконосъобразно поведение и да приеме присъдата и наложеното наказание
за справедливи. Това не се установява по настоящото дело. Отделно, не може
да се приеме, че същият е имал добро поведение в затвора, доколкото за
краткия период, в който е пребивавал в затвора, около 4 месеца, същият е
допуснал две нарушения на дисциплината, за което е наказван. Същият не е
награждаван, а демонстрираното от него отношение към труда не може да
повлияе на съда за прилагане института на УПО за конкретното лице. Следва
да се отбележи, че института на УПО е една правна възможност, но не е
задължение за съда, независимо от краткия остатък от наложеното наказание.
Съдът намира, че на този етап не може да приложи института на УПО,
доколкото не може да гарантира на обществото, че ако лицето бъде условно
предсрочно освободено същото ще има необходимото законосъобразно
поведение.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ч. Т., с ЕГН
********** за УПО.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС по реда на Глава XXII от НПК.
Препис от определението да се изпрати на Затвора-гр. София за сведение
и изпълнение, след влизането му в сила.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:38
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
5