ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. София, 07.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110211742 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение № 4459 от 08.12.2025 г., постановено по НАХД №
11742/2025 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, съдът е изменил наказателно
постановление № 25-4332-008788 от 05.05.2025 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на А. Д. Р., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800
/осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, като е наложил на А.
Д. Р. административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е отменил наложеното му наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Освен това
жалбоподателят А. Д. Р. е бил осъден да заплати на СДВР сумата от 130 /сто и
тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В срока за
обжалване на решението е постъпила молба от а. В. от САК за изменението му
в частта за разноските и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
съобразно изменението на наказателното постановление и намаляване
размера на наложената глоба, въпреки че в самото решение съдът се е
произнесъл изрично по това искане. Явно обаче трябва да преповтори
мотивите си в настоящото определение, които не намира за нужно да
ревизира. Въз основа разпореждане на СРС е било съобщено на Началник
1
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР за постъпилата молба за
изменение на решението в частта за разноските, като в предвидения
едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от наказващия
орган. В него се посочва, че искането било неоснователно.
Съдът, като се запозна с депозираната молба и материалите по
НАХД № 11742/2025 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, намира искането
за неоснователно, поради следното:
Действително с ДВ бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019 г., в ЗАНН беше
изрично уредена възможността за присъждане на разноски в
административнонаказателните производства. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към
АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да
налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се
дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени обжалвания акт по чл.58д от ЗАНН. Това са
трите възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава
или изменя, то разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема,
че законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато
НП се отменя, единствено в този случай разноските са за жалбоподателя,
понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна производството
пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК гласи, че
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му
наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е
единствено дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното
деяние. В тази връзка, дори горната инстанция да измени присъдата и да
2
намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй като той не
е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става въпрос за извършени
административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена
опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска
такава и тези производства се доближават повече до наказателните
производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на
ГПК. Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и
отхвърлянето за останалата част не може да се приравнява на намаляването на
наказанието в административнонаказателните и наказателните производства,
тъй като в единия случай се касае за гражданска претенция за определени
суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или престъпление,
което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се подчертае, че в
случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на ГПК, тъй
като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело
атакуваното НП не е било отменено. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, а именно Определение № 2369 от 01.04.2021 г.,
постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен
състав; Определение № 10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело №
10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.
Гореизложеното води до извод, че депозираната молба за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на а. В. от САК, в качеството й на
процесуален представител на А. Д. Р., ЕГН **********, за присъждане на
заплатени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно изменението на наказателното постановление и намаляване
размера на наложената глоба по НАХД № 11742/2025 г. по описа на СРС, НО,
99 състав.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Преписи от определението да се изпратят на а. В. от САК и на Началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4