РЕШЕНИЕ
№ 15645
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110170340 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно пасивно и кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
********************* срещу И. А. Г. и Л. Г. Г., при квоти от по ½ идеална част, за
заплащане от всеки от ответниците на ищеца на сума в размер на 1001,56 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**********************, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 145,26 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2021 г. до
17.07.2023 г., сумата в размер на 26,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до окончателното
плащане, и за сумата в размер на 5,66 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
15.08.2020г. до 17.07.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците до
размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз основа
на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на **********************, поради което последното
се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално
предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявените
искове се оспорват. Ответникът И. А. Г. не оспорва качеството си на потребител на топлинна
1
енергия за имота, в рамките на процесния период. Ответникът Л. Г. Г. оспорва между нея и
ищцовото дружество да е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за имота в рамките на процесния период. Твърди, че в полза на ответника - И. Г. е
учредено пожизнено право на ползване върху имота и че именно тя е страна по
облигационното правоотношение. И двамата ответници не оспорват количеството на
доставена топлинна енергия в имота и размера на нейната цена. Релевират правопогасяващо
възражение за давност. Оспорват претенцията на ищеца за цена на услугата дялово
разпределение в имота, както и че съгласно ОУ на ищеца от 2016г. са изпаднали в забава за
заплащане на
главничното вземане за услугата „дялово разпределение“.
В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Б., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът И. А. Г., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Т., който моли съдът да се произнесе съобразно приетия доказателствен
материал по делото.
В съдебно заседание ответникът Л. Г. Г., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 150255/29.04.2025г. адвокат Р., като процесуален
представител на Л. Г. моли за отхвърляне на исковете спрямо доверителката й.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *****************,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, и съобразно притежаваната от тях квота в
съсобствеността, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу
вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да установи факти и обстоятелства, довели до прекъсване/спиране течението на
давностния срок.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 19.12.2005г. се установява, че ответниците са придобили при равни
квоти имот - частна общинска собственост, представляващ ап. № 28, находящ се в
************************. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № 134 от 07.12.2012г. И. Г. е дарила на дъщеря си Л. Г.,
притежаваната от нея ½ идеална част от имота, като дарителят е запазил правото си на
ползване върху описания в пункт I недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Също така,
установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици на адрес в
********************, обективирано в протокол от 18.07.2002г., приет на л.24 от досието
по делото е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство с *****************. Към протокола е приложен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.28
2
протокола е подписан от ответницата - Л. Г., обстоятелство, което не се оспори в хода на
производството. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата
незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и
тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите
го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор №
2640/24.07.2002г. с ********************* за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”, като по делото не е спорно, че към днешна дата **********************
извършва услугата „топлинно счетоводство“. Договорът е подписан за срок от две години с
опция за автоматичното му подновяване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с
писмено предизвестие, направено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по
делото да е отправено такова предизвестие.
Ответниците не оспорват количеството на доставената в имота топлинна енергия за
процесния период и размера на цената й, поради което съдът не е допуснал изслушване на
СТЕ, но с оглед релевираното възражение за давност е допуснал изслушване на ССчЕ.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че е начислена сума по прогнозни данни за
плащане в размер на 2360,04 лева, като след изравняване сумата е ревизирана на стойност от
2003,12 лева. Установена е и сума за такса за дялово разпределение в размер на 53,30 лева, за
периода от м.06.2020г. до 30.04.2022г., както и сума за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота в размер на 285,87 лева, за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. и в
размер на 11,29 лева за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното
дотук, съдът приема, че по делото безспорно се установи, че в рамките на процесния период
ответникът Л. Г. е собственик на имота, както и че ответницата И. Г. е запазила пожизненото
си право на ползване върху имота, подробно описан в акта за дарение на имота. С оглед
вмъкнатите имплицитно възражения от ответника Л. Г. спорен е обема на запазеното в полза
на И. Г. право на ползване. С оглед доказателствения материал съдът приема, че И. Г. е
запазила правото си на ползване до размера на притежаваната преди и прехвърлена на Л. Г.
½ идеална част от имота. Няма данни по делото Л. Г. да е учредила в полза на майка си
3
право на ползване върху притежаваната от нея останала ½ идеална част от имота. Няма
данни и правото на ползване да е погасено по силата на нормата на чл. 59, ал.1 от ЗС за
ответника И. Г.. Следователно в рамките на процесния период, поставена на формална
основа отговорността на ответниците се разпределя до размера на ½ идеална част от имота
за ползваната от тях топлинна енергия. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС
собствениците, съответно бившите съпрузи, или титулярите на ограничено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
длжи цената й. Прилагайки по аналогия тази трактовка, съдът намира, с оглед възражението
на ответника Л. Г., че същата следваше да установи, че между нея и ищцовото дружество е
налице съгласие, по силата на което имота да се ползва единствено и само от майка й – И. Г..
Самият установен факт, че партидата се води на името на И. Г. не установява при условията
на пълно и главно доказване, че доставената в имота топлинна енергия се ползва само от
ответницата И. Г.. По делото не е представено заявление за откриване на партида, от което
да е видно, че страна по договора с ищеца е единствено ответницата И. Г., а както бе
посочено по-горе установи се, че списъка към протокола за избор на лицето, извършващо
дяловото разпределение в имота е подписан и от ответницата Л. Г., тоест тя е участвала при
формиране на част от фактическия състав на правоотношението по доставка на топлинна
енергия в имота с ищеца. Няма данни за притежаваната от Л. Г. идеална част да е налице
съгласие с ищцовото дружество, че тази част ще се ползва и от трето за спора лице. По
изложеното съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по така
предявените искове до размера на ½ идеална част от имота – за ответницата Л. Г., като
собственик на имота, и за ответницата И. Г., като ползвател на ½ идеална част от него.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период е установена,
както и цената й, доколкото тези факти, включени в предмета на спора не се оспорват.
По делото е релевирано възражение за давност от ответниците. С оглед разпоредбата
на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно
цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на ********************** към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
******************** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането
за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период. Следва да се посочи, че решаващият
извод на съда относно това какви задължения са погасени по давност се формира съобразно
4
падежите помесечно по прогнозни данни, а не съобразно общите фактури. Това е така, тъй
като издаването на общите фактури не новира задължението и то не губи периодичния си
характер. Исковата молба е подадена в съда на дата 26.11.2024г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца
изискуеми вземания преди дата 26.11.2021г. са погасени по давност. Това са задължения от
01.05.2020г. до 30.09.2021г., доколкото задължението за м.10.2021г. става изискуемо на
15.12.2021г. и давността за него изтича на 15.12.2024г., като преди това е прекъсната с
подаването на исковата молба на 26.11.2024г. В тази връзка съдът намира изготвената ССчЕ
в частта по изчисление на погасените по давност суми за правилна и я кредитира. Така
съгласно експертизата погасените по давност суми са в размер на 1065,96 лева. Така
исковете следва да бъдат уважени за сумите непогасени по давност в размер на 937,16 лева,
а за сумата в размер на 1065,96 лева, разликата над уважената част до размера на пълно
предявената от 2003,12 лева, следва да бъдат отхвърлени. Съобразно отговорността на
ответниците това означава, че иска за главница спрямо всяка една от тях следва да бъде
уважен до размера на сумата от 468,58 лева, а за сумата от 532,98 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 468,58 лева, до размера на пълно предявената от 1001,56
лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между ********************* и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за
дялово разпределение. Следавателно исковете за главница за дялово разпределение са
доказани по основание и по размер. Тези вземания обаче са в погасителна давност за
периода от 30.06.2020г. до м.09.2021г. и с оглед това следва да бъдат уважени до размера на
сумата от 8,11 лева, а за сумата в размер на 18,53 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 8,11 лева до размера на пълно предявената от 26,65 лева, следва да бъдат
отхвърлени по отношение на всеки един от ответниците.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на
връчване на фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за
изпълнение. При това положение ответниците следва да изпаднат в забава след покана на
основание чл. 84 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до тях за
заплащане на главницата за такси за дялово разпределение, преди датата на подаване на
исковата молба, поради което не ги е поставил в забава. Така исковете за сумата в размер на
5,66 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.,
начисбена върху главницата за такси за дялово разпределение, предявени срещу всеки един
от ответниците, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Акцесорните искове върху главницата за отопление на имота следва да бъда уважени
до размера, установен със ССчЕ от 43,85 лева, срещу всеки един от ответниците. С оглед
периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на ищеца,
приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Така ответниците са изпаднали в
забава, поради срочността на задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана,
поради което следва да отговарят и за заплащане на дължимата мораторна лихва. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2022г., тоест от 15.09.2022г., от когато се претендира и лихвата. По
изложеното тези искови следва спрямо всеки един от ответниците да се уважат до размера
на сумата от 43,85 лева, а за сумата от 101,41 лева, представляваща разликата над уважената
сума от 43,85 лева до размера на пълно предявената от 145,26 лева, следва да бъдат
5
отхвърлени.
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 100,00 лева, 300,00 лева депозит за изслушване на експертиза,
като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, което съдът определя в размер на 300,00 лева. Или общо разноски в производството
в размер на 700,00 лева, като съобразно уважената част от исковете в производството на
ищеца следва да бъде присъдена сума за разноски в размер на 309,02 лева, като всяка от
ответниците следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 154,51 лева.
Процесуалните представителна на ответниците – адвокат В. Т. от САК, личен №
************, с адрес на упражняване на дейността в ********************, като
процесуален представител на И. А. Г. и адвокат Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността на *********************, като процесуален представител на Л.
Г. Г., претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Съдът намира, че следва и на двамата да присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 417,91 лева, съобразно ориентирите по чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, като съобразно отхвърлената част от
исковете следва да им присъди възнаграждение в размер на 233,42 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************,
ЕИК *********** сумата в размер на 468,58 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: **********************, аб. № ******, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 43,85 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата в размер на 8,11 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.11.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата в
размер на 532,98 лева, представляваща разликата над уважената сума от 468,58 лева, до
размера на пълно предявената от 1001,56 лева, за периода от 01.05.2020г. до м.09.2021г., иска
за главница за такси за дялово разпределение за сумата от 18,53 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 8,11 лева до размера на пълно предявената от 26,65 лева, за
периода от 01.06.2020г. до м.09.2021г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата
за такси за дялово разпределение, за сумата в размер на 5,66 лв., за периода от 15.08.2020г.
до 17.07.2023г. и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на
имота, за сумата от 101,41 лева, представляваща разликата над уважената сума от 43,85 лева
до размера на пълно предявената от 145,26 лева.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************, ЕИК
*********** сумата в размер на 468,58 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: **********************, аб. № ******, ведно със законната
6
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 43,85 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата в размер на 8,11 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.11.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата в
размер на 532,98 лева, представляваща разликата над уважената сума от 468,58 лева, до
размера на пълно предявената от 1001,56 лева, за периода от 01.05.2020г. до м.09.2021г., иска
за главница за такси за дялово разпределение за сумата от 18,53 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 8,11 лева до размера на пълно предявената от 26,65 лева, за
периода от 01.06.2020г. до м.09.2021г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата
за такси за дялово разпределение, за сумата в размер на 5,66 лв., за периода от 15.08.2020г.
до 17.07.2023г. и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на
имота, за сумата от 101,41 лева, представляваща разликата над уважената сума от 43,85 лева
до размера на пълно предявената от 145,26 лева.
ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************,
ЕИК ***********, сумата в размер на 154,51 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **********************, ЕИК
***********, сумата в размер на 154,51 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА **********************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.
Т. от САК, личен № ************, с адрес на упражняване на дейността в
********************, сумата в размер на 233,42 лева, адвокатско възнаграждение,
присъдено на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА **********************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.
К. Р., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността на *********************,
сумата в размер на 233,42 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ********************** – ***************** .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7