Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Производството е образувано по касационна жалба от В. Н. Н. от с. Професор Иширково, общ. Силистра, против Решение № 68 / 30.04.2025 г., постановено по административно дело № 207 / 2025 г. на Районен съд-гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1886зз – 32 / 05.03.2025 г. на старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ– Силистра при ОДМВР-Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) касаторът е бил задържан за срок до 24 часа.

В жалбата са изложени съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е, че съдът не е съобразил липсата на надлежни мотиви в заповедта относно фактическото основание за задържане на лицето, което е довело до нарушаване правото му на защита. Сочи се, че отразеният час на задържането в заповедта не съответства на действителния, тъй като лицето е било задържано без писмена заповед, а тя е издадена едва след отвеждането му в полицейското управление. Акцентира се, че не са били налице материалноправни предпоставки за издаването на заповедта, тъй като веднага след освобождаването си жалбоподателят се е подложил по своя инициатива на две медицински изследвания в различни лаборатории за следи от употреба на наркотични вещества, чиито резултати са били отрицателни. Изтъкнато е също така, че заповедта не съответства на целта на закона, тъй като нарушава принципа на съразмерност. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебния акт и потвърдената с него заповед за задържане, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата на упълномощения от жалбоподателя адвокат за безплатно осъществената защита по делото.

Ответната страна – Старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ– Силистра при ОДМВР-Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., излага доводи за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед за задържане на лице с рег. 1886зз – 32 / 05.03.2025 г. на старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ– Силистра при ОДМВР-Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи касаторът е бил задържан за срок до 24 часа поради наличие на данни, че е извършил престъпление.

Въз основа на събраните доказателства в производството съдът е приел, че на 05.03.2025 г. около 01.00 ч. в гр. Силистра, по [улица]пред дом № ***, полицейски служители спрели за проверка касатора, който управлявал л. а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ****. При проверката водачът бил тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества DrugTest 5000 AR LK-0019, като уредът отчел положителна проба под № 00140 за наличие на кокаин. На лицето е издаден талон за медицинско изследване, след което било отведено първоначално в ЦСМП за вземане на биологични проби, а след това в РУ-Силистра, където била издадена оспорената заповед. Въз основа на изложените факти ответният орган издал заповедта като приел, че са налице данни за извършено от водача престъпление по чл. 345б, ал. 3 от НК – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

След освобождаването на лицето в 10.40 ч. на същия ден, същото посетило медицинска лаборатория, където предоставило проба от урина за изследване относно употреба на наркотични вещества, като резултатът бил отрицателен.

Съдът е коментирал, че заповедта е постановена от компетентен орган, в нея са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ и не са допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на задържаното лице. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е посочил, че по правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява превантивна мярка, целяща да предотврати възможността лицето да се укрие при наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност същото да е извършител на деянието. Според съда наличните данни са били достатъчни, за да се приеме, че има вероятност водачът да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което задържането е оправдано. В решението е посочено също, че резултатът от направените изследвания в лаборатория са неотносими към предмета на производството, доколкото лабораторията не е сред определените от законодателя да извършват изследване за употреба а наркотични вещества във връзка с данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че издадената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, съответно е мотивирана и материално законосъобразна.

Неоснователен е доводът на касатора за липса на надлежни мотиви в заповедта относно фактическите основания за задържането му, което е довело до нарушаване правото му на защита. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане. Процесната заповед е с изискуемото по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР съдържание. Мотивите ѝ сочат за наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК от водача В. Н. Н. - управлява МПС с рег. № *** след употреба на наркотични вещества, което е установено с техническо средство DrugTest 5000, отчело положителна проба за употреба на кокаин. Вписано е и правното основание за издаване на заповедта – чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С посочването на тези обстоятелства оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, поради което съдът намира за неоснователно възражението, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода и придвижване.

Не може да се сподели довода за допуснато процесуално нарушение относно това, че отразеният час на задържането в заповедта съответства с времето на извършване на нарушението, а не на действителния час на задържането, който е по-късен и съвпада с издаването на заповедта след отвеждането на касатора в полицейското управление. Отразяването на по-ранен час на задържане, съответстващ на началото на полицейската проверка, е факт от който за касатора не биха могли да настъпят никакви неблагоприятни последици. На практика от началото на проверката касаторът е бил лишен от възможността да се придвижва свободно, а това право не би могло да се ограничава за период, надхвърлящ максималния диапазон от 24 часа, предвиден в чл. 73 от ЗМВР, до каквато хипотеза на практика би се стигнало, ако заповедта беше издадена за 24 часа от момента на подписването ѝ от ответния орган, а не от момента на фактическото ограничаване на придвижването.

Неоснователно е и изложеното съображение, че заповедта е постановена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като ограничава правата на касатора в по-голяма степен от необходимото. Целта на задържането на лицето, за което са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, е да се преустанови противоправното поведение и да се ограничи водачът да управлява МПС в състояние, в което реакциите и възприятията му са повлияни от употребата на наркотични вещества, във връзка с опазване на неговия живот и живота на останалите участници в движението. Други принудителни административни мерки като отнемането на СУМПС или на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила, не биха постигнали в пълна степен посочените цели, тъй като възможността лицето да се качи да управлява друго МПС преди да е преминало въздействието на наркотичните вещества, остава открита. Що се касае до отрицателните лабораторни резултати от тестовете относно употребата на наркотични вещества, които жалбоподателят си е направил по свое желание след освобождаването му, първоинстанционният съд правилно ги е преценил като неотносими. За разлика от административните нарушения или престъпленията, които се санкционират при безспорно установено извършителство, принудителните мерки се прилагат при наличие на достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение. Такова съмнение неоспоримо е възникнало от положителния резултат на извършения от полицейските служители полеви тест с Drugtest 5000, респ. възникнало е основание за издаване на оспорената заповед, а резултатите от тестовете, на които касторът се позовава, към момента на задържането не са съществували в правния мир и по никакъв начин не биха могли да бъдат съобразени от ответния орган. Фактът дали касаторът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества ще се изясни безспорно в започналото производство по ангажиране на административната му (или наказателната) отговорност и съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ. въз основа на изследването на взетите биологични проби от касатора, от лабораториите, предвидени в чл. 19, ал. 1 от наредбата, сред които не попадат лабораториите, в които касаторът се е изследвал по свое желание.

По изложените съображения следва да се приеме, че постановеното съдебно решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 / 30.04.2025 г., постановено по административно дело № 207 / 2025 г. на Районен съд-гр. Силистра.

 

ОСЪЖДА В. Н. Н. с [ЕГН] от с. Професор Иширково, общ. Силистра, обл. Силистра, да заплати на Областна дирекция на МВР – Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.