Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр.В, 24.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19-ти състав, в публично
заседание проведено на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8900 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Н.Т.С.
*** с искане за постановяване на мерки за защита срещу З.Д.С. - съпруг на
молителката. Твърди, че от 10 месеца е във фактическа раздяла с ответника, през
което време последният ежедневно отправял по телефона закани за саморазправа,
посещавал жилището, в което живеела с дъщеря им, блъскал по вратата и
заплашвал, че ще я убие и ще запали жилището. Посочва също, че на 26.06.2017г.
съпругът й посетил местоработата й – фурна за хляб – „Мариян 2000” ЕООД в
Западна промишлена зона в гр.В, започнал да я обижда и заплашва, а отделно от
това я ударил с юмрук няколко пъти по главата и я ритнал пред други служители.
Излага, че поведението на ответника провокира у нея основателен страх за живота
и здравето й, поради което моли съда да постанови мерки за защита по реда на
ЗЗДН.
В съдебно заседание
молителката Н.С., чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба
и моли същата да бъде уважена като ответникът бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да посещава на
по-малко от 100 метра местоработата й. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът З.С. се явява лично в съдебно заседание и
признава, че на 26.06.2017г. действително е посетил молителката на
местоработата й, скара ли са се и той и е ударил шамар. Не оспорва, че са
съпрузи от 14.03.2007г. и понастоящем са във фактическа раздяла.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За квалифицирането на даден акт
като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се
изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. В
настоящия случай, не се спори между страните, че са съпрузи, макар и в
състояние на фактическа раздяла, поради което съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.3, т.1 от ЗЗДН и молителката е активно легитимирана да предяви
молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима
и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Съдът намира, че
изложените в молбата твърдения за осъществено спрямо молителката физическо насилие
попадат в квалификацията на закона за актове на домашно насилие, упражнено от
ответника спрямо нея. Обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие,
описани и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не се оспорват от ответника.
Напротив същият признава, че на 26.06.2017г. е посетил местоработата на
съпругата си и след инициирания скандал и е ударил шамар. Провокирано или не от
молителката, поведението на ответника изразяващо се в аргументиране на позиция
чрез използването на физическа сила спрямо съпругата и майка на детето му е укоримо и следва да бъде санкционирано чрез прилагане на
мерки по ЗЗДН и налагане на глоба.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да
се издаде заповед за защита с приложение на мярката по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН,
а именно да бъде задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие в
неговите форми на физическо и психическо такова, както и да бъде забранено да
приближава местоработата й - Фурна за хляб – „Мариян 2000” ЕООД с адрес: Западна
промишлена зона, в гр.В. Мерките по чл.5, ал.1, т. 3 - за забрана извършителя
да доближава молителката и дома й не следва да бъдат налагани, доколкото същите
са свързани с възпрепятстване на личните контакти на ответника с детето им -
Дария. Съдът намира, че наложените мерки биха постигнали целите, за които се
налагат и би имала възпитателно въздействие по отношение на ответника. На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200 лева.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лева. Предвид направеното искане
в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от молителката
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА З.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Н.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.М, бл., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на З.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** да приближава на по-малко от
100 метра местоработата на Н.Т.С., ЕГН ********** - Фурна за хляб – „Мариян 2000” ЕООД с адрес:
Западна промишлена зона, в гр.В за срок от 12 месеца, на основание чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА З.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба
в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА З.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж.к.М, бл. сумата от 300
/триста/ лева – сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ
по местоживеене на ответника и на молителката съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от получаване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
№…..
гр. В, 24.07.2017г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН,
като констатира, че решение от 24.07.2017г. по гр.д. 8900/2017г. на ВРС подлежи
на изпълнение, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по
ЗЗДН
ЗАДЪЛЖАВА З.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Н.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.М, бл., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на З.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** да приближава на по-малко от
100 метра местоработата на Н.Т.С., ЕГН ********** - Фурна за хляб – „Мариян 2000” ЕООД с адрес:
Западна промишлена зона, в гр.В за срок от 12 месеца, на основание чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ по местоживеене
на ответницата и на молителя съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА З.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че при неизпълнение на заповедта
на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА за защита подлежи на незабавно
изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: