Решение по дело №501/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 26.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 501/ 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на

М.Ш.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Национална агенция по приходите, офис Ловеч, при ТД на НАП – Велико Търново, ул. „Търговска” № 43, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 996 лв. главница, като се претендира  и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващ иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч, при ТД на НАП– Велико Търново, с влязло в сила на 25.10.2017 г. решение № 215 от 17.07.2017 г. по НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ищецът претендира и присъждане на разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. от ЛАК, която поддържа исковата молба, като претендира и заплащане на разноски за настоящото производство.

Ответникът – Национална агенция по приходите - е депозирал писмен отговор, в който сочи, че исковата молба е предявена срещу ненадлежен ответник - срещу Национална агенция по приходите, офис Ловеч, при ТД на НАП – Велико Търново, като сочи липсва пасивна процесуална легитимация, т.к. както офис – Ловеч, така ТД на НАП – Велико Търново не представляват самостоятелно юридическо лице, а са териториални поделения на НАП. Ответникът сочи, че исковата молба е недопустима, алтернативно сочи, че исковата претенция в размер на 996 лв. е завишена, в който смисъл прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. С., който поддържа писмения отговор и твърдението за прекомерност на адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана по размер, предвид реализирана адвокатска защита на ищеца за две съдебни инстанции и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в с. ****, Област Ловеч, адресът на ищеца е в с. ****, Област Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация /в съдебно заседание на 26.02.2020 г. ищецът конкретизира ответника, като сочи, че исковата молба е подадена срещу НАП/ и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

При преценка на размера на иска съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч, че с влязло в сила на 25.10.2017 г. решение № 215 от 17.07.2017 г. по НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч, е отменено незаконосъобразно Наказателно постановление № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директора на офис Ловеч, при ТД на НАП – Велико Търново, с което на ищеца в настоящото производство е наложена глоба в размер 9779,15 лв. на основание чл. 80 „а“, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч, ведно с КАНД № 210/2107 г. на Административен съд – Ловеч и частно КАНД 28/2017 г. на  Административен съд – Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директора на офис Ловеч, при ТД на НАП– Велико Търново, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 4 от НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч.

Ответникът е оспорил допустимостта на исковата молба, като сочи липсва пасивна процесуална легитимация, т.к. както офис – Ловеч, така ТД на НАП – Велико Търново не представляват самостоятелно юридическо лице, а са териториални поделения на НАП.

В съдебно заседание на 26.02.2020 г. съдът е указал на ищеца да конкретизира ответника, като процесуалният представител на ищеца адв. К. в същото съдебно заседание е посочила, че исковата молба е подадена срещу Национала агенция по приходите, гр. София.

Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв. с оглед фактическата и правна сложност на производството по обжалване на наказателното постановление.

Представен е единствено договор за правна защита и съдействие на л. 4 от НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч. По останалите две дела във връзка с обжалване на същото наказателно постановление /КАНД № 210/2107 г. на Административен съд – Ловеч и частно КАНД 28/2017 г. на  Административен съд – Ловеч/ не са представени договори за правна защита и съдействие, като такива липсват и в приложените дела.

Представеният договор за правна защита и съдействие на л. 4 от НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч удостоверява заплащането на 996 лв.

По отношение на доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, съдът съобрази т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се на л. 4 от НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 996 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в брой при подписване на същия договор.

Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в посочения договор на съответната сума е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

Отделно съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма.

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от незаконосъобразно наказателно постановление и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч, при ТД на НАП– Велико Търново, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, като в ИМ се претендира главница в размер 996 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът/дружеството не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по двете сочени дела /НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч и КАНД № 210/2107 г. на Административен съд – Ловеч/ е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за  процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч е в размер на 996 лв., което е над минимума от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна за производството по КАНД № 210/2107 г. на Административен съд – Ловеч не е представен договор за правна защита и съдействие, като М.Ш.Д. е бил представляван в същото производство отново от адв. К., въз основа на пълномощно от първата инстанция.

 При това положение съдът намира, че общо за двете инстанции следва да се присъди обезщетение в размер на 600 лв., или по 300 лв. за всяка инстанция. Ето защо в тази част съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено с писмения отговор на ответника и подържано в съдебно заседание от юрк. С..

Поради това съдът намира, че следва да редуцира иска за главницата в размер на 996 лв. относно  заплатено адвокатско възнаграждение за защита по повод отмененото наказателно постановление, каквото правомощие по принцип намира, че има съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1325/2016 г. на Районен съд – Ловеч и КАНД № 210/2107 г. на Административен съд – Ловеч, следва да бъде уважен в размер на 600 лв. /по 300 лв. за всяка от двете инстанции/ съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за горницата над 600 лв. до претендирания размер от 996 лв. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски. От ищецът са направени разноски единствено за заплатена държавна такса от 10 лв., видно от преводно нареждане на л. 4 от настоящото дело, поради което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът не сочи разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, т.к. в договора за правна защита и съдействие по настоящото дело /на л. 5 от настоящото дело/ е посочено „безплатно“, като ищецът се позовава на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА - В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Материалният интерес по настоящото дело е по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – до 1000 лв.

Към нормата на чл. 8 от ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения препраща изрично разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Както беше посочено по-горе, видно от л. 5 от делото – в договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. К. в графа за договорено възнаграждение изрично е посочено: „безплатно на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата”.

При това положение и като съобрази характера на настоящото исково производство с материален интерес до 1000 лв., изхода на делото и разпоредбите на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдът намира, че следва ответникът да заплати сумата от 300 лв. съгласно изричната разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София, представлявана от Изпълнителен директор, да заплати на М.Ш.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч, при ТД на НАП– Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата част над 600 лв. до 996 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София, представлявана от Изпълнителен директор, да заплати на М.Ш.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/ разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София, представлявана от Изпълнителен директор, да заплати на адвокат И.С.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, /за процесуално представителство по настоящото дело на ищеца М.Ш.Д., ЕГН: **********/ сумата от 300 лв. разноски за възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

 

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: