Решение по дело №596/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 326
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20195510200596
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Казанлък – 15.10.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на втори септември   през две хиляди и деветнадесета година в съдебния състав ;

 

                  Председател ; Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 596/19 г. по описа на Казанлъшкия РС за 2019-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

М     О     Т     И     В     И ;

 

 

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0284-001058 от 10.05.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб.  И.М.С. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован се явява, и чрез пълномощника  си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и законосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява  частично основателна .

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган и приел за установено,че на  21.04.2019 г. в 06.10 ч. в гр. Казанлък на   ул. Александър  Стамболийски нар. И.С. като водач на лек автомобил –Мерцедес С 350 с рег. № СТ 9991 РА в посока север –юг е управлявал собствения си лек автомобил като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия на лява завой губи контрол над автомобила ,излиза в дясно по посоката си  на движение и се блъска в бетонна колона на дом. номер 38, влиза в двора на къщата и се блъска в овощно дърво. Настъпва ПТП с материални щети . Водача отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с тарирано техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабричен номер  ARDN -0022, отказва да даде кръв за анализ, връчен талон за медицинско изследване номер 0010935 с което е извършил ; 

1.Водача не контролира ППС което управлява с което създава непосредствена опасност за движението с което виновно е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДП.

2. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферния условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. за да спрат пред непредвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

3.Отказва  проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол  в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване  за установяване та на алкохол в кръвта му с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М.С. – актосъставител и Г.Г.  със писмените доказателства – талон за медицинско изследване с бл. №  0010935 и протокол за ПТП № 1710262.

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка нито оспорва тази приета и посочена от АНО, поради което и въз основа на  събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

По изложеното съдът не приема възражението на жалб. направено в жалбата му против наказателното постановление,че не е извършил административно нарушение.

От доказателствата събрани в хода на съдебното следствие безспорно се установява,че жалб. С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. 

Това се установява от показанията на св.Г. и С..

Според съда, сам по себе си с този си отказ жалб. е извършил административно нарушение, описано както във АУАН така и във издаденото въз основа на  него наказателно постановление.

Поради  и това въпросът дали талона за изследване  издаден на жалб. отговоря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, дали водача ще даде или не кръвна проба е ирелевантен.

Разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба № 1/19.07.17 г. предвижда  на талона за изследване да се поставят осем стикера с номера съответстващи на номера на талона за изследване с добавяне в края на цифра от 1 до 7 .

Този талон се издава след съставяне на АУАН   при установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .

Разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 /19.07.2017 г.  предвижда установяване на концентрацията на алкохол в кръвта  да се извършва с доказателствен анализатор показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване …. когато ;

1.    Лицето откаже извършването на проверка с техническо средство….

В случая  видно от талона за изследване , жалб. е отказал да бъде тестван,  да подпише талона  или да избере единия от двата начина за изследване.

Ако се приеме,че  с непоставянето на стикерите върху талона за изследване е била опорочена процедурата за установяване употребата на алкохол според съдът ще се даде по-голяма юридическа сила на Наредба № 1 /19.07.17 г.  изразяваща се в това,че подзаконов акт може да отмени законов състав  какъвто е чл.174 ал.3 от ЗДП  изрично предвиждащ извършване на административно нарушение при отказ за проверка с техническо средство .

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, АНО изрично е посочил в какво се изразява нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, макар ,че после е преписал правната норма на чл.174 ал.3 от ЗДП  където е даден и друг състав на нарушение / не изпълняване предписание  за изследване…../ но според съдът това не води до нарушаване правото на защита на жалб. .

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП  съдържа в себе си както хипотеза така и санкция и АНО  законосъобразно е посочил,че санкцията се налага на основание чл.174 ал.3 предл.1  от ЗДП.

Административно-наказващия орган правилно е приел,че жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДП – не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа с условията за видимост,интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие.

Жалб. като водач  на МПС е бил  длъжен да се движи съобразена скорост, която  се мени непрекъснато и многократно  и е в зависимост от условията за движение по пътищата – атмосферните условия /видимост,степен на запрашеност и др./, от релефа на местността  който се определя от характера и състоянието на пътя,правите участъци,завоите пътната настилка и др., и всички други обстоятелства/ знания,опит,наличие на множество пешеходци и др./ за да не може да бъде източник на опасност за движението а оттам и да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Ако жалб. е бил съобразил поведението си с обстоятелствата посочени в чл.20 ал.2 от ЗДП е нямало да излезе вдясно по посока на движението си и да се блъсне в бетонна колона и да влезе в двора на дом № 38на ул. Александър Стамболийски в гр. Казанлък.

Последователната и непротиворечива съдебна практика приема,че контролът на ППС обхваща редица действия които трябва да извърши водача. Тези действия засягат техническото състояние на ППС, положението му по време на движение, съобразяване с показателите на отделните уреди/температура на двигателя, светлини,износеност на гуми и др./, положението на ППС спрямо терена и др..Този контрол е непрекъснат и обхваща цялото време през което водача управлява автомобила, поради което  от момента в който се предприеме управлението на МПС до прекратяването  водача е длъжен непрекъснато да го контролира.

Във проведеното съдебно следствие не бяха събрани данни  за неосъществен контрол на ППС което жалб. С. е управлявал затова  в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушение на процесуалните правила- няма нарушена изрична законова разпоредба.Същото отговоря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е приложен материалния закон ,няма основание за намаляване размера на  административната санкция / същите  са   абсолютно определени/, поради което в останалата и част жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът ,

 

Р     Е     Ш     И   ;

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0284-001058 от 10.05.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък като в частта му в която на основание чл.185 от ЗДП е наложена глоба в размер от 20 лв. го ОТМЕНЯ като неправилно , а във частта му в която на основание чл.179 ал.2 от ЗДП е наложена глоба в размер от 200 лв. и на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наложени на И.М.С. *** с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора. 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ ;