№ 22649
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110140921 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против В. В. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 14, находящ се в гр. *********.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 497, 08 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 150, 20 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 04.07.2025 г.;
сумата 17, 93 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 87 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.08.2022 г. – 04.07.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. В. Б..
По реда на чл.15, ал.6 Закона за закрила на детето е депозиран социален
1
доклад от Агенция за социално подпомагане, в който се съдържат данни, че
към момента на изготвянето му ответникът В. В. Б. е на 16 год. и 4 месеца,
пълен сирак, чиито родители са починали; че първоначално е бил настанен
при бабата Л.С. и съжителя й Ц.В.; през 2021 г. бабата на детето също е
починала, като нейният съжител Ц.В., който е пенсионер, остава негов
настойник; детето е изведено на самостоятелна форма на обучение, няма
близки роднини или семейна подкрепяща среда.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
02.09.1985 г., по силата на който В.И.Л. и И.Б.Т. са закупили следния
недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр. ********. По делото не се
твърди и установява към посочения момент купувачите да са били в брак.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
В.И.Л. е починала на 02.04.2023 г., като е оставила наследници по закон: В. В.
Б. – син, починал на 14.02.2017 г., с наследник от своя страна – В. В. Б. – син.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разпечатка от системата на Столична община, в която се съдържат
данни, че данъчно-задължено лице за имота е В. В. Б..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. *******, от
19.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 20.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
******* като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случа от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот от 02.09.1985 г. се установява, че със същия В.И.Л. и И.Б.Т. са закупили
следния недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр. ********.
По делото не се твърди и установява към посочения момент купувачите
да са били в брак, с оглед на което следва да се приеме, че е възникнала
обикновена съсобственост (по 1/2 за всеки от купувачите).
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
В.И.Л. е починала на 02.04.2023 г., като е оставила наследници по закон: В. В.
Б. – син, починал на 14.02.2017 г. (преди наследодателката), с наследник от
своя страна – В. В. Б. – син, по отношение на 1/2 от процесния имот по
заместване от баща си и на основание чл.10, ал.1 ЗН.
Съгласно чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
3
които получават.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане
се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на
наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал.1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49, ал. 2
ЗН. В ЗН е предвидена и възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството.
В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51, ал.1, изр.1
ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове
лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Съгласно чл.51, ал.1, изр.2 ЗН когато има
заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото. Тълкуването на нормата на чл.51, ал.1, изр.2 ЗН налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ.
починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не
се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви
дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на
заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй
като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да
установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл.51, ал.1 ЗН,
той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл.51, ал.2
ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне
с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на
наследника /в посочения смисъл – решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис. Първата правна последица
на акта на приемане на наследството под опис е привилегия в полза
недееспособните, която чл.61, ал.2 ЗН предвижда.
С нея разполага и непълнолетният, който е навършил 14 години, но
поради ненавършена 18-годишна възраст не е напълно способен чрез своите
действия да придобива права и да се задължава (арг. от сравнителен анализ на
чл.61, ал.2 ЗН, вр. чл.2 и чл.4, ал.1 ЗЛС). Непълнолетният е дете (чл.2 от
Закона за закрила на детето), а предвиденото в чл.61, ал.2 ЗН го равнопоставя
с дееспособните физически лица. На дееспособните физически лица
принадлежи самостоятелната свободна преценка по предприемане на правния
акт. Следователно чл.61, ал.2 ЗН е отклонение от принципа за равенство на
4
всички граждани пред закона (чл.6, ал.2 КРБ) и намира своето
конституционно основание в това, че децата са под особената закрила на
държавата и обществото (чл.14 КРБ). Чл.61, ал.2 ЗН е специална норма
спрямо общата от чл.61, ал.1 ЗН, а за непълнолетния не се прилага
преклузивният 3-месечен срок от узнаване на откритото наследство. От
привилегията на чл.61, ал.2 ЗН е изключен непълнолетният, встъпил в брак /в
посочения смисъл – определение № 97 от 30.05.2017 г. по ч. гр. д. №
1703/2017 г. на ВКС, I ГО/.
Следователно ответникът също следва да приема наследството по опис,
доколкото е непълнолетен.
В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2021 г.
на ОСГК на ВКС, според които когато в полза на едно ненавършило
пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го
приеме само по опис. Изключена е възможността за неограничена отговорност
на наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Наследството не може да се приеме направо
нито изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2
ЗН. Наследството може да бъде прието само по опис (от законните
представители – родителите на малолетното дете или с тяхното попечителско
съдействие – за непълнолетното дете).
Ответникът е сред кръга на лицата, призовани към наследяване, които
следва да приемат наследството по опис, каквото приемане не се установява
да е било извършено до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция. Ищецът като заинтересована страна не е поискал от районния съд
на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН да определи срок на ответника да заяви
приема ли наследството, или се отказват от него, с оглед на което съдът не е
определял срок по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН – предвид липсата на искане от
заинтересованата страна.
При това положение се налага извод, че ответникът не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове, с оглед на което същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
5
********* срещу В. В. Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 497, 08 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 14, находящ се в гр. *********, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 18.07.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 150, 20 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 04.07.2025 г.;
сумата 17, 93 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 18.07.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 5, 87 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.08.2022 г. – 04.07.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6