№ 939
гр. Бургас, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100501732 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивната жалба на „Йетел България“ЕАД , ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление – гр.София против Решение №187 от 23.07.2025 г.
постановено от РС – Айтос по гр.д.№45/2025 г. в частта , с която е отхвърлен предявения
иск на основание чл.422 от ГПК против С. С. – да бъде признато че дължи общо сумата от
1410.54 лв. - неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и за
интернет за дома от 09.03.2022 г. Оспорва се и решението в частта за разноските. Безспорно
установено по делото е наличието на облигационни отношения между страните по делото -
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги – предоставяне на мобилни услуги
за два телефонни номера, също така правилно са установени размера на задълженията ,
предоставянето на мобилни услуги и лизинговите вещи от страна на ответника. Съдът обаче
е приел , че не се доказва валидно упражнено от ищеца право на разваляне на договора
вследствие виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника и поради това –
че правото на неустойка не е валидно възникнало. Същото се оспорва като неправилно.
Оспорва се изводите , че не са представени доказателства относно прекратяването на
договора за мобилен телефон номер ***********: - по делото е приложена покана за
доброволно плащане от 15.06.2022 г. , изпратена на посочения от ответника С. адрес за
кореспонденция. В поканата изрично е посочено , че при липса на доброволно плащане в
срок до 10 дни от датата на писмото ще бъдат предприети действия за събиране на сумите
по съдебен път и че след изтичане на този срок договорът ще бъде считан за прекратен.
Тази покана напълно отговаря на изискванията на чл.87 от ЗЗД – да бъде налице писмено
1
изявление , с което изправният кредитор дава на неизправния длъжник подходящ срок за
изпълнение с предупреждение , че след изтичането на срока ще счита договора за развален :
- ефектът на развалянето настъпва автоматично с неизпълнението на задълженията , за които
е бил представен подходящ срок. По делото е представено и удостоверение от „Български
пощи“ЕАД , от което е видно , че въпросната покана е била изпратена до ответника и
съответно – доставена. Налице е пълен идентитет между лицето , получило пратката и
страната по договора. Пощенският оператор е доставил пратката до точния адрес , посочен
в документацията – сключените между страните договори , посочен от страна на ответника
С.. С оглед на това следва според жалбоподателя да се приеме , че кредиторът е положил
дължимата от него грижа да сведе до знанието на длъжника евентуалните неблагоприятни
последици от неизпълнението на задълженията му по договора. С предсрочното
прекратяване на договора възниква и задължението за заплащане на неустойка. Размерът на
това задължение произтича от клаузата на т.11 от Договор за мобилни услуги / интернет за
дома/ №********* от 09.03.2022 г. Съобразно тази клауза при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя той дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на
първоначално уговорения срок като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса. В допълнение се дължи и
част , съответстваща на оставащия срок по договора , от разликата между най-ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана , както и 999 лв. при предоставен за
ползване 5G комплект за външен монтаж.Размерът на неустойката в случая възлиза на
1057.43 лв. : - три стандартни месечни абонаментни такси – 49.98 лв. ведно с добавена част
от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план , съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 8.45 лв. , както и добавена стойност в
размер на 999 лв. – съответно стойността на комплект за 5G интернет с външен монтаж и
изрично предвидената и приложима неустоечна клауза в случаите , в които при
прекратяване на договора предоставеното оборудване не е върнато. Относно договора за
мобилен номер***********. В случая неизпълнението на задълженията от страна на
потребителя нее довело до едностранно предсрочно прекратяване от страна на мобилния
оператор. По делото е приложено Заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата на
„А1 България“ от 28.04.2022 г. , което сочи на едностранно прекратяване на договора по
инициатива на потребителя. Страната излага становището си , че изложените от съда
мотиви в случая са неотносими относно дължимостта на неустойката поради едностранното
предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя. С оглед отправеното
заявление от упълномощения от С. оператор „А1България“ „ Йетел“ е изпълнил законовото
си задължение да прекрати договора и достъпът на клиента до мобилната мрежа е бил
прекратен на 03.05.2022 г. На основание т.9 от Договора в издадената фактура от 15.05.2022
г. е било надлежно включено и задължението за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 369.10 лв. съгласно Договора от 09.03.2022 г. Съгласно тази клауза
абоната дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на предвидения срок на действието му
2
като сумата не може да надвишава размера от три стандартни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС. В допълнение се дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси , съответстваща на оставащия срок до края на договора / в
случай че такива са уговорени/ и част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства , съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги / в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг/ В случая размерът
на неустойката е 369.10 лв.: - същата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси – общо 124.98 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план , съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 12.53 лв. и сумата от 231.59 лв. – разликата между стандартната цена
на мобилен телефонен апарат „Моторола Графит“ без отстъпка по актуалната цена към
09.03.2022 г. по ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора с потребителя , заплатена в брой , съответстваща на оставащия период до края на
предвидения срок на Договора. Дължимите неустойки по размер са установени и от
заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото експертиза. Поради това
страната моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част за неустойката
и да признае за установено , че ответникът С. С. дължи на ищеца – въззивник общо сумата
от 1410.54 лв. – неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги от
09.03.2022 г. Претендира се и законната лихва за забава върху вземането считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2024 г. Представител
на страната не се явява пред съда на проведеното публично съдебно заседание. Представя
се писмена молба от процесуалния представител , с която се поддържа жалбата и се моли за
уважаването й.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия С. И. С. чрез
особения представител – адвокат. Жалбата се оспорва като неоснователна. Страната твърди ,
че в случая са нарушени изискванията на чл.87 от ЗЗД , доколкото договорите са били
сключени в писмена форма. Следователно - изявленията за прекратяването на договорите
също следва да бъде сторено в писмена форма. По отношение на договора за номер
*********** страната сочи , че не е било отправено надлежно писмено предизвестие , с
което да се даде подходящ срок за изпълнение на задълженията за заплащане на дължимите
суми. Представеното удостоверение от „Български пощи“ЕАД не установява съдържанието
на въпросната пратка от дата 15.05.2022 г. , а така също и дали волеизявлението на
оператора е достигнало до абоната: - още повече , че в удостоверението се сочи номер на
пратка , чиято идентичност не може по несъмнен начин да бъде обвързана с упоменатата от
въззивника покана за доброволно изпълнение. Самото удостоверение за пратката от
"Български пощи“ЕАД е от дата 15.05.2022 г. , а поканата за доброволно изпълнение се сочи
че е от 15.06.2022 г. Налице е и клауза по чл.19е от Общите условия : - потребителят не
може да се позовава на невъзможност да получи съобщение или информация на адрес или
номер , посочени в индивидуалния договор или съпътстващи същия документ , която клауза
противоречи на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД. По отношение на другия договор от
09.03.2022 г. страната сочи , че пред районния съд не е било доказано по безспорен начин
3
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер ***********.
Не е доказано , че действително договорът е бил прекратен преди 09.03.2024 г. , а
единствено се установява , че е било подписано заявление за пренасяне на мобилни номера
към мрежата на „А1 България“ от потребителя , не се установява по несъмнен начин от коя
дата се счита прекратен договора между С. С. и „Йетел България“ЕАД. Моли се за оставяне
без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Моли се за
присъждане на разноски. Представител на страната не се явява пред съда в откритото
съдебно заседание. Изпраща се писмена молба от особения процесуален представител , с
която се иска да се остави без уважение жалбата на „Йетел“ , да се потвърди решението на
РС , моли се за изплащането възнаграждението на особения представител.
Не се правят нови доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по гр.д.№45 на РС – Айтос е било образувано по исковата молба на
„Йетел България“ЕАД против С. И. С. за установяване на вземане в размер на 1706.27 лв.
Между страните по делото са били сключени четири договора на 09.03.2022 г. – един за
мобилен телефон – телефонен апарат и мобилни услуги; втори – за интернет за дома;
договор за лизинг на базови аксесоари във връзка с договора за мобилни услуги за номер
*********** за 5 броя вещи и втори договор за лизинг на базови аксесоари за четири броя
вещи. Ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени от ищеца четири броя
фактури за периода м. март 2022 - м. юли 2022 г. Във всяка от тези фактури са начислени
задължения по съответните договори. Посочени са точните задължения по отделните
фактури – общо за първата – 40.46 лв. , втората – за 74.05 лв. ; третата – за 163.24 лв.
Съгласно т.9 от договор №*********** са предвидени размера и основанието за възникване
на задължение за неустойка. Съгласно тези правила неустойката не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни такси за номера без ДДС Освен това се дължи и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси , съответстващи на
оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставените
на потребителя устройства , съответстващи на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл.12 от ОУ на ищеца за договорите за лизинг. Доколкото устройствата
не са били върнати , цената им не е била изплатена и не са предприемани действия за
разваляне на договорите за лизинг по чл.10 от ОУ договорите са запазили първоначалния си
срок на действие. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги за номер
*********** ищецът е издал фактура на 15.07.2022 г. на стойност 1057.43 лв. Размерът и
основанието на задълженията са регламентирани в т.11 от договора за мобилни услуги –
интернет за дома от 09.03.2022 г. Това е размера на неустойката за номер *********** – сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси – общо 49.98 лв. ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план , съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 8.45 лв. и с добавена сума от 999.00 лв.
равняваща се на комплект за интернет с външен монтаж – изрично предвидено в
4
предвидената неустоечна клауза в случаите , когато оборудването не е върнато. Така общата
сума възлиза на 1057.43 лв. По договора за мобилни услуги за номер *********** се
претендира задължение в размер на 433.90 лв. , включващо незаплатени задължения за
месечни абонаментни такси за ползвани услуги и остатък от неустойка , начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора. По договора за лизцинг на 5 броя
аксесоари са начислени и се претендират задължения в общ размер на 91.68 лв. – дължима
лизингова вноска и предсрочно изискуеми лизингови вноски. По договора за лизинг на 4
броя аксесоари се претендира общо задължение в размер на 86.40 лв. – също неплатени
лизингови вноски и предсрочно изискуеми лизингови вноски. Така общата стойност на
задълженията на С. С. възлиза на 1706.27 лв. За това задължение е било депозирано
заявление по чл.410 от ГПК като съдът е издал заповед №231 от 15.07.2024 г. Тъй като
заповедта е била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК за „Йетел България“ е
възникнала необходимостта от предявяването на иск по чл.422 от ГПК Моли се за приемане
за установено , че ответникът С. дължи на ищеца сумата от 1706.27 лв. по въпросните
договори и издадени фактури ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски от 514.13 лв. в заповедното производство и разноските в
исковото производство. Направени са искания по доказателствата – за назначаване на ССчЕ.
Прилагат се доказателства по опис.
Ответникът чрез назначения особен представител е оспорил исковете като
неоснователни. Моли за отхвърлянето им. Оспорва претенциите за неустойки като излага
становището си , че не е налице извършено прекратяване на договорите и съответно – не са
налице основания за начисляването на неустойки.. При условията на евентуалност –
оспорва клаузите за неустойки като нищожни , за което развива подробни съображения.
Оспорва и претенциите за неплатени лизингови вноски като счита , че ищецът не е
изправна страна по договорите за лизинг.
От фактическа страна съдът е установил наличие на задължения от страна на ответника
– съобразно и експертното заключение, прието по делото: 117.65 лв. – незаплатени месечни
абонаментни такси и 178.08 лв. – незаплатени лизингови вноски. Установено е , че
ответникът не е заплатил дължимите от него суми , не са представени доказателства ,
установяващи плащане на тези задължения. От това е направен извода , че исковите
претенции са основателни – за незаплатени задължения за ползвани услуги и незаплатени
лизингови вноски. В тази част претенцията е приета за основателна и е постановено
решение , с което тези вземания са приети за установени. По отношение на
претендираните неустойки първоинстанционният съд е приел , че ищецът не е ангажирал
доказателства за надлежното разваляне и прекратяване на договора, което да обуславя
възникването на вземане за неустойка. Неизпълнението на задълженията действително е
основание за разваляне на договора и неговото прекратяване. Изявлението обаче следва да е
в същата форма , в каквато е сключен договора – писмена и преди това следва да бъде
поканен длъжника да изпълни и едва след това да се направи изявлението за разваляне. По
5
делото съдът не установява да е направено подобно изявление – не е отправено и писмено
предизвестие в, което да му бъде даден достатъчен срок за изпълнение на задължението за
плащане , респ. – такова да е било получено от длъжника. Преценено е че приложено
удостоверение / на л.96 по делото на РС/ не е в състояние да докаже по несъмнен начин
материализираното волеизявление на ищеца за разваляне на договора , респ. – неговото
получаване от ответника. Съдът е цитирал практика , че развалянето на договор между
търговец и потребител е недопустимо без предизвестие в отношенията. Съответно –
направен е извода и за недължимост на неустойките по договора и за неоснователност на
претенцията в тази му част. Поради това в останалата част – за неустойки иска е отхвърлен
– за размера от 1410.54 лв.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262
от ГПК констатира , че въззивната жалба на „Йеттел България“ЕАД против решение № 187
/ 25 г. постановено по гр.д.№45 по описа на РС - Айтос за 2025 г е редовна , подадена е от
страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно –
същата е допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Изложените от районния съд съображения са принципно правилни: - за да се счита
договорът развален следва страната да бъде първо уведомена , че е в просрочие да й се
даде подходящ срок за изпълнение иедва след изтичането на този срок – да се отправи
известие за прекратяването на договора. Съдът е констатирал , че тези изисквания в случая
не са налице и поради това е приел , че не са налице основанията за търсене на неустойка и
заплащането на такава от неизправната страна. В процесния случай ответникът –
потребител е сключил договорите , получил е престациите от оператора „Йетел“ и се
установява , че не е плащал никакви суми по така сключените договори. Докато ищецът –
въззивник е изпълнил престациите си - предоставил е съответните апарати и вещи,
мобилни услуги , то потребителят не е извършил никакви плащания. Нещо повече – на
посочения адрес лицето не е намерено. Видно от приложеното удостоверение на л.96 по
делото се установява , че операторът е изпращал писма на адреса , посочен от потребителя.
Кореспонденцията на този адрес обаче е неуспешна . Видно и от съобщението за изпратен
препис от ИМ на ответника – въззиваем С. / л.53-54 по делото на РС/ това лице е непознато
за живущите на посочения адрес в ж.к. *** бл.**. Лицето не е открито и на адреса по НБД в
гр. *** / л.55- 62 по делото/. Това е наложило назначаването на особен процесуален
представител по делото. Следователно – налице е едно недобросъвестно поведение на
потребителя , посочвайки адрес , на който не може да бъде намерен изначално в
отношенията си с оператора. Това поведение не може никак да бъде толерирано и не може
заради това изправната страна по договора да бъде лишавана от правата , които има по
договорите , а именно - присъждането на неустойки по същите. Както се установи по-горе
– операторът е изпълнил задълженията си по договорите - осъществявани са услуги до
6
развалянето на договорите , предоставени са съответните устройства. Не е имало
възражения от страна на потребителя в тази насока. От друга страна е установено
неплащането. Доказателства за погасяването на дължимите суми до постановяването на
настоящия съдебен акт по делото не са установени. Следователно – операторът –
въззивник е изправна страна по договора и законосъобразно е пристъпил към развалянето
на договорите. Съобразно правилата по разпоредбите на тези договори , изложени в ИМ на
оператора се дължат съответните неустойки. Според съда същите са действителни – не се
установява прекомерност по размер , водещо до недействителност на същите. Поради това
остатъка от сумата по исковата молба , представляваща неустойките по четирите договора,
сключени между страните по делото и съответно – развалени поради неизпълнение на
потребителя – ответник следва да бъдат присъдени на въззивника „Йетел“ – общо сумата в
размер на 1410.54 лв. ведно със законната лихва за забава върху тази главница начиная от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане .
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени и разноските пред инстанцията -
държавна такса в размер на 50 лв., внесено възнаграждение за особен представител от 240
лв. , както и сторените в първоинстанционното производство разноски – държавна такса от
167.87 лв., възнаграждение за особен представител – 240 лв. , депозит за експертиза – 350
лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение от 564.76 лв. / 470.63 лв. и ДДС/. Според
съда тези суми следва да бъдат присъдени изцяло – в т.ч. и адвокатското възнаграждение ,
тъй като са извършени процесуални действия по заповедно производство , пред
първоинстанционния съд и въззивната инстанция само с плащане на едно възнаграждение ,
или общо 1834.75 като следва да се приспадне присъдената от първоинстанционния съд
сума от 318 лв. – съобразно уважената част на иска. Т.е. – следва да бъдат присъдени сумите
от 290 лв. разноски пред въззивното производство и 1516.75 лв. общо пред
първоинстанционния съд.
По гореизложеното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №187 от 21.07.2025 г. , постановено по гр.д.№45 / 2025 г. на РС –
гр.Айтос в отхвърлителната му част за сумата общо от 1410.54 лв. – неустойки за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца - въззивник „Йетел
България“ЕАД , ЕИК ********* , че ответникът – въззиваем С. И. С. , ЕГН **********
дължи на ищеца по издадена заповед за изпълнение от 15.07.2024 г. по частно гр.д.
№579/2024 г. на РС – Айтос сумата от 1410.54 / хиляда четиристотин и десет лева и 54 ст./
7
лева – неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за
мобилни услуги ведно със законната лихва за забава върху това вземане считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. И. С. , ЕГН ********** да заплати на „Йетел България“ЕАД сумата от
290 / двеста и деветдесет/ лева – разноски по делото пред въззивната инстанция както и
сумата от 1516.75 / хиляда петстотин и шестнадесет лева и 75 ст./ лева – общо разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8