ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град Велико Търново, 04.01.2017 г.
Административен съд – Велико Търново, ХІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 770 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ и § 10, ал.2 от ПЗР на същия закон.
Образувано по жалба, подадена от името на Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“, действаща в качеството на бенефициент по Договор за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ № DIR-5113326-С-011 по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“/ОПОС/, съфинансиран от Европейски фонодове за проект № DIR-5113326-2-93 - „Устройство и управление на Природен парк „Шуменско плато.“
По Жалбата първоначално е образувано/на 03.11.2016г./ адм. дело № 11192/ 2016 г. по описа на Административен съд – София град, което с Определение № 6761/ 30.11.2016г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново, където е образувано под настоящия номер.
Оспорва се Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г., подписано от Яна Георгиева - Главен директор на ГД „ОПОС“, в качеството ѝ на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007–2013 г.“ /УО на ОПОС/ при Министерство на околната среда и водите – гр. София.
Оспореното писмо се отнася до повторна верификация на Искане за средства №13. Повторното разглеждане на въпроса с разходите по проекта по Искане за средства № 13 е осъществено от УО след възражение на ДПП“Шуменско плато“ с вх. № 08-00-1183/06.07.2016г. срещу неодобрените за верифициране суми, определени с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на УО на ОПОС.
Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г. на УО на ОПОС се възприема от жалбоподателя за ИАА, с който му е наложена финансова корекция и се оспорва със съображения за неговата незаконосъобразност с искане да бъде отменено. Всъщност по същество се възразява срещу неверифицираните разходи, посочени в Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г., останали неверифицирани след преразглеждане на въпроса от УО на ОПОС.
При проверка редовността на жалбата, съдът установи пречки пред движение на производството, за което уведоми оспорващия с определение от 06.12.2016г. Нередовностите на оспорването са отстранени в цялост с вх. № 6334/21.12.2016г. и приложенията към същото.
В практиката
си ВАС приема, че макар да в ЗУСЕСИФ да не е регламентирано изрично
производството по верификация на разходите по проекта/което е различно от това
по налагане на финансови корекции/, всъщност отказвайки да одобри част от извършените от бенефициента разходи по
изпълнение на договора/да удовлетвори претенция за плащане, ръководителят на УО
на ОПОС безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера
решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му сфера. По
същността си оспореното писмо от 26.08.2016г., което е неразривно свързано
логически и юридически с това от 10.06.2016г., и двете цитирани по-горе, съдържа властническо волеизявление, което
директно засяга права и законни интереси на адресата - жалбоподател. Актът обективира окончателна
воля на решаващия орган за отказ да се верифицират разходи поради тяхната
недопустимост, индивидуализирани по видове, основание и размер, поради
което представлява годен предмет на съдебно обжалване.
Оспореното Писмо, с което епреразгледан
въпроса за верификацията на разходите, е
издадено при действието на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /обн. ДВ бр. 101
от 22.12.2015 г., в сила от 26.12.2015г./, но касае отношения по Договор,
сключен на 02.08.2012г., т.е. по време на програмния период 2007 - 2013 г. От
своя страна оспореният ИАА е постановен на 26.08.2016г. Договорът за
безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ по силата на §1 от ДР на ЗУСЕСИФ е дефиниран като административен
договор. При новото законодателно разрешение, споровете във връзка с
отношенията по сключване и изпълнение на административния договор за
предоставяне на финансова подкрепа със средствата от ЕСИФ са дефинирани като административни правоотношения. В
ЗУСЕСИФ липсва нарочна уредба по въпроса за оспорването на волеизявленията
относно верификацията на разходите по проекта. Независимо от това, съгласно
указанията на ВАС, на основание чл.120 от Конституцията на Република България отказаната
верификация е акт, подлежащ на съдебен контрол. Този извод се налага и от пряко
приложимите норми на Европейското право/чл.74, ал.3 от Регламент №1303/2013/,
според което следва държавите членки на ЕС
да гарантират възможност за съдебен контрол на жалби, свързани с тези
европейски фондове. Поради това, макар да не е посочено изрично, отреченото от УО на ОПОС право на бенефициера
за възстановяване на разходвани от него средства за изпълнение на съфинансирания
от европейските фонодове проект подлежи на съдебен
контрол. Този спор следва да бъде
разрешен от административния съд по реда на АПК, на основание чл.27 от ЗУСЕСИФ,
т.е. този за оспорване на ИАА. Нормата е процесуална и има незабавно действие, вр. §10, ал.2 от ДР на с.з./изм. ДВ бр.74 от 20156г./, което води до извод за подведомственост на
спора на АС.
Съдът взе предвид Заповед №
РД-635/18.08.2014г. на МОСВ, с която е определен териториалния обхват на
териториалните звена към Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ на МОСВ.
От съдържанието на същата е видно, че в обхвата на териториално звено Велико
Търново попада и област Шумен, респективно оспорващата ДПП. Предвид това, АСВТ
е родово и местно компетентния съд по конкретния спор.
Държавна такса за производството не се дължи,
на основание чл.27, ал.7 от ЗУСЕСИФ, доколкото с Писмо вх. № 6334/21.12.2016г.
са представени доказателства, че ДПП“Шуменско плато“ е юридическо лице на
бюджетна издръжка. Видно е, че жалбата, сезирала съда е подадена от лице, което
е имало качеството на директор на ДПП“Шуменско плато“ при подаването ѝ.
Последното е извършено в срок, т.к. процесното писмо
от 26.08.2016г. е постъпило в ДПП на 01.09.2016г. и в него не се съдържа
указание подлежи ли на оспорване и пред кой орган. Поради това, приложим е
срокът по чл.140, ал.1 от АПК. Към настоящия момент по делото няма
доказателства, че Жалбата е подадена на 31.10.2016г. Следва това обстоятелство
да се докаже от оспорващия, в срок до насроченото открито съдебно заседание.
От ответника по жалбата е постъпила
административната преписка, но същата е непълна. Съдът намира, че ответникът не
е изпълнил задължението си да представи заверено копие от преписката по
издаване на оспорения акт, вкл. липсват доказателства за датата на която е
съобщен той на оспорващата ДПП, както и такива за датата на която е била
подадена жалбата до АССГ. Това налага ответникът в срок до първото съдебно
заседание да отстрани тези нередовности.
Оспореното Писмо е издадено при действието на
ЗУСЕСИФ, но касае отношения/фаза на изпълнение по Договор, сключен на 02.08.2012г.,
т.е. по време на програмния период 2007 - 2013 г. Според §8, ал.2 от ПЗР на
ЗУСЕСИФ: "Приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи
обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от
министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ,
за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния
процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване
на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния
период 2007 - 2013 г." При това, съгласно § 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ административната процедура следва да
бъде довършена по досегашния ред. Норми на ЕП не предписват следването на определена процедура за
реализиране на тези задължения на държавите членки, поради което са приложими
процесуалните правила, предвидени в националния закон.
Съдът при извършената проверка прие жалбата
за редовна и допустима на този етап. Не установи пречки за движение на
производството. Същото следва да се внесе в открито заседание с призоваване на
страните, на които да се укаже разпределението на доказателствената
тежест.
В
настоящото определение, което инкорпорира елементите на доклад по делото, съдът
следва да укаже на страните, че оспореното Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016
г., което е в логическо и смислово единство с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на УО на ОПОС, всъщност не
представлява акт, с който се налагат финансови корекции, а такъв по окончателно
разрешаване на въпроса с верифициране на разходите по проекта, заявени
с ИС № 13. Видно от съдържанието на Писмото от 10.06.2016г. са употребени
изразите „окончателна верификация“ и „приключване на окончателното искане за
средства“. А в последната страница от същия акт е посочено действително, че не
се верифицират разходи по наложени 3 бр. финансови корекции. ФК 5% по Договор №
Д-13/04.09.2014г. – 250,37лв. ФК 5% по Договор № Д-2/25.03.2015г. – 67 495,22лв. ФК 10% по Договор № Д-11/10.06.2015г.
– 11 506,02лв. Тези ФК вероятно са наложени с предходни актове, които
ответникът следва да представи на съда и да докаже, че са влезли в сила, за да
откаже верифицирането на тези средства.
Съобразно предмета на делото и заявените от
страните като спорни факти и обстоятелства, съдът счита, че следва да укаже на
жалбоподателя, че трябва да ангажира доказателства по делото за това, че процесните разходи, чието верифициране претендира са
извършени действително и са допустими разходи, т.е. се намират в пълно съответствие с всички общи и детайлни
национални и европейски правила за допустимост на разходите (вкл. в
съответствие и с ПМС 62/2007 г. и ПМС 249/2007 г.).
По доказателствените
и другите искания съдът ще се произнесе в първото о.с.з., на основание чл.171,
ал.5 от АПК.
Предвид гореизложеното и след като се запозна със исканията и възраженията на страните и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като жалбоподател Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“, представлявана от директора на същата.
КОНСТИТУИРА като ответник по оспорването Ръководителя на Управляващия орган на „Оперативна програма Околна среда“.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото по делото заседание да представи заверено копие от пълната преписката по издаване на оспорения акт, под опис, включително:
• преписката по сключване и изпълнение на ДБФП с Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“, в т.ч. договор с приложения, допълнителни споразумения, анекси, в т.ч. одобреният бюджет на проекта и др. относими към оспорената част;
• исканията за авансово и окончателно плащане на процесните разходи и приложените към Искане № 13 документи от бенефициента;
• документите представени от бенефициента за отчитане на оспорените разходи, които не са верефицирани, предмет на процесното искане за окончателно плащане
• представените от бенефициента доказателства за плащането на сумите и приложените разходно оправдателни документи;
• резултатите от документалните проверки
на бенефициента и доклада от проверката
на място за физическото и финансовото изпълнение на проекта;
• доказателства за датата, на която е съобщено на Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“ Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г. на Главния директор на ГД „Оперативна програма Околна среда“ за верифициране на суми по договор, както и такива за датата, на която е била подадена жалбата до АССГ против последното.
• писмено изрично да уведоми съда, дали има свързан с този проект, в оспорената част, предходен отказ за верификация на същите разходи, санкциониран от съд, както и колко искания за средства са разгледани общо за проекта, в т.ч. кои са обжалвани и какъв е резултата;
• писмено изрично да уведоми съда има ли последващо решение на УО, касаещо преразглеждане на въпроса с верификация на разходите по процесното ИС № 13 и/или проекта, като при наличие на такива да предостави на съда заверено копие от същите.
УКАЗВА на жалбоподателя, че трябва да ангажира доказателства по делото за това, че процесните разходи, чието верифициране претендира, са извършени: 1. действително и 2. са в пълно съответствие с всички общи и детайлни национални и европейски превила за допустимост на разходите вкл. в съответствие и с ПМС 62/2007 г. и ПМС 249/2007 г.)
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, че носи доказателствената тежест относно съществуването на обстоятелствата и фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му. В това число, че неверифицираните разходи, представляващи финансови корекции са резултат на влезли в сила актове.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.01.2017 г. от 15:00 ч., за която дата да се призоват страните по делото, като в призовката за ответника им се укаже, че в 14-дневен срок от получаването ѝ могат да представят писмен отговор и да посочат и други доказателства.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: