РЕШЕНИЕ № 54
гр. В**, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: А** П**
Членове: 1. В** М**
2. Д**
В**
с участието на секретаря
В**К**
и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно
гражданско дело № 69 по описа за 2020.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба, подадена от И.Н.И. чрез адв.Д.К**- АК В**, против РЕШЕНИЕ №36 от 30.01.2020 г. по гр.д.№ 3129/2019г.
на ВРС,
с което е отхвърлен
предявеният от нея, срещу Н.И. ***, иск за издръжка за 300 лв, считано от датата на навършване
на пълнолетие 15.09.2019 г. до завършване на обучението в средното училище,
ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до окончателното
издължаване на сумата. Претендира разноски.
Излага се несъгласие с обжалваното решение с доводи относно характера на спорното
право и наличието на предпоставките на чл.144 от СК за присъждане на
издръжката в искания размер, които се
обосновават с възможностите
на ответника, установени със събраните доказателства за получавани от него трудови доходи в размер на
около 1000 лева; алиментни задължения
към непълнолетно дете в размер на 152,50 лева; задължение по кредит в размер на 325 лева, и
липсата на ново обстоятелство от тогава до
сега, което би затруднило ответника
и за напред да заплаща такава
издръжка. Не било
съобразено , че ответникът е женен, че както задълженията за издръжка , така и
задълженията по кредита са на двамата съпрузи. Сочи се и че сумата по изпълнителното
дело е била изплатена на ответника и няма значение дали към момента е налична
или не.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата
е подаден от въззиваемия Н.И.И. с доводи за неоснователност
на същата. Излага , че от раждането си до навършване на пълнолетие
ищцата е живяла при него, като от този момент е отишла да живее при майка си и
е напуснала дома на ответника. В.Ж. е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата ВОС разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна, събраните по делото
доказателства и провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема
за установено следното:
Производството по гр.д.№3129/2019г.
на ВРС
е образувано по искова молба на
И.Н.И. , с която срещу Н.И.И., като нейн родител е предявен
иск за присъждане
в негова полза, като пълнолетен учащ в средно учебно
заведение, месечна
издръжка в размер на 350 лева, от
датата на навършване на пълнолетие
15.09.2019
г., до завършване
на обучението в средното училище/на основание чл.144 от СК/, ведно със законна
лихва за забава върху всяка
просрочена вноска/на основание чл.86 ЗЗД/.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че ответникът е баща на ищцата, а и това се установява
от представеното и прието по делото
копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа акт
за раждане №
0584/19.09.2001 г. , съставен
в община Видин
Не е спорно също така,
че ищцата е записана в ученичка в XII а клас в
СУ“Ц** С** В**“В**, което
е видно и от Удостоверение № 48/25.09.2019 г. на
Директор СУ“Ц**
С** В** „В**.
Видно от Удостоверение
за раждане, издадено въз основа
на Акт № 0005/19.06.2017г.,
съставен на общ.Д**, майката
има родено дете К**
на 03.04.2017г. От удостоверения за постоянен и настоящ адрес се установява,
че ищцата и майка и са с регистрирани
един и същ адрес като настоящ,
и като постоянен.На
25.09.2019г. се установява
от фактура
**********/25.09.2019г., че ищцата
е заплатила 500.00 лева с
ДДС за обучение категория В. Майката на ищцата, видно
от трудова книжка получава работна заплата в размер на 560.00 лева като продавач-консултант,
по трудов договор от 30.08.2019г.
Видно от Удостоверение за сключен граждански
брак ,издаден въз основа на Акт
№ 0123/31.08.2013г. съставен в община
В** и Удостоверение
за раждане, издадено въз основа
на Акт № 0019/20.01.2016г., съставен на общ.В**, ответникът
е сключил граждански брак с И** В** Д** и
има родено дете Д** на 16.01.2016г. Същият
е кредитополучател по договор за кредит
2640447 /02.03.2017г. ,с месечна
вноска в размер на
325.20 лева със срок на погасяване
01.03.2024г.
От
представено Удостоверение за брутен доход от 26.11.2019г. и от 08.01.2020г. е
видно, че за 2019г. ответникът е получил средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер 997.20 лева.Видно от удостоверение от 06.01.2020г.
,издадено от М** Ф** 2011г. ЕООД, за период 08.2019г.- 12.2019г. майката на
ищцата е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер 453.00 лева
Видно от
Удостоверение №44/07.01.2020г. на ЧСИ В.Т**, район на действие ВОС,
в полза на ответника като взискател по изп.д. 20187240400002 е преведена сумата от 8477.77 лева на
17.12.2018г.
От
показанията на разпитаната свидетелка П** /майка на ищцата/ се
установява, че дъщеря и живее при нея, ответникът не дава издръжка,
домакинството изпитва затруднение, мъжът ,с който П** живее на съпружески
начала не работи. Ищцата иска да посещава частни уроци по литература.
Тези
факти се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства. Отрицателните твърдения на ищцата
относно липсата на доходи не
са опровергани от ответника с допустими от закона
доказателствени средства. Следователно,
при липса на данни за
реализирани доходи от ищцата и при липса на имущество,от което да
извлича доход, ищцата попада в кръга на пълнолетните деца по смисъла
на чл.144 от СК.
Ответникът работи като ст.контрольор в ТД Д** В** и има среден брутен доход около 1064 лева от трудово
възнаграждение и след
удръжки от трудовото му възнаграждение остават около 950 лева месечно. Има алиментни задължения към непълнолетно дете в размер на
152,50 лева; задължение по кредит в размер на 325
лева.След приспадането им остават 480 лева за нуждите на домакинството.
Като родител ответника
има, макар и не безусловно задължение
за издръжка по смисъла на
чл.144 от СК и на пълнолетната си вече дъщеря. Условието в случая е родителя да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особени затруднения да отделя средства
за издръжка на пълнолетното, ненавършило 20 години, учащо
в средно учебно заведение дете, което не може
да се издържа
от собствени доходи или имущество,
респ. същите
са недостатъчни за издръжката му.
Събраните по делото доказателства относно материалното състояние на родителя,
дават основание за извод, че
няма да съставлява особено затруднение за същия да предоставя
на пълнолетната си дъщеря месечна
издръжка в размер на 100 лева. Материалните възможности на
ответника съдът преценява като поставящи го в затруднение да предоставя на пълнолетниата си дъщеря издръжка
в по-голям размер.
Решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в отхвърлената част до размера от 100лв.,
а в останалата обжалвана част, т.е. за
горницата от 100лв. до 350лева потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изгода на спора
във въззивната инстанция отговорността на за разноските
следва да се разпредели съобразно
на уважената, респ. отхвърлената част и при наличие на
надлежно удостоверяване от страните на
реалното извършване на такива. При съблюдаване
на тези обстоятелства,
в полза на въззивника следва да се присъдят
част от разноските
за адвокатско възнаграждение, съразмерна на уважената част
от жалбата или 200 лв. Въззиваемата страна е заявила, че не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Ответникът в първоинстанционното производство,
настоящ въззиваем, следва да заплати държавна такса за разглеждане
на спора във въззивната инстанция в размер
на общо 112 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №36 от 30.01.2020 г. по гр.д.№ 3129/2019г.
на ВРС
с което е отхвърлен
предявеният от нея, срещу Н.И. ***, иск за издръжка за 300 лв, считано от датата на навършване
на пълнолетие 15.09.2019 г. до завършване на обучението в средното училище,
ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до окончателното
издължаване на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на И.Н.И. , с
ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 100 лева,
считано от 15.09.2019 г - датата на навършване на пълнолетие
до завършване на
обучението в средното училище, ведно със законната лихва за забава на всяка
просрочена вноска до окончателното издължаване на сумата..
ПОТВЪРЖДАВА решението,
в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка за
разликата от 100лв.до 350лв.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН ********** *** да заплати
на И.Н.И. , с
ЕГН ********** съдебно
деловодни разноски в размер на 200 лева
за адвокатско
възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН ********** *** ,
да заплати по сметка на
Видинския окръжен съд държавна
такса за разглеждане на спора във въззивната
инстанция
в размер на общо 112 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :