РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Смолян , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500132 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 -чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 761/26.03.2021г. от Х.М.
Ч.,М.Ю. Ч. и Д.Ю. Ч.,всички от с.Б.,чрез адв. Ж. Ч. от гр.Девин,против
решение №7018/10.03.2021г,постановено по гр.дело №1б7/2020г по описа на
районен съд-Девин в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил
иска на ищците за осъждане и предаване на владението на 1/9 идеална част
част от общите части на подпокривното пространство на триетажната
полумасивна жилищна сграда,със застроена площ от по кв.м построена в
имот с пл№ ***, образуващ парцел **-***, в кв. ** по плана на с.Б. като
неправилно и моли съда да го отмени в тази част и постанови друго такова ,с
което да уважи иска и в тази част .Счита ,че са неоснователни доводите,че
иска с правно основание чл.108 ЗС,във вр. с чл.31,ал.1 ЗС относно предаване
владението на посочената идеална част не се доказва. Моли съда да обърне
внимание ,че по делото е приета съдебно-техническа експертиза,в която
вещото лице е посочило ,че ищците нямат достъп до подпокривното
пространство,тъй като за да се осигури достъп е необходимо ответника да им
осигури достъп,чрез отключване на неговата врата и преминаване чрез
неговия етаж,за да се стигне до подпокривното пространство. Намира ,че тези
констатации се подкрепят и от разпитаните свидетели,които сочат ,че ищците
нямат достъп до общите части-подпокривното пространство,тъй като
1
ответника не им дава достъп до него.Твърди ,че в конкретния случай
единствения подход до подпокривното пространство е чрез изградената
капандура,която се намира в салона на дневната на ответника,който не
осигурява достъп на ищците да ползват като съсобственици на общите части,а
именно на 1/9 идеална част.Счита ,че по смисъла на закона всички
съсобственици ползват общите части,но в конкретния случай дори ищците да
са признати като съсобственици па 1/9 идеална част от общите части на
подпокривното пространство от жилищната сграда ,доверителите му нямат
достъп по вина на ответника ,че не ги допуска ,тъй като въпросната дървена
капандура се намира в неговия етаж/в салона на дневната му и ищците нямат
ключ ,за да влезнат и ползват въпросната капандура,за да стигнат до
подпокривното пространство и ползват,съобразно предназначението му като
съсобственици на 1/9 идеална част. Поради това моли съда да отмени
решението на районен съд –Девин в обжалваната част и постанови друго , с
което уважи исковата претенция на ищците по чл.108 ЗС във вр. с чл.31,ал.1
ЗС за осъждане и предаване на владението на 1/9 идеална част от общите
части на подпокривното пространство на жилищната сграда посочена по
горе,като присъди направените разноски по водене на делото.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№965/19.04.2021г. от Б.А. Ч. от с.Б. чрез адв.П., който счита,че въззивната
жалба е процесуално допустима,но разгледана по същество намира ,че е
неоснователна и обжалваната част от решението счита ,че следва да бъде
потвърдена,а на основание чл.78,ал.З ГПК,жалбоподателите да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на доверителя му всички негови разноски ,направени
във въззивната инстанция.Счита ,че законосъобразно районен съд гр.Д. е
отхвърлил предявения от ищците ревандикационен иск по чл,108 ЗС,във вр. с
чл.31,ал.1 ЗС, за осъждане на ответника да им предаде владението на 1/9
идеална част от общите части на всеки един от тримата ищци/общо 1/3
идеална част за тримата ищци/на подпокривно пространство на триетажна
полумасивна жилищна сграда,със застроена площ от 110 кв.м., построена в
имот пл. №***, образуващ парцел **-***,в кв. ** по плана на с. Б. от 1960г.,
идентичен с имот пл.№ ***, за който е отреден парцел ***-***,в кв.** по ЗРП
на с.Б. от 1984 г. и поземлен имот с идентификатор ******.***.*** по КККР
на с.Б., одобрени със Заповед №РД1834/15.06.2010г.,като неоснователен и
недоказан. Моли съда да обърне внимание ,че в обстоятелствената част на
жалбата на четири места е посочена 1/9 идеална част от общите части на
подпокривното пространство на жилищната сграда,а в петитума се иска
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго такова,с което да
бъде уважена исковата претенция:по чл.108 ЗС,във вр. с чл.31,ал.1 ЗС, за
осъждане и предаване на владението на 1/9 идеална част от общите части на
подпокривното пространство на жилищната сграда,поради което счита че
жалбата се отнася само за тази 1/9 идеална част. За другите 2/9 идеални части
от общите части на подпокривното пространство на жилищната
сграда,първоинстанционното решение счита ,че не е обжалвано и е влязло в
сила. Относно възраженията срещу жалбата и обстоятелствата, на които се
основават,сочи ,че не е вярно твърдението на стр.1 в жалбата,че триетажната
2
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м./част ,от която
е и подпокривното пространство/е построена в имот пл.№ ***,образуващ
парцел **-***, кв. ** по плана на с.Б. Това е номерацията на имота, парцела и
квартала по стария ЗРП на с. Б. от 1960г., който е отменен със ЗРП на с. Б. от
1984 г.,по който имота е с пл. № ***, за който е отреден парцел ***-***, B кв.
**, а в момента са в сила КККР на с.Б., одобрени със Заповед №РД2 и имота е
обособен в поземлен имот с идентификатор *****.***.***. Счита за
неоснователни доводите и съображенията на жалбоподателите за
неправилност на решението в тази част,за отхвърляне на иска за осъждане и
предаване на владението на 1/9 идеална част от общите части на
подпокривното пространство на триетажната жилищна сграда. Намира ,че
тези твърдения се оборват от мотивите на стр.8 от обжалваното решение,че
при иск по чл.108 ЗС,следва да се докаже,че ищеца е собственик на вещите-
предмет на иска,на твърдяно от него придобивно основание,че вещите се
намират във владение или държане на ответника,че ответника владее или
държи вещта без основание.Липсата на която и да е от тези предпоставки е
основание съда да отхвърли исковата претенция ,а в тежест на ищцовата
страна е при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на
тези три предпоставки,имащи значение за основателността на иска. Счита ,че
районния съд е обсъдил задълбочено приложеното по делото като
доказателство заключение на СТЕ на вещото лице инж.Ал. Ст., изготвено по
воденото между същите страни гр.д.№252/2019г. по описа на районен съд -
Девин, след извършен оглед на място в присъствие на страните и протокол по
същото дело от с.з.,проведено на 26.11.2019 г., където на стр.2 вещото лице
заявява че подпокривното пространство, така както е изпълнено към
момента,не може да се ползва,защото таванската конструкция
представлява:гредоред с изпълнен "кьор таван",без да е монтирано
дюшеме,което означава, че при евентуално ползване на подпокривното
пространство и стъпване между гредите,човек може да пропадне на трети
етаж от къщата,което е опасно.То не е използваемо и не е редно по него да се
ходи и да се складират материали,защото създава предпоставки за злополуки.
Никоя от страните не може да ползва подпокривното пространство.Счита ,че
в този смисъл е и заключението на вещото лице инж.А.П.,по допуснатата и
назначена по настоящото дело СТЕ,в която в раздел IV: Констативно-
съобразителна част е посочено,че над третия етаж има необитаемо
подпокривно пространство,което няма прозорци,няма надзид и е опасно да се
ходи по него,тъй като няма дюшеме и единствено дъските, на които е
мазилката на третия етаж,разделят третия етаж от- покрива и при ходене
някой може да падне на третия етаж. Счита ,че районен съд -Девин е взел под
внимание и т.З от заключението на вещото лице , в което е посочено,че при
огледа не са забелязани допълнителни преграждания,различни от
първоначалното разпределение иизпълнение на 3 етаж и на къщата,които да
имат за цел възпрепятстване на ищците,за да достигнат до подпокривното
пространство. В края на стр.8 от решението счита ,че правилно е посочено,че
гласните доказателства са еднопосочните от построяване на къщата/част от
която е подпокривното пространство/,през 1964г.,конструкцията и не е
3
променена. Водените от доверителят му двама свидетели пред първата
инстанция са заявили ,че жилищната сграда винаги се е ползвала по един и
същи начин,а никой от тримата братя/Дж. А. Ч.,Ю. А. Ч. и А. А. Ч./ и
наследниците им,нито е ползвал,нито е имал намерение да ползва
подпокривното пространство на жилищната сграда,което е пълно със сажди и
паяжини. Свидетелката Г. Дж. К. твърди,че се е родила в тази къща и като
малка се е качвала в това подпокривно пространство,което е неизползваемо и
необитаемо,а свидетелката Г. Р. Ч. заявява,че в тази къща е омъжена повече
от 30 години и знае,че подпокривното пространство никога не се е използвало
за каквото и да е и представлява "кьор таван". Поради това в края на стр. 9 от
решението е посочено,че предвид събраните по делото доказателства и
даденото с ТР №34/15.08.1983г. на ОСГК на ВС задължително
тълкуване,подпокривното пространство на процесната сграда представлява
обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между
етажните собственици,а на стр. 10 в решението се сочи,че процесното
подпокривно пространство не може да бъде обособено като самостоятелен
обект на собственост,който да бъде годен предмет на разпореждане с правна
сделка и няма светла височина,отговаряща на изискванията за обслужващи
складови помещения.Моли съда да обърне внимание ,че на стр.10 от
обжалваното решение правилно е посочено,че единствено свидетелката Ф. Р.
Г. /живуща в с.3.,балдъза на ищеца М.Ю. Ч. и сестра на жена му/,твърди
/'Многократно са се опитвали ищците да ползват подпокривното
пространство,не го ползват,защото нямат достъп,не им дават".Това твърдение
не е насочено към ответника Ч., а от друга страна съдът не го приема за
обективно,тъй като счита че не се подкрепя от останалите писмени и гласни
доказателства. При положение, че от построяването на къщата и
досега,твърди че до подпокривното пространство се достига през дървена
капандура на тавана в дневната на доверителя му,тази стая не е обща вещ по
смисъла на чл.31,ал.1 3С.Освен това твърди ,че през последните 5-6 години
доверителя му е работил предимно в чужбина и нямало как да им осигури
достъп до подпокривното пространство,какъвто жалбоподателите не са
искали от него до 17.02.2020 г.Твърди ,че когато през есента на
2017г.,доверителя му направил ремонт на източната,северната и западната
част от покрива на жилищната сграда,той оставил капандура от север,за
достъп на другите съсобственици до подпокривното пространство и покрива
на къщата.Жилищната сграда е построена през 1964г. от братята Дж.,Ю. и А.
А. Ч., а не от ответника,който по никакъв начин не си служи с подпокривното
пространство,което не е използваемо и не пречи на жалбоподателите да си
служат с него,според правата им. Това е друго основание за отхвърляне на
иска,тъй като подпокривното пространство няма никакво
предназначение,твърди ,че доверителя му не го използва по никакъв начин и
не се доказва в районен съд Девин от ищците,че им пречи да го ползват.Моли
в този смисъл въззивният съд да се произнесе.Претендира разноски .
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян
жалбоподателят М.Ю. Ч. се явява лично ,а жалбоподателите Д.Ю. и Х.М.
Ч. редовно призовани не се явяват За всички се явява пълномощникът им
4
адв.Ж. Ч. ,който поддържа изцяло въззивната жалба Твърди ,че доверителят
му М. Ю. Ч. е бил осъден да заплати за ремонта на покрива, а фактически
не може да ползва подпокривното пространство Моли съда да отмени
решението на Девински районен съд в частта с която е отхвърлено искането
за предаване на владението на 1/9 идеална част от подпокривното
проистранство ,които се явяват общи части .Единственият достъп до
подпокривното пространство е през входа на ответника по
жалба.Претендира разноски .
Въззиваемият Б.А. Чобанов редовно призован , не се
явява .Явява се Г. Д. А.,съпруга на Б. Ч. с приложено по делото пълномощно
и с адв.П. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли
съда да потвърди решението на районен съд гр.Девин като законосъобразно и
обосновано постановено като има предвид представеният по делото отговор
на въззивната жалба . Претендира разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС във вр. с чл.
31 ал.1 ЗС. Ищците претендират да бъде признато за установено по
отношение на ответника че са собственици по на ¼ идеална част от общите
части на подпокривното пространство на триетажна полумасивна жилищна
сграда, находяща се в с Б. със застроена площ от 110 кв.м. ,построена в
имот пл.№***, образуващ парцел ***-**,кв. ** по плана на с.Б. от 1960г.
,идентичен с имот пл. №***, за който е отреден парцел ***-***, кв. ** по
ЗРП на с.Б. от 1984г. и ПИ с идентификатор ******.***.*** по КККР на
с.Б.,одобрени със заповед №РД 1834/15.06.2010г. както и да бъде осъден
ответника Б. Ч. да предаде владението на ¼ идеална част от общите части на
подпокривното пространство на процесната триетажна полумасивна
жилищна сграда Не се спори ,че с решение 48/08.05.2012г. по гр.д.
№444/2011г. по описа на районен съд –Д. е било разпределено на основание
чл.32,ал.2 ЗС ползването на съсобствения недвижим имот ,представляващ
ПИ *** по КККР на с.Борино
По делото пред първата инстанция е назначена , изслушана и
неоспорена СТЕ като в.л. Ал. Ст. установява , че на 13.11.2020г. извършила
оглед на жилищната сграда и на процесното подпокривно пространство в
присъствието на ищците Д.Ю. Ч. и М.Ю. Ч. и на съпругата на ответника.
Вещото лице установява, че жилищната сграда в УПИ ***-*** в кв. ** по
плана на с. Б. е стара от 1964г., с три жилищни етажа, без тавански етаж.
Конструкцията и е масивна - със стени от каменна и тухлена зидария и дървен
5
гредоред между етажите и към покривната конструкция. През 2017г. е
извършен частичен ремонт на източната, северната и западната част на
покрива, при който са сменени изгнили греди, направена е нова дъсчена
обшивка с хидроизолация върху нея и постяване на нови керемиди. Това е
видно от разликата между стария и новия дървен материал - дъски и греди,
която се установи при огледа на подпокривното пространство.При
ремонтните дейности е удължена стрехата на северната страна на покрива от
0,40м на 0,90м. И на по широка стреха има някакъв отвор, който
допълнително е затворен с дъсчен капак. През този отвор човек физически не
може да достигне и да проникне в подпокривното простраство, а по скоро
може да се качи върху покрива на къщата. Липсва надзид с отвор, който да е с
размер за преминаване на човек през него във вътрешността на
подпокривното пространство.Достъпът към трети етаж се осъществява по
дървена вътрешна стълба, започваща от кота ±0.00 /нивото на първи приземен
етаж/, която обслужва само този етаж - собственост на ответниците. От
входната врата се влиза в салон /дневна/. Достъпът до подпокривното
пространство се осъществява единствено през отвор на тавана на този салон,
който е с размери 0,50м / 0,60м и е затворен е дървен капак, боядисан с бяла
блажна боя.Вещото лице установява ,че достъпа до подпокривното
пространство на жилищна сграда с идент. *****.***.***.* има само ответника
, тъй като отвора се намира в тяхното жилище.Вещото лице установява ,че за
да се осигури самостоятелен достъп на другите собственици до
пространството под покрива може да се направи реконструкция на
северната страна на покрива, като се изпълни нова капандура за влизане в
това пространство. Монтира се метално стълбище по северната фасада на
къщата, за да може безопасно да се достигне до покрива и до външната
капандура. Вещото лице установява ,че действително ответника Б. Ч. е
направил ремонт на трите ската на покрива - източен, северен и западен, но
няма оставена капандура от север за достъп от вън до подпокривното
пространство.Единственият възможен начин за достъп до подпокривното
пространство спроед вещото лице е да се направи реконструкция на
покрива, при която да се монтира капандура на северния скат на покрива.
Може да се монтира метално стълбище по северната фасада на къщата, за да
може безопасно да се достигне до покрива и до външната капандура.
При така установената фактическа обстановка
Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано постановено и следва да бъде потвърдено
като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
районен съд гр.Д..
По категоричен начин от показанията на разпитаните пред
първата инстанция свидетели и вещото лице Стаматова , се установява ,че
ответника Б. Ч. нито владее, нито държи, нито ползва по какъвто и да е
начин процесното подпокривно пространство, Това подпокривно
пространство е видно ,че представлява кьор таван ,то е необитаемо и без
дюшеме .Вещото лице А.П. също заявява, че това подпокривно пространство
6
не може да се използва за нищо, защото няма надзид, няма прозорци, няма
височина, никой не може да го използва за нищо.Вещото лице П. установява ,
че конструктивно не е открила никакви препятствия,които Б. Ч. да е
направил, които да попречат на достъпа на жалбоподателя до тавана, като
така е била построена къщата през 1964 г. от тримата братя. Тази
капандура, която се намира на тавана на дневната на ответника Б. Ч. е в
помещение, което не е обща вещ по ЗС и по този начин ищците не биха могли
да искат когато те решат да влизат с подвижна стълба в подпокривното
пространство.Правилно искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен , тъй като ищците
,сега жалбоподатели ,не са доказали,че ответника Б. Ч. ползва, без правно
основание или владее без правно основание това подпокривно пространство и
само това е достатъчно за да бъде отхвърлен иска по чл.108 ЗС .
Законосъобразно и обосновано районен съд Девин е приел
,че ищците нямат достъп до подпокривното пространство ,тъй като отвора
през който се преминава през него ,се намира в салона –дневната на Б. Ч.
като до този отвор се достига по вътрешна дървена стълба ,която обслужва
само нивото на първи приземен етаж До подпокривното пространство има
достъп само ответника и семейството му ,тъй като те живеят на третия
жилищен етаж.Къщата представлява сграда на три етажа като първи и втори
етаж са преградени по средата с отделни входове ,и третият етаж си има
отделен вход.
С тълкувателно решение № 34/15.08.1983г. на ОСГК на
ВС,което третира статута на подпокривното пространство в сгради в режим
на етажна собственост, е прието ,че тавана е обща част на сградата
,притежаван в етажна собственост .Обаче, ако тавана няма необходимата
височина пространство и обем, за да бъдат изградени самостоятелни обекти
/както е в конкретния случай /то не е самостоятелен обект на собственост /и
следователно не може да се прехвърля собствеността му ,да се дели или пък
да бъде завладявано и придобито по давност
Предвид гореизложеното правилно районен съд Девин е признал за
установено по отношение на ответника Б. Ч. ,че ищците са собственици по
на 1/9 идеална част за всеки един от тримата ищци от общите части /общо
1/3 идеална част за тримата ищци / на подпокривното пространство на
триетажната полумасивна жилищна сграда със застроена плок от 110 кв.м.
,построена в имот пл.№ ***, образуващ парцел ***-*** ,в кв. ** по плана на
с.Б. от 1960 г.,идентичен с имот пл.№*** ,за който е отреден парцел ***-***,
в кв. ** по ЗРП на с. Б. от 1984г. и поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР на с.Б. ,одобрени със заповед №РД-1834/15.06.2010г.
и е отхвърлен на ищците против Б. Ч. да бъде осъден последният да
предаде владението на 1/9 идеална част от общите части на всеки един от
тримата ищци на подпокривното пространство на триетажната полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м. ,построена в имот пл.№ ***,
образуващ парцел ***-*** ,в кв. ** по плана на с.Б. от 1960г., идентичен с
имот пл. № *** , за който е отреден парцел ***-***,в кв. ** по ЗРП на с.Б. от
7
1984г. и поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Б.,
одобрени със заповед №РД-1834/15.06.2010г,като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора ще следва да бъдат осъдени
ищците да заплатят в полза на Б.т Ч. направените и поискани своевременно
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева , от които 150 лева
заплатени за вещо лице и 150 лева адв. възнаграждение за адв.П. .
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7018/10.03.2021г,постановено по
гр.дело №1б7/2020г по описа на районен съд гр.Д. като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Х. М. Ч.,ЕГН ********** ,М.Ю. Ч. ,ЕГН-
********** и Д.Ю. Ч.,ЕГН-********** ,всички от с.Б., общ.Д., обл.Смолян
да заплатят в полза на Б.А. Ч., ЕГН-********** от с.Б. ,общ.Д. обл.С.
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 / триста /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8