Решение по КНАХД №717/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощника си по делото юриск. Н. С. срещу Решение №17/24.03.2025 год., постановено по АНД №286/2024 год. по описа на Районен съд Раднево. Със същото е отменено Наказателно постановление №11-01-497 от 30.10.2024 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Д-р Т. Ж. Т. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400.00 лева на основание чл.32, ал.1, т.1 във връзка с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция за нарушение на чл.128, ал.1 от Закон за публичните финанси.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че нарушението е установено по безспорен начин. Поет е ангажимент за разходи по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗПФ, който разход не е предвиден в бюджета на община Раднево за 2023 год. Като дата на нарушението е посочена тази, на която е сключен договора. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административното нарушение е описано достатъчно ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. В подкрепа на доводите са цитирани разпоредбите на §1, т.27 и 22 от ДР на ЗПФ, съдържащи законови дефиниции на понятията „поети ангажименти за разходи“ и „нови задължения за разходи“. Ирелевантни за нарушението е подписаното споразумение с МРРБ на 20.02.2024 год. и произхода на финансиране на средствата за финансиране на този договор. Това е част от бюджета на общината, който включва и бюджетни взаимоотношения с държавния бюджет. Нарушението е безспорно доказано, не са налице предпоставките същото да се приеме като маловажен случай, с оглед на размера на поетия ангажимент. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Раднево и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателното постановление, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като прави и възражение и за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата д-р Т. Ж. Т., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд Раднево се е развило по жалба на д-р Т. Ж. Т. от [населено място] против Наказателно постановление №11-01-497 от 30.10.2024 год. на Директора на АДФИ, с което на д-р Т. Т. е наложено административно наказание глоба размер на 400.00 лв. на основание чл.32, ал.1, т.1 във връзка с чл.35, ал.1 от ЗДФИ за нарушение на чл.128, ал.1 от Закон за публичните финанси. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на 25.03.2021 год. в Община Раднево, [населено място], д-р Т. Ж. Т., в качеството си на Кмет на О. Р. и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината,, съгласно чл.11, ал.3 от ЗПФ е сключил договор №0020/25.01.2023 год. с „Инфра билд проект“ЕООД [населено място] с предмет: „Изграждане на външен асансьор, ремонт на ВиК инсталация и ремонтни дейности на отделни помещения в сградата на общинска администрация с адрес [улица], УПИ IV, кв. 61, по плана на [населено място], с който е поел ангажимент за разходи по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗПФ в размер на 1 805 659.90 лв. без ДДС /2 166 791.88 лв. с ДДС/, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023 год.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на ЗАНН, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е обаче, че макар и договорът да е сключен на 25.01.2023 год., то задължението за неговото плащане възниква след подписването на споразумение №РД-02-30-395/26.03.2024 год. между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и О. Р., с което всъщност е осигурено финансирането на поетия ангажимент. Следвало да бъде съобразена и разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗПФ, който дава възможност промените по показателите на общинския бюджет в резултата на получени трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет и от други бюджети и сметки да се извършват без да е необходимо решение на Общинския съвет. Тази възможност била предвидена за случаи именно като настоящия.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в обжалваното наказателно постановление. Спорът е правен и касае налице ли е извършено нарушение на чл.128, ал.1 от ЗПФ с подписването на процесния договор на 25.01.2023 год. или не.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Изводите на районния съд, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение са неправилни и обосновани, като същите противоречат на събраните по делото доказателства и не се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира за ирелевантни фактите, че разходите по договора от 25.01.2023 год. да поети под условие и са реално разплатени през 2024 год. В случая следва да се има предвид легалната дефиниция на понятието „поети ангажименти за разходи“ по смисъла на пар.1, т.27 от ДР на ЗПФ, а това са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. От значение е и безспорния факт, че това поето задължение не е заложено в бюджета на О. Р. за 2023 год. като капиталов разход, т. е. към посочената дата – датата на сключване на договора и на поетия ангажимент за разход, същият е посочен в пълния му размер и не е предвиден в годишния бюджет на общината за 2023 год., както и при последващите му актуализации. Дори при отложено плащане ангажиментът за разход възниква към датата на сключване на процесния договор. Сключвайки процесния договор, ответника по касация е поел ангажимент, за разход в противоречие на изискването за финансова дисциплина извън одобрените и изпълняеми разходи. Изпълнителното деяние на нарушението касае единственото поемането на ангажимент за бъдещо плащане, а не извършването му, като не държи сметка за падежа и изискуемостта му. Приетият бюджет в частта на разходите задължава касатора да го изпълнява и да не поема ангажименти за разходи, надхвърлящи предвидените за това, като именно в тази връзка е и нормата на чл. 32 от ЗДФИ. Кмета на О. Р. е следвало да съобрази действието си с предвидените разходи в бюджета и да не поема ангажимент за разход, който не е предвиден в Бюджет 2023 год., поради което и е ангажирана отговорността му за нарушаване на финансовата дисциплина по чл. 32 от ЗДФИ. Не е спорно също така, че в края на 2023 год., процесния договор е бил отразен счетоводно като поет ангажимент, видно от дадената обяснителна записка в хода на проверката /лист 108-109, приложение №8 от административно-наказателната преписка/ и съдържащ се на ред 157 от дадената справка от О. Р. относно произход на наличните към 31.12.2023 год. ангажименти за разходи в О. Р. с изх.№1400217/20.05.2024 год. /лист 123 от АТД 286/2024 год. по описа на Районен съд Раднево/.

За пълнота на изложението, следва да се изложат и следните аргументи:

Съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА кмета представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда, именно това е и причината името му да е посочено в сключения процесен договор с "Инфра билд проект"ЕООД.

Административнонаказващия орган правилно е приел, че е извършено едно нарушение, касаещо единно задължение, което е поето. В настоящия случай се касае за едно нарушение, тъй като основанието за възникването на задължението е едно, а именно сключеният договор. Допълнителните уговорки за това дали задължението е делимо и за какво точно се дължи сумата на поетите задължения остават извън съставомерните признаци на нарушението. Според редакцията на пар.1, т.27 от ДР на ЗПФ „клаузи на договори“, не се отнася за всяка разбивка в договора поотделно, а за части от договори, чиито задължения принципно са предвидени в бюджета, но в тях съществуват допълнителни клаузи, с които се поемат задължения извън предвидените.

Съгласно разпоредбите на чл.44, ал.1, т.5 и 7 от ЗМСМА Кметът на общината е органът, който има задължението да изпълнява решенията на Общинския съвет и да организира изпълнението на общинския бюджет, но при изпълнение на задълженията си не може да поема ангажименти за разходи, които са извън предвидените в бюджета, както гласи разпоредбата на чл.128 от ЗПФ. Освен това следва да се отчете и че постановената забрана за поемане на задължения за разходи не е абсолютна, тъй като от нея са предвидени редица изключения. Съгласно посочената разпоредба на пар.1, т.27 от ДР на ЗПФ се предвижда възможност да се поемат задължения за следните плащания: разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходи за данъци и други публични държавни и общински вземания. Но поетото от ответника задължение за разход не представлява допустимо от закона изключение. Безспорно е, че в отчета към 2023 год. същият е отчетен като поет ангажимент, видно от приложената справка към административно-наказателната преписка. В този смисъл въззивната инстанция в оспореното решение е приложила неправилно материалния закон.

Не води до обратен извод и цитираната разпоредба в обжалваното решение на въззивния съд на чл.56, ал.2 от ЗПФ. Същата предвижда, че промените по показателите на общинския бюджет в резултат на получени като трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет и от други бюджети и сметки се извършват, без да е необходимо решение на общинския съвет. В случая такива факти не са установени по делото. През 2023 год., не е получен трансфер от държавния бюджет по процесния договор, което да налага изменението на показателите на общинския бюджет. Ако това бе така, то тогава няма да е необходимо решение на общинския съвет за изменението на приетия бюджет на Общината, но тази разпоредба не предполага поемането на задължение по договор, ако това задължение не е предвидено в бюджета. В случая е безспорно установено, че финансирането е въз основа на подписаното споразумение с МРРБ през 2024 год., когато е осигурено и финансирането на поетото задължение от държавния бюджет. Несъмнено искането за отпускането на целева субсидия е стартирано през месец ноември 2023 год., но същата е отпусната едва през 2024 год. Ето защо, разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗПФ, би била евентуално приложима за бюджетната 2024 год., но не и за бюджетната 2023 год., когато е сключен договора и е поет финансовия ангажимент. Безспорно е, че ЗОП предвижда сключването на подобни договори под условие. В този смисъл същият не е нищожен, сключен е на валидно правно основание, но представляват поет ангажимент по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗПФ и е осчетоводен като такъв към края на финансовата 2023 год..

Неправилен е извода на Районния съд, че цитираното писмо на Министерство на финансите е вътрешен акт и не е задължителен за общините. Същото касае изготвянето и представянето на информация от бюджетните предприятия за поетите ангажименти и възникналите /начислените/ задължения. Същото е адресирано и до всички общини, включително и за Община Раднево и цели уеднаквяването на представяната информация относно поетите ангажименти от бюджетните предприятия, която информация има значение и за изготвянето на държавния бюджет на Република България. Това указание не касае поемането на самия ангажимент, а въвежда разяснения и указания относно неговото счетоводно отчитане. В конкретния случай това писмо е цитирано за внасяне на яснота относно понятието поет ангажимент, но никъде не се твърди в наказателното постановление, че същото е нарушено и че за неизпълнението му е наложено административното наказание.

Касационната инстанция счита, че по отношение на настоящия случай не се установяват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение разкрива типична, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, като за този си извод съдът съобрази, че са засегнати важни обществени отношения, отнасящи се до изразходването на публични средства. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, за да може да се квалифицира като маловажен случай. Наложеното наказание е към предвидения от законодателят минимален размер, към датата на сключване на договора. Към дата на издаване на наказателното постановление е налице нова разпоредба, в която е завишен на размера на санкцията, но правилно наказващия орган се е съобразил действащата към датата на нарушението разпоредба, имайки в предвид правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Действително не се установява, да са настъпили вредни последици за Община Раднево, тъй като в бюджета от 2024 год. е осигурено финансиране, но вредните последици и взетите мерки за предотвратяване на тяхното настъпване не са съставомерен белег на нарушението, поради което тяхната липса не може да обуслови незначителност на обществената опасност. Не са изложени мотиви за определяне на размера на глобата, поради което и съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че става въпрос за първо нарушение, то следва да се измени наказателното постановление до предвидения в закона минимален размер.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което не е необходимо събирането на нови доказателства и следва да бъде постановено решение по съществото на спора. При съвкупната преценка на установената фактическа обстановка, съдът намира, че е безспорно установено извършеното административно нарушение и неговия извършител. Необосновано обаче е наложена глоба над минималния размер, като не са изложени никакви съображения за това. Ето защо, следва да се измени издаденото наказателно постановление до предвидения в ЗДФИ минимален размер, предвиждащ санкция в размер на 200.00 лв. в редакцията на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ към датата на извършване на административното нарушение /23.01.2023 год./.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден д-р Т. Ж. Т. да заплати на касатора разноски за двете инстанции, възлизащи на 160.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение..

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №17/24.03.2025 год., постановено по АНД №286/2024 год. по описа на Районен съд Раднево и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-497 от 30.10.2024 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция – София, като намаля наложената глоба от 400.00 /четиристотин/ лв. на 200.00 /двеста/ лв..

ОСЪЖДА Т. Ж. Т., [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], [улица]да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лв., разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.