№ 177
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500561 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 216/26.02.2024г., постановено по гр. дело №
2891/2023г. по описа на Плевенски РС е прогласен за недействителен на
основание чл.42 ал.2 ЗЗД като сключен от лице без представителна власт
Анекс от 27.02.2013 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 07.03.2008
г. /вписан в Служба по вписванията под № 3218/07.03.2008 г., том 5, № 139/,
вписан в Служба по вписванията под вх. № 3288/06.03.2013 г., акт № 233, том
5, дело № 1443/2013 г., сключен от името на В. П. Х., ЕГН **********, като
арендодател и ЕТ „********** – С. С.“, представляван от С. П. С., ЕГН
**********, като арендатор.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.108 от ЗС
ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище: ********** да
предаде на ищците В. А. Х., Д. М. Х. и А. М. Х., владението върху следните
недвижими имоти – земеделски земи: 1. посевна площ от 4,752 дка., 4-та
категория, съставляваща имот № **********, находящ се в м. ********** и 2.
1
посевна площ от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот №
**********, находящ се в м. **********, двата имота по плана на **********.
Осъдил е, на основание чл.59 от ЗЗД, ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК
**********, със седалище: ********** да заплати на В. А. Х., понастоящем
живущ в САЩ, сумата от 1668,00 лв., представляваща обезщетение за
ползването на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та
категория, съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ
от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м.
**********, двата имота по плана на **********/ без основание за
стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г., съобразно наследствените му права, ведно със
законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираните 4394,32 лв. е отхвърлил предявеният иск,
като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.59 от ЗЗД ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК
**********, със седалище в ********** да заплати на Д. М. Х. от гр. Плевен,
**********, сумата от 834,00 лв., представляваща обезщетение за ползването
на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория,
съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ от 4,216
дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м. **********,
двата имота по плана на **********/ без основание за стопанските години
2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023
г., съобразно наследствените му права, ведно със законната лихва от подаване
на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 2197,16 лв. е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен
и недоказан.
Осъдил е на основание чл.59 от ЗЗД ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК
**********, със седалище в ********** да заплати на А. М. Х. от гр. Плевен,
**********, сумата от 834,00 лв., представляваща обезщетение за ползването
на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория,
съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ от 4,216
дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м. **********,
двата имота по плана на **********/ без основание за стопанските години
2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023
2
г., съобразно наследствените му права, ведно със законната лихва от подаване
на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 2197,16 лв. е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен
и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. П. С. ЕГН
**********, лично и като ЕТ „********** – С. С.“ ЕИК **********, да
заплати съразмерно с уважената част от исковете: на В. А. Х. деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева; на Д. М. Х. -
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева,
както и 140,05 лева разноски за държавна такса; на А. М. Х. -деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева.
Съразмерно с уважената част от исковете са присъдени разноски в
полза на ЕТ „********** – С. С.“, като ищците са осъдени да и заплатят : В.
А. Х. -сумата от 198,40 лева за адвокатско възнаграждение; Д. М. Х.- сумата от
198,40 лева за адвокатско възнаграждение и А. М. Х. - сумата от 198,40 лева
за адвокатско възнаграждение
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство В. А. Х., Д. М. Х. и А.и М. Х.,
чрез процесуалния им представител адв. С. М. от САК в частта му с която са
отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за ползването на
процесните земеделски земи без правно основание. Въззивниците оспорват
решението като неправилно и необосновано. Считат, че така присъденото
обезщетение за ползваните земеделски земи за времето от 2017 г. до 2023 г. е
несправедливо и прекалено занижено, както и че не е съобразено с
действителните пазарни стойности през стопанските години и инфлационни
индекси. Твърдят, че ползването на земеделските земи е допринесло за
ползването на субсидии по различни програми от ответникът ЕТ „**********
- С. С.“, т.е. само заявяването за ползване на земеделската земя гарантира
получаване на допълнителни средства, освен събраната реколта. Твърдят, че за
предвиденото с разпоредбата на чл.236 ал.2 от ЗЗД обезщетение е приложима
общата норма на чл.82 от ЗЗД и то обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
задържане на земеделските земи за ползване.
Въззивниците считат, че необосновано първоинстанционният съд
3
е намалил цената на декар с 20% надолу от публично известни получавани
ренти в същия район. Посочват, че критериите за определяне на цената по
договорите за недвижими имоти е на базата на цена на кв. метър и общия сбор
на квадратен метър е крайната цена за цялата плащ. Считат за несправедливо
и нелогично обезщетението да бъде намалявано, поради това, че са
малоимотни в сравнение с холдинг или друг крупен собственик. Посочват, че
във всички договори за недвижими имоти, инфлацията е критерий за
индексация и при договорена цена за наем на недвижими имоти индексацията
винаги е в посока нагоре. Твърдят, че критерият за справедливост и
еквивалентност следва да бъде прилаган за всички участници в земеделието и
обезщетението следва да бъде съизмеримо с пазарния наем на вещта. Считат
че размерът на обезщетението следва да бъде определен по пазарни цени,
съответстващи на действителната цена на имота и установени при сделки,
извършени през процесния относим период, за имоти със сходно
местоположение и характеристики. Въззивниците твърдят, че определеното
обезщетение е неправилно, като недвусмислено се подпомага необосновано
по-силната икономическа страна, каквато е ответницата да заплати по-малко
на малоимотни земеделски собственици, които също имат право да получават
рента при същите условия и цени, вече договорени при публично известни
договори за аренда или наем.В заключение, въззивниците молят Окръжния
съд, да отмени решението в обжалваната му част и да определи обезщетение в
поисканите от тях размера. Претендират за заплащане на направените
разноски за производството.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство С. П. С. в качеството си на ЕТ
„********** – С. С.“ – **********, обл. Плевен чрез пълномощника адв. А. Г.
от ПлАК, срещу частта от първоинстанционното решение му, с която ЕТ
„********** - С. С." е осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да заплати сумите:
1668,00 лв. на В. А. Х., 834,00 лв. на Д. М. Х. и 834,00 лв. на А. М. Х.,
представляващи обезщетение за ползването без основание на земеделски земи
за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023г. Посочва се, че дължимото обезщетение по чл.59 от
ЗЗД е определено от първоинстанционния съд на база договор от 30.06.2014 г.
между ЕТ "********** - С. С." и „Серес" ЕАД, като този начин на определяне
на обезщетението за неоснователно обогатяване е в противоречие на
4
материалния закон. Позовава се на съдебната практика, която
безпротиворечиво приема, че лишеният от ползване собственик има право на
вземане при условията на чл.59 от ЗЗД в размер на средната пазарна наемна
цена за ползвания без правно основание имот. Твърди се, че решението на
Плевенски РС, с което дължимото обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване
без правно основание на процесиите имоти е определено на база един договор
на ответника с трето лице, а не на база средната пазарна цена на наема/рентата
в землището за периода 2017 г. - 2023 г. е в отклонение от възприетото в
съдебната практика разрешение и представлява нарушение на материалния
закон. Твърди се, че искът по чл.59 от ЗЗД е недоказан по размер, тъй като не
са ангажирали доказателства за средната пазарна цена на наема/рентата в
землището за периода 2017 г. - 2023 г. При условията на евентуалност, се
поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно в частта, с
която ответникът е осъден на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на В. А. Х.
сумата над 1246,55 лв. до присъдената сума от 1668,00 лв.; на Д. М. Х. сумата
над 623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв. и на А. М. Х. сумата над
623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв. Изтъква се, че
първоинстанционният съд е определил по своя преценка при условията на
чл.162 от ГПК размера на обезщетението за неоснователно обогатяване, без да
е имал необходимите специални знания, нито дискрецията сам да определи
размера на обезщетението. Не е ясно защо съдът е избрал един отделен
договор при преценката си, както и на каква база е избрал конкретно 20% като
коефициент на намаление на уговорената с договора наемна цена при
определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, а освен това, избраният от съда
като база за определяне на размера на обезщетението наемен договор е от
30.06.2014 г. и е със срок до 30.09.2018 г., а исковият период е 2017 г. - 2023 г.
В заключение ЕТ "********** - С. С." моли окръжния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове по чл.59 от
ЗЗД, като недоказани и поради това –неоснователни, а при условията на
евентуалност - да отхвърли иска на В. А. Х. за сумата над 1 246,55 лв.; на Д.
М. Х. - за сумата над 623,28 лв. и на А. М. Х. - за сумата над 623,28 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. А. Х.,
Д. М. Х. и А.й М. Х., чрез процесуалния им представител адв. С. М. от САК, в
5
който е взето становище, че въззивната жалба на насрещната страна е
неоснователна. Повтарят се изводите във въззивната жалба, подадена от тях, а
именно, че решението е необосновано и подхода при определяне на
обезщетението за ползване на процесиите земеделски земи без правно
основание е изкривен. Споделя се, също така, изложеното, че не е ясно на
какво основание е избран коефициент от 20% за намаляване на публично
известна цена за рента при определяне на обезщетение. Посочва се, че
методиката за определяне на пазарните цени винаги е съобразена с критерии
като инфлация и пазарни референтни стойности, които видимо през годините
са вървели на горе, а на надолу. Посочва се, че текущите пазарни цени за наем
на земеделска земя следва да се определят от тези договори, които са
сключени към момента на стопанската година.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните писмени
доказателства и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Плевенски РС е бил сезиран с искова молба от В. А. Х., Д. М. Х. и
А. М. Х., чрез пълномощника им адв. С. М. от САК, с която против С. П. С. и
ЕТ „********** - С. С.“, ЕИК **********, със седалище: **********, са
предявени искове за прогласяване на нищожността на Анекс от 27.02.2013 г.
към Договор за аренда на земеделска земя от 07.03.2008 г. /вписан в Служба по
вписванията под № 3218/07.03.2008 г., том 5, № 139/, вписан в Служба по
вписванията под вх. № 3288/06.03.2013 г., акт № 233, том 5, дело № 1443/2013
г.; иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху процесните земи, както
и за присъждане на обезщетение за ползване на земеделски земи, ползвани без
основание от ответницата, както следва: в размер на 160,00 лв./декар за
стопанските години от 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. и
в размер на 170,00 лв/декар за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в общ
размер на 8788,64 лв., от които 4394,32 лв. за ищеца В. Х. и по 2197,16 лв. за
ищците А.й Х. и Д. Х.. Решението, в частта с която са уважени исковете по чл.
42, ал.2 ЗЗД и по чл.108 ЗС, е влязло в сила.
Безспорно е установено по делото, че с Договор за аренда на
земеделски земи от 07.03.2008 г., вписан под №3218/07.03.2008 г., том 5, №
139 на Служба по вписванията - Плевен, В. П. Х., като арендодател,
6
представлявана от С. П. С. е предоставила под аренда на арендатора ЕТ
„********** - С. С.“ следните недвижими имоти: посевна площ от 4,752 дка.,
четвърта категория, в землището на **********, с № ********** в м.
********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория, в землището на
**********, с № ********** в м. **********, при плащане в размер на 12,00
лв./декар и срок на договора от 07.03.2008 г. до 01.10.2015 г. Няма спор, че с
Анекс от 27.02.2013 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 07.03.2008
г., вписан в Служба по вписванията под № 3218/07.03.2008 г., том 5, № 139,
вписан в Служба по вписванията вх. № 3288/06.03.2013 г., акт № 233, том 5,
дело № 1443/2013 г., сключен между В. П. Х., като арендодател,
представлявана от С. П. С. и ЕТ „********** - С. С.“ е удължен срока на
договора за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2025 г., а арендното плащане за
срока на удължаването е променено на 20,00 лв./декар.
Безспорно е и от представеното удостоверение за наследници на В.
П. С., изх. № У-0211/16.05.2023 г., издадено от Кметство – с.********** се
установява, че тя е починала на 17.03.2019 г., като е оставила за наследници
ищците В. А. Х. – син, А. М. Х. – внук и Д. М. Х. – внучка.
Не се спори и относно това, че е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, т.е. ползвайки имота без
основание, ответникът ЕТ „********** – С. С.“ се е обогатил за сметка на
ищците.Спорно е по делото единствено какъв е размера на това обогатяване и
размера на дължимото на тримата ищци обезщетение.За да се произнесе по
спорните въпроси, с които е сезирана въззивната инстнция допусна
събирането на нови доказателства, въз основа на които достигна до извода, че
възраженията на страните, че определените от РС обезщетения за ползване на
земеделските земи за времето от 2017г. до 2023г., не е съобразено с
действителните пазарни стойности през съответните стопански години. По
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се дължи връщане на онова, с което
ответникът се е обогатил до размера на обедняването и в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване и обогатяването на ответника. В такава ситуация,
при която липсва заключение на вещо лице, притежаващо специални знания в
изследваната област и без наличието на по-конкретни данни за пазарните
стойности на изплащаните ренти през дълъг период от време, трудно може да
се приложи правилото на чл.162 предл.1 от ГПК и изводите да почиват на
7
реалния пазар.Поради това първоинстанционният съд е следвало служебно да
допусне експертиза и да формулира задачата и, когато искът е доказан по
основание.
Според установената съдебна практика, на която се позовават и
страните, без да са проявили процесуална активност и да са поискали
назначаването на съответната експертиза от РС, размерът на паричното
обезщетение за неоснователно ползване на чужд имот без основание се
определя на базата на средната пазарна цена за ползване на имота за същия
период, със същото местоположение, вид и функционална характеристика,
установен с помощта на вещо лице. Във връзка с изясняване на относимите за
спора обстоятелства, пред въззивната инстанция е допусната и назначена
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. И. П., със задача
да даде заключение за обезщетението за ползване без основание на
земеделските земи, предмет на исковата молба, съответно посевна площ, с
площ от 4,752 дка, в местността **********, в землището на ********** и
посевна площ, с площ 4,216 дка, в землището на **********, местността
********** за периода от стопанската 2017/2018 г. до стопанската 2022/2023
г., като определи средната пазарна цена за ползване на описаните земеделски
земи за посочения период, като направи изследване за ползването на сходни
имоти в същия период. Вещото лице е дало заключение в два варианта.
В първи вариант по местоположение за поземлен имот
**********, в местността **********, в землището на **********, обл.
Плевен, с площ 4752 кв.м. размерът на обезщетението за ползване без
основание е общо 1321,06 лв. за процесните периоди. По местоположение за
поземлен имот **********, в местността **********, в землището на
**********, обл. Плевен, с площ 4216 кв.м. размерът на обезщетението за
ползване без основание е общо 1172,05 лв. за процесните периоди. Общо за
процесните земеделски земи размерът за обезщетението за ползване без
основание е 2493,10 лв. за процесните периоди 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. Във втори вариант, на
база на направените изчисления за средната пазарна цена за ползване на
земеделски земи за посочения период за сходни имоти в същия период в
района на гр. Плевен, вещото лице е дало заключение за стойността на средно
рентно плащане на процесните земеделски земи за съответните стопански
8
години по данни за средното годишно плащане в лв./дка на Общински служба
„Земеделие“ – Плевен, като за поземлен имот **********, в местността
**********, в землището на **********, обл. Плевен, с площ 4752 кв.м. е в
размер на 1188,00 лв. за процесните периоди, а за поземлен имот **********,
в местността **********, в землището на **********, обл. Плевен, с площ
4216 кв.м. е в размер на 1054,00 лв. за процесните периоди или общо за
процесните земеделски земи е в размер на 2242,00 лв. за процесните периоди
– 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023
г.
В съдебно заседание на 23.01.2025 г. е направено искане от
процесуалния представител на въззивниците – адв. С. М. за допускане и
назначаване на допълнителна експертиза, като съдът е дал възможност за
формулиране на задача на експертизата, но в постъпилата молба от защитника
на въззивниците не са направени конкретни искания за назначаване на
експертиза и не е формулирана конкретна задача, а са представени множество
документи, които установяват наемни цени за имоти, на базата на които, съдът
сам да прецени какъв е размера на дължимото обезщетение за ползване на
земеделските земи, предмет на исковата молба.
При така изложеното, съдът приема, че дължимото обезщетение за
ползване без основание на земеделските земи, предмет на исковата молба
следва да бъде определено, съгласно първи вариант на заключението на
вещото лице, който определя стойността на средното рентно плащане на
процесните земеделски земи за съответните стопански години по данни за
средното годишно плащане в лв./дка на Общинска служба по земеделие – гр.
Долна Митрополия, за землището на **********, където се намират
процесните земеделски земи. В заключението се посочва, че за изчисляване на
средните рентни плащания по землища за процесните стопански години в
Общинска служба по земеделие – гр. Долна Митрополия и Общинска служба
по земеделие – гр. Плевен е въведена софтуерна програма „ФЕРМА W“. На
базата на предоставените данни за всички вписани в Служба по вписванията и
регистрирани в регистъра на ползването договори по землища, в т.ч.
сключените договори за имоти, разграничени по начин на трайно ползване,
площ на имотите по начин на трайно ползване, стойност на рентното плащане
по договорите, по начин на трайно палзване на включените в договорите
9
имоти, комисия, назначена със заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.
Плевен съставя протокол за процесните стопански години на средното
годишно рентно плащане, който е одобрен от Директора на ОД „Земеделие“ –
гр. Плевен. Съгласно протоколите за процесните стопански години е
определен размерът на средното рентно плащане, изчислено на база
предоставени данни за средното годишно рентно плащане на база повече от
половината от вписани в Службата по вписвания и регистрирани договори за
ползване на земеделските земи по землища, в т.ч. са включени сключените
арендни договори от тръжната документация за земеделските земи на
Държавен поземлен фонд по съответните землища. Размерът на
обезщетението за ползване без основание на процесните земеделски земи,
предмет на исковата молба за периода от стопанската 2017/2018 г. до
стопанската 2022/2023 г., който е определен в експертизата като средна
пазарна цена за ползване на сходни имоти в същия период в района на гр.
Плевен, не следва да бъде ползван, тъй като не отразява спецификата на
земеделските имоти и пазарната конюнктура характерни за землището на
**********, а за други землища.Представените от страните нови писмени
доказателства не могат да обосноват различни изводи от изложените, по
посочените по-горе причини.
Ето защо съдът приема, че частично основателна е само жалбата
на ответника в първоинстанционното производство. На В. Х., А. Х. и Д. Х.
следва да бъде определено обезщетение за ползването на процесните
земеделски земи без основание за въпросните стопански години, съгласно
изчислената стойност на средно рентно плащане за землището на **********
/първи вариант на заключението/. При това положение, на В. Х., като
собственик на 1/2 ид.ч. от земите следва да бъде заплатено обезщетение в
размер на 1246,55 лв., а на А. Х. и Д. Х., като собственици на по 1/4 ид.ч.
следва да бъде заплатено обезщетение в размер на по 623,28 лв. на всеки от
тях.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено решението на
Плевенски РС в обжалваната му част, с която ответникът е осъден на
основание чл.59 от ЗЗД да заплати на В. А. Х. сумата над 1246,55 лв. до
присъдената сума от 1668,00 лв.; на Д. М. Х. сумата над 623,28 лв. до
присъдената сума от 834,00 лв. и на А. М. Х. сумата над 623,28 лв. до
10
присъдената сума от 834,00 лв. като бъде постановено друго по същество за
отхвърляне на исковете в тези им части. Не следва да се изменя решението в
частта му за разноските доколкото присъденото адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете включва и защитата
по отношение на другите два иска, за които решението на Плевенски РС е
влязло в сила, без да е направено разграничение между тях. Следва да се
присъдят само разноските пред въззивната инстанция, съобразно изхода на
делото, като бъдат осъдени В. А. Х., Д. М. Х. и А. М. Х. да заплатят на ЕТ
„**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище: ********** сумата
172.66лв. за направени по делото разноски пред въззивния съд,
пропорционално на уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
216/26.02.2024 г., постановено по гр. дело № 2891/2023 г. по описа на ПлРС в
обжалваната му част, с която ответникът е осъден на основание чл.59 от ЗЗД
да заплати на В. А. Х. сумата над 1246,55 лв. до присъдената сума от 1668,00
лв.; на Д. М. Х. сумата над 623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв. и на
А. М. Х. сумата над 623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв., като вместо
него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание чл.59 от ЗЗД от В. А. Х.,
ЕГН **********, понастоящем живущ в САЩ, против ЕТ „**********-С. С.“,
ЕИК **********, със седалище: ********** иск за заплащане на сумата от
421,45 лв., представляваща разликата над 1246,55 лв. до присъдената сума от
1668,00 лв. - обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника
/посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот №
**********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория,
съставляваща имот № **********, в м. **********, двата имота по плана на
**********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание чл.59 от ЗЗД от Д. М. Х.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, **********, против ЕТ „**********-С. С.“,
ЕИК **********, със седалище: ********** иск за заплащане на сумата от
11
210,72 лв., представляващ разликата над 623,28 лв. до присъдената сума от
834,00 лв. - обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника
/посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот №
**********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория,
съставляваща имот № **********, в м. **********, двата имота по плана на
**********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание чл.59 от ЗЗД от А. М.
Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, **********, против ЕТ „**********-С.
С.“, ЕИК **********, със седалище: ********** иск за заплащане на сумата
от 210,72 лв., представляващ разликата над 623,28 лв. до присъдената сума от
834,00 лв. - обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника
/посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот №
**********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория,
съставляваща имот № **********, в м. **********, двата имота по плана на
**********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, Д. М. Х., ЕГН ********** и
А. М. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „********** – С. С.“ ЕИК
**********, сумата в размер на 172,66 лв. за направени деловодни разноски
пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12