РЕШЕНИЕ № 577
гр. Пловдив, 10.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова гр. дело № 899/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 във
връзка с чл.278 от ГПК.
Производството е образувано по жалба на
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от синдиците
К. М. и А. Д., чрез пълномощник адв. Н.К. против Разпределение от 01.03.2017 г.
на постъпила сума в размер на 410 580 лв., изготвено по изпълнително дело № 20168190400223
по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, с район на действие ОС –
Пловдив, предявено на 08.03.2017 г.
В жалбата се твърди разпределението да е
незаконосъобразно и неправилно, увреждащо интересите на жалбоподателя в
качеството му на присъединен взискател, като в тази насока се поддържат оплаквания
за нарушаване на реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, тъй като не са
удовлетворени вземанията на жалбоподателя по принудителното изпълнение. На
следващо място се поддържа оплакване, че във втори по ред вземания са включени
суми за „вземания на държавата за данъци“, без да са конкретизирани размерът и
периодът на данъка, в полза на кого е вземането – общината или НАП, както и
дали са включени лихви. На следващо място се твърди, че в пети по ред вземания
са включени суми, които представляват такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, събрана
пропорционално на събраната за взискателите сума, като се поддържа оплакване,
че дължимата на съдебния изпълнител такса по чл.26 ТТРЗЧСИ не се полза с такава
привилегия. С оглед на изложеното жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното
разпределение.
Ответниците по жалбата длъжникът „ГУСВ“ ЕАД, първоначалният
взикател К.Г.К. и присъединените взискатели „ЗКИ Волта“ ООД, „Ивони Ив“ ЕООД,
„Еликон“ ООД, ЕТ „Т. С. 07“, „Трон“ ЕООД, „КМ Билдсистем“ ЕООД, Държавата
чрез НАП София, Община Пловдив, “Виктори Индъстрийз“ ЕООД, Г.Г. М.,
Лесотехнически университет – София, „Галант“ ЕООД, С.А.М., К.А.М., Н.Х.С., М.Д.Б.
– П., И.Т.К., И.А.Д., Д.С.Г., В. М. Г., „Ивокарис“ ЕООД, Ц.Д.Д., М.М.Щ., И.С.Р.,
И.Т.Б., С.Ж.Ж., В.И.Д., Л. П.Н., К.К.П., Д.Т., Ш., Т. Д. Н., Г. Г. Г. и С. И. Д.,
всичките редовно уведомени, не взимат становище в законоустановения срок от
получаване на препис от жалбата.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Людмила Мурджанова
по обжалваното разпределение, в които са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
материалите по изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на
ЧСИ, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 22.03.2016 г. от взискателя К.Г.К. и въз основа на приложен
към нея изпълнителен лист от 17.03.2016 г., издаден по гр.д. № 14867/2015 г. по
описа на ПдРС, за сумата от 2 709,64 лв., неплатено трудово възнаграждение
за периода м. февруари 2015 г. – м. септември 2015 г. включително, сумата от
113,65 лв. мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение, ведно със
законната лихва върху сумата от 2 709,64 лв. от дата на подаване на
исковата молба – 10.11.2015 г., до окончателното й плащане, както и за сумата
от 428 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, срещу длъжника „Главно управление
строителство и възстановяване“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „***“ № *.
С молба от 13.07.2016 г., на
основание издадено по ИД №
20168440400240 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 с район на действие
СГС, удостоверение, изх. № 034044/ 12.07.2016 г., по делото като взискател е
присъединен „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, за събиране на парично
вземане в размер на 473 984,00 главница ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане, 43 761,81
лв. мораторна лихва и 16 000 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения три дневен
срок от деня на предявяване на разпределението, от легитимирано лице - което
има качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело и е насочена
срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител, внесена е дължимата държавна
такса и е спазена процедурата по администриране по реда на чл.436, ал.3 ГПК, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Разпределението
по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са
взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване;
Кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която
се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; Какъв е редът
за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко от тях. В Разпределението се включват само тези вземания,
които са били предявени до деня на разпределението – вземанията на
първоначалния взискател и на присъединените такива – по право или по тяхно
искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да
събере служебно от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се
определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред – от правилото на чл. 136 ал. 3
от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.
Ето защо
жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК
може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и
техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на
разпределението. При проверка на правилността на разпределението съдът е
обвързан от възведените в жалбата оплаквания.
От
данните по изпълнителното дело се установява, че след предприети от съдебния
изпълнител принудителни действия е проведена публична продан на недвижим имот, с адрес гр. П.,
ул. „****, представляващ ПИ с идентификатор 56784.539.484., с площ от 10 056
кв. м., и девет броя сгради с идентификатори 56784.539.484.1, 56784.539.484.2,
56784.539.484.3, 56784.539.484.4, 56784.539.484.5, 56784.539.484.6,
56784.539.484.7, 56784.539.484.8, 56784.539.484.9. С Постановление за възлагане
от 16.02.2017 г., влязло в сила на 25.02.2017 г., недвижимите имоти са
възложени на „Лохенгрин“ ООД за сумата от 441 000 лв., която сума е постъпила
по изпълнителното дело. След внасяне на дължимия ДДС по сметка на НАП в размер
на 73 500 лв. и включване в
разпределението на сума в размер на 43 080 лв., изгубен задатък, общият размер
на подлежащата на разпределение сума възлиза на 410 580 лв.
Не е налице нарушаване на реда на привилегии по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, тъй като от данните по делото се установява, че жалбоподателят
е присъединен взискател и не е направил разноски по принудителното изпълнение
за имотите, предмет на изпълнението. Претендираните от жалбоподателя разноски
не са такива и по чл.134 и чл.135 ЗЗД, направени за имотите, предмет на
изпълнението. В ред първи с право на предпочтително удовлетворение се включват
само разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение, направени от
взискателя по отношение на имотите, които са предмет на изпълнение, както и
разноските по исковите по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от стойността на имота, а не направените
като цяло разноски от взискателите в изпълнителното производство, с изключение
на разноските на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, както и разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за един адвокат.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по чл.134 и
чл.135 ЗЗД, когато са направени от тях (така съгласно приетото с т.6 от ТР №2/
26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС).
По делото е приложена постъпила информация от
Община Пловдив- ДМТД относно дължими местни данъци и такси за недвижимите
имоти, предмет на принудителното изпълнение, както и информация от НАП – ТД
София за наличие на задължения на длъжника. Съгласно чл.136, ал.1, т.2 и т.6 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата
за данъци от имота, предмет на изпълнение, които вземания се отнасят в ред
втори, и всички останали публични вземания на държавата, с изключение на тези
за глоби, които се отнасят в ред шести. При анализ на приложената от общината
справка за дължими суми за данъци и такси и от извършеното разпределение, се
установява, че в ред втори са отнесени сумите, дължими за данък върху
недвижимите имоти, предмет на изпълнението, за 2017 г. и за минали години,
както и лихва върху главницата за данъка. Правилно в ред втори не са включени
суми за такса битови отпадъци. Останалите дължими публични вземания на
държавата са отнесени в ред шести. С оглед на изложеното е неоснователно оплакването
на жалбоподателя за допуснати от съдебния изпълнител нарушения при разпределяне
на суми, дължими за погасяване на вземанията за данък върху недвижимите имоти,
които суми са включени в ред втори, и за публични вземания на държавата като
присъединен кредитори, включени в ред шести.
Пропорционалната такса по т.26
ТТЗЧСИ се дължи и събира върху събраната сума за изпълнение на паричното
вземане на взискателя. След като конкретното вземане на взискателя се ползва с
привилегия, начислената пропорционално на събраното вземане такса по т. 26
ТТЗЧСИ се включва в същия ред, към който е отнесено и вземането, за което се
дължи таксата, с оглед на което е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
незаконосъобразно включване в ред пети от разпределението на суми, които
представляват такса по т.26 ТТРЗЧСИ, събрана пропорционално на събраната за
взискателите сума.
Горното обосновава и неоснователността на
подадената жалба, която като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от
синдиците К. М. и А. Д., против Разпределение от 01.03.2017 г. на постъпила
сума в размер на 410 580 лв., изготвено по изпълнително дело № 20168190400223
по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, с район на действие ОС –
Пловдив, предявено на 08.03.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.