№ 314
гр. С., 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Съдия:Пламен Д. С.
СъдебниПЛАМЕН ХР. ГАГАМОВ
заседатели:Веселка В. Каварджикова
Марина Ат. Арнаудова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Б. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20222200200217 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура С., редовно призована, се явява прокурор Б.
С..
Подсъдимият О. А. П., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н.
от АК – С., редовно упълномощен от по-рано.
Частният обвинител М. Р. Р., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител Д. И. Р., редовно призован, се явява лично.
За двамата частни обвинители се явява адв. В. С., редовно
упълномощен от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.П.: Да се даде ход на съдебното заседание.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството се намира във фазата на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на подсъдимия да даде обяснения
във връзка с обвинението.
Подсъдимият П.: На дадения ден, когато се прибирах от работа, точен
1
час ще излъжа, може би 3:20 и 3:30 часа, между едни гаражи и един блок в кв.
„Б.“ спря една кола зад мен. От нея излязоха двама мъже, на възраст може би
колкото мен. И двамата бяха едри и ме извикаха. Почнаха да ми говорят „аз
ли съм любовчията”, „аз ли се мисля за големия сваляч“ и да спра да пиша на
който не трябва. В началото не можах да разбера за какво става въпрос,
мислех, че са се объркали и ги попитах за какво става въпрос. Те ми казаха,
че много добре знам, да не се правя. И аз отново ги попитах за кой става
въпрос, защото аз не си пиша само с един или с една. Започнаха заплахите.
Единият посегна, другият го дръпна и го успокояваше. Пак ми казаха да спра
да пиша. След това ми казаха, че Б. ще ме чака в 9.00- 9.30 часа на Текстила.
Вече тогава разбрах за какво става въпрос. Не им отговорих, защото мислех
да не ходя, защото не знаех какво може да стане тогава. Нито потвърдих, нито
отрекох, че ще отида, просто замълчах и се прибрах. Изкъпах се, хапнах си и
заспах. Събудих се, когато вече беше тъмно, не мога да кажа точен час. Може
би е било 7 и нещо, 8 без нещо. Не ми се ядеше храната в нас, тръгнах да се
поразкарам малко и реших да отида до „Двата аслана“ да си взема закуска.
Чак на Новоселския мост се сетих за случката през деня, при която ме
заплашваха. Беше още рано и затова не отидох направо там. Отидох да търся
С., на М. брат й и компанията. Те се събират на Сухата чешма, на
Читалището, има една детска градина там. Детската градина е точно над
Читалището. Не можах да ги намеря. На Новоселската река, където минава
главния път, там под една кооперация има кафе машина и си взех едно кафе
да се поразсъня. Първо стоях в една беседка, която се намира зад блока,
отстрани на който се намира скамейката, на която седнах след това. Тази
скамейка, на която стоях след това е отстрани на блока, а беседката е зад
блока. Поседях малко в беседката и в 9 часа без нещо отидох на скамейката.
Не отидох на спирката, защото преди това ме заплаши с двама човека, няма
как да отида там. Тази скамейка е на централно място и всяка една кола, която
минава я осветява. Тъй че там не може да се каже, че се е крил човек.
Скамейката се намира на разстояние 50-60 метра от спирката. Поседях малко,
то си беше студено, изпих си кафето, изпуших си цигарата. Искам да кажа, че
не съм бил с шапка, защото Данчо Белята твърди, че съм бил с шапка.
Поседях, доизпуших си цигарата и не ми се чакаше повече, защото беше
голям студ. Реших да си тръгна и една кола спря пред мен. Точно срещу мен и
ме освети и нямаше как да видя даже кой е вътре. Даде колата малко наляво,
колкото да мога да го видя, да завърти фаровете, които бяха срещу мен, за да
ги отклони от мен и видях тогава Б. вътре в колата. Аз не знаех, че той има
нова кола и нямаше как да знам с каква кола ще дойде. Знаех, че има червена
кола. М. ми каза, че Б. има три коли - червена кола, джип и бус. Така че аз
очаквах да дойде с червена кола. Аз нямаше как да знам, че той си е купил
нова кола. Не знам каква беше колата. От обвинителния акт разбрах, че е
Голф. Б. беше спрял неправилно, нямаше как да стои там колата и ми махна с
ръка да отида към Текстила. Когато тръгнах, аз вече се успокоих, защото ги
нямаше двамата, които ме заплашваха преди това. Б. беше самичък и затова
2
отидох, без притеснение. Той дори ме очакваше да мина от неговата страна,
беше се завъртял така, че ме очакваше да дойда от неговата страна, откъм
шофьорското място. А аз минах от другата страна, отворих си вратата и
седнах при него. Когато влязох директно му зададох въпроса „Защо направи
тъй, Б.е? Трябваше ли тъй да правиш? Ако искаше да се свържеш с мене,
имаш ми фейсбука, месенджъра“. Можел е да вземе и от М. номера, както го
бяха взели преди това от М.. Бащата на Б. преди това беше взел номера ми от
М.. Той само ми каза: „Ми тъй се случи” и се усмихна, нищо друго. Дори
искаше да тръгнем нанякъде, защото колата беше включена, но аз му казах,
че можем и там да говорим. Не знам дали след това изключи колата или не,
но парното си вървеше, защото беше студено. Започна да ме разпитва за М.,
дали се виждам с нея, казах му: „Не“. Попита ме дали си пиша с нея, казах му:
„Да“. Дали говорим по телефона, казах му: „Да“. Водехме спокоен разговор.
Той си беше на телефона и аз си бях на телефона. Аз си пишех. Той не знам
какво правеше. Аз се бях подпрял на пасажерската седалка. Бях се наклонил
към неговата страна и си пишех на телефона с Б.а, ако не се лъжа. Б.а е едно
момиче, приятелка на приятелката на брат ми, от моето село. Когато съм си
писал с Б.а, преди това си бях писал и с М.. Останал е чата и се вижда с кого
съм си писал. Явно тогава Б. е видял, че съм си писал с М. и ми каза да спра
всякакви контакти с нея, да си пиша и да се виждам с нея. Аз директно му
отговорих, че няма причина да спирам контакт с нея, нито тя ми е направила
нещо, нито аз на нея съм й направил нещо. Той тогава се завъртя наляво и ми
каза: „Следващия път няма да дойдат само да те заплашат” и ми посегна.
Тогава не знаех с какво. Посегна ми с предмет, дори не знаех какъв е
предмета. Аз докато бях подпрян, си изправих главата и го погледнах преди
да се случи всичко това, преди той да ми посегне. Както бях подпрян на една
страна, се изправих защото тона му стана раздразнителен, но не съм ставал
прав, а бях седнал. При самото посягане от негова страна аз скочих отгоре му
и му хванах лявата ръка. Предметът, с който ми посегна, той държеше в
лявата си ръка. Аз му хванах лявата ръка и му извих палеца. С дясната си ръка
хванах предмета, а с лявата си ръка му извих палеца надолу, за да пусне
предмета. Той пусна предмета, при което ме удари с лакът в лявата скула на
лицето. Аз се опитах да се изтласкам от него в самата седалка, шофьорската.
Лявата ми ръка се подхлъзна и влезе между него и седалката, при което той с
цялата си тежест се подпря на лявата ми ръка и се нахвърли отгоре ми. Аз бях
с две качулки вътре в самата кола. Нямаше дори как да го погледна, защото
главата ми през цялото време беше наведена. През цялото време се опитваше
да вземе предмета, който му взех, защото ми дърпаше десния ръкав. Чудех се
защо толкова ми дърпа ръкава и тогава вече усетих, че е нож. Отначалото не
разбрах какъв предмет взех от него, защото съм се порязал и нищо не усещах.
Може би ми е била изтръпнала ръката, нямам си на представа. Тогава ме
достраша още повече, защото вече разбрах с какво ми посегна. И след като не
можех да се измъкна, реших да го наръгам в крака да ме пусне, но къде е
попаднал удара с ножа вече впоследствие разбрах. Впоследствие разбрах от
3
самите снимки. Преди да видя снимките, не знаех къде е попаднал удара.
Като усетих, че ми се отпуска ръката, без да се замисля направо директно
избягах. Може да съм затворил вратата, може и не, не мога да си спомня.
Избягах в посока към Горското, по стъпалата на „О.“. Точно за това, че не
знаех, къде са попаднали ударите, реших да се върна. Дори не видях, че М. е
там около колата, защото бях в шок. Впоследствие, когато бях до колата
разбрах, че е там, защото й чух гласа, говореше по телефона. Преди да й чуя
гласа, бях хванал дръжката на предната дясна врата, пасажерската и в
паниката почнах да я бърша с ръкава си, ако не се лъжа. Тогава и да съм казал
нещо на М. или да съм направил някакъв жест, не си спомням и пак избягах в
същата посока. Минах зад „Еко асорти“ в Република. Кръвта от раната ми на
ръката започна да засъхва. Дотогава не знаех, че имам рана. В къщи разбрах,
че имам рана. Скочих в реката да си измия ръцете. През цялото време ножа
беше в ръката ми. Нито съм го крил, нито съм се опитвал да го крия, бях в
шок, не знам какво се е случило. До старата Художествена гимназия от
северната страна се осъзнах, че ножа е все още в ръката ми и го хвърлих на
първото място, което видях. След това се прибрах, ръката ми продължаваше
да кърви. Тогава разбрах, че ми е срязана ръката. Измих си ръцете. Не знаех,
че ми е срязана ръката, бях си свалил качулката с дясната ръка, която беше
цялата в кръв и съм изцапал качулката и ги хвърлих за пране. Минаха се 10-
15 минути, позвъниха ми от полицията и след това дойдоха. Оттам нататък ме
закараха в полицията и в ареста. Нямам си представа дали Б. беше с
предпазен колан, в колата беше тъмно. Моят телефон светеше. Аз не се
интересувах той какво прави на неговия телефон, не съм се обръщал към
него.
Когато аз бях на скамейката пред блока, Б. дойде с колата си и я спря
фронтално срещу мен. След това зави наляво в посока Текстила и там паркира
колата. След като сви наляво, видях, че е Б., когато ми показа с жест да отида
към него. Когато влязох в автомобила, не съм забелязал дали Б. беше с
предпазен колан, той си завъртя само главата към мен. Тогава телефонът не
беше в ръцете му. След това беше с телефона, защото явно тогава са си
писали с М.. Влязох и му казах: „Б.е, защо направи тъй? Можеше и по другия
начин – да ми звъннеш, да ми намериш номера, можеше да ми пишеш във
фейсбук, знаеш ми месинджъра, фейсбука, инстаграма. Можеше да вземеш и
от М. номера ми“. Б. не беше през цялото време с телефона. Писа си с някой,
след което си прибра телефона. Явно тогава са си писали с М.. Аз също си
прибрах телефона. Когато той си промени тона, докато говорихме, веднага и
аз си прибрах телефона. Когато той се обърна наляво, за да вземе нещо, нито
той, нито аз имахме телефони в ръцете си.
Когато аз усетих, че държа нож в ръката си, тогава го завъртях с
острието към него и му нанесох удар, който беше насочен към крака му, за да
ме пусне, обаче ударът не е попаднал в крака му. Разговорът преди Б. да
вземе предмета продължи 2-3 минути, не повече. Борбата между нас беше за
секунди, може би минута, нямам си на представа. Въпреки, че Б. ме беше
4
извикал в автомобила си, аз започнах разговора с въпроса защо е направил
така, защо ми праща хора. Зададох му този въпрос, когато влязох в колата и
той ми отговори: „Просто така се случи” и дотам беше, и нищо повече. Той
започна да ми задава въпроси дали се виждам с М., аз го излъгах, че не сме се
виждали. Разговорът приключи с неговото замахване към мен. Докато бяхме
с Б. и си говорихме, някой ми писа и затова си извадих телефона. Видях, че
това е Б.а. Явно на него тогава пък му е писала М. и той си извади телефона.
Аз не знам той с кой си е писал. Аз дори тогава не знаех, че си е писал с М..
Разговорът не можа да протече. Разговорът между нас го приключи Б. със
замахването. В момента, в който Б. замахна, и той и аз бяхме с прибрани
телефони. Когато Б. ме разпитваше за М., аз получих съобщение от Б.а и си
извадих телефона. Аз като си извадих телефона, той може би е надникнал и е
видял, че съм си писал с М. и тогава си промени тона. Докато аз си пишех с
Б.а, продължавах да говоря и с него, отговарях му само с да и не. Аз бях като
на разпит тогава. С М. С. имах връзка 8 месеца - от 1 януари 2021г. до 8
август същата година. Връзката ни беше интимна. М. всеки ден беше в нас.
Аз прекратих тази връзка, защото й нямах доверие. Скъсахме по телефона и
още същата вечер отидох в Слънчев бряг, тя беше там. М. замина на 31 юли в
Слънчев бряг. На 8 август като скъсахме по телефона, същата вечер отидох в
Слънчев бряг и ги видях двамата с Б., където работят. Поговорих си с М.. Тя
дойде при мен да говори, след това говорих с майката на Б.. Майката на Б.
започна да ме заплашва, че щяла да вика полиция да ме изгонят оттам. Тя
дойде при мене да говори. Мислех да изчакам М. на една скамейка, там на
мястото, където работят, да си поговорим. Б. тогава беше също там, но не е
говорил с мен. До вечерта, когато стана инцидента, не сме говорили с Б.
въобще. Не отричам, че бях го заплашвал по месенджъра, мисля че една
седмица след като се оставихме с М. може би. Тогава, когато го заплаших, бях
под влиянието на алкохола. Какво точно съм му казал не знам, защото изтрих
съобщенията. М. ми звънна и ми каза да не се занимавам с тях и тогава изтрих
съобщенията. Преди това бащата на Б. е взел номера ми от М. и ми звъня от
два номера да ме заплашва, да съм отишъл до Слънчев бряг да ме биел, да му
кажа къде живея, за да дойде и аз му казах точния адрес да дойде. Това стана
една седмица след като се бяхме оставили с М. и в същия ден, в който бях
писал на Б.. И същия ден бащата на Б. ме заплаши. След като бях изпратил
заплахите по месенджъра на Б., не минаха 15 минути, най-много 20 и бащата
на Б. ми се обади от два различни номера да ме заплаши.
След като изпратих по месенджъра съобщението със заплаха към Б. не
съм се обаждал на майка му да й казвам, че ще го целува студен. Не съм се
обаждал на майка му на телефонния номер на М., за да кажа на майка му тези
неща. Нямаше как да звънна на М., защото ме беше блокирала от всякъде -
телефон, месенджър, инстаграм. Няма как да звънна на М., за да заплашвам.
Най – малкото няма как на дадената жена да й знам телефонния номер.
На 7 септември 2021г. М. се прибра от морето и продължихме с нея да
се виждаме, защото аз излизах с брат й и с компанията и тя излизаше с нас.
5
До катастрофата, която стана на 11.09.2021г. с М. не сме си разменяли
съобщения. По време на тази катастрофа бяхме аз, М. и брат й. След
катастрофата М. ме беше отблокирала отвсякъде, а дотогава бях блокиран
навсякъде. Говорили сме си за преди как сме били ние, за катастрофата и
такива неща. Говорили сме си и по-интимни неща - как сме го правили в
колата, къде сме го правили. Обръщенията помежду ни бяха „Любов“. През
времето след катастрофата до датата на инцидента М. ми беше казала, че не
са заедно с Б.. В периода след катастрофата до датата на инцидента М. 3-4
пъти е идвала в нас. В деня на инцидента, когато казах, че в „Б.” ме
заплашиха двама мъже, аз се прибирах пеш от работа, защото нямах
шофьорска книжка. Аз конкретно не отидох на това място, където стана
инцидента, защото ме беше извикал Б., а отидох да се видя със С., брата на М.
и компанията. Детската градина и Читалището, където се събират С. и
компания му е точно под Текстила, на около 200 метра под Текстила. Пред
дома на М. има спирка и понякога С. и компанията му се събираха на тази
спирка, а също се събират и пред магазина, който е под М.. Не съм им звънял
същата вечер на С., защото знам къде се събират. С. и компанията ги нямаше
нито на Сухата чешма, нито на другите места, където се събират. В този
район отидох около 8 часа и нещо вечерта. Същият ден не съм употребявал
алкохол. Маска не съм носил. Данчо „Белята” /свидетелят И./ много добре ме
познава, познава и брат ми, братовчедите ми, работил е с чичо. Тука лъжеше,
че не ме познава. Същата вечер не съм виждал Данчо, никой не е минавал,
само коли минаваха, а и няма как да го видя, защото по времето, когато той е
минавал, аз обикалях да търся С. и останалите, а след това бях на беседката
отзад зад блока. Не съм носил в себе си нож, никога не съм носил в себе си
нож. За ножа ми в колата, за който каза С., искам да кажа, че това беше
обикновен нож с дървена дръжка и го бях забравил в колата, защото си
оправях крушките на колата с него. Това, което се случи, според мен не
трябваше изобщо да се случва. По мои спомени съм нанесъл два, най – много
три удара и съм се целил все към крака, но не знаех къде са попаднали. После
от снимките и от обвинителния акт разбрах къде са попаднали ударите, че са
попаднали не в крака, а на други места по тялото. Спомням си, че съм
замахнал два или три пъти. Мислех да го намушкам в крака и го казах много
ясно. Не съм казал един път или два пъти. И го казах много ясно – исках да го
намушкам в крака. Не съм точно казал колко удара. Не съм целял точно
определен брой пъти, но не съм нанесъл само един удар. Помня, че нанесох 2-
3 удара. Когато тръгнах да напускам след това колата, не видях какво е
състоянието на Б.. Затова след това се върнах, но пак не можах да видя в
какво състояние е, защото чух М. и се паникьосах. Кръв имах на качулката на
горнището си. Бях с горнище и с яке. И двете имаха качулки. По качулката на
горнището имаше кръв и имаше капки кръв по якето, затова ги хвърлих за
пране. Не обърнах внимание, че и по долнището ми е имало на белите кантове
капки кръв. Тъй като не знаех какво е състоянието на Б., затова през цялото
време звънях на М.. Абсолютно съжалявам за случилото се, защото се
6
почерни не едно, а две семейства и не трябваше да се случва всичко това,
което се случи. Може би ревността на Б. към М. е причина за всичко, което се
случи. Тя ми беше казала, че той й проверява телефона дали си пиши с мен и
тя затова ме беше блокирала от всякъде. В началото изпитвах ревност към М.,
докато изпратих заплахата. След това вече не. След това, тя като ме блокира,
спрях да контактувам с нея и продължих с други момичета. Преди това имах
8 годишна връзка с едно момиче от Добрич. Връзката ни беше от разстояние
и не се е стигнало до такъв конфликт.
Това, че според справките на телефона ми се оказва, че често съм се
намирал в района на Текстилния техникум се дължи на факта, че С. и
компанията му, с които бяхме цяло лято се събирахме в този район. Дори
работихме със С. във „В.Б.“. Аз говорих с шефа да го назначи на работа, бях
дал гаранция за него, че може да работи. Във „В.Б.“ работих от 01.08.21г.
Преди това с баща ми работихме в строителството в България, а преди това в
Г.. Работил съм и в А. и в К..
Когато се върнах до автомобила и чух М. да говори, чух само като каза:
„Л.М.” и тогава се обърнах и разбрах, че е там. Преди това даже не я бях
фокусирал, че е там. М. стоеше от дясната страна на колата откъм багажника,
към задната част. Когато бършех дръжката на вратата не съм сигурен дали
беше отворена пасажерската врата. Може да е била, може и да не е била.
Не мога да кажа след кой от ударите, които нанесох на Б., той ми пусна
ръката. Когато си мих ръцете в реката, пуснах и ножа в реката и след това го
взех. Към този момент, когато двете лица ме срещнаха в кв. „Б.”,
отношенията ми с М. бяха чисто приятелски, само си пишехме по телефоните
и сме се чували по месенджъра. С Б. преди инцидента не съм се опитвал да
осъществя контакт. Когато се бяха върнали от Слънчев бряг М. и Б., може би
на 8 септември, бяхме с брата на М. – С., когато той ми каза да го закарам до
ресторант „О.“. Аз не знаех за какво. Отидохме там и аз видях първи Б. и М..
Аз до преди това криех за връзката им, аз единствено знаех за връзката им.
Видях там Б. и М.. Аз натиснах газта на автомобила, за да не ги види С.,
защото не знаех, че те ще са там, а той преди това си е говорил с М.. С. ме
накара да спра, защото ги е видял и аз спрях на 50 метра по-нататък от
ресторанта, за да няма конфронтация между Б. и мен. М. и Б. бяха седнали на
скамейка, която е отстрани на ресторант О. и С. ги е видял. След като аз спрях
автомобила, С. отиде и взе да се кара с тях и каза на М. да се маха. Взеха
нещо да си говорят , но нямаше как да разбера какво, защото бях надалеч.
Само видях, че С. ръкомаха нещо и М. стана и си тръгна. А той след това
продължи да си говори нещо с Б. и след това дойде отново в колата, качи се
при мен и продължихме накъдето сме тръгнали. Отидохме на белия театър в
Центъра. М. не искаше да се качва в колата, защото само аз знаех за връзката
им и мислеше, че аз съм казал на С. за връзката им с Б.. Единствен само аз
знаех за тяхната връзка, защото тя го е споделяла с мен и аз им криех
връзката, дори от брат й, който беше всеки ден с мен.
На заканите, които бях изпратил на Б. по месенджъра, той не ми е
7
отговарял. Директно баща му ми звънна да ме заплашва. След тия заплахи не
съм го търсил по телефона.
Мисля, че от пейката на която стоях пред блока, не се виждаше къщата
на М., защото има едно голямо дърво там. Ако М. излезе от дома си и тръгне
към текстилния техникум мога да я видя от пейката, на която аз стоях. От
тази пейка се вижда спирката на Текстила. Докато стоях на пейката, писах на
М. по месенджъра. Даже, когато М. ми писа, че ще се вижда с Б., аз знаех, че
той няма да дойде, защото от М. знам, че те не се срещат там. Когато ние се
виждахме с М., аз винаги я взимах от тази спирка. М. ми отговори, че няма да
се вижда с Б., но по писането й разбрах, че ме лъже. След това й писах:
„Значи ще се виждаш с Б.”. Тя ми беше отговорила, че спяла или че ще спи,
нещо такова, а всъщност тя по това време не спи. Преди по това време
излизаше с мен.
Когато аз отивах към колата на Б., той ме чакаше да отида на прозореца
на неговата врата и да говорим от прозореца, но аз заобиколих, отворих
пасажерската врата и седнах вътре в колата. Когато аз влязох в колата, той
вече беше се обърнал на една страна към мен. Когато се качих в колата, аз го
попитах: „Защо направи това, Б.е?” Каза ми: „Така се случи” и подкара колата
на първа да тръгне. Аз му казах, че няма нужда да ходим никъде, може да
говорим и там, вече не се сещам дали е загасил колата или не, защото парното
си работеше. Не знам дали е дърпал ръчната спирачка.
След катастрофата бях задържан за 24 часа в ареста и като излязох от
ареста и си включих телефона, видях, че брат й на М. С. ми е звънял.
Телефонът ми в полицията беше изключен, след това получих есемеси, че са
ме търсили. И почнах да звъня. Един от телефоните, на които звънях беше на
С., но М. вдигна неговия телефон и каза, че той спи и затвори телефона. След
това тя ме отблокира и започна да ми пише от нейния профил в месенджъра.
Тогава ме отблокира отвсякъде. След това не ме е блокирала.
Съдът КОНСТАТИРА противоречия в обясненията на подсъдимия,
дадени в днешното съдебно заседание и тези от досъдебното производство в
частта, касаеща състоянието на пострадалия в момента, когато подсъдимия се
е качил в колата му.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се прочетат показанията на
подсъдимия в тази част.
АДВ.С.: Съгласен съм да се прочетат показанията на подсъдимия в тази
част.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
АДВ. Н.: Не възразявам да се прочетат показанията на подсъдимия в
тази част.
Съдът РАЗЯСНИ на подсъдимия, че ако бъдат прочетени обясненията
му в тази им част, могат да се ползват при постановяване на присъдата.
8
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат обясненията ми от
досъдебното производство в тази им част.
На основание чл. 279 ал. 2 във вр. с ал.1 т. 3 от НПК със съгласието на
страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ обясненията на подс. О. А. П. на лист 66, том І от
досъдебното производство в следната част:
„Колата спря от източната страна на автобусната спирка до
текстилния техникум с работещ двигател. Аз се намирах на около 30 метра
от колата, на една скамейка, отстрани на един блок. Отидох до колата на
Б., отворих дясната врата и се качих в колата. Б. се изненада като ме видя.
Започнахме да си говорим съвсем нормално с Б., като разговора беше за М.“.
ПОДСЪДИМИЯТ продължава: Не е вярно това, което ми прочетохте
сега. Вярно е това, което казах днес за жеста, който ми направи Б.. Когато
влязох в колата, той се изненада, защото очакваше аз да отида от неговата
страна и да си говорим през прозореца. Това, което съм казал, че Б. се
изненада като ме видя, съм имал предвид, че ме е очаквал да говорим от
прозореца на неговата врата, а не да вляза в колата.
Тогава на досъдебното производство не съм се доизразил като хората.
На сутринта след убийството ме разпитваха в полицията. Съобщиха ми, че
съм убил човек и бях в шок. Как да функционира мозъка ми след като съм
чул, че съм убил човек, няма как да работи нормално. Нямах си на представа
защо търках дръжката на вратата на колата. Инстинкт. Ако бях решил да
правя нещо, нямаше да отида неподготвен. Щях да си взема ръкавици, както
по филмите, щях да се подготвя. Както твърдят, че съм го дебнал два, три
дни, щях да обмисля по какъв начин да извърша престъплението, поне е
трябвало да бъда подготвен, а не да отивам ей тъй на заколение. Предната
вечер не съм следил М. и Б.. Видях ги на Двата аслана с червена кола и аз й
казах още на същата вечер, че съм ги видял и тя каза, че не са били те на
новоселския мост. Червената кола я бях видял на новоселския мост и бях
видял едно момче и едно момиче, което беше с вързана коса, с черно яке или
черно горнище и помислих, че е М., защото бяха в червена кола. Аз знаех, че
Б. притежава червена кола. Казах й, че е била с бяла ластика на косата и с
черно яке или горнище и й казах къде съм ги видял, а тя ми каза, че не са
били те.
Аз казах на полицаите къде съм хвърлил ножа и ги заведох на мястото,
където го бях изхвърлил, защото и аз исках да видя какво представлява ножа,
защото не знаех какъв е.
Преди да дам обяснения, когато разговарях с полицаите отрекох, че съм
извършил убийство, защото не знаех, че съм убил някого. Полицаите ми
задаваха въпроси само за М. и Б..
9
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към подсъдимия.
Съдът намира, че на основание чл.283 от НПК следва да приобщи към
доказателствения материал по делото писмените материали от досъдебното
производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ и ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателствени материали, събрани на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и
ПРЕДЯВИ снимковия материал.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с всички писмени доказателства от
досъдебното производство и със снимковия материал.
На основание чл. 284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните веществените доказателства по делото,
предадени на съхранение в съда с приемо – предавателен протокол от
11.05.2022г.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с веществените доказателства. Не желаем
да ни бъде предявяван лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СН 4215
ВА, оставен на съхранение в склад МПС при ОД на МВР — С. с приемо-
предавателен протокол № 371/01.11.2021 г.
ПОДСЪДИМИЯТ: Относно веществените доказателства възразявам за
вещественото доказателство външна част от кибритена кутия с кибритени
клечки, тъй като не употребявам кибрит и относно кенчето с надпис Tiger и
кутия от цигари Марлборо - не са мои, не съм пил Tiger и не пуша цигари
Марлборо, а Ротманс. Още на досъдебното производство показах кои фасове
са мои – 2 фаса от Ротманс и чашката, която хвърлих на едни стъпала, които
са за мазе до скамейката. Аз показах коя чаша е моя, а другите веществени
доказателства не знам как са ги събирали.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на други доказателства.
Налице са основанията за приключване на съдебното следствие.
С оглед изявленията на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна. Не са налице процесуални пречки за приключване на
съдебното следствие, доколкото не се налага събирането на нови
доказателства, не се правят искания в тази насока, не се правят и други
искания, които да са пречка за приключване на съдебното следствие, поради
което и на основание чл.286 ал.2 и чл.291 ал.1 от НПК, съдът
10
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин
съдия, уважаеми съдебни заседатели, Окръжна прокуратура С. е внесла
обвинителен акт, с който на съд е подаден подс. О. П. за извършено от него
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 във вр. с чл.115 от НК. В
миналото съдебно заседание, възползвайки се от предоставеното в чл. 287 от
НПК право, прокуратурата измени обвинението, повдигайки такова за
извършено престъпление и по т. 9 на чл. 116 от НК, т.е., че извършеното от
него е предумишлено. Поддържам така повдигнатото обвинение и намирам,
че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства.
Няма да описвам подробно всичко, което се намира в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Предисторията на инцидента, случил се на 29 октомври
миналата година, без друго се изясни в хода на съдебното следствие. Касае се
за ревност, за несподелени чувства и все от този род. Бих се спрял по-
подробно на случилото се на 29.10.2021г. Установено е, че около 10.00 часа
на тази дата сутринта, свидетелката С., която в този период, както стана ясно
е била интимна приятелка на пострадалия, е пристигнала на работното си
място в магазина, собственост на пострадалия и семейството му. В края на
работния ден към 18.00 часа, свид. С. се е прибрала, след като още през деня
са се уговорили с пострадалия Б. И., че ще излязат същата вечер. Двамата са
си разменяли текстови съобщения и вечерта непосредствено преди
инцидента. Между тях има кореспонденция между подсъдимия със свид. С., в
която той я е попитал дали ще излиза с Б. и на нейния отговор, че няма да
излиза, защото спи, подсъдимият написал дословно: „Аха. Демек ще
излизате“. Няма спор според мен, с оглед на заявеното и от свид. Й. И. в
заседанието на 19.09.2022г., че в продължение на няколко дни подс. П. е
следил бившата си приятелка и пострадалия и е бил запознат с навиците им,
т.е., че той я взима с автомобила си от същото място до Текстилния техникум,
откъдето подс. П., преди да се блъсне с колата си, също е вземал свид. С..
Както е отбелязано и в обвинителния акт, телефонът на подсъдимия П.
многократно в дните преди инцидента е засичан от антените на мобилните
оператори точно в този район. Разбирайки, че заканите, които е отправил към
Б. И. през цялото лято няма да доведат до желания от него резултат, т.е.
пострадалият и свид. С. да прекратят отношенията си, подс. П. е решил да
отмъсти за това, че свид. С. е предпочела друг пред него. Фактите по делото,
те са пред вас, материалите по досъдебното производство, категорично сочат,
че в 19:46:22 часа П. е минал на път от дома си на ул.“ Братя Кутеви“ към
11
Механотехникума, покрай магазин „М.“. Засечен бил от охранителната
камера на магазина. 10 минути по-късно, в 19 часа и 56 минути и 13 секунди,
подс. П. е заснет от охранителната камера на заведението „О.“, вървейки в
посока текстилния техникум. Т.е., около 20.00 часа подс. П. вече е бил на
мястото, където обичайно се срещат пострадалият И. и свидетелката М. С..
Не знам дали тук е момента да дам на съда някакви разяснения за пасивното
си поведение в днешното съдебно заседание, т.е. защо нямах въпроси към
подсъдимия. Както отбеляза съда, разпита на подсъдимия в полицията се
проведе на 30.10.2021г., малко преди обяд. Аз от сутринта, след извършване
на убийството, бях в сградата на полицията и присъствах на този разпит.
Противоречията, които констатира съда в обясненията му дадени тогава и в
днешното съдебно заседание, аз категорично считам, че не се дължат нито
шок, нито на някакво умствено разстройство от новината, че е убил човек.
Повтарям, аз бях там и може да не вярвате, че видях човек, който се отнася за
мен със стряскащо безразличие към това, което е извършил, към това, че само
преди няколко часа беше убил млад човек. Целите му усилия бяха да насочи
натам да предостави някаква версия на водещите разследването, в която той
да излезе жертва. Аз тогава присъствах на съкратената версия на това, което
вие чухте днес. И тя беше съкратена точно поради факта, че подс. П. не
знаеше това, което е разбрал, след като е прочел обвинителния акт. Т.е.,
днешната му версия, която той ви изложи беше изцяло съобразена с факти,
които той няма как да оспори. В днешното съдебно заседание той за първи
път заяви пред вас, че въображаемите двама мъже, които са го спрели някъде
в кв. „Б.“ са му казали да отиде до Текстилния техникум към 21.30 часа. Това
го няма в обясненията му там и го няма, защото той не знаеше тогава, че
охранителни камери на търговски обекти са го засекли още в 8.00 часа да
пристига на мястото на престъплението. По делото са приложени разпечатки
от мобилните телефони и преди инцидента, но за мен, предполагам и за съда,
важните са тези от момента преди извършване на убийството и хронологията
е следната: В 21.16 ч. пострадалият Б. И. изпраща съобщение на свид. М. С.:
„Тук съм беби“. В 21.17 ч., т.е., след една минута, свид. М. С. изпраща
съобщение на пострадалия Б. И.: „Идвам“, с една дума, в 21.17. В 21.20 часа
вече е засечено първото позвъняване на свид. М. С. към майката на
пострадалия. Т.е., всичките приказки, които слушахме днес, как двамата
стояли в колата подсъдимия и пострадалия, как едва ли не са разговаряли и са
си обсъждали житието и битието в продължение на незнам колко минути,
просто не отговарят на фактите по делото. Не отговаря на истината и това,
което заяви днес подсъдимия, че е забелязал отдалеч приближаващия Б., че
той спрял и му махнал с ръка и едва ли не го поканил да отиде при него да
разговарят. Истината е, че Б. И. е написал в 21.16 часа съобщение: „Тук съм
беби“, след като е спрял до Текстилния техникум на спирката, откъдето
обикновено тръгват и е останал в автомобила си с поставен предпазен колан, с
работещ двигател и след като минута по-късно М. С. му е изпратила
съобщение: „Идвам“, постр. И. просто е чакал свидетелката С. да се качи в
12
автомобила и да тръгне. За съжаление вместо свидетелката С. вътре в
автомобила е влязъл подсъдимият П.. И да, може би в това отношение беше
прав, че Б. И. се е изненадал. Изненадал се е, защото не е очаквал него.
Именно, възползвайки се от изненадата му, за съвсем кратко време
подсъдимият П. му е нанесъл 10 удара с нож в областта на лицето, на шията и
на гръдния кош, в лявата половина на гръдния кош, където е сърцето. Както
вече разбрахте, след като е намушкал многократно пострадалия, подсъдимият
е избягал от автомобила. Сетил се е по-късно, че отпечатъците му най-
вероятно са на дръжката на вратата и се е върнал да ги избърши и тогава вече
е видян свид. С., която заяви пред вас в съдебно заседание, че подс. П. й е
направил знак с ръка да мълчи. Какво се е случило по-натам всички вие
знаете. Съобщено е на майката на Б., на полицията, на 112. Пристигналите на
място полицаи и медицински екипи просто констатират смъртта на
пострадалия. Няма съмнение, че убийството на Б. И. е причинено чрез
нанасяне на множество удари с нож, със значителна сила, насочени към
различни части на тялото, както казах в лицето, на шията и гръдния кош.
Причинените му от подс. П. увреждания на практика са засегнали всички
жизнено важни органи и центрове на пострадалия. Налице са прободни рани,
някои от които са с дълбочина 9 см в сърдечната област, с прерязване на
външната и сънните артерии, открито е проникващо нараняване в VІ-то
междуребрие, където ножа е влязъл в гръдната кухина. Всички тези действия
според мен обосновават извода, че обв. П. е извършил деянието с особена
жестокост. Действията му по своя интензитет категорично надхвърлят
необходимото за обезвреждане на един човек, че дори и за причиняване на
смъртта му. Всички тези действия са категорична демонстрация на
безсърдечие, на коравосърдечие и безчовечност. Тук е мястото да подчертаем,
че според съдебната практика особената жестокост се определя като качество
на субекта на посегателството против личността и за да се квалифицира
убийството като такова, извършено с особена жестокост, е необходимо да се
преценят, както начина на неговото извършване, броя на нанесените телесни
увреждания, използваните средства, поведението на дееца по време на
извършване на престъплението, последващите му действия и личностните му
характеристики. Фактологията в конкретния казус според мен, очертаваща
механизма на извършване на престъплението, нанасяне на множество удари с
нож в лицето, шията и гръдния кош са израз на проявения от подсъдимия
гняв, озлобление и пълно безразличие към човешкото страдание и болка. Тези
изводи намират подкрепа и от заключенията на назначената по делото
комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза. Вещите лица
заявиха и в съдебно заседание, че броят и тежестта на наранявания говорят за
голяма жестокост и желание за наказание и отмъщение. Това са думи на
вещите лица изготвили заключение по комплексната психолого-психиатрична
експертиза. Не намират опора в събраните по делото доказателства и
твърденията на подсъдимия за това, че е действал в условията на
самоотбрана. Факт е, че още в обясненията си на 30 октомври той заяви, че е
13
влязъл в автомобила на Б. И., за да си изяснят отношенията относно свид. С. и
ненадейно бил нападнат от пострадалия с нож, който видите ли, подсъдимия
отбранявайки се, успял да му го отнеме и да му нанесе множество прободни
рани. Това, както вече заявих, е една защитна теза на подсъдимия, която е в
противоречие със събраните по делото доказателства и на първо място с
казаното от вещото лице д-р Ч., който разпитан в съдебно заседание на
20.09.2022г., на стр. 11 от протокола от съдебно заседание заявява следното:
„По време на огледа на местопроизшествието не съм имал информация за
някакви наранявания на подсъдимия. Впоследствие извършвах преглед и
освидетелстване на уличеното лице. Установих рана на лявата или на дясната
ръка и по време на разговор с него, той твърдеше, че е работил в някакъв
склад и че тази рана е получил по време на работа. Раната беше в областта на
палеца“. Факт е, че всеки отделен казус има своите специфики, но
категоричното ми становище е, че в случая действително се касае за убийство
по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост.
Доказателства за това се съдържат в съдебномедицинските експертизи.
Самото вещо лице заяви пред вас, че пострадалият, след получените
множество наранявания е живял около 4-5 минути, време през което е
изпитвал неописуеми болки и страдания. Намирам за доказано по несъмнен
начин обвинението, че подсъдимият П. е извършил убийството
предумишлено, т.е., че той се е подготвил за него и това, което се е случило в
автомобила, всъщност е финалът на това, което е тлеело в продължение на
няколко месеца покрай отношенията на свид. М. С. с двамата мъже. Свид. Й.
И. заяви пред вас, че категорично вече в съдебна зала е разпознал подсъдимия
П., лицето, което и в деня преди убийството пак е бил на същото място,
наблюдавайки какво се случва на паркинга на Текстилния техникум. Още
веднъж заявявам, че становището на прокуратурата е, че обвиненията
повдигнати на подс. П. за извършено убийство по особено жесток начин на
жертвата е предумишлено и е доказано по несъмнен начин. Предвиденото в
текста на чл. 116 от НК наказание за това престъпление е от 15 години
лишаване от свобода до доживотен затвор, без право на замяна. Становището
на прокуратурата е и моля съда за това, да наложи на подсъдимия П.
наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Адв. С.: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин С.,
уважаеми съдебни заседатели, считам, че настоящото съдебно производство е
изяснено по своето същество. С оглед на събраните в хода на съдебното
производство и на съдебното дирене доказателства безспорно се доказа, че
подс. П. умишлено е причинил смъртта на пострадалия Б. И.. От множеството
извършени процесуални действия, в това число и тези в съдебното дирене, се
установява, че механизмът на причиняване на смъртта на пострадалия е едно
много добре умишлено, планирано действие от страна на подс. П., който
предварително е осъществил и съставил план за протичане на събитията от
14
инкриминираната дата. Безспорно се установи, че подсъдимият е имал
интимна връзка с М. С. от началото на 2021г., която е прекратена по нейно
желание, след като същата е започнала работа в курортен комплекс Слънчев
бряг през лятото на 2021 г., в търговския обект, стопанисван от майката на
пострадалия - М. Р.. Установи се още, че в периода, в който свид. С. е
работила при родителите, заедно с пострадалия, подсъдимото лице е
посещавало този търговски обект, като е опитвало да осъществи контакт,
както с нея, така и с пострадалия. Установи се още, че именно такъв контакт е
осъществен, като подсъдимият е отправил заплахи по отношение на
пострадалото лице, като в една от тях той е заявил на неговата майка М. Р., че
един ден Б. ще го целуват студен. Държавното обвинение подробно изложи
предисторията, в която несъмнено можем да открием мотива за тежкото
престъпление, извършено от подсъдимия. Именно възникналата ревност и
несподеляне на чувствата на С. към П. са основният мотив, който полага
началото на желанието за отмъщение спрямо пострадалия. Тук много важен
момент при анализа на доказателствата са всички разпечатки и всички
приложени по делото материали, свързани с мобилните телефони, както и
изпращането на всички по вид текстови съобщения между пострадалото лице,
подсъдимия и свид. С.. Несъмнено, служейки си с този приом, подсъдимият е
събирал конкретна информация за случващото се като отношения между
пострадалия Б. и свид. С.. Тази информация е служила при изграждането на
неговия бъдещ план за действие. Именно, от началото на месец септември,
когато семейството на пострадалия, самият той и свидетелката С. са се
завърнали в гр. С. заедно, е започнало фактическото постигане на по-
конкретна информация по отношение на движението на пострадалия, както и
на движението на свид. С.. От представената по делото характеристична
справка, извършена и изготвена от мл. инспектор Х. П., се разбира по
категоричен начин, че подсъдимият има изключително добра възможност да
прикрива своите действия и следи, има изключително добри маршрутни
способности, както и такива възможности, които биха му осигурили
набавянето на финансови средства по незаконен начин. Установи се още, че
пострадалото лице безспорно е било лице, което е със силово водеща дясна
ръка, а не лява. Казвам това, защото в днешното съдебно заседание от
дадените обяснения от подсъдимия, същият направи опит да лансира тезата,
че в автомобила на пострадалото лице, същият го е заплашвал с оръжие, така
наречения от него предмет, който не установи с коя ръка е държал.
Демонстрираните от подсъдимия действия съдържат изключително
характерни белези на гняв спрямо пострадалия, които без съмнение налагат
извода, че решението за извършването на това тежко престъпление е било
взето в сравнително обмислена последователност и обстановка, която с оглед
на множеството действия, предхождащи самото убийство по отношение на
маршрутните движения на лицето С. и пострадалото лице, са дали пряка
възможност за пълно установяване на техните действия в периода от
връщането им през месец септември до инкриминираната дата. Тези
15
подредени действия от страна на подсъдимия сочат, че у него наистина е
съществувал предварителен замисъл, както и сценарий, по който да протекат
събитията от инкриминираната дата. От изключителна важност е гласното
доказателство и писмено такова, в което свид. М. С. е заявила, че на
28.10.2021г., деня преди извършеното престъпление, подсъдимият е посочил
как точно е била облечена свид. С., къде са се намирали заедно с Б., факт
който се различава от това, което днес чухме в заседанието от подсъдимия,
обстоятелство, което представлява изцяло нова версия, която подсъдимия се
опитва да лансира, с цел да оневини себе си и факта, че предварително е
изготвил план за действие. Предумисълът е категорично налице. Ако
изхождаме от наказателно правната теория, там е утвърдено разбирането, че
убийството е предумишлено, когато е извършено по предварително решение,
взето при сравнително спокойна среда, като след обсъждането на мотивите за
и против е налице неговото извършване. Именно точно тези характеристики
са безспорни и описват метода и предварителните действия на подс. П. по
отношение на извършеното от него тежко престъпление. Държавното
обвинение подробно изложи времевата линия от инкриминираната дата, но аз
също искам да направя един анализ, свързан с нея. По категорични
доказателства и данни се установява, че на инкриминираната дата
29.10.2021г., в 21.16 часа пострадалото лице е изпратило съобщение в
социалната мрежа „месенджър“ на свид. М. С., като е написал: „Тук съм
беби“. В 21.17 часа е Б. И. е получил отговор от свид. С., който гласи:
„Идвам“. Ако приемем за достоверно това, което подсъдимото лице заяви
днес в съдебното заседание, че в момента, в който той вече е бил в
автомобила на пострадалия, двамата са използвали мобилните си телефони,
водили са някаква кореспонденция, то би следвало тази кореспонденция да
бъде в някакъв много кратък диапазон. Защо казвам това? От приобщените
справки и от това, което държавното обвинение изложи, по категоричен
начин е ясно, че в 21,20 часа е регистрирано първото обаждане от свид. С.
към майката Р.. В 21.22 часа вече са били регистрирани три такива, изходящи
повиквания. В този времеви диапазон от 21.16 часа до 21.20 ч. е извършено
престъплението. Ако приемем, че движението на свид. С. от входа на
жилищната сграда, в която тя живее, до намиращия си паркиран автомобил на
пострадалото лице, се изминава средно за минута, минута и половина, това
означава, че действително престъплението е извършено около 21.18 часа.
Доказва се още от множеството свидетелски показания, както и от видео-
материалите, че в 19.46 часа подсъдимият е преминал покрай камери, които
са го заснели в посока, движейки се към текстилния техникум. Самият той
заяви, че се е намирал в този часови диапазон на това място. Можем да
приемем, че в действителност подсъдимият е причаквал своята жертва,
дебнел ги е и чакал удобен момент, в който вече по добре познат от него
начин, осъзнавайки и знаейки как точно се движи пострадалото лице, в какъв
час ще бъде на уговореното за среща със С. място, познавал е добре
автомобила, защото предходната вечер е заявил как точно е била облечена М.
16
С. и къде са се намирали, именно тези действия показват замисъла,
предумисъла и последвалия летален край. Изхождайки от събраните по
делото материали заключваме, че действията на подсъдимия са били много
интензивни, дръзки, добре подготвени, представляващи един предварително
изграден план, подготовка, която е на база на предварително изготвени
тактически мероприятия от негова страна по опознаване на навиците и
движението на пострадалото лице и на свид. С.. Тук следва да направим и
анализ и на позицията на пострадалото лице в момента, в който е започнал
огледа на местопроизшествието. От фотоалбума, позицията на тялото на
пострадалото лице, ясно се вижда, че десния му крак е в особена близост до
скоростния лост, автомобилът е с изключена скорост, дръпната ръчна
спирачка, а от гласните данни установихме, че същият е бил и работещ. Това,
което подсъдимият изложи днес, че пострадалото лице в момента, в който П.
е влязъл в автомобила, е направил някакъв опит да потегли, включвайки на
първа скорост, следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като същия по-късно
заяви, че не е забелязал дали ръчната спирачка е била дръпната. Налице е
едно действие, в което забелязваме как пострадалото лице включва на първа
скорост, изключва от първа скорост, а не забелязваме как се отдръпва ръчната
спирачка. Считам, че днешните твърдения на подсъдимия не отговарят на
действителната фактическа обстановка от инкриминираната дата и по
следните съображения: Автомобилът е бил паркиран, пострадалото лице е
било със сложен предпазен колан. Подсъдимият заяви, че в момента, в който
са приключили техните разговори, са изключили мобилните си телефони,
оставили са ги, незнайно къде, точно в този момент пострадалият се обръща
наляво и взима някакъв предмет. Ако счетем, че това движение е било рязко,
то поставения предпазен колан би блокирал, с оглед сигурността на своя
водач. Това е ясно от автомобилната практика, че резките движения блокират
предпазния колан. Също така подсъдимият заяви, че при борбата е искал и
желал да не се удря с нож в крака на пострадалото лице. Заяви още, че
пострадалият е държал с дясната си ръка го е държал за десния ръкав, не
посочи с коя ръка, а ние знаем, че именно пострадалото лице е бил десничар,
т.е., е служил добре с дясната си ръка. По отношение на предумисъла и
изграждането на предварителния план за действие на инкриминираната дата,
това твърдение се подкрепя и от гласните данни на свид. Й. И., който пред
всички нас заяви, че на същия ден - 29.10.2021г., той е забелязал, че
подсъдимото лице е причаквало на конкретното определено от него място. С
това считам, че действията които подсъдимото лице е извършило от самото
начало след прекратяването на връзката между него и свид. С. представлява
едно тактически добре подредено престъпление, чийто мотив е ревност и
невъзможност да бъдат приети отричането на чувствата на свид. С. към него.
Налице са множество доказателства, свидетелстващи за конкретните
действия, както и за конкретните дни и събирането на информация,
посредством социални мрежи и разговори с близки лица до свид. С.. Считам,
че на следващо място трябва да отбележа вида и размера на наказанието,
17
който следва да бъде наложен от многоуважаемия съдебен състав, с оглед на
изложените от мен и от държавното обвинение факти, касаещи прекия
умисъл, особената жестокост на извършеното престъпление, обществената
опасност на подсъдимото лице, добрите му тактически действия,
подготовката, анализа на узнатите от него действия, съпоставянето му към
реалната обстановка, изготвянето на този план и неговото реализиране.
Считам, че е налице и действие от страна на подсъдимия, който осъзнавайки
още в същата вечер на инкриминираната дата, че е извършил това
престъпление, е направил опит да заличи своите следи, връщайки се на
местопрестъплението, правейки опит с ръкава си да изтрие отпечатъците,
оставени от него на пасажерската врата, забелязвайки свид. С. и правейки
нееднозначно знака, с който тя следва да мълчи. Това говори за хладнокръвно
поведение, добър самоконтрол и на следващо място изключително добро
ментално състояние, а не, както се твърди състояние на шок. С оглед на това,
моля уважаемия съдебен състав при постановяването на настоящата присъда
и при определянето размера на наказанието за повдигнатото му обвинение,
моля това наказание да бъде в горната граница на предвиденото в хипотезата
на чл.116 от НК, а именно доживотен затвор.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Уважаеми съдии, съдебни заседатели,
благодаря за възможността, че ще имам възможност и аз да пледирам.
Всъщност решението е ваше, но моето мнение е, първо искам да попитам той,
който е направил убийство има думата, нали? Макар, че е убиец, той има
думата. А къде е сина ми, защо няма думата, защо не е тук сега? Защо ли?
Погледнете през прозорците да видите колко щастливи и красиви деца има.
Този човек, ако излезе след време, ако излезе пак на улицата, от тия красиви,
жизнерадостни деца, някой може да умре пак, защото никой не е застрахован.
Аз никога не съм очаквал, че сина ми могат да го заколят по толкова жесток,
гаден и мръсен начин. И то от един индивид, аз не мога да го нарека човек. И
на всичко отгоре лъже пред съда най-различни неща, както го разбрахте.
Както каза и господин С., той на другия ден след убийството е бил толкова
хладнокръвен, че все едно не го е направил. Уважаеми съдии, аз съм на
мнение, че такива хора не трябва да има в обществото на улицата. Тяхното
място е само в затвора. Те не са полезни за обществото. След време, ако той
излезе след 20 години, имайте предвид, че той ще излезе не убиец, закоравял
убиец, който ще излезе ли полезен за обществото вънка и ще завижда на тия,
които живеят нормално. И затова аз пледирам доживотна присъда без право
на замяна.
Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, преди
да се достигне до крайния съдебен акт, безспорно е, че съдебния състав би
следвало да обсъди действително реално обективно установените факти по
делото. Това е изключително важно, за да може да се преценят на базата на
фактите конкретните причини и мотиви, за да се стигне до резултата, който
18
неминуемо е тежък. В тази връзка, като безспорни факти би следвало да се
възприеме наличието на установени отношения между пострадалия Б. И.,
между подсъдимия О. П. и в центъра на тези отношения - свидетелката М. С..
Мисля, че няма човек в злата, на когото да не стана ясно заради кого и как са
възникнали конфликтни точки между пострадалия Б. И. и подсъдимия П..
Вторият безспорен факт е извършеното убийство. Няма как да го наречем по
друг начин. Друга е темата, самата правна квалификация по начина, по който
е описана в обвинителния акт дали кореспондира със събраните по делото
доказателства от една страна, с веществените доказателства от друга страна и
със самите експертизи от трета страна. Посочваме третия безспорен факт, а
той е, че извършител на това убийство е подс. П.. Това са трите безспорни
факта. Ще се опитам само във важните части да посоча онези факти, които
считам,че съдът следва да прецени внимателно и прецизно, преди да приеме в
цялост фактическата обстановка, и въз основа на която фактическа
обстановка да изградите крайните си правни изводи, в това число и досежно
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. П.. Безспорно е, че
съобразно внесения обвинителен акт се съдържат твърдения, които обаче
считам за абсолютно недоказани. Първото твърдение в обвинителния акт е, че
моят подзащитен П. неколкократно е посещавал курорта Слънчев бряг в
периода, в който пострадалият заедно със свидетелката М. С. са се намирали
там през 2021г. и са работили в съответен търговски обект, който е ясен.
Затова няма абсолютно никакви конкретни доказателства, които да
установяват посещение на моят доверител повече от веднъж в Слънчев бряг
в този период. Разбира се, целта на държавното обвинение е да се опита да
установи, че подсъдимият, изпитвайки може би ревност, няколкократно се
опитал да повлияе на осъществената връзка между Б. И. и М. С., да се намеси
в тази връзка или по някакъв начин да накаже титуляра в тази връзка за
момента, а именно Б. И.. Продължавайки мисълта си в тази посока, безспорно
е, че в периода, след като са се завърнали от Слънчев бряг пострадалият и С.
до датата на инцидента техните отношения не могат да се определят като
трайна и непрекъсната връзка. Освен обясненията на моят подзащитен, които
разбира се по дефиниция могат да бъдат поставени под съмнение, самата М.
С. заяви, че в определен момент след като са се върнали от Слънчев бряг с
пострадалия, се е стигнало дотам тя да не поддържа близки интимни връзки
нито с него, нито с подсъдимия. Това обаче също от своя страна не е било
абсолютно и трайно, тъй като по делото безспорно е установено, че същата
свид. С. е поддържала, мога да определя като близки отношения, както с
пострадалия, така и с моят подзащитен. Разбира се, не е логично да се
демонстрират едва ли не любовни обръщения, било мъж към жена, било
обратното, при което да се счита в крайна сметка, че между тези хора няма
абсолютно никакви отношения, те се считат приятелски така, както може би
съвременната младеж има подобен начин на разбирания. Основният факт
обаче е, че свид. М. С., чрез собствените си действия, особено в последния
месец преди датата на инцидента, е подхранвала изключително изобилно
19
ревнивостта, както на пострадалия Б. И., така и на подс. П., независимо, че
последният в днешното съдебно заседание заяви, че в началото, след
прекратяване на връзката със свид. С. изпитвал чувства на ревност, но
впоследствие това чувство едва ли не е изчезнало. Явно е, че събитията, които
са последвали и най-вече онези събития на датата на инкриминирания
инцидент, не може да се определят като крайна незаинтересованост от страна
на подзащитния ми в отношенията със свид. С.. В този смисъл аз няма да
правя абсолютен пълен анализ на тези отношения, но е факт, че между
двамата мъже, респективно между пострадалия и подсъдимия са възникнали
конфликтни отношения, като вероятно всеки се е домогвал да докаже и
покаже пред другия, че има достатъчно качества той да бъде предпочетен от
М. С.. Конкретно по действията и онези факти, които са се случили
непосредствено преди инкриминираната дата, в това число и на
инкриминираната дата. Безспорно е, че след като са се върнали от Слънчев
бряг пострадалият и свидетелката С., последната няколкократно е излизала с
подсъдимия П. и с нейния брат. Същата свидетелка С. е ходила
няколкократно през този период и е посещавала дома на подсъдимия.
Същевременно поставя се въпроса, който е основен като предистория преди
настъпване на конкретното събитие, каква е била причината подсъдимият да
се придвижи и да бъде в да го наречем района на последвалия инцидент. В
днешното съдебно заседание, той обясни своята версия, но още от
досъдебното производство подсъдимият заяви също, че на инкриминираната
дата, връщайки се от работа, респективно от склад на фирма „В.Б.“ ООД - С.,
същият е бил пресрещнат от автомобил с две лица в него, които са провели
разговор и са му предали, че пострадалия Б. И. иска среща с него на същата
дата вечерта около 21.00 часа в района на Текстилния техникум. Тази версия
е тотално отхвърлена от страна на държавното обвинение, включително и от
повереника на частните обвинители. Само че това отхвърляне е голословно,
не са преведени факти, които да установят, че това не се е случило. Отново
казвам, по дефиниция всичко онова, което подсъдимия е могъл да каже в
съдебната зала би могло да бъде квалифицирано като негова защитна теза. Но
тази защитна теза следва да се преценява и да се поставя в пряка връзка с
онези доказателства, които я подкрепят, респективно с онези, които я отричат.
По делото няма такива данни, които да отричат тази версия на подсъдимия,
която още веднъж повтарям е заявена още на хода на досъдебното
производство. Всички тези факти са предмет на коментар от моя страна
дотолкова, доколкото искаме да поясним и да установим пред настоящия
съдебен състав, че на няколко отделни основания не е налице осъществено
деяние от страна на подсъдимия, което да се квалифицира при условията на
чл. 116 ал.1 т.9 във вр. с чл. 115 от НК, т.е. че в настоящия случай се касае за
предумишлено убийство. Тук е задължително да се направи преход към
следното: Ако прокуратурата действително счита, че е налице предумишлено
убийство, то в конкретния случай следваше прокуратурата да установи и да
докаже начина, по който подсъдимият е планирал или се е подготвил за това
20
убийство. А установяването на тези факти включват и набавяне на средства за
извършване на престъплението, в случая на убийство. По делото като
веществено доказателство е приложен нож, за който от страна на моя
подзащитен е направено признание, че това е ножа, с който същият е нанесъл
удари на пострадалия, но по делото отсъстват дори и твърдения, забележете,
камо ли доказателства, които да установяват произхода на този нож, чия
собственост е той, откъде се е появил и т.н. Същевременно обаче и
държавното обвинение и повереника на частните обвинители отново
голословно отричат възможността ситуацията в автомобила да се е разиграла
по начина, по който моят подзащитен я обясни и то не само днес, но и в хода
на досъдебното производство. В тази връзка моля да констатирате, че
принципно няма абсолютно никаква промяна в позицията на подзащитния ми
от началото на наказателното производство след повдигане на обвинението
му до настоящия момент. В тази връзка проведени беседи, в часовете веднага
след извършеното престъпление не може да се ползват като годно
доказателство не само по смисъла на НПК, но включително и поради факта,
че въпреки твърденията за обратното, макар и външно да не го е показвал
вероятно, бих се изразил хаоса в главата на подзащитния ми е бил достатъчно
голям. Същевременно считам, че онова, което заяви представителят на
Окръжна прокуратура за лично възприети от него факти веднага след
извършване на деянието и първоначалните беседи, които били проведени,
както и начина, по който се е държал подсъдимия, няма как да бъдат
възприети, камо ли кредитирани, тъй като по същество в настоящия случай
прокурорът свидетелства, което е абсолютно недопустимо. Друга е темата, че
е нормално държавното обвинение, след като е внесло обвинителен акт с
посочените обвинения, да има интереса да ги посочва и да ги поддържа по
всякакъв начин. Но по отношение на обвинението, с което започнах, считам,
че по делото първо, както заявих в протокола от съдебно заседание, няма
посочване на квалифициращите признаци, било от обективна, било от
субективна страна на обвинението по чл. 116 ал.1 т.9 във вр. с чл115 от НК.
Поради онези обстоятелства, които бяха заявени от мен, считам че това
обвинение следва да бъде прието от настоящия съдебен състав като
недоказано и разбира се подзащитният ми да бъде оправдан по това
обвинение, в който смисъл разбира се, заявяваме нашите искания. Останалите
две обвинения, или по-скоро посочени квалифициращи състави на
престъплението, в което е обвинен подзащитния ми, а именно по текста на чл.
116 ал.1 т.2 и 3 вр. чл. 115 от НК също считам за недоказани. Отново правя
уговорката, няма спор по авторството на деянието убийство. Има обаче
съществен спор относно квалификацията на така извършеното деяние. При
така посочените два квалифициращи състава, би следвало по делото
безспорно да е установено и доказано, че убийството е извършено по особено
мъчителен начин за пострадалия, както и с особена жестокост. По отношение
и на двата текста, думата „особено“ има съществено съдържание, което
считам, че не е установено по делото. Няма спор, че нанесените удари с нож
21
са причинили болки, страдания и мъки на пострадалото лице, но по делото
отсъстват камо ли обосновани доказателства, които да сочат, че този
мъчителен начин по-скоро е особен. Същото се отнася и за твърдяната
проявена особена жестокост от страна на подсъдимия при извършване на
деянието. Касае се за няколко удара, които са бързо нанесени според вещото
лице Ч. от страда на подзащитния ми спрямо пострадалото лице, като във
всички случаи, аз моля съдебния състав да обсъди версията на подсъдимия,
липсата дори и твърдения за произхода на ножа и във вашите обсъждания и
последващи мотиви, изрично да посочите в крайна сметка откъде се е появил
този нож и възможно ли е той да е бил в автомобила, в лявата врата, в джоба
на вратата на автомобила на пострадалото лице. Считам че това е
изключително важно, защото точно този момент до голяма степен би могъл
да отговори и на още няколко въпроса. Ако се приеме версията на
подсъдимия, че пострадалото лице е замахнало с него с някакъв предмет,
както казва той в днешното съдебно заседание, за който впоследствие е
установил, че е нож, явно е, че подсъдимия е очаквал, след като е установил и
това, че би могъл да бъде той обект на нападение, евентуално на понасяне на
удари с неясен резултат. Реакцията му в конкретния случай е била
инстинктивна, като е безспорно, че същият е следвало, ако можем да
преценяваме кое е правилното поведение, да се опита да напусне автомобила,
а не да отговори на опит за нанасяне на удар от страна на пострадалия. Моля
да обсъдите и хипотеза като възможно прилагане по-скоро на текста на чл. 12
ал.2 от НК, а именно за превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Обсъждайки самият механизъм, по който е постигнат този неприятен
резултат, т.е. това убийство, което се е случило, аз считам, че експертизата,
която беше изслушана от съдебния лекар Т. Ч., би могла да бъде кредитирана
само в онези части, в които има обективни находки от неговата работа като
съдебен лекар. Д-р Ч. в тази експертиза си е позволил да изрази
предположение за евентуалния механизъм, по който да се е случил
инцидента, за начина по който подсъдимият бил нанесъл ударите, като на
няколко въпроса на защитата д-р Ч. заяви, че както пострадалия, така и
подсъдимия при нанасянето на ударите са били лице в лице. Същевременно
не успя да обясни как би било възможно това да се случи при условие, че
пострадалият е бил с предпазен колан и е седял на предната седалка, т.е. на
шофьорското място. Именно тази експертиза е в основата на това държавното
обвинение да приеме, че извършеното убийство е по особено мъчителен
начин за пострадалия и извършено с особена жестокост. Няма как да има
такъв тежък резултат, без да са засегнати жизнено важни органи на
съответното пострадалото лице. Няма да коментирам за колко време
пострадалият е бил жив, защото не искам допълнително да натъжавам бащата
на пострадалия с разбираемата болка, която носи в себе си. Но тука не става
въпрос за някакъв изключително дълъг период, напротив, д-р Ч. изрично
заяви колко време е продължило това и аз няма да повтарям, в протокола от
неговото изслушване това е установено. От тази гледна точка считам, че
22
правната квалификация, включително и по т.2 и 3 на ал.1 на чл. 116 от НК, не
е доказана, камо ли по несъмнен начин. В този смисъл аз лично считам, че
правилната правна квалификация на извършеното деяние от страна на
подсъдимия следва да попадне в рамката на чл. 115 във вр. с чл. 12 ал.2 от
НК. Относно характеристичните данни на подсъдимия: Повереникът на
частните обвинители изрично се позова на онова, което е изписано в една
характеристична справка, изготвена от мл. разузнавач Х. П. от Сектор
„Криминална полиция“, който разбира се беше разпитан по инициатива на
защитата на подсъдимия. Този полицай е записал в характеристичната
справка, приложена по делото редица твърдения, които са не само
неустановени и удостоверени, а са тотално опровергани от факта, че моят
подзащитен първо не е осъждан. От тази гледна точка да се твърди, че е
извършил криминално деяние е абсурдно. Дори и на въпроса ми за наличие на
оперативни данни за това, такива не бяха посочени от свидетеля Х. П.. Няма
да коментирам, само отбелязвам, че според същия полицай изготвил тази
характеристична справка, е посочено, че подзащитният ми бил склонен да
набави финансови средства по незаконен начин, каквото и да значи това.
Фактът, че моят подзащитен е бил в трудови правоотношения, както преди
извършване на деянието, така и в предходни периоди е работил, е достатъчно
основание и това твърдение да бъде квалифицирано като абсолютно
несъстоятелно. В този смисъл съм оспорил тази характеристична справка. Аз
ще ви помоля целия съдебен състав по никакъв начин същата да не бъде
кредитирана, да бъде изключена, ако изобщо е включена в обема на годните
доказателства. Бих могъл да коментирам още конкретни подробни факти и
обстоятелства, но считам, че с оглед на процесуалното поведение на моя
подзащитен; фактът, че той не е осъждан; фактът че е направил пълни
самопризнания, което е безспорно; фактът че е съдействал на органа на
разследването, което също е безспорно; посочил е местонахождението на
ножа, с който е извършено убийството; завел е разследващите; установено е
на място местонахождението на ножа и така нататък, и така нататък.
Единствено, преди да приключа пледоарията си, искам само да обърна
специално внимание на показанията на свид. Й. И. И.. Предполагам, че съда е
наясно, ако случайно не сте прецизирали неговите показания, сравнете тези,
които той е дал на предварителното производство и тези, които е дал в
съдебно заседание. От една страна ще видите, че свид. И. познава и то много
отдавна моят подзащитен. Въпреки това на моменти той казваше момчето, без
да казва кое е това момче. Има множество противоречия в показанията на
този свидетел, в т.ч. и факта, че в хода на досъдебното производство същият
свидетел заяви, че това момче го е виждал еднократно и то в деня, в който се
е случило убийството. С други думи, показанията на този свидетел са не само
несигурни, не само толкова противоречиви, но до степен, която изключва
възможността същите да бъдат кредитирани. Всички тези наши доводи,
преценени в съвкупност, категорично изключват годната процесуална
възможност показанията на визирания свидетел И. да бъдат кредитирани.
23
Ето, защо моля неговите показания да бъдат изключени изцяло от обема на
свидетелските показания. Имайки предвид всички тези заявени доводи, в т.ч.
относно авторството на деянието, мотивите за извършване на това деяние,
начина по който е извършено, причините да се стигне до там, налагат според
мен промяна на правната квалификация по начина, по който вече заявих. И в
заключение, имайки предвид множеството смекчаващи вината обстоятелства,
част от които изрично заявих преди малко, в т.ч. и факта, че до настоящия
момент подсъдимият не е осъждан, като отварям една скоба /от
прокуратурата, нито от повереника на частните обвинители не беше
обоснован момента, в който от едно неосъждано лице изведнъж подсъдимият
извършва тежко престъпление. До датата на извършване на убийството
подсъдимият дори не може да се определи като лице с обществена опасност,
камо ли висока обществена опасност/, поради което и още веднъж в
заключение, моето лично мнение, всичко което беше направено по това дело
като събиране на доказателства е, че този случай е по-скоро инцидентен макар
и с такъв тежък резултат, дължащ се на проявена ревност и силни емоции,
свързани със свидетелката М. С.. При това положение нашето искане към
съда и то, ако не приемете позицията ни за преквалифициране на деянието по
начина, по който съм го заявил, да определите наказание в размер на 15 г.,
тъй като считам че липсват основания, които да обосновават налагането на
по-високо наказание. Ето защо и като имате предвид абсолютно всички
изложени по-горе доводи, моля да постановите присъда в така искания
размер.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Аз се опитах да слушам внимателно
защитата на подсъдимия, но така и не разбрах какво защитата иска от съда
като присъда, тъй като конструкцията, която ви предложи г-н Н. е правно
невъзможна. Няма такава конструкция просто - чл.115 вр. с чл.12 от НК.
Такава конструкция не може да има. Ако защитата на подсъдимия твърди че,
той е действал в състояние на неизбежна отбрана и иска от вас да приложите
чл.12, това означава да оправдаете подсъдимия изцяло. Вариант на чл.115, вр.
с чл.12 от НК няма и точно, защото няма, законодателят е измислил чл. 119 от
НК, където пише, че при превишаване пределите на неизбежна отбрана може
на подсъдимия да бъде наложено друго наказание, което вече е изключително
по-малко. Аз не разбрах какво иска от вас защитата, но това оставям на съда
да прецени. Поисках това право на реплика, за да обърна внимание на съда, че
не само в този обвинителен акт, но и във всички други, които съм изготвял и
съм се старал да се придържам към фактите и твърдението на защитата на
подсъдимия, че прокуратурата отхвърлила голословно версията на
подсъдимия, може да е донякъде вярна, но прокуратурата я отхвърли именно,
защото е версия. То даже не е версия, това е някаква художествена
измислица. Обвинителният акт съдържа факти: Интимни отношения между
подсъдимия и М. С. - факт. М. С. заминава да работи на морето и става
интимна приятелка на пострадалия Б. И. – факт. Подсъдимият разбира за тези
отношения, заплашва Б. И. – факт. Подсъдимият знае къде се срещат - факт.
24
Телефонът на подсъдимия, дни преди инцидента е бил в този район – факт.
По Б. И., по лицето му, по шията му, в областта на сърцето, са открити 10
прободни рани, нанесени от подсъдимия. Те признават това. Това е факт. Т.е.,
в този обвинителен акт има факти, там няма версии. Да, нож. Как се е сдобил
с ножа? Това да не е ядрена бомба? Нож може да си купиш от улицата, от
магазина, от пазара, откъдето поискаш. Не сме го описали. Да факт е. Аз не
знам откъде го е взел този нож. Молбата ми е, преди да постановите вашия
съдебен акт, да обмислите и още нещо. Защитата на подсъдимия твърди, че
той си бил признал и видите ли тези самопризнания трябва да се вземат
предвид при налагане на наказанието. Уважаеми съдии, съдебни заседатели,
задайте си въпроса, ако М. С. не го беше видяла да бърше отпечатъците от
колата и не беше казала на полицаите „Той беше“, дали той щеше да си
признае. Този въпрос, моля ви се си задайте преди да обсъдите въпроса за
вида и размера на наказанието, и най-вече за вината.
РЕПЛИКА НА АДВ. С.: По отношение на направеното възражение от
страна на държавното обвинение за правната квалификация, която защитата
лансира, считам че всичко изказано от държавното обвинение, е така. По
отношение на наведените ни съждения в областта на предумисъла, както и
квалификацията, която обвързва това оръжие, за което коментираме днес, то
по делото няма обективни данни, които сочат, че пострадалото лице има
някакви отпечатъци по същото. Напротив, по оръжието са намерени следи
само и единствено от кръвта на Б. И.. Следва да отбележа този факт като
немаловажен, тъй като това би в някаква степен свидетелство за способа, при
който е набавено това оръжие и дали същото е набавено от подсъдимото лице.
Считам, че това, което представителя на Окръжна прокуратура заяви по
отношение на фактите, които изброи, няма да ги повтарям, за да не утежнявам
протокола, считам, че те са безспорни. Считам, че точно тези факти
поясняват, както тактическото подготвяне на престъплението, така и
изучаването на конкретните навици по отношение на движението на свид. С.
и на пострадалото лице.
ДУПЛИКА НА АДВ. Н.: Действително прокуратурата е абсолютно
права за нещо, което в конкретния случай се дължи на грешка на езика.
Разбира се, че нямам предвид текста на чл. 115, а текста на чл. 119 от НК, но
беше повече от ясно в пледоарията ми, че искането ми беше да бъде обсъдена
хипотезата при превишаване пределите на неизбежната отбрана с резултата,
който е факт. Това по отношение на правната квалификация. По отношение
тезата на прокуратурата, че цялото обвинение е изградено по фактите, тези
факти, които прокурора спомена може би са факти, но да се твърди, че ножа е
на подсъдимия просто ей така, това не е факт. Това е предположение. Освен
това, когато говорим за версия, това е защитна теза на подсъдимия и това е
вярно, не е факт, но е факт, че в НПК имат един текст на чл. 107 ал.3, която
разпоредба задължава органа на разследването, както и съда разбира се, да
събира не само доказателствата, които доказват вината на съответното
обвиняемо, респективно подсъдимо лице, но и онези, които го оправдават. И
25
в заключение, няма как да бъде преодоляна нормата на чл. 304 от НПК,
според която обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Ето
защо, когато има твърдения, които не са доказани по несъмнен начин, а
същевременно се интерпретират единствено във вреда на подсъдимото лице,
какъвто е случая с част от приетите и фактически положения от
прокуратурата, то аз считам и твърдя, че съда също няма годно процесуално
правно основание да приеме тези предположения за доказани факти.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия.
Подс. О. А. П.: Това, което искам да кажа е, че искрено съжалявам. Не
би трябвало сега всички да сме тук в съдебната зала, за което причината е
ясна, заради мен. Искрено съжалявам. Обръщам се към бащата на Б. и към
неговите близки, че искрено съжалявам. Ако знаех, че е можело да се случи,
нямаше да отида. Въобще не предполагах, че може да се случи. Относно Й..
Й. твърдеше в предното съдебно заседание, че първо ме е видял в 6.30 ч., 7
без 20 ч., в 8 без 20 ч., а всъщност не знаеше кога ме е видял. Действително,
господин прокурор С. потвърди, че аз по същото време съм бил пред „М.“ и
пред ресторант „О.“, а той твърдеше, че тогава ме е видял. Действително на
видеозаписите се вижда къде съм бил. Искам да подчертая, че нормално е да
ми бъде засечен там телефона, след като брат й на М. и компанията му се
събират там. Те не се събират някъде другаде. Искрено съжалявам и се Н.вам
на по-лека присъда.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
Подс. О. А. П.: Моля присъдата на съда да бъде по-лека.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът ОБЯВИ присъдата си, като РАЗЯСНИ на
страните правото на жалба и/или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока
по чл.308 ал.2 от НПК.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26