№ 30806
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110143874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба ищцата С. В. А., чрез адв. С. за изменение на Решение №
8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. в частта на разноските.
Излага съображения, че следва да се отхвърли искането на насрещната страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение, както и да се намали размера на
присъдените в полза на същата страна разноски за допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Наред с това се отправя искане за изменение на решението в частта за
разноските като в полза на ищцата се присъдят и сторените разноски за извършени
преводи на доказателства, представени по делото. С оглед на горното моли за
уважаване на молбата.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Уиз Еър Унгария Црт. намира
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Излага
съображения за доказаност на сторените разходи за адвокатско възнаграждение. Сочи,
че щом съдът не се е произнесъл за сторените разноски за разходи за преводи е счел
искането за неоснователно.
Депозирана е и молба с вх. № 194468/04.06.2025 г. от ответника Уиз Еър
Унгария Црт., чрез адв. П., съдържаща искане за изменение на решението в частта на
разноските. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че не се установява реално
извършване на част от разходите за адвокатско възнаграждение, а именно по фактури
***** и *****, като излага подробни съображения за тяхното заплащане. Поради което
претендира увеличаване на размера на присъдените разноски на сумата от 5059,58 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна - С. В. А. намира искането за
неоснователно с аргументите изложени в депозираната от самата ищца молба по чл.
248 ГПК. Сочи, че в случай, че са налице доказателства за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение поддържа възражение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
1
По молбата на С. В. А. с вх. № 185312/28.05.2025г.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата
за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за
неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира същата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът присъжда на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, какъвто е и настоящият случай. Изводът за
действително плащане на адвокатско възнаграждение от ответника е направен въз
основа на представените доказателства. Съдът не намира основание да ревизира извода си
за доказано плащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, тъй като в
приложената банковата нотификация е посочен номерът на фактури № ***** и ****** (л.
596 и л. 598 от делото), в които е начислено задължението за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело. Приложените два документа са на български език и в случая, съдът
намира, че същите доказват плащане на сумите по цитираните две фактури. Различен извод
не следва от отбелязването „REFU” в поле „код за предназначение“ в банковите
нотификации. От значение за доказване на основанието за плащане е отбелязването в
графа „основание за плащане“ в същите документи, срещу която графа са посочени
номерата на тези две фактури, в които е начислено част от претендираното по
настоящото дело адвокатско възнаграждение.
Релевираното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК възражение по смисъла на
чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на присъденото адвокатско възнаграждения съдът
намира за неоснователно.
С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в
мотивите на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено
съобразно отправеното искане досежно присъдените в полза на ответника разноски.
С оглед на горното молбата на С. А. по чл. 248 ГПК съдът намира за
неоснователна.
По молбата на ответника Уиз Еър Унгария Црт. с вх. № 194468/04.06.2025 г.
С оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на
определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване,
като представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира същата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Противно на твърденията на ответното дружество, видно от ангажираните
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение – такива не се приложени
относно фактури ***** и *****, а единствено такива са налични за другите две
фактури № ***** и № ******, съгласно представените нотификации, както съдът е
приел в постановеното решение. Различен извод не се налага доколкото в графа
„основание за плащане“ в нотификациите от 27.02.2024 г. и 02.10.2024 г. (л. 592-594 от
делото), представени от ответника, не са посочени номерата на фактури №№***** и
*****. Ето защо същите не удостоверят, че ответникът действително е сторил
претендирания разход по тези две фактури в общ размер на 2834,63 лв. Представената
счетоводна справка от адвокатското дружество, според този състав не следва да се
кредитира като годно доказателство за извършения разход, доколкото както по-горе се
посочи в приложените нотификации в графа основание на плащането конкретно тези
две фактури не са изрично посочени.
Предвид горното молбата на ответника по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена
без уважение.
2
По чл. 247 ГПК
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба
на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.
В молбата на ищцата от 28.05.2025г. се съдържа искане за присъждане в нейна
полза на сторените разходи за извършване на преводи на документи.
В постановеното решение съдът е изложил мотиви относно основателността на
искането на ищцата за присъждане в нейна полза на сторените разходи за извършване
на преводи на документи, приемайки, че същото е основателно за сумата от 46,16 лв.,
съразмерно на уважената част от предявените искове, но е пропуснал да обективира
тази своя воля в диспозитива на постановения съден акт, като е присъдил единствено
сумата от 467,56 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
Поради което съдът намира, че е сезиран с молба по чл. 247 ГПК.
В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение,
не е намерила цялостен израз в диспозитива на решението е налице очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Такава е и настоящата хипотеза. В
разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че съдът е формирал воля в
мотивната част на съдебния акт, че на ищцата се следват и разноските за заплатени от
нея разходи за преводи на документи в посочения размер от 46,16 лв., съразмерно на
уважената част от предявените искове, но е пропуснал да отрази тази своя воля в
постановения диспозитив относно присъдените в полза на ищцата разноски в
производството, доколкото е осъдил ответника да заплати сумата от 467,56 лв.,
представляваща размерът на следващите се на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение. Сборът от дължимите на ищцата разноски в производството възлиза
общо на 513,72 лв. (46,16 лв. + 467,56 лв.), а не както погрешно е записано в
диспозитива на решението – 467,56 лв.
Ето защо съдът следва да допусне поправка на явна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното по делото решение, а именно – в диспозитива на стр.
24, касаеща разноските на ищцата съдът неправилно е посочил, че осъжда ответника
да заплати на ищцата сумата от 467,56 лв., вместо правилната сума от 513,72 лв. -
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 185312/28.05.2025г. на С. В. А. за
изменение на решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. по
описа на СРС, 182 -ри с-в, в частта на разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 194468/04.06.2025 г. на Уиз Еър
Унгария Црт. за изменение на решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. №
43874/2022 г. по описа на СРС, 182 -ри с-в, в частта на разноските.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение №
8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. по описа на СРС, 182 -ри с-в,
като диспозитивът на решението на стр. 24 в частта, касаеща разноските на
ищцата (р. 20) вместо „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз Еър – Унгария
ЦРТ“ – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър –
Унгария ЦРТ – клон България“, ЕИК *********, да заплати на С. В. А., ЕГН
**********, сумата от 467,56 лв. разноски по делото.“
да се чете:
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз Еър – Унгария ЦРТ“ –
3
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър –
Унгария ЦРТ – клон България“, ЕИК *********, да заплати на С. В. А., ЕГН
**********, сумата от 513,72 лв. разноски по делото.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4