№ 26837
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110154412 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. П. С. срещу С О.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и относимо, поради което следва да
бъде уважено.
Исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства са допустими
и относими, поради което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца А. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи дали предявява
отделен/самостоятелен иск за отмяна/обезсилване на Акт за частна общинска собственост №
1366, регистър 573 на 15.10.2015г., в който случай да обоснове правен интерес, или искането
му е свързано с предявения положителен установителен иск.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.12.2023г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК С О да представи в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението Акт за частна общинска собственост № 1366,
регистър 573 от 15.10.2015г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
1
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на фактите и
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от А. П.
С. срещу С О с искане да се признае за установено спрямо ответника, че е собственик на
следния недвижим имот- имот с планоснимачен номер 028093, ЕККАТЕ 02659.2266.93, с
адрес: гр. Б, Г, местност „М“, вид територия- земеделска, осма категория, НТП ливада, с
площ от 476 кв.м., стар номер 028093 съгласно Заповед за одобрение на кадастрална карта
№ РД 18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК при съседи – поземлен имот с
идентификатор 02659.2266.120, 02659.2266.567, 02659.2266.590, въз основа на изтекла
придобивна давност.
Ищецът А. П. С. твърди, че е наследник на П С. Р, бивш жител на гр. Б, починал на
30.10.2000г. Сочи, че на 02.09.1991г. П Р бил подал заявление № 525-3 до ОСЗ- гр. Б за
възстановяване на земеделски имоти в землището на село Г в общ размер от 8,7 дка. С
Решение № 3042Р от 26.03.1999г. за възстановяване на правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Г, Поземлената
комисия била възстановила правото на собственост в съществуващи реални граници на два
имота, един от които бил пасище от 7,351 дка, осма категория, местност „Клисурски дол“,
имот № 028011 по картата на землището, при граници – имот № 000003- населено място, №
028010 пасище на наследниците на Л Р А, № 028013 ливада на наследници на Л К М, №
000052- полски път на С О- пътища, № 028093 ливада. В решението било отбелязано, че се
издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение
№ 525-3 от 23.02.1998г. Сочи, че съгласно договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти от 03.06.2011г., оформен с акт № 160, том първи, рег. № 7726 от 2011г.
наследниците на П С. Р били разделили наследствените им земеделски имоти като А. С.
получил в дял и станал изключителен собственик на пасище /мера/ от 3,676 дка, осма
категория, находяща се в местност „Клисурски дол“, представляваща имот № 028097 по
плана за земеразделяне на кв. Г, ЕКАТТЕ 90141, СО- район Б при граници- № 028096-
пасище на М П.а Р, имот № 028010- пасище на наследници на Л Р А, имот № 028114 на
„Уйнслоу пропъртис“ Ад, имот № 000052- полски път на СО, имот 028093- ливада на земи
по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 000003- населено място на гр. Б, кв. Г. Поддържа, че с нотариален
акт № 152, том първи, рег. № 2337, дело 125 от 17.05.2021г на нотариус Г Й - Д, бил дарил
на дъщеря си имот с идентификатор 02659.2266.567 с площ от 3675 кв.м., като бил запазил
за себе си правото на ползване на дарявания имот безвъзмездно, докато бил жив. Сочи, че от
момента на подаване на заявлението за възстановяване на земеделски земи /02.09.1991г./ в
съгласие с баща си- П Р, и другите му деца, бил встъпил във владение на заявения за
възстановяване на собствеността земеделски имот- пасище в Г, като го ползвал за ливада.
Почиствал имота от камъни и други предмети, храсти, тръни, косил и прибирал тревата от
него. Освен върху този имот, установил владение и ползвал като свой от 02.09.1991г. и
съседен имот, а именно- имот с планоснимачен номер 028093, ЕККАТЕ 02659.2266.93,
адрес: гр. Б, Г, местност М, вид територия- земеделска, категория 8, НТП ливада, площ 476
кв.м., стар номер 028093 съгласно Заповед за одобрение на кадастрална карта № РД- 18-
13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че този имот също се ползвал
от него като ливада, която се коси и се прибира тревата, а преди това имотът бил почистен
от С. от камъни и храсти. Сочи, че през време на владението на имота никой не се е
противопоставял на владението, нито го оспорвал и не бил пречил на същото. Владението
било трайно, непрекъснато и несмущавано. Към момента на подаване на исковата молба бил
узнал, че за този имот е съставен акт за частна общинска собственост № 1366, регистър 573
на 15.10.2015г. от МРРБ. Поддържа, че описаният имот не бил владян от С О, както за
времето от влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и преди и след съставянето на акта за частна
общинска собственост. Твърди, че е придобил имотът по давност. Излага съображения, че от
01.06.1996г. имотите частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. С
пар. 1, ал. 1 ЗДЗС се спирала придобивната давност за напред, но не се засягала вече
изтеклата давност. С решение № 3 от 2022г. КС бил отменил мораториума за придобиване
по давност на държавни и общински имоти, които били частна собственост. Поради което
счита, че към датата на исковата молба е придобил по давност процесния имот. Искането
2
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва Решение № 3042Р като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че съгласно нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ земеделски са земите, останали след
възстановяването на правата на собствениците по заявени реституционни претенции пред
общинските служби по земеделие и последващото утвърждаване на плановете за
земеразделяне или одобрената карта на съществуващите и възстанови в стари реални
граници земи. ЗСПЗЗ предвиждал идентифицирането на тези земи да се извършва от
специална комисия от представители на общинските служби по земеделие, представители
на АГКК, както и представители на СО. Задачата на тази комисия била да установи всички
„свободни земеделски земи“, останали след възстановяването на собствеността на бившите
собственици по ЗСПЗЗ. На основание съставен протокол от комисията, земите се включвали
в общинския поземлен фонд и за тях се съставяли актове за общинска собственост по реда
на ЗОС. Поддържа, че след процедурата по актуването, собствеността върху тези земи била
на общината. Твърди, че изцяло била спазена процедурата в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗСПЗЗ. В
акта било посочено и придобивното основание. Сочи, че Решение № 525-3 от 23.02.1998г. не
било представено. На следващо място, оспорва владението върху имота от страна на ищеца.
Сочи, че ищецът не бил представил доказателства, че е своил имота спрямо общината.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че притежава право на собственост
върху недвижимия имот- въз основа на изтекла придобивна давност от 02.09.1991г. до
датата на подаване на исковата молба- 06.10.2022г.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3