РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. ХАСКОВО , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500321 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,с вх.№ 262857/15.02.2027 г. подадена
„Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи № 10 против решение №
260055/29.01.2021г., постановено по гр.д. № 3103/2019 г., Районен съд – Хасково.
С Решение № 260055/29.01.2021 г., по гр. дело № 3103/2019 г. по описа на
Районен съд – Хасково, съдът е отхвърлил предявения иск от „Кредитреформ България“
ЕООД против Х. Д. Д., при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„4финанс“ ЕООД, за сумата от 500 лева, представляваща дължима главница по сключен
между ответницата и „4финанс“ ЕООД договор за кредит № *** г. със специални условия за
договора за кредит, изменян на 07.04.2015 г. и два пъти на 14.04.2015 г., вземанията по
който са били прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца, по силата на сключен помежду
им договор за прехвърляне на вземания № *** г. с приложение № 1 към него, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Кредитреформ
България“ ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок, с
1
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата са изложени съображения за
неправилността на изводите на първоинстанционния съд за липсата на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. Считат, че в Общите условия към
договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземанията на трети лица,
поради което ищецът можел да претендира като правоприемник всички права, които има,
спрямо длъжниците по договора за кредит. Направен е анализ и на доказателствата, които
според въззивника сочат на извод, който е различен от извода до който е достигнал
първоинстанционният съд.
Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен
съд – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи
изцяло предявения иск.Не претендират допълнителни разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция,а единствено разноските направени пред
първата инстанция и заплатената държавна такса за подаване на въззивната жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Пред Районен съд-Хасково е предявен от „Кредитреформ България" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи" №
10 против Х. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.*** иск с правно основание чл.79 ал.1, вр. чл.99
и сл. от ЗЗД, вр. чл.6 от Закона за представяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК. С определение № 2244/13.11.2019 г.е
конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца - дружество "4финанс"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***.
Не се спори по делото,че на 04.04.2015 г. е сключили договор за кредит, между
фигуриращ в системата на „Вивус" под № ***, явяващ се втори по ред договор за кредит
между "4финанс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*** и
Х. Д. Д.. В подадената заявка ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 300 лв., като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
2
дата - 07.02.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била
отпусната на името на кредитополучателя Х. Д. Д. в „Изи пей" на същия ден - 04.04.2015 г.
Според условията по кредита, към главницата били начислени лихви и такси, както следва:
договорна лихва в размер 10,10 лв. по т. 6.1 от ОУ, приложими към договор за кредит № ***
за периода от 04.04.2015 г. (дата на отпускане на кредита) до 04.05.2015 г. (падежна дата на
кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 46,90 лв.
В периода 07.04.-14.04.2015 г, ответницата е заявила на три пъти искания за
отпускане на допълнителен кредит в общ размер на 200 лв. Съгласно т.8.2. от ОУ,
кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал
първоначално отпуснатия,като при отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
договор се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по предходния, с
изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителния кредит. Допълнително поисканите суми били преведени на
името на кредитополучателя отново в „Изи пей". С тегленето на допълнителните суми и при
точно спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя
сума в общ размер от 591,14 лв., от която 500 лв. главница, 14,97 лв. договорна лихва за
периода 04.04.2015 г. /датата на отпускане на кредита/ до 04.05.2015 г. /падежната дата на
кредита/ и 76,17 лв. такса експресно разглеждане. Кредитополучателят се възползвал от
правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ - със 7, 14 или 30 дни,
като това се извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа.Срокът за връщане на кредита бил удължен до 17.06.2015 г. и въпреки отправените
покани, ответницата не е погасила гореописаните вземания.
На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент е сключил с ищеца,
като цесионер, договор за прехвърляне на вземания № *** г., по силата на който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията по договор № ***, както следва:главница - 500
лв.,договорна лихва - 14,97 лв.; такса за експресно разглеждане - 76,17 лв.,наказателна лихва
- 672 лв. за периода 18.06.2015 г. - 31.01.2018 г.;отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма) - 30 лв.Посочените вземания са били подробно описани в Приложение № 1, което
било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен
да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, ищецът
изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством
„Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „непотърсено". Поради това, към
исковата молба се прилагало уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора
за прехвърляне на вземания и чл.9 ал.4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило на ищеца
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От сключването на договора за
цесия до момента на предявяване на исковата молба ответницата не е изплатила
задълженията произтичащи от договора за кредит.
3
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд, след като е обсъдил
представените от страните писмени доказателства е приел, че ищецът „Кредитреформ
България" ЕООД, с ЕИК ********* не е материално правно легитимиран да претендира
процесното вземане от ответницата. Прието е от съда в мотивите на решението,че с
представения и приет като писмено доказателство договор за цесия с приложение 1 към
договора, ищецът не доказва надлежно прехвърляне на вземането против ответницата Х.
Д. Д. от страна на кредитора „4финанс“ ЕООД, в качеството му на доставчик по договор
за кредит № *** г., с потребител Х. Д. Д., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, който извод
на съда не се споделя от настоящата въззивна инстанция.
За да може кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски
кредит на трето лице, съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 от ЗПК, следва договорът за
потребителски кредит да предвижда такава възможност. В конкретният случай в ОУ към
договора за кредит *** - чл. 14.5, страните по кредита изрично са уговорили,че кредиторът
има право да преотстъпи / прехвърли/ вземанията си от кредитополучателя на трети лица.
С уговорената между страните клауза в ОУ са спазени изискванията на чл.26,ал.1 от ЗПК,
поради което и извършеното прехвърляне на вземания от ответницата към ищеца е
законосъобразно и е породило прехвърлителния си ефект към новия кредитор, ищец по
делото.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно-техническата експертиза и направеното от страна на ответницата в
първоинстанционното производството признание на иска, следва да се приеме, че в полза на
ищеца е налице ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата, предмет на исковата
претенция, която претенция е основателна и следва да се уважи изцяло.
Предвид гореизложените съображения обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени.Ответницата Х. Д. Д. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца „Кредитреформ България" ЕООД сумата от 500,00 лева,
представляваща дължима главница по сключен между Х. Д. Д. и „4финанс" ЕООД договор
за кредит № *** г. със специални условия за договора за кредит, изменян на 07.04.2015 г. и
два пъти на 14.04.2015 г.,вземанията по който са били прехвърлени от „4финанс" ЕООД на
„Кредитреформ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, по силата на сключен помежду им договор за
прехвърляне на вземания № *** г., с приложение № 1 към него, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски, общо в размер на 375,00 лева, в т.ч.
350 лв. – за първоинстанционното производството и 25 лева –ДТ - за въззивното
4
производство.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260055/29.01.2021 г.на Районен съд- Хасково,по гр. дело
№ 3103/2019 г. по описа на съда, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Х. Д. Д.,с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на „Кредитреформ
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Шандор Петьофи" № 10, представляван от управителя Р.Х.В. сумата от 500,00 лева,
представляваща дължима главница по сключен между Х. Д. Д. и „4финанс" ЕООД договор
за кредит № ***г. със специални условия за договора за кредит, изменян на 07.04.2015 г. и
два пъти на 14.04.2015г., вземанията по който са били прехвърлени от „4финанс" ЕООД на
„Кредитреформ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, по силата на сключен помежду им договор за
прехвърляне на вземания № *** г., с приложение № 1 към него, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба -02.08.2019 г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Х.Д. Д., с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Кредитреформ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Шандор Петьофи" № 10, представляван от управителя Р.Х.В. направените по делото
разноски общо в размер на 375,00 лева за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5