№ 6754
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20221100106399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, вр.чл.
79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установени задълженията на
ответниците за плащане на суми, дължими по договор за кредит, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2008 г., между ТБ „МКБ
Юнионбанк" АД (с последващо наименование ТБ „МКБ Юнионбанк" ЕАД, с
правоприемник „Първа инвестиционна банка" АД) от една страна, като
кредитодател и В. А. Я., като кредитополучател и С. И. Я., като солидарен
длъжник, от друга страна, бил сключен Договор за кредит, по силата на който
Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро за
покупка на имот. Крайният срок за погасяване на кредита бил 29.09.2033 г.,
съгласно т.1.10 от Договора за кредит. Предоставения кредит следвало да се
погасява съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора за кредит.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 01.10.2008 г. по банкова сметка, открита
на името на кредитополучателя. За обезпечаване на задълженията по Договора за
кредит на 29.09.2008 г. бил сключен Договор за поръчителство с поръчителя Б. Г.
Я.. Поради неизпълнение на задълженията за връщане на сумите в ук.говорените
1
срокове банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем., считано от
06.10.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Б. Г. Я. оспорва така предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер. Претендира разноски. На първо място заявява, че не
дължи на ищцовото дружество претендираните суми на посоченото правно
основание поради изтекъл преклузивен срок по смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищеца, че кредита е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 06.10.2020 г. Претендира разноски.
Ответниците В. А. Я. и С. И. Я., чрез особения си представител адв. М. П.
оспорват така предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърдят,
чепредявените искове са недопустими, тъй като липсва правен интерес от
установителен иск в който се търси сума различна от предявената в заповедното
производство. Правят възражение за нищожност на договора, като противоречащ
на закона и добрите нрави. Оспорват размера на търсената главница, договорната и
наказателна лихва и направените разходи за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Оспорват и претендираните суми за разходи по
управление за годините от 2014 г. до 2020 г. начислени съгласно т.1,8,2, както и
т.1.8.3, 1.8.4 и 1.8.5 от договора в които липсвало съразмерност и се явявали по
скоро като средство за неоснователно обогатяване, поради което и същите се
явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По реда на чл. 417 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца въз основа
на подадено на 09.12.2020г. заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение
за негови задължения по договор за кредит от 29.08.2008 г.
В настоящия процес се претендира установяване на част от вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение, а именно : 19 273,54 евро - просрочена и
непогасена главница; 5 844,20 евро - дължима договорна лихва, начислена за
периода 05.11.2017 г. - 09.12.2020 г., дължима на основание т.1.6 от Договора за
кредит; 1 312,92 евро - дължима наказателна лихва, начислена за периода
05.11.2017 г. - 09.12.2020 г., дължима на основание т.1.7 от Договора за кредит;
342,64 евро - законна лихва, начислена за периода от 07.10.2020 г. до 08.12.2019 г.
включително, ведно със законна лихва върху предсрочно изискуемата главница,
считано от датата на предсрочната изискуемост до датата на входиране на
заявлението, дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019
2
г.; 335,26 евро, комисионна за годините от 2014 г. до 2020 г., начислена съгласно
т.1.8.2, и т.1.8.2.2 от договора за кредит; 130,66 евро, непогасени разноски за
подновяване на ипотека, дължими на основание т. 9.3.10 от Договора за кредит;
276,08 евро, непогасени разноски за връчване на нотариални покани, дължими на
основание т. 9.3.4 от Договора за кредит. Законът позволява да бъде предявен иск
за част от вземанията по издадена заповед, поради което в случая е налице
идентичност между вземането, предмет на заповедта по чл.417 от ГПК и
вземането, предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК. Доводите в
противната насока, поддържани от ответниците, съдът отхвърля като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че на на 29.09.2008г.,
между ТБ „МКБ Юнионбанк" АД , чиито правоприемник е ищецът - „Първа
инвестиционна банка" АД и ответниците В. А. Я.- кредитополучател и С. И. Я. –
солидарен длъжник, е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит за
покупка на недвижим имот № 352-123, по силата на който Банката предоставила
парична сума в размер на 20 000 евро за покупка на имот със срок за погасяване на
кредита 29.09.2033г., съгласно т.1.10 от Договора за кредит при погасителен план
Приложение №1 към договора. Сумата била преведена на кледитопучателя на
01.10.2008г. Всички клаузи във връзка с усвояването на кредита, дължими лихви
такси и комисионни са уговорени в договора.
За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит на 29.09.2008г. бил
сключен Договор за поръчителство с ответницата Б. Г. Я.. Съгласно т. 6.1 от
Договора за поръчителство поръчителят отговаря заедно с кредитополучателя за
цялото задължение по ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЮНИОНКРЕДИТ
„ДОМЪТ/ИПОТЕЧЕН БАНКОВ КРЕДИТ ЗА ПОКУПКА НА НЕДВИЖИМ
ИМОТ № 352-123, вкл. и за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително за лихвите и разноските и остава задължен до пълното и
окончателното погасяване на всички задължения на главния длъжник. Съгласно
чл.6.3 от Договора за поръчителство „Поръчителят се задължава да изпълни
задължението в срок от 3 /три/ дни след поканата на Банката.
На 05.05.2010г., бил сключен Анекс №1 352-45 към договора за кредит, с
който анекс бил даден едногодишен гратисен период за погасяване на
задължението.
С клаузите на т. 1.8.2. от процесния договор страните се споразумяват за
размера на дължимите комисионни по процесния кредит, дължими след първата
3
година в размер от 0,25 % върху остатъка от главницата на кредита за всяка
следваща година от срока на кредита , платима в началото на всеки следващ
годишен период от срока на действие на договора за кредит.”.
Установено е по делото /от заключението на ССчЕ/, че последното
доброволно плащане по кредита е извършено на 03.09.2014г.
Съгласно т.8.1, във връзка с т. 8.1.2 от раздел „Стандартни условия относно
предсрочна изискуемост" от Договора, Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем когато -Кредитополучателят или Солидарния(те)
длъжник(ци) не са погасили изцяло в срок, което и да е задължение за плащане на
анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, вкл.
наказателни лихви, такси или комисионни съгласно този договор и/или Тарифата
на Банката;
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на
основание Раздел II, т.8.1.2, т.9.2 и т.9.2.2 от Договора за кредит, на 29.06.2020г.
Банката, чрез нотариус М.П. с per. № 729 по per. на НК с район на действие PC
Велинград е изпратила до Кредитополучателя, Солидарния длъжник и Поръчителя
писмени уведомления по реда на чл. 47 от ГПК, за задълженията по Договора за
кредит, с предоставен 7 (седем) - дневен срок за изпълнение от получаване на
поканата. В поканата е посочено, че в противен случай и без повторно
уведомление Банката, ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Тъй като кредитополучателят, солидарният длъжник и поръчителят не
платили просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения им срок
за доброволно изпълнение, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 06.10.2020г., образувано е заповедно производство въз основа
на подадено на 09.12.2020г. заявление, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, във връзка с което е образувано настоящото
производство.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява кога е
усвоен предоставения кредит, какви суми и кога са погасявани. От заключението
се установява, че Размерът на усвоената и непогасена главница по договор за
кредит към дата 09.12.2020 г. е 19 273,69 евро, представляваща сума от 16 496,69
евро – редовна главница плюс 2 776,79 евро – просрочени вноски по главница,
общо просрочените и непогасени вноски за главница за периода от 09.12.2015 г. до
09.12.2020 г. са в размер на 2 042,02 евро, просрочената лихва, начислена върху
редовна главница и отнесена в просрочие за периода от 09.12.2017 г. до 05.10.2020
4
г. е в размер на 5 502,46 евро, общо просрочената и непогасена наказателна лихва
за периода от 09.12.2017 г. до 09.12.2020 г. е 1 227,83 евро, общо наказателната
лихва при лихвен процент, равен на законовата лихва, за периода от 09.12.2017 г.
до 09.12.2020 г., е 652,94 евро, а за периода от 2014 г. до 2020 г. общата дължима
такса за управление е 311,77 евро.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и
релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
Установено е по делото сключването между страните на договор за ипотечен
кредит, по силата на който банката е предоставила парична сума срещу задължение
на кредитополучателя – ответник за връщането й в уговорените срокове.
Установено е изпълнение от страна на банката на задължението й, както и
неизпълнение от страна на ответника - кредитополучател на задълженията му за
плащане по договора.
Поради това съдът приема, че между страните е възникнало кредитно
правоотношение. Сключеният между страните договор е потребителски –
страните по него са търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП – ищец,
а ответникът - потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) - физическо лице, което използва кредита за закупуване на
жилищна площ– т.е. за свои лични нужди, поради което към договора, в т.ч. и
анексите към него, ще се прилагат правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП
(чл.143 и сл.), в сила от 10.06.2006г., за които съдът следи и служебно.
В настоящия случай ответниците В. Я. и С. Я. въвеждат твърдения за
нищожност на договора като противоречащ на закона и добрите нрави, както и на
клаузите му, регламентиращи размера на лихвения процент /чл.1.6/ и
наказателната надбавка при просрочие /чл.1.7/ и клаузата на чл.8.1. от Договора,
предвиждаща такса за управление в размер на 0.25%, начислявани ежегодно върху
остатъка от кредита.
Веднага следва да се посочи, че твърденията за нищожност на договора,
поддържани от ответниците са неоснователни. По делото нито се твърди, нито се
5
установява нарушение на закона и/или накърняване на добрите нрави, които да
обусловят наличието на най-тежкия порок на договорното отношение. Бланкетно
заявените твърдения в тази насока, поддържани в отговора на ИМ, съдът отхвърля
като неоснователни.
Не са нищожни и клаузите в договора, регламентиращи дължимите лихви
във връзка с предоставения финансов ресурс.
Клаузата в договора /чл.1.6/, предвиждаща възнаграждение за ползването на
заетия ресурс под формата на възнаградителна лихва, представлява насрещна
престация за ползването на ресурса за договорения срок. Възнаграждението по
процесния договор в процентно изражение на годишна база е остойностено на
11.15 % след първата година, като изрично в договора са предвидени условията,
при които може да бъде променян – от фактори, стоящи извън банката кредитор и
касаещи обективните промени на финансовите пазари. Страните са уговорили
фиксиран лихвения процент който, съгласно заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ, е прилаган и не е променян едностранно от банката, като размерът
му е по-малък от размера на законната лихва. Възнаграждението за ползването на
заетата сума се заплаща ежемесечно като елемент на погасителната вноска,
включваща като компонент и дължимата главница. Предвид установената
защитима цел на клаузата за възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не е
уговорена във вреда на потребителя, отговаря на изискванията за добросъвестност,
тъй като размерът й е съответен на заетия ресурс и като елемент от общия процент
на разходите по заема, и е в рамките на допустимата граница по чл.19, ал.4 ЗПК,
както и не предизвиква неравновесие на правата на търговеца и потребителя, нито
накърнява добрите нрави. Клаузата е написана ясно и съответства на изискванията
на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК. Поради изложеното, съдът приема, че клаузите на
договора и анекса към него, регламентиращи дължимата възнаградителна лихва
/т.1.6 от Договора/ не са нищожни. По същите съображения съдът приема, че и
т.1.7 от Договора, регламентираща размера на наказателната лихва, начислявана
върху просрочената главница, не е нищожна, още повече, че същата не надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Нищожна е обаче клаузата на чл.8.1. от Договора, предвиждаща ежегодна
такса за управление. По делото не е установено какво включва тази такса. Поради
това и съдът приема, че макар вземането да е наречено „такса“ то срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на таксата следва
автоматично изтичането на календарната година. Тази такса не се дължи заради
извършени разходи, като от договора и анексите към него на става ясно какво е
6
съдържанието и. В случая е налице явно несъответствие между задълженията на
търговеца и задълженията на потребителя за плащане на такса за управление, при
това ежегодна, тъй като нея не се дължи никакво поведение. Поради това съдът
приема, че клаузата, регламентираща посочената такса е нищожна като
неравноправна.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
В настоящия случай договорът може да се прилага и без посочените клаузи,
поради което същият е действителен и страните дължат изпълнение на породилите
се валидно от същия права и задължения.
Предвид установеното валидно заемно правоотношение между страните,
изпълнение на задълженията на ищеца по него – предоставяне парична сума, както
и неизпълнение на задълженията на ответниците за връщане на сумите в
уговорените срокове, ищецът, на основание Раздел II, т.8.1.2, т.9.2 и т.9.2.2 от
Договора за кредит, е обявил кредита за предсрочно изискуем, при което е
подадено и заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г,
на ВКС,. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем /какъвто е
настоящия случай/, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява, правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. - кредитополучател. Според ТР,
фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост
следва да са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В настоящия случай съобщението за предсрочната изискуемост е връчено по
реда на чл.50 от ЗННД, вр.чл.74, ал.1-5 ГПК – при отсъствието на адресатите
7
/кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител/, и е удостоверено от
длъжностното лице, поради което и съобщенията до тях се считат редовно
връчени, без да е необходимо назначаване на особен представител /така решение №
198 от 18.01.2019г., постановено по т.д.№ 193 от 2016г. на ВКС, ТК, Първо
отделение/. Доводите в противната насока, поддържани от ответниците, съдът
отхвърля като неоснователни.
По изложените съображения и предвид разясненията в т.18 от ТР №4/2014 г.
по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , следва да се приеме, че в случая е налице
редовно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което е налице
изискуемост на цялото задължение по отношение на целият кредит (като главница)
към момента на предявяване на заповедното производство, възлизащи на 19 273,54
евро - просрочена и непогасена главница; 5 844,20 евро - дължима договорна
лихва, начислена за периода 05.11.2017 г. - 09.12.2020 г., дължима на основание
т.1.6 от Договора за кредит; 1 312,92 евро - дължима наказателна лихва, начислена
за периода 05.11.2017 г. - 09.12.2020 г., дължима на основание т.1.7 от Договора за
кредит; 342,64 евро - законна лихва, начислена за периода от 07.10.2020 г. до
08.12.2019 г. включително, ведно със законна лихва върху предсрочно изискуемата
главница, считано от датата на предсрочната изискуемост до датата на входиране
на заявлението, дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от
27.03.2019 г.; 335,26 евро, комисионна за годините от 2014 г. до 2020 г., начислена
съгласно т.1.8.2, и т.1.8.2.2 от договора за кредит; 130,66 евро, непогасени разноски
за подновяване на ипотека, дължими на основание т. 9.3.10 от Договора за кредит;
276,08 евро, непогасени разноски за връчване на нотариални покани, дължими на
основание т. 9.3.4 от Договора за кредит.
Ответниците не доказаха надлежно изпълнение на задълженията си за
плащане по договора, но като последица от заявените от тях възражения за изтекла
давност, част от тези суми са недължими. Съгласно задължителната практика на
ВКС /ТР 3/2023 от 21.11.2024г.по т.д.№ 3 от 2023г. на ОСГТК/, задълженията се
погасяват съответно в 5-годишен срок за главницата и 3-годишен срок за лихвите,
считано от момента на изискуемостта на съответната вноска. При това положение,
непогасени по давност са вземанията за главница, чиято изискуемост е настъпила 5
години преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - след
09.12.2015г., както и вземанията за лихви, чиято изискуемост е настъпила 3 години
преди подаване на заявлението – след 09.12.2017г. Размерът на тези вземания,
съгласно заключението на ВЛ, е както следва 18 538.71 евро главница, 5 502.46
евро – договорна лихва, 1 227.83 евро наказателна лихва, 342.67 евро – законната
8
лихва върху непогасената предсрочно изискуема главница. Тези суми са дължими
от ответниците. Ответниците дължат и разходите, извършени за подновяване на
обезпеченията в размер на 130.66 евро, както и 376.08 евро – разноски за връчване
на нотариални покани. Други суми по договора не се дължат, предвид изложените
по-горе съображения относно нищожността на клаузите по т.1.8.2 и 1.8.2.2 от
Договора /относно начислената комисионна/.
Сумите са дължими от ответниците солидарно – от кредитополучателя,
солидарния длъжник и поръчителя. В тази връзка, неоснователни са доводите на
ответницата - поръчител за изтекъл срок по чл.147 от ЗЗД. Съгласно ТР 5/2019 от
21.01.2022г. по т.д.№ 5 от 2019г. на ОСГТК при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, срокът започва да
тече от настъпване изискуемостта на цялото вземане, вкл.и в хипотезите на
предсрочна изискуемост, като падежът на отделните вноски е ирелевантен за
приложението на чл.147, ал.1 от ГПК. В настоящия случай падежът на главното
задължение е през 2033г., поради което към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК и датата на подаване на ИМ падежът не е настъпил и отговорността
на поръчителя не е отпаднала. Шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от
2033г., а не от датата, на която кредитът е станал, респ. е бил обявен за предсрочно
изискуем.
Исковете са основателни и доказани в посочените по-горе размери и
периоди, в които следва да се уважат. Ответникът дължи и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1020 от 2020г. на РС Велинград.
При този изход на делото страните имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1 552.74 лева, разноски в
заповедното и 4 985.26 лева – разноски в исковото производства, от които се
присъждат съответно 1 056.87 лева в заповедното и 3 393.22 лева – разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата Б. Я. е извършила разходи в размер на 2 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 139.10 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Определения депозит за възнаграждение на особен представител не следва
да бъде увеличавано. Същото е определено в съответствие с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на
9
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. А. Я., ЕГН
**********, С. И. Я., ЕГН **********, и Б. Г. Я., ЕГН **********, дължат
солидарно на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, EИK ******* сумата от
18 538.71 евро – главница по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът“
/ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 352 -123 от 29.09.2008г.,
сключен с ТБ МКБ Юнионбанк АД /чиито правоприемник е ищцовото дружество/;
сумата от 5 502.46 евро - договорна лихва за периода 09.12..2017 г. - 09.12.2020 г.
по т.1.6 от Договора, сумата от 1 227.83 евро - наказателна лихва за периода
09.12.2017 г. - 09.12.2020 г. по т.1.7 от Договора; сумата 342.67 евро - законна
лихва, начислена за периода от 06.10.2020 г. до 08.12.2020 г. включително върху
предсрочно изискуемата главница, сумата 130,66 евро - разноски за подновяване на
ипотека по т. 9.3.10 от Договора, сумата 276,08 евро - разноски за връчване на
нотариални покани по основание т. 9.3.4 от Договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.12.2020г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1020/2020г. на РС – Велинград, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за главница и лихви за разликата до пълните им предявени размери, а
претенцията за заплащане на комисионна по договора – изцяло.
ОСЪЖДА В. А. Я., ЕГН **********, С. И. Я., ЕГН **********, и Б. Г. Я.,
ЕГН **********, да заплатят на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, EИK
*******, сумата от 1 056.87 лева – разноски в заповедното производство, както и
3 393.22 лева– разноски в настоящото дело.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, EИK *******, да
заплати на Б. Г. Я., ЕГН **********, сумата от 139.10 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.М. К. П. за увеличаване на
определения депозит за възнаграждението й като особен представител по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11