РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Смолян, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100524 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца К. Н. Ч.,
ЕГН**********, срещу ответника Регионална Дирекция *** гр.Смолян към
** към МВР за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на
2627,82 лева представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен
труд за периода от 01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда 01.04.2025г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 355,01 лева обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд,
изчислено до датата на предявяване на иска 01.03.2025г., 901,03 лева-
неплатено възнаграждение за пътуване при командироване в периода
01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 01.04.2025г. до окончателното
изплащане, 104,41лева- лихва за забава за периода 01.01.2023г. до 31.03.2025г.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О.
поддържа исковете.
За ответната страна юриск. Х. оспорва исковете с представените писмени
бележки.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
1
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане
на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с
наредбата по чл. 187, ал. 10. С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на
ОСГК на ВКС се 6 приема, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, исковете подлежат на отхвърляне. Положеният от ищеца нощен труд
е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория
служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата
от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. След като е установен такъв ред в
ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се
прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции.
С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска колегия на
Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос,
като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
2
отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от
02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че
цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на
ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния
труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР
например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на 7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това
тълкувателното решение приема, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.
2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в
частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с
решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български 3
съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на
СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в
Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от
деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата,
ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Уважаването на предявените искове би им противоречало.
По горните съображения, исковете по чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.7 от
ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвите върху претендираните суми по тези
искове, подлежат на отхвърляне. Тъй като исковете за лихви са акцесорни и са
обусловени от изхода по главния иск, като неоснователни следва да се
отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда.
Ще следва да се уважат исковете за сумата в размер на 901,03 лева-
неплатено възнаграждение за пътуване при командироване в периода
01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 01.04.2025г. до окончателното
изплащане, 104,41лева- лихва за забава за периода 01.01.2023г. до 31.03.2025г.
Според заключението по ССчЕ за процесния период ищеца е имал общо 15
броя командировки, като е определен размера на дължимото възнаграждение
и лихви в претендирания им размер- 901,03 лева-неплатено възнаграждение за
пътуване при командироване в периода 01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
01.04.2025г. до окончателното изплащане, 104,41лева- лихва за забава за
периода 01.01.2023г. до 31.03.2025г.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените
3
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева за уважените искове.
Ще следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Смолян
държавна такса в размер на 100,00 лева за уважените искове, както и част от
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по ССчЕ в
размер на 80,00 лева съобразно уважените искове.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. Н. Ч., ЕГН**********, срещу
ответника Регионална Дирекция *** гр.Смолян към ** към МВР за осъждане
на ответника да му заплати сумата в размер на 2627,82 лева представляваща
неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от
01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска в съда 01.04.2025г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 355,01 лева обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, изчислено до датата
на предявяване на иска 01.03.2025г.,
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ** към МВР да
заплати на К. Н. Ч., ЕГН**********, сумата в размер на 901,03 лева-
неплатено възнаграждение за пътуване при командироване в периода
01.10.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 01.04.2025г. до окончателното
изплащане, 104,41лева- лихва за забава за периода 01.01.2023г. до 31.03.2025г.
ОСЪЖДА К. Н. Ч., ЕГН**********, да заплати на Регионална дирекция
„***“ гр.Смолян към ** към МВР съдебни разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ** към МВР да
заплати на К. Н. Ч., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото
в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ** към МВР да
заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса в размер на 100,00 лева,
както и 80,00 лева част за изплатено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4