№ 21362
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110157692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. С. С., чрез адв. М., срещу /фирма/, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
22 ЗПК и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 938159 от 17.03.2023 г. поради
противоречие със закона и поради неспазване на предвидена от закона форма, а в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 5 от Договор
за потребителски кредит № 938159 от 17.03.2023 г. поради противоречие със закона.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.03.2023 г. между страните по делото бил
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 938159, по
силата на който на ищеца била отпусната заемната сума в размер 400 лева, която последният
се задължил да върне в срок от 30 дни, при вид на вноската: двуседмична. Сочи, че размерът
на годишната лихва бил 36 %, ГПР – 42,58 %, като размерът на общата сума, която
потребителят следвало да върне била в размер на 412 лева. Сочи, че в чл. 19 от Договора
било уговорено кредитът да бъде обезпечен с гарант, който следва да отговаря на условия,
посочени в ОУ или банкова гаранция, като съгласно чл. 29 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на посоченото обезпечение, заемателят дължи неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, която следвало да се заплаща разсрочено,
заедно с всяка погасителна вноска. Поддържа, че на била начислена неустойка в размер на
1
108 лева, като общия размер на задължението се увеличил на 520 лева. Сочи, че не е спазена
предвидената от закона форма за сключване на договора, респ. на договор за допълнителна
услуга. Поддържа, че е налице недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като в
договорът не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран
същия, респ. общата дължима сума по договора. На отделно основание, сочи, че в договора
е посочен грешен ГПР, като начислената неустойка за непредставено обезпечение не била
включена при формиране на неговия размер. Предвид подробно изложени в исковата молба
твърдения, моли процесния договор за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен,
а в условията на евентуалност клаузата на чл. 29 от същия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на процесния
договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Поддържа, че при сключването на
договора е предоставена цялата преддоговорна информация на ищеца, като уговорената
клауза за неустойка е действителна, като не излиза от присъщите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
938159/17.03.2023 г., твърдените основания за недействителност на договора (уговаряне на
ГПР в размер, надхърлящ законоустановения максимален такъв).
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № 938159/17.03.2023 г. По силата на сключения договор за потребителски кредит
заемодателят /фирма/ се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 400 лева,
която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 30 дни съгласно погасителен
план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните била уговорена
една погасителна вноска, дължима на 16.04.2023 г., в размер на 520 лева, включваща
главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а процентът на
фиксираната годишна лихва – 36 %. Дължимата сума по договора в хипотеза, при която не е
осигурена гаранция от потребителя и последният дължи неустойка, е в размер на 520 лева.
Съгласно чл.19 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е
задължил в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант –
физическо лице, като посоченото лице следва да поеме солидарно задължение по отношение
на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора. Алтернативно е дадена
възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички
суми по договорите /главници, лихви, неустойки/.
2
При неизпълнение на посоченото задължение в чл.29 от договора е предвидено, че
потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като тази сума
следва да се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че че ако по договора за кредит като разход се
включат договорната лихва и неустойката за поръчителство, то ГПР възлиза на 2 333,95 %.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т.2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 17.03.2023
г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Съобразно императивната правна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл.19,
ал.5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер на 42,58 %.
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка
за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира
следното:
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
3
и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл.
3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Видно от данните по делото, договореният в договора за потребителски кредит ГПР не
включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл.19 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е
била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване
на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е
била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и
представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е
обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при
съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги
дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически
неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице –
поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни
изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да
разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така
формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито
възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по
кредита /в този смисъл напр. решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
13357/2022 г., решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.
Налага се извод, че както формално уговореният размер на ГПР в договора, така и
действителният му размер от 2 333,95 % след прибавяне на дължимата неустойка, съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, надвишава
значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл.19, ал.4 ЗПК. Вписаните в
договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
4
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен
заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл 11, ал.1, т.10 от
ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа
на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на
процесния договор за потребителски кредит е основателен, поради което следва да бъде
уважен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1070лева, от която 50 лева за
държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 720 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от В. С. С., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от С.Н.Т., че сключения между страните договор за потребителски кредит №
938159/17.03.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от С.Н.Т., да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата в
размер на 1070 лева, представляваща направени от последния разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5