РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Благоевград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200501125 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от З. И. Ш., чрез адв. С. С.,
против Решение № 141/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 143/2025 г. по
описа на PC - гр. Сандански.
С обжалваното решение № 141/11.07.2025 г., постановено по гр. д. №
143/2025 г. по описа на PC - гр. Сандански са отхвърлени като неоснователни
предявените искове от З. И. Ш., ЕГН **********, с адрес:***********, срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес: ************,
представлявана от главния прокурор на Република България, за заплащане на
сумата от 10 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение, както
и незаконно приведено в изпълнение и търпяно наказание „Лишаване от
свобода“ по ДП № 339-ЗМ-403/2019 г. по описа на РУ Сандански, НОХД №
518/2019 г. и НОХД № 315/2020 г., и двете по описа на Районен съд -
Сандански, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 3947,84 лева,
съставляваща законна лихва върху сумата от 10 000 лева за периода от
02.11.2021 г. до 03.02.2025 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З. И.
Ш., чрез адв. С. С., с която излага доводи за неправилност и необоснованост
на решението, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон.
Сочи, че направените от първоинстанционния съд изводи, че не е налице и
1
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ са неправилни и
незаконосъобразни, доколкото отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ е обективна и се поражда в резултат на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение от прокуратурата като държавен орган, на който е
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. Излага
подробни съображения и цитира практика в тази насока.
На следващо място твърди, че с оглед неправилно приетото от
първоинстанционния съд, че искът не е доказан по своето основание,
неправилно същият не се е произнесъл и по размера на предявения иск. Сочи,
че в настоящия случай по делото са събрани доказателства, видно от които З.
Ш. е бил принуден да търпи изключително тежки негативни последици, които
са рефлектирали върху честта и достойнството му, както и че е приел
изключително тежко неправомерно повдигнатото и поддържано обвинение от
прокуратурата, довело до незаконно задържане на същия и неправомерно
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок - повече от 6 месеца,
приведено на основание чл. 68, ал. 1 от НК.
Моли да бъде отменено постановеното от РС решение и да бъде уважен
изцяло предявения иск, като бъде осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на З. И. Ш., ЕГН **********, пълния размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което е в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и за сумата от 3947, 84 лева, представляваща законната лихва
върху сумата от 10 000 лева, за периода от 02.11.2021 г. до 03.02.2025 г.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор не е депозиран такъв от Прокуратурата на Република
България.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател З. И. Ш. не се явява и не
се представлява. С депозирана преди съдебно заседание молба поддържа
въззивната жалба и изразява становище, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, като излага съображения в
тази насока. Моли настоящата инстанция за отмяна на атакуваното решение,
като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде
уважена изцяло.
Въззиваемият ответник Прокуратурата на Република България се
представлява от прокурор Г., която оспорва въззивната жалба и моли съда да
постанови съдебен акт, с който постановеното от първата инстанция решение
да бъде потвърдено.
Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Всяка от въззивните жалби се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е
допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
2
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на материалния
закон при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният
съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се
изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на
приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени
данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите,
предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В
мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа
дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа
на тях фактически и правни изводи.
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от
З. И. Ш. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от незаконно повдигнато обвинение, както и незаконно приведено в
изпълнение и търпяно наказание „Лишаване от свобода“, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за
заплащане на сумата от 3947,84 лева, съставляваща законна лихва върху
сумата от 10 000 лева за периода от 02.11.2021 г. до 03.02.2025 г.
Сочи се в исковата молба, че с постановление за привличане на
обвиняем от 03.08.2019 г. ищецът е бил привлечен в това процесуално
качество по ДП № 403/2019 г. по описа на РУ - гр. Сандански, пр. пр. №
1938/2019 г. по описа на РП - гр. Сандански и че с постановление на
прокурора от същата дата 03.08.2019 г. е бил задържан за срок до 72 часа, като
съответно е внесено искане за определяне на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Твърди се, че с определение от 05.08.2019г. по НЧД
№ 449/2019г. по описа на PC - гр. Сандански, потвърдено с определение от
13.08.2019г. по ВНЧД № 335/2019г. по описа на ОС - гр. Благоевград, по
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по горепосоченото ДП № 403/2019г. по описа на РУ - Сандански, пр.
пр. № 1938/2019г. на РП - гр. Сандански.
Твърди се, че ищецът е бил повторно привлечен в качеството на
обвиняем по посоченото ДП с постановление от 11.09.2019 г., както и че на
12.09.2019 г., е внесен обвинителен акт срещу него, като му е било повдигнато
обвинение за това, че **************************************.
Твърди се, че по така внесения обвинителен акт е било образувано
3
НОХД № 518/2019 г. по описа на PC - гр. Сандански, по което след проведени
3 открити съдебни заседания, с определение на съда от 16.12.2019 г. е било
одобрено споразумение, по силата на което на З. Ш. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни, както и глоба в размер на
500 лева. Твърди се, че след определяне на горепосоченото наказание, на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, е било приведено в изпълнение наказанието,
наложено на З. Ш. по НОХД № 237/2019г. по описа на ОС - гр. Благоевград, а
именно 3 години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено
с изпитателен срок от 5 години, като е било постановено наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, на основание чл. 57, ал. 3 от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Твърди се, че след подадено искане за възобновяване на наказателното
производство по горепосоченото дело, е образувано НДВ № 679/2020 г. по
описа на САС, НО, трети наказателен състав, като е постановено определение
от 08.07.2020 г., с което е прекъснато изпълнението на приведеното в
изпълнение наказание, а с решение № 10259 от 27.07.2020г. е възобновено
производството по НОХД № 518/2019 г., като е отменено определението, с
което е одобрено споразумението между Ш. и прокурор от РП - Сандански,
както и определението, с което е приведено в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години по НОХД № 237/2019г. по описа на
ОС - гр. Благоевград. Твърди се, че с решението си Софийски апелативен съд е
разпоредил делото да бъде разгледано от друг състав на PC - гр. Сандански,
като е посочил, че в настоящия случай се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, а не както първоначално е
повдигнато обвинението по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Твърди се, че след решението на САС е било образувано НОХД №
315/2020 г. по описа на PC - гр. Сандански, по което с присъда от 26.02.2021 г.,
З. И. Ш. е бил признат за виновен и осъден за деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.
1, пр. 1 от НК, като отново му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 месеца и 15 дни. Твърди се, че след подадена въззивна жалба е
било образувано ВНОХД № 550/2021 г. по описа на ОС - гр. Благоевград, по
което с Решение № 197 от 02.11.2021 г., първоинстанционната присъда на PC -
гр. Сандански е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 354а, ал
.5 от НК и на З. Ш. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, като
същият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
Твърди се, че повдигнатото и поддържаното от прокуратурата срещу
ищеца незаконно обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК, което е наказуемо с
лишаване от свобода, е довело до неправомерно изтърпяване на част от
наказанието му по предходно осъждане, както и че ищецът е бил
неправомерно задържан под стража в период от повече от 4 месеца с мярка за
неотклонение по воденото производство. Твърди се, че същият е търпял
изключително тежки последици.
Ответникът, чрез заместник-районен прокурор на Районна прокуратура
4
гр.Благоевград, е оспорил предявените искове както по основание, така и по
размер. Твърди, че не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата
на РБългария по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не е бил
оправдан по предявеното обвинение, а е осъден на наказание „глоба“ в размер
на 800лева за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, като е оправдан
единствено по обвинението по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 от НК.
Правилно районният съд е установил фактическата обстановка във
връзка с предявените искове.
С постановление от 03.08.2019 г. на старши разследващ полицай при
РУ-Сандански, по досъдебно производство № 339-ЗМ-403/2019г. по описа на
РУ Сандански, З. И. Ш. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. С постановление от същата
дата на заместник районен прокурор при Районна прокуратура Сандански
същият е бил задържан за срок от 72 часа. С определение от 05.08.2019 г.,
постановено по ч.н.д.№ 449/2019 г. по описа на PC - гр. Сандански,
потвърдено с определение от 13.08.2019 г. по в.ч.н.д. № 335/2019 г. по описа
на ОС - гр. Благоевград, по отношение на З. И. Ш. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С постановление от 11.09.2019 г. на заместник районен прокурор на РП-
Сандански З. Ш. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343а, ал.
3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и на *************************, като е било
образувано наказателно дело от общ характер № 518/2019г. По това дело, с
определение от 16.12.2019 г., съдът е одобрил постигнатото между районен
прокурор и защитника на подсъдимия Ш. споразумение, съгласно което З. И.
Ш. е виновен за гореописаното деяние, съставляващо престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което престъпление му се налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни, както и
наказание „глоба“ в размер на 500 лева, като наложеното наказание лишаване
от свобода се изтърпява при строг режим и се приспада времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 02.08.2019 г. С
определение от същата дата съдът е потвърдил взетата спрямо З. Ш. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и с определение № 3181/16.12.2019 г.,
постановено на основание чл. 383, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от НК и
във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е привел в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода за срок от три години“, наложено на подсъдимия Ш. по
НОХД№237/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Благоевград, като е
постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на
основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
На 16.06.2020 г. З. И. Ш. е подал до Апелативен съд-София искане за
възобновяване на наказателното производство срещу него, по което искане е
образувано НДВ № 679/2020г. По това дело, с определение от 08.07.2020 г.
Апелативен съд София е спрял изпълнението на наказанието „три години
лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 237/2019г. по описа на Окръжен
5
съд Благоевград, изтърпявано в затворническо общежитие село Самораново,
община Дупница, към затвора в Бобов дол, а с решение № 10259 от 27.07.2020
г. е възобновил наказателното дело НОХД № 518/2019 г. на Районен съд
Сандански, отменил е определение № 3178 от 16.12.2019 г. по НОХД №
518/2019 г. по описа на РС-Сандански, с което е прекратено наказателното
производство и е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от
РП-Сандански и осъдения З. И. Ш., отменил е определение № 3181/16.12.2019
г., постановено по НОХД № 518/2019 г. на Районен съд Сандански, с което е
било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, наложено на подсъдимия Ш. по НОХД № 237/2019г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, и е потвърдил определение от 08.07.2020г. на САС,
с което е спряно изпълнението на наказанието“3години лишаване от свобода“,
наложено по НОХД № 237/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, както
и е постановил възобновеното наказателно дело да бъде разгледано от друг
състав на Районен съд-Сандански, като бъде отстранено посоченото в
мотивите нарушение на закона.
Установява се, че З. И. Ш. е изтърпял наказанието от 4 месеца и 15 дни,
наложено по НОХД№ 518/2019г. на РС-Сандански, както и че на 09.07.2020 г.
е освободен от затвора, като е изтърпял 5 месеца и 18 дни от наказанието
наложено по НОХД№ 237/2019г. на ОС- Благоевград (отразено в справката за
съдимост, приложена по делото).
След горепосоченото решение на САС в Районен съд Сандански е
образувано НОХД№ 315/2020г. По това дело с определение № 1623 от
24.08.2020г. е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“,
наложена в хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия З.
И. Ш., като е наложил на същия мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1000 лв. Това определение е отменено с определение № 3012 от
11.09.2020г. на ОС-Благоевград, постановено по в.ч.н.д. № 575/2020г., като
въззивният съд е изменил мярката за неотклонение спрямо З. Ш. от „парична
гаранция от 1000 лв.“ на „подписка“.
С присъда № 900605 от 26.02.2021г., постановена по НОХД№ 315/2020
г., Районен съд- Сандански е признал подсъдимия З. И. Ш. за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК и му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни и
наказание „глоба“ в размер на 500лв., като е определил общ режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и е приспаднал времето,
през което подсъдимият е бил задържан и е изтърпял наказанието, считано от
02.08.2019 г. до 17.12.2019 г. Тази присъда е била изменена с решение № 197
от 02.11.2021г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.н.о.х.д.№
550/2021г., като е преквалифицирано извършеното от З. И. Ш. престъпление
по чл. 354а, ал. 5 от НК и З. Ш. е оправдан по първоначалното обвинение. Със
същото решение присъдата е изменена и по отношение на наложеното на Ш.
наказание, което е определено на „глоба“ в размер на 800 лв.
6
Видно от справката за съдимост е, че З. И. Ш. е осъждан по НОХД №
237/2019г. по описа на ОС-Благоевград за престъпления по чл. 242, ал.2 от НК
във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, извършени на
20.12.2018 г., както и по гореописаните НОХД № 518/2019 г. и НОХД№
315/2020 г., и двете по описа на РС- Сандански.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Р.Ш. /майка на
ищеца/ и К.Д./колега/ във връзка с твърдените преживяни неимуществени
вреди.
Въззивната инстанция намира, че при така установените данни,
правилно решаващият съд е достигнал до извода, че предявеният иск е
неоснователен. Правилно, обосновано и мотивирано е решението на съда в
преценката относно липсата на предпоставките за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е престъпление. Отговорността на държавата/общините по
ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна
отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от
общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната
отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди
виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен
характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон
предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от
страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата
– чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
В настоящия случай наказателното производство е било образувано за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК за това, че ищецът, без
надлежно разрешително, издадено при условията и по реда, уредени в
ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество – коноп
/марихуана/ с бруто тегло 0,95 гр., със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидраканабинол 16,9%, на стойност 5,70 лв.
съгласно ПМС №23/29.01.1998 год. за определяне на цените на наркотичните
вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството, като
посочената марихуана е поставена под контрол съгласно Списък I на Единната
конвенция на ООН за накротичните вещества от 1961 година, ратифицирана
от Република България, чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, както и приложение №1 към
7
чл.3, т.1 в списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Всъщност, ищецът не е оправдан, а присъдата му е изменена, като
въззивната съдебна инстанция по ВНДОХ № 550/2021 г. по описа на ОС –
Благоевград е приела, че „поведението на подсъдимия Ш. запълва от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК -
с**************************** Вследствие на това по първоначалното
обвинение Ш. е бил оправдан. Въпреки това съдът приема, че от обективна
страна е безспорно, че „деецът на инкриминираната дата и място е
упражнявал фактическа власт върху процесното наркотично вещество, без да
има разрешение“, а от субективна – „със съзнанието, че е именно такова“ и не
е отменил присъдата на районния съд, а я е изменил като е наложил и
съответното наказание.
В т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е
разяснено по задължителен за съдилищата начин, че обезщетение за вреди се
дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди; че в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда; тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца
съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тези случаи
обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за
което обвиняемият е бил оправдан.
Според настоящия състав т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС е неприложима в случаите, когато квалификацията е изменена
единствено защото съдът е приел, че случаят е маловажен, а не че няма
престъпление. За извършеното от ищеца е налице състав на престъпление, но
наказанията, предвидени за него, са редуцирани с оглед по-ниската
обществена опасност. Не може да се приложи и съдебната практика, при
която при оправдаване на дееца, все пак на същия се дължи обезщетение, но
при условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Настоящият състав счита, че не е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността на Прокуратурата, а именно – ищецът не е
оправдан по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по повдигнатите срещу
него обвинения, поради което не следва да обсъжда твърденията за
претърпени неимуществени вреди във връзка с обвинението, както и доводите
в жалбата в тази насока.
8
Предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер 10 000 лв. и на обезщетение за забава върху главницата са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание, до какъвто
краен извод е достигнал и първостепенният съд. Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/11.07.2025 г., постановено по гр. д.
№ 143/2025 г. по описа на PC - гр. Сандански.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9