Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 7 28.01.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия,
в открито заседание на двадесет и осми
януари
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Димитров
Милуш Цветанов
при
секретар Веселена Караславова
прокурор
Валентина Радева - Ранчева
като
разгледа докладваното от съдията Стр. Димитров
н.ч.д. №30 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по
Европейска заповед за арест от 13.06.2019 г., издадена от Районен съд в гр.П., по
преписка/дело /75 DS
59/13, въз основа на заповед за арест
от 30.11.2015 год., издадена от Прокуратурата в П., Ф.Р.Г.във връзка с влязла в
сила присъда на Районен съд П. от 16.01.2013 год., в сила от 24.01.2013 год. по
дело № 75
Ds-111 Js 393/10-59/13 за задържане на лицето Д. С./D.S./, роден на *** ***, ***., гражданин на Република
***., постоянно живущ в гр.***, ***. с цел изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца с остатък за изтърпяване 1 година и 6 месеца,
наложено на същото лице по силата на горецитираната,
влязла в сила присъда за общо тридесет и четири престъпни деяния, съставляващи
– 30 случая на съвместно /с друго лице/ неплащане на вноски на служители и на вноски на работодателя чрез неразкриване
на факти, които са значими по закона за социалното осигуряване и четири случая
на съвместно укриване на данъци – по §§369 /1/, 370/1/ номера 1 и 2 от Данъчния
кодекс и по чл.266а /1 и 2/ номера 1 и 2, 25 /2/, 52 и 53 от Наказателния
кодекс на Ф.Р.Г..
Горепосочената Европейска
заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод
на *** език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето
на основание чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА, което е уважено в предходно производство от
друг състав на ОС - Хасково.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето въз
основа на получената Европейска заповед за арест. Изразява становище, че същата
отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице
законните пречки по ЗЕЕЗА, при които би могло да се откаже предаването.
Назначеният служебен
защитник не оспорва искането в съответствие с изразена от неговия подзащитен
позиция за съгласие за предаване на германските съдебните власти.
Поисканото за
предаване лице Д. С.заявява, че желае да бъде предаден на съдебните власти на Ф.Р.Г.,
без да се отказва от принципа на особеността. Изразява съгласие настоящото
производство да протече по реда на чл. 45 от ЗЕЕЗА, поради което в този смисъл
се произнесе и съдът. Съгласието му за доброволно предаване беше изразено
непосредствено и лично, устно и писмено пред настоящия съдебен
състав, като изявлението му в
тази насока се отрази в протокола от с.з. и не бе оттеглено в срока по чл.45
ал.2 от ЗЕЕЗА.
Хасковският окръжен
съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след
преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,
както и като анализира
приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и
становищата на страните в процеса, намира за установено следното:
Представената ЕЗА
отговаря на всички формални изисквания по чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА и Приложението
към него, поради което подлежи на изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.3 от ЗЕЕЗА и предвид изразеното от
лицето съгласие за предаване, в настоящото производство съдът е длъжен да
обсъди и прецени само налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл.
36 и чл. 41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл. 39 от същия, като
не е длъжен да коментира основанията за отказ по чл.40 ЗЕЕЗА.
Досежно условията по чл.36 ЗЕЕЗА:
ЕЗА е издадена във
връзка с изпълнение на наложено от немските съдебни власти наказание „лишаване
от свобода” на поисканото за предаване лице Д. С., **** гражданин, за срок от 1
година и 6 месеца, чийто размер отговаря на изискванията установени в чл. 36,
ал. 1 ЗЕЕЗА, а именно така определеното наказание да не е по-малко от четири
месеца лишаване от свобода.
Престъпленията, за
които е наложено, не са такива, които са изрично посочени в изчерпателното
изброяване по чл. 36 ал. 3 от ЗЕЕЗА, поради което ***ят съд е длъжен да
установи двойна наказуемост. Даденото фактическо описание на обстоятелствата,
при които са били извършени, е следното: 1/ В периода 29 януари 2008 год. до 27
октомври 2010 год. в гр.П. поисканото за предаване лице е било действителен
собственик на ****„****“, а като
формален негов собственик се водела неговата майка Д. С., поради това, че той
имал криминално досие. Работниците били назначени от него, неговата майка не
можела нито да чете, нито да пише и прекарвала по-голямата част от годината в Т..
Поисканото за предаване лице наело повече работници, отколкото били
регистрирани за задължително социално осигуряване, плащало им се „на черно“.
Отделно за периода 1 февруари – 31 октомври 2010 год. не било заплащано
минимално полагащото се възнаграждение по закон. Така останал задължен за
внасяне на законови вноски на работници и собственици на стойност 17 102.99 евро. В
декларациите за данък върху продажбите, дохода и търговията за 2008 год.,
подадени от поисканото за предаване лице и неговата майка умишлено не били
декларирани доходи от дейността, с което намалили данъчния си налог със
7 688.80 евро. За финансовите 2009 и 2010 год. умишлено се въздържали от
подаване на данъчни декларации, а отделно обвиняемата Д. С.умишлено не
представила декларация за данък върху доходите си за 2009 год. В резултат
двамата умишлено укрили доходи от снек- бара и занижили данъчните си задължения в общ размер на
5 157.24 евро.
При така изложените
факти, настоящият съдебен състав констатира, че е удовлетворено изискването за
двойна наказуемост на деянията, за които е издадена получената ЕЗА, тъй като измежду
описаните безспорно има такива, които осъществяват признаците на престъпленията
по чл.255 ал.1 т.1 и 2 от ***я Наказателен кодекс. Следва да се изтъкне и, че
се отнася за престъпления във връзка с данъци, а на съгласно разпоредбата на
чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА не може да бъде отказано предаване на лице на основание, че
българското законодателство не предвижда същия вид данък, или не урежда по
същия начин данъците.
Ето защо съдът
намира всички условия по чл. 36 от ЗЕЕЗА изпълнени.
Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА:
Престъплението, за което е издадена заповедта не е
амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, съдът не
разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същото престъпление
с влязла в сила присъда на *** съд, или
на трета държава - членка на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказанието. Лицето не е малолетно.
Предвид горното, не
се констатират пречките по чл. 39 от закона.
Относно
условията за предаване по чл. 41 от ЗЕЕЗА:
Поради това, че ЕЗА
е издадена не за провеждане на наказателно преследване, а за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, а и поисканото за предаване лице не е ***
гражданин, не се налага изискване на гаранции от издаващата държава по чл. 41
ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Няма основание за
изпълнение под условие в хипотезата на чл.52 от ЗЕЕЗА, тъй като ОП – Хасково
удостоверява, че против поисканото за предаване лице няма висящи наказателни производства,
или влязла в сила присъда за престъпления, различни от описаните в заповедта.
Идентичността на
лицето е установена по несъмнен начин.
По изложените
съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се
допусне.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 13.06.2019
г., издадена от Районен съд в гр.П., по преписка/дело /75 DS 59/13, въз основа на заповед за арест
от 30.11.2015 год., издадена от Прокуратурата в П., Ф.Р.Г.и ПРЕДАВА лицето Д. С./D.S./, роден на *** ***, ***., гражданин на Република
***., постоянно живущ в ***., гр.*** на съдебните власти на Ф.Р.Г.с цел
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца с
остатък за изтърпяване 1 година и 6 месеца, наложено на същото лице по силата
на влязла в сила присъда на Районен съд П. от 16.01.2013 год., в сила от
24.01.2013 год. по дело № 75 Ds-111 Js 393/10-59/13.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Д. С.до окончателното
му фактическо предаване на съдебните власти на Ф.Р.Г..
За настоящото
решение да се уведоми незабавно издаващият орган.
Заверен препис от
решението да се изпрати незабавно на Върховна касационна прокуратура и
Министерство на правосъдието за издаване на постановление за изпълнение на
решението.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: