№ 947
гр. Шумен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630102708 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска 19,
представлявано от изпълнителните директори Б. Ф. С. и Ю. Б. Г., действащо
чрез пълномощника си М.П. Д.а – юрисконсулт, със съдебен адрес: гр. Варна,
бул. „***“ № 92, СРЕЩУ Р. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №1, ет.6, ап. 23 - с обща цена на иска: 14095,32
лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 28.09.2021г. между “Банка ДСК” АД/ (“Банката”) и Р. С. А. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление (’’Договор за кредит”), по силата на
който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер
на 13 124,00 лева за рефинансиране на негови задължения в Банка ДСК АД, с
краен срок за издължаване 25.09.2024г. (60 месеца, считано от датата на
подписване на договора, съгл. т.2 от Договора). Неразделна част от Договора
за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия на
“Банка ДСК” АД за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица (’’Общи условия”), които той е получил и приел. Съгласно т.
3 от договора кредитът се погасявал, чрез разплащателна сметка на
Кредитополучателя с месечни вноски (главница и лихва) съгласно
погасителен план. Кредитът е отчитан по открита при банката отчетна сметка
с № 11/28440828. Съгласно чл. 5 от договора за кредит за ползване на заетите
средства страните са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен
процент в размер на 6,89% годишно или 0,03 на ден, формиран от стойността
на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
1
процент по салда по срочни депозити в лева за домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ 0,09%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6,80%. Лихвеният
процент се променял при условията, посочени в Общите условия. На
основание чл.16.1 от Общите условия, при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата. Съгласно чл.16.2. от Общите условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем. Съгласно чл.16.3 от Общите условия, от датата
на изискуемост на кредита на краен падеж (крайния срок за издължаване на
кредита) или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се
олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на
задължението.
Поради неплащане в срок банката е предприела действия по обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на покана с изх. № 0090-
20-01857/05.10.2022г. Кредиторът с нарочно изявление уведомил своя
кредитополучател, че от датата на получаване на писмото счита кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост е било
връчено на кредитополучателя по постоянен и настоящ адрес по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, за което е съставен
Констативен протокол от 07.12.2022г. от нотариус Светлозар С..
Тъй като, кредитът станал предсрочно изискуем и кредитополучателят
не погасил задълженията си, ищецът подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение. В полза на ищеца били издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 820/2023 г. по описа на РС - Шумен. С тези
актове ответникът бил осъден да заплати на ищеца следните дължими суми по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.09.2021 г.: 12574,54 лева –
главница; 822,51 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2021 г. до
06.12.2022 г.; 92.06 лева – обезщетение за забава за периода от 25.12.2021 г. до
06.12.2022 г.; 486.21 лева – законна лихва за периода от 07.12.2022 г. до
10.04.2023 г.; 120,00 лева – дължими разходи при изискуем кредит; 231,91 лв.
разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.04.2023 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК и издадения изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Р. Русев, рег. № 937
срещу ответника. Тъй като поканата за доброволно изпълнение и заповед за
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК били връчени
по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК, то на основание чл. 415, ал. 2, на ищеца е
указано и за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита.
В последното по делото заседание, ищецът поддържа исковата си
2
претенция. Твърди, че в хода на производството по категоричен начин е
доказано наличието на валидно сключено облигационно правоотношение,
усвояването на сумите по кредита и неизпълнението на договорните
задължения от страна на ответника. Моли съда, да постанови решение с което
да бъде признато за установено, че ответника дължи на „Банка ДСК“ сумите
по процесната заповед за изпълнение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез
особен представител намира исковете за допустими, но неоснователни.
Твърди че липсват доказателства, че банката реално е предоставила на
ответника сумата по договора за кредит за текущо потребление от 28.09.2021
г. и че е усвоен от ответника.
Оспорва истинността, в частност автентичността на Договор за кредит
за текущо потребление от 28.09.2021 г. и общи условия на банката в частта
подписването им от ответника. Оспорва редовното уведомяване на ответника
с нотариална покана рег.№ 12053/19.10.2022 г. на нотариус С. С., че договора
за кредит за текущо потребление от 28.09.2021 г. е надлежно обявен за
предсрочно изискуем, както и че липсват убедителни доказателства за
надлежно и законосъобразно връчване на нотариалната покана на ответника.
В съдебно заседание иска от съда да постанови съответния съдебен акт,
който да отговаря на справедливостта и действителните отношения между
страните, съобразно всички събрани доказателства по делото.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба писмени доказателства: договор за кредит за текущо потребление от
28.09.2021 г.; ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление;
погасителен план и ГПР; такси по кредити за текущо потребление;
НОТАРИАЛНА ПОКАНА ОТ ИЩЕЦА ДО ОТВЕТНИКА ИЗХ. № НА
БАНКАТА 0090-20-01857/05.10.2022 г.; протокол от нотариус Св. С.;
Сметка/фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от
08.12.2022 г.; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК;
Извлечение от счетоводните книги на банката към 11.04.2023 г.; Заповед по чл.
417 ГПК № 368 от 20.04.2023 г. постановена по гр. дело № 820/2023 г. по
описа на ШРС; изпълнителен лист № 276 от 20.04.2023 г. постановен по гр.
дело № 820/2023 г. по описа на ШРС; служебно изисканото ЧГД № 820/2023
г. по описа на Районен съд – Шумен.
Съдът е допуснал и приел заключение, по назначената ССЕ. Вещото
лице посочва, че от Банка ДСК, са му предоставени три извлечения от сметки
за движението по кредита и още някаколко файла с информация в табличен
вид. Според експертизата, задължението е дължимо, както следва: главница -
12574,54 лв.; договорна лихва - 822,50 лв.; наказателни лихви за забава – 92,06
лв. и 486,22 лв.; такси – 120,00 лв., или обща сума 14 095,32 лева.
Съдът е приел и съдебно-почеркова експертиза по отношение на
подписите на кредитополучателя. Вещо лице посочва, че всички подписи
положени в договора за кредит на на Р. С. А..
Съдът е приел като доказателство по делото служебно изисканото ЧГД
3
№ 2206/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
По делото не се спори, че на 28.09.2021г. между “Банка ДСК” АД и Р. С.
А. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 13
124,00 лева за рефинансиране на негови задължения в Банка ДСК АД, с краен
срок за издължаване 25.09.2024г. На 25.12.2021 г., ответникът преустановил
плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като изпаднал в забава.
С оглед формираното просрочие, ищецът е направил кредита изцяло и
предсрочно изискуем.
Размерът на задължението на ответника, от назначената и приета по
делото експертиза се установява, че е като обща сума в размер на 14 095,32
лева
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
редовно и възразена от длъжника. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията,
длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така,
налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане. За да се уважи
предявения иск, дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на
сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за липса на основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и недействителност на
договора за кредит.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно,
че отпуснатият кредит е бил усвоен изцяло от кредитополучателя. Предвид
свободата на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни
условия. Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде
уважен, като се вземе предвид направеното плащане от ответника в хода на
процеса.
4
Съдът кредитира изцяло назначените и приети по делото съдебно-
счетоводна и съдебно-почеркова експертиза, неоспорени от страните.
Основанието на предявения иск е предсрочна изискуемост, настъпваща
с отправяне на известие от кредитора до длъжника. Съдът намира, че
посоченото е във връзка с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18, ВКС приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова
обявяване е направено преди завеждане на заповедното производство на
07.12.2022г. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е извършено на 19.04.2023г.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове са
допустими, а разгледани по същество за частично основателни. По отношение
на разноските, претенцията е основателна.
С отговора на исковата молба е направено възражение относно
подписите на ответника положени върху договора за кредит. От съдебно-
почерковата експертиза приета по делото, безспорно се установява, че всички
подписи положени в договора за кредит на Р. С. А..
По отношение на главница, възнаградителната лихва и мораторни
лихви, заключението на вещото лице по приетата ССЕ дава становище, че
същите са дължими и всички суми посочени от ищеца са правилно изчислени.
Предвид посоченото, както и установеното по-горе, съдът приема, че
процесните суми са дължими, но не са платени на ищеца.
Съдът намира, че следва да се произнесе служебно относно претенцията
за присъждане на 120,00 лв. - разходи при изискуем кредит /такса
изискуемост/.
Безспорно е, че ответникът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст - потребител е всяко физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е
предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение
на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Посочените задължения имат
вторичен характер и не рефлектират пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че посоченото противоречи на
5
добрите прави по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл предявеният иск в
тази му част, се явява недоказан както по основание, така и по размер, поради
което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските.
Относно исканията от страните за разноски по настоящото дело, съдът
намира, че са своевременно предявени.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направено е
съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата
за заплащане на правна помощ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. с оглед правната и фактическа сложност
по делото. В случая на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 3211,98
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №1, ет.6, ап. 23 - дължи на
основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК на кредитора „Банка ДСК“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. Московска 19, представлявано от изпълнителните директори Б.
Ф. С. и Ю. Б. Г. - следните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д.
№820/2023г. по описа на РС-Шумен: 12574,54 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на заявлението 13.04.2023 г. до
окончателно плащане; 822,51 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2021
г. до 06.12.2022 г.; 92.06 лева – обезщетение за забава за периода от 25.12.2021
г. до 06.12.2022 г.; 486.21 лева – законна лихва за периода от 07.12.2022 г. до
10.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с който се иска да се признае за
установено, че Р. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
6
Шумен, ул. „***“ №1, ет.6, ап. 23 - дължи на основание чл. 422, ал.1, във вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК на кредитора „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска 19,
представлявано от изпълнителните директори Б. Ф. С. и Ю. Б. Г. - следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д.№820/2023г. по описа на РС-Шумен:
сумата от 120,00 лева – дължими разходи при изискуем кредит, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Шумен, ул. „***“ №1, ет.6, ап. 23 да плати на Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска
19, представлявано от изпълнителните директори Б. Ф. С. и Ю. Б. Г., сума в
общ размер на 3211,98 лева, от които 2810,07 лева, представляваща направени
по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска,
вкл. за особен представител и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от
ГПК и сумата от 401,91 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№820/2023г. по описа на РС-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7