№ 341
гр. Варна, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Г.а Г. Славова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20253100600615 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с
частна въззивна жалба от Г. В. чрез защитника – адв.Н. Ч., подадена срещу
Определение №1810/09.04.2025г. на Районен съд - Варна, 29-ти състав по НОХД
647/2025г., с което първоинстанционният съд на основание чл.343, ал.5 от НК вр.
чл.306, ал.1, т.1 от НПК е отнел в полза на Държавата моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъпление по чл.343 ал.3 от НК - автомобил марка
„Тойота Селика“ с рег. № ====, както и ключове за МПС, собственост на Г. В. В..
В жалбата сe изразява несъгласие с акта на първоинстанционния съд. Излагат
се съображения, че са налице редица смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което и се извежда петитум за отмяна на съдебния акт.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия - адв.Ч. поддържа жалбата.
Подсъдимия моли определението да бъде отменено.
По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради това и пледира
определението да бъде потвърдено .
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция
намери за установено следното:
С Определение от 03.04.2025г. е било одобрено споразумение, с което
подсъдимия е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3
пр.2 и пр.7, б. „А“, пр.2, вр. ал.1, б“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 - то от НК и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 5 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било
1
отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в сила веднага.
С Определение №1810/09.04.2025г. на Районен съд - Варна, 29-ти състав по
НОХД 647/2025г., с което първоинстанционният съд на основание чл.343, ал.5 от НК
вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК е отнел в полза на Държавата моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъпление по чл.343 ал.3 от НК - автомобил марка
„Тойота Селика“ с рег. № ====, както и ключове за МПС, собственост на Г. В. В..
Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на
първоинстанционния съд относно приложението на чл.343 ал.5 от НК. Тази разпоредба
сочи, че съдът може да отнема в полза на Държавата моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът
не е собственик- присъжда равностойността му. В случая от служебно събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимия е собственик на
описаното в определението превозно средство. Безспорно е също така, че той е
извършил престъпление по чл.343 ал.1 от НК, за което му е било наложено и
съответното наказание. В този смисъл за първоинстанционния съд са били налице
всички предпоставки, визирани в нормата на чл.343 ал.5 от НК , поради което и той
правилно я е приложил.
Не могат да бъдат сподели възраженията в жалбата на адв.Ч. относно
приложението на тази разпоредба.
С ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд е дал дефиниция за това що е вещ,
послужила за извършване на престъплението. В решението е посочено, че вещите по
своята същност имат определено предназначение- да служат на човека и неговата
дейност, като например велосипедът, мотоциклетът, леката кола, камионът служат за
превозване на хода и стоки. Когато обаче с тази вещ , която има своето обикновено
предназначение, деецът извърши престъпление, тогава тази вещ става оръдие или
средство за извършване на това обществено опасно деяние. Поради това и е било
прието, че следва да се отнемат вещи, които са били предназначени или са послужили
за извършване на престъплението само когато то е извършено умишлено, защото само
тогава деецът може, ако даде друго предназначение на вещта от онова, което тя
обикновено има в живота на човека, да я предназначи или да си послужи с нея, като я
направи оръдие / средство за извършване на престъплението. В този смисъл е прието,
че са послужили за извършване на престъплението вещите, които реално са били
използвани като средства за неговото извършване.
Продължение на тази тълкувателна дейност се съдържа в ТР №18/14.11.1977г.
по н.д. № 13/76 на ОСНК. В него е посочено, че разграничението между предмета на
престъплението и средството за извършването му се съдържа в разпоредбата на чл.53
от НК. Предмет на престъплението най-често са материалните предпоставки на
общественото отношение, което е обект на престъплението и са елемент на
2
засегнатите обществени отношения. Средствата / оръдията/ за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда и
не са елементи на последното. Когато средствата за извършване на престъплението са
собственост на виновния, те се отнемат в полза на държавата по силата на чл.53 б.“а“
от НК в съответната редакция , а предметът на престъплението - по чл.53 б.“б“ от НК
, отново в актуалната към него момент редакция, само в предвидените в особената
част на НК случаи.
Съобразявайки тези задължителни за приложение тълкувателни решения,
които не са загубили актуалност, следва да се приеме, че моторното превозно средство
при престъпленията по транспорта е предмет, а не средство на престъплението, тъй
като то е елемент на засегнатите обществени отношения по такъв начин, че при
неговата липса това престъпление не би могло да бъде осъществено. Използваната в
нормата на чл.343, ал.5 от НК правна формулировка на подлежащото на отнемане
МПС действително би могла да бъде съотнесена към словните характеристики на „
средство“ за извършване на престъплението , но по своята правна същност при този
вид транспортни престъпления моторното превозно средство е винаги техен предмет.
Поради това, вземайки предвид принципното положение относно правната природа на
превозното средство при престъплението по чл.343, ал.3 от НК, то отнемането му
следва да се преценява съгласно чл.53, ал.1, б.„б“ от НК, а не по чл.53, ал.1, б.„а“ от
НК, доколкото и отнемането му е изрично предвидено в особената част на НК. В този
смисъл е Решение №184/25.02.2025г. на СГС. С оглед на това, съобразявайки
недостатъчната лексикална прецизност на правната норма на чл.343, ал.5 от НК ,
която е действаща и към момента, въззивният съд приема, че след като превозното
средство е било собственост на подсъдимия и той е извършил умишлено престъпление
по чл.343, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание, то правилно
първоинстанционния съд го е отнел.
В Решение №8/15.11.2019г. на КС, като в мотивите на акта е посочено, че за
намирането на баланс между основни права следва да се направи преценка за
съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно право, в
случая- това на собственост. Съгласно чл.52 от ХОПЕС всяко ограничаване на
упражняването на правата и свободите, признати от хартата, трябва да бъде
предвидено в закон и да защитава основното съдържание на същите права и свободи.
При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат
налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза
цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на
други хора.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая този принцип за
пропорционалност е спазен. Нормата на чл.343, ал.5 от НК е приета за регулиране на
3
обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като критериите,
при които се прилага са обективни, ясни и недискриминиращи. Не е налице
несъответствие с чл.49 от ХОПЕС, доколкото тази разпоредба сочи, че тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Предвиденото
отнемане на МПС обаче не е наказание, а мярка, която е общественополезна и е приета
от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Поради това и
правилно е била приложена от първоинстанционния съд. Не на последно място следва
да се отчете и генералната превенция и формираната в обществото крайна
нетърпимост към престъпления по транспорта причинени в нетрезво състояние.
С оглед на изложеното до тук, настоящия въззивен състав намира, че съдебният
акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1810/09.04.2025г. на Районен съд - Варна, 29-
ти състав по НОХД 647/2025г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4