№ 22567
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110111095 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Н. Д. против С. М. с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетните деца от
брака- Марио С. Бакар и Маринела С. Бакар и възстановяване на основание
чл. 53 СК на предбрачното фамилно име на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането ищеца за допускане на събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане е необходимо, относимо и
допустимо.
Следва по почин на съда да се изиска справка от НБД „Население“ за
наличие на непълнолетни деца от брака и във връзка с доходите на страните,
както и на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. да се изготви социален доклад по
адреса на двамата родители.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да
1
конкретизира твърденията си в исковата молба, като посочи има ли семейно
жилище, кой е неговият административен адрес и чия собственост е, тъй като
предвид наличието на непълноленти деца от брака съдът служебно дължи
произнасяне относно предоставяне на ползването му на основание чл. 56, ал.
1, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца до първото съдебно заседание да конкретизира
твърденията в исковата молба, като посочи има ли семейно жилище,
административен адрес на семейното жилище, като в случай, че това е
адресът, на който се твърди да са живели страните до 2015г., да посочи
изрично това обстоятелство и чия собственост е имотът.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел, осигурен при режим на довеждане от ищеца, относно факти и
обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за
състоянието на брачната връзка.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните чрез
директора, че до датата на съдебното заседание следва да следва да бъде
изготвен социален доклад на осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът следва да
съдържа подробна информация какви са условията за живеене , които
предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителският
капацитет, привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и
ангажираност на родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на
всеки от родителите и др.
УКАЗВА на ищеца, че явяването й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
2
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие техни деца от брака, като в случай, че същите не се явят без
представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще
им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на
разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
НАПЪТВА СТАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ.
УКАЗВА на страните, че постигане на споразумение чрез ВЗАИМНИ
ОТСЪПКИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ е в най-добрия интерес на страните.
Приключването на делото по този ред ще им спести разноски.
НАСРОЧВА делото за 01.07.2024 г. от 16.20 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС на страните от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД, както следва:
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, вр. чл. 59, ал. 2
СК и чл. 53 СК.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 11.07.2014 г. в Република Кипър, като са във фактическа раздяла от 2015 г.
От брака си имат родени две малолетни деца - Марио С. Бакар и Маринела С.
Бакар, които били от друг биологичен баща, но били записани на името на
съпруга. Двамата съпрузи до 2015 г. са живели заедно в гр.София на ул.
„Васил Кирков“ 14, след което се разделят. След раздялата през 2015г.
съпрузите на са поддържали никаква връзка помежду си и не са се виждали
разговаряли. Брачната връзка била изпразнена от съдържание, а
съществуването й не било полезно за никого. Прави се искане бракът между
страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника с децата, ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в претендирания размер от 234 лева за всяко дете, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до промяна на
обстоятелствата, които обуславят основанието и размера, както и за
възстановяване на предбрачното й фамилно име.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
ищеца, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен чрез
установяване на всички положителни факти, които са довели до това
положение.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на ищеца е да
установи своята пригодност като родител, както и интереса на децата тя да
упражнява родителските права спрямо децата; нуждите на децата от издръжка
в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищеца, че при сключване на брака е променила своето фамилно име при
сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното
фамилно име.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл.
330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора - медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите
могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване
на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще
запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го
определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички
или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от
5
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най- доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator. mjs. bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: ********@**********.**, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6