РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300501828 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 1840 от 17.04.2025г., постановено по гр. д. № 16816 по описа за 2023г.
на Пловдивски районен съд, XIХ гр. с., се осъжда ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*****, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати на К. Й. Т., ЕГН **********, сумата
от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.04.2020г. в гр. ****, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата, на която е настъпило ПТП – 14.04.2020г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1207 лева разноски за производството. Осъжда ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и
Здраве“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, с ЕИК *****, сумата от 1300 лева
адвокатско възнаграждение, определено служебно от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Излага се
оплакване, че в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, решаващият съд не е
направил правилна и всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст, изведени от
съдебната практика, поради което присъденото обезщетение е прекомерно. Решението се
счита за неправилно и в частта, с която се присъжда лихва от датата на ПТП-то до завеждане
на иска.Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и вместо него да се постанови
друго, с което да се отхвърли иска, ведно с произтичащите от това последици досежно
1
лихвите и разноските.
С писмения отговор на въззиваемия се изразява становище, че въззивната жалба е
допустима, но неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна,
откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Предмет на делото е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лева /увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на
първоинстанционното производство/, за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.04.2020г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, както и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху дължимото
обезщетение от датата на ПТП-то до окончателното изплащане на обезщетението.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че към датата на настъпване на
ПТП-то виновният водач В. В. е имал за управлявания от него лек автомобил марка „Фиат
Пунто“ с рег. № *****, валидна застраховка „ГО“ с полица BG30/121000583939, сключена с
ответното дружество.Към застрахователното дружество отправил претенция на основание
чл. 380 от КЗ, въз основа на която била заведена щета № 0801-003872/2022-01, като в
отговор бил уведомен, че застрахователното дружество не може да му определи и изплати
застрахователно обезщетение. В резултат от ПТП-то пострадалият получил следните
увреждания: *****. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация, пострадалият
продължил да изпитва силни болки, което налагало постоянно да приема болкоуспокояващи
медикаменти.Като резултат от получените увреждания и изживения шок от злополуката,
здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и върху психиката
му. Оплаквал се от понижено настроение, връщане към спомена на злополуката, нарушения
на съня и вниманието.
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП-то за управлявания от В. В. лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. №
***** по застраховка „ГО“.
ПротИ.правното поведение на виновния водач и механизма на настъпване на ПТП-то
са установени от районния съд, въз основа на точен анализ на събраните по делото
доказателства и доколкото няма оплаквания пред въззивния съд в тази насока, не би могло
да се приеме различна фактическа обстановка.
От значение за произнасянето на въззивната инстанция са вида, характера,
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от пострадалия, които
обстоятелства са относими към размера на обезщетението. За тези обстоятелства в
2
първоинстанционното производство е разпитан свидетеля И. Р., който има преки
впечатления за състоянието на ищеца след инцидента.Същият според показанията на
свидетля се оплаквал от болки в кръста, гърба и врата, дискомфорт и здравословни
проблеми.Имал затруднения и при ходене. Провеждал и рехабилитация, но въпреки това
продължавал да се оплаква от болки.
От представените медицински документи като писмени доказателства в
първоинстанционното производство и приетото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на пострадалия К. Й. Т. са били причинени: ****; увреждания
на *****Непосредствено след ПТП-то пострадалият е посетил спешно отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, гр. ****, където са били извършени изследвания и консултации, при
които са му дадени препоръки за щадящ ЦНС режим и аналгетици. След това при
консултацията с невролог на 12.05.2020г. му е било предписано медикаментозно лечение.
При новото посещение при невролог на 09.06.2020г., са му предписани допълнителни
медикаменти и физиотерапия. На 01.07.2020г. и на 17.05.2021г. е провел физиотерапия, която
е била препоръчителна за по-бързото му възстановяване. След запознаване със справката от
РЗОК вещото лице е установило, че оздравителния процес е траел 20-25 дни при
благоприятен ход на същия и липса на усложнение в неговото протичане, за каквито
липсват данни по делото. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият е
напълно възстановен от травмите, причинени при процесното ПТП, станало на 14.04.2020г.
Констатираните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. В представената медицинска документация от РЗОК липсват данни
пострадалият да има трайни последици за здравето от процесното ПТП, станало на
14.04.2020г. Като се има предвид анатомичното разположение на травматичните увреждания
и механизма на ПТП-то, то тяхното получаване е възможно да стане и с правилно поставен
предпазен колан, който по никакъв начин не ограничава движенията на главата, шията,
ръцете и краката.Същите са свободно подвижни по време на ПТП и могат да осъществяват
контакт с хора, предмети и части от интериора, намиращ се в купето на автомобила.
Констатираните увреждания по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. На 03.11.2022г. на пострадалия е
поставена диагноза – Увреждане на *****. Това заболяване съгласно обясненията на вещото
лице в съдебно заседание при приемане на заключението, е свързано с болки в областта на
главата. Според вещото лице предвид разположението на травматичните увреждания и
тяхната тежест, най-вероятно пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан. В
медицинската документация не се съдържат данни за забавяне или настъпили усложнения в
оздравителния процес.
Районният съд с крайния си акт е приел за установен фактическия състав, даващ
основание за присъждане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението решаващия съд е взел предвид установеното от
доказателствата по делото: последователни посещения при лекар в продължение на няколко
месеца с оплаквания за болки и скованост; продължителността на възстановителния период,
3
установена от заключението на вещото лице и показанията на св. Р., че болките и
дискомфорта на пострадалия Т. в кръста, гърба и врата продължавали и към момента. С
оглед на това е прието, че пострадалия е търпял болки и страдания през продължителен
период от време, които не са отшумели напълно и към момента. Поради това районният съд
е счел претендирания размер от пострадалия за съответстващ на търпените неимуществени
вреди.Законната лихва е приел, че следва да се присъди от датата на деликта до
окончателното изплащане на обезщетението.
Настоящият състав на съда с оглед данните по делото и във връзка с оплакванията във
въззивната жалба, намира следното:
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
предявен пряк иск срещу застрахователя на „ГО“ на деликвента, е налице задължителна
съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД – ППВС № 4/68г.Същата не е изгубила
своето значение относно основните критерии, които следва да се спазят при определяне на
справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди на пострадал от непозволено
увреждане.Тази задължителна практика и последвалата каузална практика на ВКС по чл.
290 от ГПК настоящият състав има предвид при преценка моралните болки и страдания на
въззиваемия, установени от доказателствения материал по делото и подлежащи на
обезвреда, въз основа на принципа за справедлИ.ст по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки
възрастта му, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, вида, тежестта и броя на
уврежданията, засягащи различни части на тялото, продължителността на възстановителния
период и характеризиращите го според заключението на съдебно-медицинската експертиза
болки с намаляващ интензитет, преживения емоционален и битов дискомфорт след ПТП-то,
поради необходимостта на бъде обгрижван и подпомаган от близките си през този период,
затрудненията му да се движи свободно, както и конкретните икономически условия към
правнорелевантния момент – 14.04.2020г. Въпреки че оздравителния и възстановителния
процес са протекли сравнително бързо за такъв вид травма, не може да бъде споделен
довода във въззивната жалба, че не са настъпили трайни последици за здравето на
пострадалия от ПТП-то, след като около две години и половина по-късно – на 03.11.2022г. на
същия е поставена диагноза – Увреждане на *****, като същия е продължил да се оплаква от
главоболие.
Съобразявайки гореизложеното и принципа на справедлИ.стта съгласно чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав на съда намира, че обезщетение в размер на 7 000 лева е адекватно на
търпените от пострадалия неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна, а решението
на районния съд частично неправилно, поради което същото следва да бъде отменено в
частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за размера над 7000 лева
до уважения размер от 10000 лева и вместо него да бъде постановено решение, с което за
тази разлика искът да бъде отхвърлен. В останалата част до размера от 7000 лева решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно акцесорния иск оспорваното решение следва да бъде отменено, тъй като
4
момента, от който се дължи лихвата за забава, е определен неправилно. В разглежданата
хипотеза от застрахователя по застраховка „ГО“ се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна –
арг. от чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ. В случая е била предявена застрахователна претенция
от пострадалия с писмо, изпратено с обратна разписка на 04.07.2022г., получено от
застрахователя на 06.07.2022г. Именно последната дата е релевантна при определяне на
началния момент, от който следва да бъде присъдена лихвата за забава върху
застрахователното обезщетение. В тази насока следва да бъде ревизирано
първоинстанционното решение.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя/ответник се
дължат част от разноските за всяка инстанция.
За първата инстанция следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 210 лв. –
част от разноските за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, определени съразмерно на отхвърлената част от иска. За
въззивното производство също следва да бъдат присъдени част от разноските за
юрисконсултско възнаграждение, които настоящият състав определя в размер на 90 лева
уважената част от жалбата.
На пълномощника на въззиваемия съразмерно на уважената част от иска пред
настоящата инстанция следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 910 лева,
определено служебно от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1840/17.04.2025г., постановено по гр. д. № 16816 по описа за
2023г. на Районен съд Пловдив, XIX с., в частта, с която ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“
АД, ЕИК *****, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., е осъдено да заплати на К. Й. Т., ЕГН
********** от гр. *****, сумата над размера от 7000 лева до претендирания размер от
10 000 лева, или за разликата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2020г. в гр. **** и за законната
лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата, на която е настъпило ПТП –
14.04.2020г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. Т., ЕГН ********** от гр. ***** против ЗАД „Далл Богг:
ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *****, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., за заплащане на
сумата над 7000 лева до размера от 10 000 лева, или за разликата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.04.2020г. в гр. ****, като неоснователен.
5
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *****, представлявано от Б. Г. И.
и Р. В. М. да заплати на К. Й. Т., ЕГН ********** от гр. *****, законната лихва върху
обезщетението от 7000 лева за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.04.2020г. в гр. ****, считано от 04.07.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К. Й. Т., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *****, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., част от разноските за първата
инстанция в размер на 210 лева и част от разноските за въззивната инстанция в размер на 90
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *****, представлявано от Б. Г. И. и
Р. В. М. до заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, с ЕИК *****, сумата от 910 лева
адвокатско възнаграждение, определено служебно от съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6