Решение по дело №345/2020 на Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

гр.Сливен, 07.12.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА в.гр.д. № 345 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Х. в качеството и на пълномощник на Ц.Т.Х., ЕГН ********** *** против Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Котелския районен съд, с което на основание чл. 19 от ЗЗД е бил обявен за окончателен сключеният на 25.12.2007г. между въззивницата, действаща чрез пълномощника си Д.М. Г., ЕГН **********от гр.Котел като продавач и Н.Б.Н., ЕГН ********** от гр. София като купувач предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти, по силата на който продавачът Х. се е задължила да прехвърли на купувача Николов собствеността върху недвижими имоти възстановени с решение № ПРЗЗ/22.12.2007г. на ОСЗ - Котел - имот с № 000373 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с.Стрелци, общ. Котел с площ 237.834 дка., представляващ дървопроизводителна горска част и имот с № 092001 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с.Стрелци, общ. Котел с площ 41.266 дка., представляващ широколистна гора в местността „Алчак".

По въззивната жалба на адв. Х. било образувано въззивно гр.д. № 199/2019г. на СлОС, по което било постановено решение №81/27.05.2019г., с което Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Котелския районен съд било обезсилено като недопустимо поради наличието на сила на пресъдено нещо.

Решението на СлОС било предмет на обжалване пред ВКС и там било образувано касац.гр.д.3979/2019г. на ВКС. По касационното дело било постановено решение № 125/29.06.2020г., с което решение № 81/27.05.2019г. на СлОС било отменено и делото било върнато за ново разглеждане на СлОС.

След връщане на делото от ВКС в СлОС било образувано настоящето възз.гр.д.№345/2020г. на СлОС. По този начин предмет на настоящето разглеждане е първоначалното решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Котелския районен съд.

В с.з. въззивната страна се представлява от адв.Х., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски. Страната посочи, че предварителният договор, който се иска да бъде обявен за окончателен е нищожен, тъй като е сключен без представителна власт. Сделката била нищожна на основание чл.40 от ЗЗД. Нищожността на първата сделка по предварителния договор се прехвърляла и по сделката за цесия. Страната счита, че действително е било подписано пълномощно от въззивницата Ц., пред нотариус Ч., но то е било за прехвърлянето на други земеделски земи, след което е било фалшифицирано като в съдържанието му е било допълнено, че се отнася и за процесиите гори. Освен това страната счита, че предявеният иск е бил погасен и по давност.

Въззиваемите М.В. и В.М. в с.з. се представляват от представител по пълномощие адв. П., която оспорва въззивната жалба. Тя възразява на становището на въззивницата, че искът е погасен по давност. Посочва, че са налице две пълномощни -едно за прехвърляне на земеделските земи и второ за прехвърляне на процесиите гори. Извършената по делото експертиза не била доказала, че

 

пълномощното е било фалшифицирано. Подписът бил пренесен върху конкретно фотокопие, но не било установено откъде той е пренесен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства.

По делото беше назначена и изслушана съдебно - графическа експертиза от ВЛ Ю.Г., в чиито професионални и нравствени качества съдът няма никакви съмнения. От изготвеното заключение и от обясненията дадени пред съда от ВЛ, се установи следното:

Обект на експертизата е бил подписът положен за „упълномощител" /Ц.Т.Х./ по пълномощно с per. № 8940/26.02.2007г. на Нотариус А.Ч., per. № 310, с район на действие PC -София. При изготвяне на експертизата ВЛ използвало съвременен нотариално заверен експериментален материал, както и по - стари материали включително декларация за прехвърляне на вещни права от 26.02.2007г., декларация за гражданско състояние от 2007г. Първият извод на ВЛ е, че подписът който е отпечатан в електрофотографското копие на пълномощното, обект на изследване е положен от Ц.Т.Х., но същият е пренесен от друг документ! Според ВЛ подписът е пренесен от приложен по делото документ - Декларация за прехвърляне на вещни права от 26.02.2007г. Спрямо тази декларация са се установили абсолютно пълни съвпадения в подписа предмет на изследване. Освен това при изследването са се установили части от печатния текст, които са се намирали върху Декларацията от 2007г. и са били прехвърлени върху пълномощното. ВЛ посочи, че подписът на Ц.Х. е толкова сложен, че е невъзможно да се повтори изцяло без никакви изменения (дори ако е изписан от същото лице), а в случая подписът в декларацията и пълномощното са абсолютно идентични.

Обжалваното съобщение е било съобщено на въззивника на 20.02.2019 г. и в рамките на законоустановения едномесечен срок, на 28.02.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в

 

 

 

з

писмена   форма,   като   той   трябва   да   съдържа   уговорки   относно съществените условия на окончателния договор.

Задължение на съда, при иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е да провери наличието на предпоставките за прехвърляне собствеността на имота по нотариален ред. Съобразяването на предварителния договор със закона се преценява към момента на постановяване на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Това задължение на съда включва и установяване наличието на воля на собственика за отчуждаване на имота - предмет на сделката.

При липсата на такова съгласие е невъзможно предварителният договор за продажба на недвижим имот да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД .

В случая предварителният договор за покупко - продажба на недвижимите имоти е бил подписан за „продавач" от упълномощено лице -Д.М.. За да породи задължение за сключване на окончателен договор е необходимо да се установи дали действително М. е бил упълномощен за извършва такива действия, дали е имал представителна власт учредена му от Х.? От събраните по делото доказателства не се установи наличието на представителна власт у М..

Като се има предвид, че упълномощаването е такава сделка, при която пълномощникът носи със себе си пълномощното за да удостоверява представителната си власт, както и че въззивницата твърди, че не е извършвала такова упълномощаване, съдът указа на въззиваемата страна да представи в оригинал пълномощното на М., на основание на което претендира правата си. Въпреки указанията на съда ищцовата страна не представи исканото пълномощно в оригинал. От друга страна , съдът счита, че не може да изисква пълномощното от ответницата/ въззивница, тъй като тя няма как да държи пълномощното и по принцип отрича да е подписвала такова. При това положение, съдът следва да разгледа два документа представени по делото - копие от пълномощно на Д.М. и Удостоверение от нотариус Ч.. В първия документ - копие от пълномощно, под т.1 е посочено, че Ц.Х. упълномощава М. да я представлява пред PC - Котел и всички инстанции за оформяне на документи по Решение № 103/22.11.2006г. - кметство с.Стрелци и да сключи договор за продажба, а в т. 2 е посочено, че го упълномощава да продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре, долуописани „ мои собствени имоти, а именно : дървопроизводителна горска площ от 279 010 кв.м. представляваща широколистна гора, подробно описана в Решение № 103/2006г. издадено от кметство с. Стрелци, общ. Котел". В удостоверението на нотариус Ч.е посочено, че в общия му регистър е вписано пълномощно с упълномощител Ц.Т.Х. и упълномощено лице Д.Г.М.. Това пълномощно, видно от текста на удостоверението касае единствено възможността на М. да представлява Х. „за документи на имоти, по Решение № 103/22.11.2006г. - кметство с.Стрелци и да сключване на договор за продажба. В удостоверението не е упомената втората част от представеното с исковата молба копие от пълномощно, която касае възможността да се продават широколистни гори. Очевидно е налице противоречие между удостовереното съдържание на пълномощното от нотариус Ч.и представеното копие от пълномощно, като противоречието се изразява в наличие на допълнителен текст в копието на пълномощното касаещ допълнителни права за упълномощения - да продава по своя преценка процесиите гори.

Предвид по - горните констатации и заключението на вещото лице, че подписът на представеното по делото копие от пълномощно е привнесен от друг документ, съдът намира, че по делото няма доказателства за извършено упълномощаване от Ц.Х. на Д.М. за продажбата на процесиите гори, във връзка с които е сключен процесният предварителен договор за покупко - продажба и които впоследствие са станали предмет на сключената от ищците цесия. По този начин, след като лицето което е сключило предварителния договор за покупко - продажба е нямало предтавителна власт, извършените от него действия не могат правно да ангажират въззивницата Х.. От нейна страна липсва воля за продажба на процесиите недвижими имоти, поради което самата предварителна сделка се явява нищожна и съдът не може да я обяви за окончателна.

С оглед изложеното предявеният иск по чл. 19, ал.З от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези, направени от пъвоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да се отменено.

Пред настоящата инстанция въззивната страна е направила искане за присъждане на разноски. По делото е представен списък на направените от страната разноски пред настоящата инстанция. Тя е заплатила 400.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и предвид изхода на делото в нейна полза следва да се присъди търсената сума. В полза на страната обаче следва да се присъдят и деловодните разноски направени при първото разглеждане на делото пред ОС, които са в размер на 450.00 лв.- държавна такса. За първа инстанция да се присъдят деловодни разноски в размер на

 

1050.00лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв. и 150.00 лв. депозит за вещо лице.

 

По тези съображения, съдът

 

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Котелския районен съд.

 

 

Вместо това постанови:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.В., ЕГН **********,*** - 30 и В.Д. Василев, ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 25.12.2007г. между В.Д. Василев, ЕГН **********, като пълномощник на Ц.Т.Х., ЕГН ********** в качеството на продавач и Н.Б.Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „ С.Р.", № 96 - Б - 8 като купувач предварителен договор за покупко -продажба на недвижими имоти възстановени с решение № ПРЗЗ/22.12.2007г. на ОСЗ - Котел, а именно имот с № 000373 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с.Стрелци, общ. Котел с площ 237.834 дка., представляваща дървопроизводителна горска част и имот с № 092001 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с.Стрелци, общ. Котел с площ 41.266 дка., представляваща широколистна гора в местността „Алчак", като неоснователен.

 

 

ОСЪЖДА М.П.В., ЕГН **********,*** - 30 и В.Д. Василев, ЕГН ********** *** да заплатят на Ц.Т.Х., ЕГН ********** *** деловодни разноски за

 

 

 

б

първа инстанция в размер на 1050.00 ( хиляда и петдесет ) лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 ( деветстотин) лева и 150.00 ( сто и петдесет) лева депозит за вещо лице, както и разноски за въззивна инстанция в размер на 850.00 ( осемстотин и петдесет) лева, от които 450.00 ( четиристотин и петдесет) лева - държавна такса и 400.00 (четиристотин) лева - възнаграждение на вещо лице.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.