Решение по дело №2071/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1912
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180702071
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Gerb osnovno jpegАДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1912

 

 

Град Пловдив, 28 октомври 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.а.н.д. № 2071 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 92 от 07.07.2020 г., постановено по АНД № 755/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-39 от 07.08.2019 г. издадено от началник отдел "Рибарство и контрол – Южна България" към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА, с което на основание чл. 66, ал. 3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева за нарушение по чл. 24, ал. 5 от ЗРА.

С касационната жалба са изложени съображения, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Твърди се и малозначителност на деянието.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция по Рибарство и аквакултури, чрез юрк. А. оспорва жалбата, претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд- Пловдив, ХХI състав, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Процесното НП е издадено въз основа на съставен на 08.06.2019 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0016519 срещу касатора К. за това, че на 08.06.2019 г. в 22:50 часа на язовир "Домлян" в местността на новия канал, община Карлово, лови риба с три броя въдици, поставени в работно положение във водата със закачена на тях примамка. Уловът се извършва през тъмната част на денонощието в 22:50 ч в нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът правилно и обосновано е констатирал и изложил мотиви в тази насока, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от ЗРА, съгласно която "Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1". Нарушената разпоредба е обвързана със състава на нормата на чл. 66, ал. 3 от ЗРА, въз основа на която се санкционира с глоба от 400 до 650 лв. всеки, който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9.

Съдът е установил съставомерност на деянието като правилно е тълкувал понятията риболов, любителски, светла част на денонощието, а и по съществото на спора дори с касационната жалба не се оспорва извършеното нарушение. В цитираната норма е налице промяна в редакцията, като според чл. 24, ал. 6 от ЗРА при определени условия е допустим риболов през тъмната част на денонощието. В случая обаче не са касае за по-благоприятен закон, а за разпоредба, регламентираща правила за в бъдеще и то само по отношение на обекти, определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите /чл. 24, ал. 9 от с. з. /. Към момента, а и към момента на нарушението, язовир Домлян не е посочен в такава заповед, поради което и извършваният от жалбоподателят там лов на риба в тъмната част на денонощието се явява нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението за наличие на маловажен случай.

Извършеното нарушение не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на НК, включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно-наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е. липсата на уловена риба е неотносима към маловажността на административното нарушение, а такова значение има само обществената опасност на деянието. Преценката за маловажност се прави на база фактическите данни по конкретния казус - видът на нарушението, начинът на извършването му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.

Подробните мотиви на районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция. Следва да се спомене, че касаторът е използвал не една, а три броя въдици за риболов, всички поставени във водата със закачена на тях стръв, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство или пък малозначителност. В случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно риболов по време на забрана за извършването му. Несъмнено деянието е извършено в тъмната част на денонощието, което налага извод за умишлено, целенасочено пренебрегване на установено от закона правило за поведение.

Воден от горното, касационната инстанция намира, че съдът е постановил правилно, валидно и допустимо съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на основание чл. 63, ал. 3 и 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да бъде осъден касаторът да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 лева.

На основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 07.07.2020 г., постановено по АНД № 755/2019 г. по описа на Районен съд Карлово.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                    

 

                                                                               2.