Решение по дело №1820/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 34
Дата: 1 февруари 2024 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20231720201820
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Перник, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201820 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23- 1158-002337
издадено на 26.09.2023 год., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на Б. И. С. с адрес в *********, ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания глоба в размер на 700 /седемстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, установено за това, че на
30.04.2023 г. в 14:47 часа. в община ПЕРНИК, на път ПЪРВИ КЛАС № I-6,
като водач на лек автомобил, МАЗДА 2, *********, при обстоятелства: град
Перник по ПП I-6 с посока към град София управлява лек автомобил Мазда 2,
с регистрационен номер *********, собственост на М. П. К., ЕГН**********
като в района на км.84+450(спирка Метал)се движи със скорост 138 км/ч при
максимално разрешена скорост от 80км/ч въведена с ПЗ В26 за населено
място. Нарушението е било установено и заснето с техническо средство ARH
CAM S1 с №120С52С с фиксирани дата,час и регистрационен номер в
снимков материал №0023964,с който водача е запознат.След приспаднат
толеранс от -3% в полза на водача наказуемата скорост е 134км.-превишение
от 54км.АУАН е съставен по данни от подпълнена декларация по чл.188 от
ЗДвП., като е вменено, че водачът е извършил нарушение в следния смисъл:
вр.чл.21, ал.1 ЗДВП- ВОДАЧ, КОЙТО ПРЕВИШИ РАЗРЕШЕНАТА
МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В НАСЕЛЕНО МЯСТО ЗА ПРЕВИШАВАНЕ
НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 2 от ЗДвП.
1
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Б. И. С., моли
процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и атакуваното НП не съдържат в пълнота изискуемите реквизити по
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Счита, че текстовото описание на
нарушението не съответства на дадената правна квалификация. Преценява
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и намира, че липсата на
извършена преценка от наказващия орган и излагане на мотиви за тази
хипотеза пряко засяга правото му на защита и води до отмяна на атакуваното
НП. Алтернативно поддържа теза, че не е извършил вмененото нарушение.
За съдебно заседание жалбоподателят- Б. И. С. редовно призован, не
се явява, като вместо него се явява адв. В., представящ пълномощно и
договор за правна защита и съдействие в съдебно заседание. Същият
поддържа жалбата, а по същество на спора излага доводи, че производството
е извън сроковете на чл. 34 ЗАНН, както и че съществено да нарушени
процесуалните правила в производството. Намира противоречия в самата
правна квалификация на деянието, което е вменено на доверителя му, като
сочи, че квалификацията, която е дадена от актосъставителя, който счита, че
неговият доверител е нарушил чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а същевременно в
наказателното постановление наказващият орган е преценил, че нарушението
е по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че това е съществено противоречие в двата
акта и е също основание за отмяна на акта. Моли за отмяна на атакуваното
наказателното постановление. Претендира разноски по делото.
Административнонаказващия орган началник сектор „ПП” при ОД
на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на
съда е изразено становище за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
По делото съдът е приобщил писмени и гласни доказателства по
делото, посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта- Р. Г. А.,
и св. Р. К. М., като съдът е докладвал и приел по делото в проведеното с.з. и
допълнителни писмени доказателства постъпили по делото:ПИСМО рег. №
24552/23.11.2023 г. от ОДМВР-Перник, подписано от ВПД Директор старши
комисар М. М., с което приложено изпращат материали окомплектовани,
съгласно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗАНН по Разпореждане №2453/23 на
PC-Перник в писмо с Вх. № 115800- 11707/2023г. по описа на ОДМВР-
Перник за АУАН серия АД №108531 и НП №23-1158- 002337/23, издаден от
сектор ПП-ОДМВР-Перник за нарушение, извършено на територията на
ОДМВР-Перник. Молят, в случай, че се претендират разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат е над определените в чл.18 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, при
констатирана основателност на жалбата, съдът да приеме същото за
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото
и на основание чл.63д, алинея 2 от ЗАНН да го редуцира до посочения в
Наредбата минимален размер. Направен е и опис на преписката, а именно: 1.
Разпореждане № 2453/03.11.2023г.-2л.; 2. Снимков материал-1л.; 3. Копие
на протокол № 1158р-6214/ 2023г. (Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба №
8121 з- 532/12.05.2015 г.) и снимка на разположението на АТСС - 2 л.;
4.Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към
2
него-8л.; 5. Копие на протокол за метрологична проверка-1 л. и 6.
Препис на заповед №313з-310/2020г.-3л.,находящи се от страница 25 до
страница 41 от делото и ПИСМО с рег. № 24926/28.11.2023 г., получено чрез
ССЕВ, подписано от инж. Е. В.-Директор ОПУ-Перник, с което информират
съда, че към 01.09.2023 г.: Участъкът-гр. Перник, ПП 1-6. км 84+450 (спирка
„Метал") в посока на движение към гр. София, се намира в рамките на
населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км 73+400 (ПВ
„Батановци“, на 11050 м. преди горецитирания километър, в посока към гр.
София); ПЗ Д12 се намира на км 86+939 (ПВ „Даскалово", на 2489 м. след
горецитирания километър, в посока към гp. София); Ограничението на
скоростта в участъка на км 84+450 в посока на движение към гр. София,
въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 80 км/ч и е монтиран при км
83+900 (550 м. преди горецитирания километър, в посока към гр. София).
Към писмото е приложена извадка от схема за организация на движението-2
броя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН и
служебно провери правилността на обжалваното НП намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен от св. Р. Г. А., на длъжност
младши автоконтрольор, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, акт за
установяване на административно нарушение № АД108531, от 01.09.2023 г.
за това, че на 30.04.2023 г. в 14:47 часа, в община ПЕРНИК, на път ПЪРВИ
КЛАС № I-6, като водач на лек автомобил, МАЗДА 2, *********, при
обстоятелства: град Перник по ПП I-6 с посока към град София управлява лек
автомобил Мазда 2, с регистрационен номер *********, собственост на М. П.
К., ЕГН********** като в района на км.84+450(спирка Метал)се движи със
скорост 138 км/ч при максимално разрешена скорост от 80км/ч въведена с ПЗ
В26 за населено място. Нарушението е било установено и заснето с
техническо средство ARH CAM S1 с №120С52С с фиксирани дата,час и
регистрационен номер в снимков материал №0023964,с който водача е
запознат.След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата
скорост е 134км.-превишение от 54км.АУАН е съставен по данни от
подпълнена декларация по чл.188 от ЗДвП., като е вменено, че водачът е
извършил нарушение в следния смисъл: чл.21 ал.2 от ЗДвП - ВР.ЧЛ.21 АЛ.1
ВОДАЧ, КОЙТО ПРЕВИШИ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В
НАСЕЛЕНО МЯСТО ЗА ПРЕВИШАВАНЕ НАД 50 КМ/Ч / като в НП е
посочено- „вр.чл.21, ал.1 ЗДВП- ВОДАЧ, КОЙТО ПРЕВИШИ
РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В НАСЕЛЕНО МЯСТО ЗА
ПРЕВИШАВАНЕ НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 2 от
ЗДвП...“/..
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния
режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител
3
Р.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 2.05.2023г. с № 1158р-3443.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства се установило, че заснетия автомобил, при
управлението на който е извършено нарушението, е собственост на М. П. К.
ЕГН: **********.
На същата била изпратена покана, връчена на 3.08.2023 г.,
представена по делото, да се яви в сектор „Пътна полиция“, по преписка
№20921 за 2023 г., като й било указано да носи лична карта, СУМПС и
СРМПС. Същата на 1.09.2023 г е депозирала писмено сведение, с което
декларирала, че на 30.04.2023г., процесния час, автомобилът й е бил
управляван от жалбоподателя Б. И. С. с адрес в ********* ,ЕГН **********,
на когото е предоставила собствения си автомобил, като е посочила телефон и
СУМПС на същия, и под нейната декларация е прикрепена по делото и
декларация от жалбоподателя от 1.09.2023 г., в която същият посочва, че на
посочената дата и час е управлявал описаното в акта МПС, КАТО АНО е
издал атакуваното НП на 26.09.2023 г., тоест по-малко от месец след
установяване на нарушителя.
Предвид предоставената информация и с оглед стойността на
превишението на скоростта и предвиденото от законодателя наказание
лишаване от право да управлява МПС, наред с наказанието глоба, св. Р. Г. А.,
в качеството на мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, в
присъствието на жалбоподателя, съставил срещу него на 01.09.2023 г.. АУАН
серия АД № 108531, като на същата дата на жалбоподателя било връчено и
копие от акта. В акта е посочено, впоследствие възпроизведено и в
издаденото НП, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, тъй като на 30.04.2023 г. в 14:47 часа. в община ПЕРНИК, на път
ПЪРВИ КЛАС № I-6, като водач на лек автомобил, МАЗДА 2, *********, при
обстоятелства: град Перник по ПП I-6 с посока към град София управлява лек
автомобил Мазда 2, с регистрационен номер *********, собственост на М. П.
К., ЕГН********** като в района на км.84+450(спирка Метал)се движи със
скорост 138 км/ч при максимално разрешена скорост от 80км/ч въведена с ПЗ
В26 за населено място. Нарушението е било установено и заснето с
техническо средство ARH CAM S1 с №120С52С с фиксирани дата,час и
регистрационен номер в снимков материал №0023964,с който водача е
запознат.След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата
скорост е 134км.-превишение от 54км. Тук следва да се посочи, че
действително в акта въпросните 54 км, са написани с химикал, като обаче е
ясно, че става въпрос именно за 54 км вменено превишение, което е изводимо
и от останалите изписани факти в АКТА, като се извади от превишената
скорост, разрешената, се вижда ясно, колко е било нарушението, което е и
точно описано в НП, поради което и съдът не намира, че по какъвто и да е
начин с това е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Напротив,
същият е имал знанието, точно за какви обстоятелства и какво нарушение му
се вменевя по ЗАНН. Видно и от разпитаните в хода на съдебното следствие
пред съда свидетели-Р. Г. А., младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Перник, и св.Р. К. М., младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, свидетел по акта, то при
4
предявяване от страна на съда на акта и двамата свидетели поддържат, че
това са техните подписи и съдържанието на акта, както и направената
поправка, с която водачът е бил запознат при предявяване на акта /св.А.: „аз
...съм направил поправката с точната скорост, която е. Актосъставителя съм
аз. Подписът е мой. Аз съм го поправил. Превишението е 54 км над
ограничението..“ и свидетеля М.-„...Подписът на свидетел е мой. Актът е
съставен в мое присъствие. Не съм очевидец на нарушението. Поправката е
направена от актосъставителя...“/.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН Методиев не депозирал
допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП” при ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН приел, че
са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на Б. И. С. с адрес в *********
,ЕГН ********** кумулативно глоба в размер на 700лв (седемстотин лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за установеното
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 05.10.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид свидетелските показания на актосъставителя Р.
Г. А. и св. М., приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия АД №
АУАН серия АД № 108531, от 1.09.2023г., справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, декларации по чл.188 ЗДВП,,
протокол за използване на автоматизираното техническо средство с рег. №
1158р- 3443/2.05.2023г. и снимка на неговото разположение, разпечатка от
показанията на автоматизираното техническо средство-снимка с №
120СС88/0086481, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. на преносимата система за контрол на скоростта на
мотори превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип ARH CAM S1, Протокол от проверка № ПРОТОКОЛ ОТ ПРОВЕРКА №
045-СГ-ИСИС/31.03.2023Г. на Български институт по метрология, Заповед №
313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и
допълнителни писмени доказателства постъпили по делото:ПИСМО рег. №
24552/23.11.2023 г. от ОДМВР-Перник, подписано от ВПД Директор старши
комисар М. М., с което приложено изпращат материали окомплектовани,
съгласно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗАНН по Разпореждане №2453/23 на
PC-Перник в писмо с Вх. № 115800- 11707/2023г. по описа на ОДМВР-
Перник за АУАН серия АД №108531 и НП №23-1158- 002337/23, издаден от
сектор ПП-ОДМВР-Перник за нарушение, извършено на територията на
ОДМВР-Перник. Молят, в случай, че се претендират разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат е над определените в чл.18 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, при
констатирана основателност на жалбата, съдът да приеме същото за
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото
и на основание чл.63д, алинея 2 от ЗАНН да го редуцира до посочения в
Наредбата минимален размер. Направен е и опис на преписката, а именно: 1.
Разпореждане № 2453/03.11.2023г.-2л.; 2. Снимков материал-1л.; 3. Копие на
5
протокол № 1158р-6214/ 2023г. (Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба №
8121 з- 532/12.05.2015 г.) и снимка на разположението на АТСС - 2 л.;
4.Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към
него-8л.; 5. Копие на протокол за метрологична проверка-1 л. и 6.
Препис на заповед №313з-310/2020г.-3л.,находящи се от страница 25 до
страница 41 от делото и ПИСМО с рег. № 24926/28.11.2023 г., получено чрез
ССЕВ, подписано от инж. Е. В.-Директор ОПУ-Перник, с което информират
съда, че към 01.09.2023 г.: Участъкът-гр. Перник, ПП 1-6. км 84+450 (спирка
„Метал") в посока на движение към гр. София, се намира в рамките на
населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км 73+400 (ПВ
„Батановци“, на 11050 м. преди горецитирания километър, в посока към гр.
София); ПЗ Д12 се намира на км 86+939 (ПВ „Даскалово", на 2489 м. след
горецитирания километър, в посока към гp. София); Ограничението на
скоростта в участъка на км 84+450 в посока на движение към гр. София,
въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 80 км/ч и е монтиран при км
83+900 (550 м. преди горецитирания километър, в посока към гр. София).
Към писмото е приложена извадка от схема за организация на движението-2
броя, като съдът намира, че събраният писмен и гласен доказателствен
материал, които кредитира, безпротиворечиво пресъздава приетата от съда
фактическа обстановка по делото.
От правна страна:
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с техническо средство, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай, тъй като превишаването на
скоростта е 54 км/ч в населено място, се предвижда освен глоба и лишаване
от право да се управлява МПС, поради което и за реализиране на
административнонаказателната отговорност на Б. И. С.е спазена общата
процедура по ЗАНН - със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП.
АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице
съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП - мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189,
ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на МВР, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН.
При извършената дължима проверка съдът не установи в АУАН и в
НП да са допуснати процесуални нарушения на императивните разпоредби на
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН или други такива, които да ограничават
правото на защита на жалбоподателя. Констатираното нарушение е описано
точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението,
като на възражението на защитата досежно ръкописното изписване на
цифрита 54 км в акта, съдът посочи по-горе, че намира за неоснователно,
ненарушаващо правото на защита на лицето, за което изложи доводи.
Вписано е, че същото е извършено при управление на процесния автомобил,
като е отразено мястото на реализирането му – „.. на път ПЪРВИ КЛАС № 1-
6 при следните обстоятелства: гр.Перник по ПП I-6 с посока към град София
управлява лек автомобил...“, обстоятелството, че в този участък е имало
въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и
установената скорост от 135 км/ч, предвид приспаднатия толеранс от минус
6
3% в полза на водача на измерената скорост от 134 км/ч с заснето с
техническо средство ARH CAM S1 с №120С52С с фиксирани дата.час и
регистрационен номер в снимков материал №0023964,с който водача е
запознат със същата. Посочена е разликата между установената и разрешената
скорост - 54 км/ч.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу предявеното обвинение за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното
НП, като възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни, в това
число и досежно начина на изписване на нарушената разпоредба, като това че
същата и с различен изписан словоред в акта, и в НП, не влияе на вмененото
нарушение, като същото е ясно описано и ясно подведено под фактическия
състав на правилно определението правни разпоредби.
За пълнота на изложените по-горе изводи, съдът отбелязва, че
съставянето на акта на нарушителя е било в негово присъствие, след като
същият е бил посочено от собственика на МПС-то, като водач на същото
процесния ден, и час, което и санкционираното лице е потвърдило в
съответна декларация, като са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, като не се
споделят доводите на защитата, че нарушителят е бил известен към датата на
нарушението, още повече, че същото се извършва с техническо средство за
отчитане на скорост, впоследствие се образува преписка и се изпълнява
процедурата по чл.188 ЗДВП, като всеки един от посочените действия има
отношения към срока по чл.34 ЗАНН, като видно от съдържанието на тази
разпоредба, то –„... Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения….”, като в случая нарушителят е станал
известен едва с депозиране от страна на собственика на декларацията по
чл.188 ЗДВП- 01.09.2023 г., като веднага същият ден актосътавителят е
съставил акт, а същият месец АНО е издал и постановлението, което е
предмет на настоящото дело, като възраженията на защитата и в посочения
смисъл, съдът намира за неоснователни. / в този см. Виж Решение № 165 от
2.11.2021 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 173/2021 г., където е
посочено, че –“…В случая от доказателствата приобщени във въззивното
производство се установява, че същото не е образувано след изтичане на
тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1, изр. първо, предл.
първо от ЗАНН. Този срок започва да тече от момента, в който компетентен
актосъставител и въз основа събрани и получени достатъчно данни за
нарушението и неговото авторство направи преценка за извършено
административно нарушение…”, виж и арг в Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд,
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни/. Тук следва само в допълнение да се
посочи и относно споменати в жалбата възраения за чл. 40 ЗАНН, че -Вярно
е, че в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е използвано множествено число
по отношение на субекта "свидетел", но използваната от законодателя
множествена форма на съществителното не може да обоснове извод за
нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от един
свидетел в процесната хипотеза. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи,
7
че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това
означава, че свидетелите могат да бъдат както такива на осъществяването на
самото административно нарушение, т. е. очевидци така и такива, които са
свидетели на неговото установяване, т. е. които не са очевидци на неговото
извършване, а на неговото разкриване като нямат непосредствени лични
впечатления от извършването му. Поради това, че съществуват различни по
вид административни нарушения, а от друга страна и че самият начин на
тяхното извършване може да бъде различен, то по тази причина е невъзможно
всякога да се иска от страна на законодателя нарушенията да бъдат
извършени в присъствието на не по – малко от двама свидетели.
Употребеното в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН множествено число на думата
"свидетели" е относимото към установените в разпоредбата две категории
свидетели, а именно свидетелите очевидци на нарушението и очевидците на
неговото установяване. Тогава, когато има очевидци на нарушението именно
те се вписва като свидетели в акта. Колко на брой са тези очевидци е въпрос
на конкретика и зависи от времето, мястото и начина на извършване на
нарушението. Тогава, когато няма очевидци на нарушението, за свидетели се
вписват лицата, които са присъствали при неговото установяване. И тук важи
същото, колко ще бъде броя на тези свидетели зависи от самите особености
на административното нарушение, в този случай е възможно да бъде и само
един свидетел и нямаме предвидено задължение да бъдат два или повече.
Само когато нямаме нито една от тези две категории свидетели, то само
тогава законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двамата
други свидетели, като в този случай това ще бъдат свидетели само и
единствено на съставянето на АУАН. В настоящият случай не се изисква
АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, доколкото видно
от представените по делото писмени доказателства се установява, че едно от
лицата, посочено като свидетел в АУАН е присъствало при установяване на
административното нарушение. По тази причина, доводите изложени в
касационната жалба, че АУАН е издаден при нарушение на разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН са несъстоятелни. Неоснователно също така се
поддържа, че при съставяне на АУАН е допуснато и нарушение на чл. 42, ал.
1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е посочен единният граждански номер на
свидетеля, подписал АУАН. Посочването на данни за свидетелите има за цел
при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за
възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите
имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени.
Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че
отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани.
Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от
които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е
съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта. – в този см.виж
Решение № 143 от 30.09.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 166/2022
г.
На следващо място, във връзка със законосъобразната процедура по
издаване на акта и НП следва също да се посочи, че с довеждането на АУАН
до знанието на жалбоподателя, на нарушителя е била гарантирана
възможността да се защити по фактическите основания и правната
квалификация на вмененото му нарушение като изложи възраженията си в
самото съдържание на акта, а и допълнително в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
8
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
автоматизирано техническо средство № №120С52С. Безспорно приложеното
по административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че АТСС е одобрен тип
средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на
валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се
с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй
като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало проверка за съответствие с техническите
изисквания, предвид приложения към административнонаказателната
преписка Протокол от проверка № 026-СГ-ИСИС от 23.03.2023г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Българския институт по метрология. При наличието
на тези доказателства АНО е доказал по недвусмислен начин установяването
и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с №120С52С /0023964 скорост от 138 км/ч е точно
измерената скорост с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението (преди да бъде коректно
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, след приспадане на толеранса 134 км в
час).
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
НП, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
9
режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане на
АТТС - към приближаващия трафик на контролирания пътно поток, който е
бил с посока от гр. Радомир към гр. София. В протокола изрично е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 80 км/ч
вследствие на пътен знак В26 / което е видно и от представеното от ОПУ-
Перник, писмо по делото/. Наличието на този знак и местонахождението му
по несъмнен начин се доказват от писмо с рег. № 24926/28.11.2023 г.,
получено чрез ССЕВ, подписано от инж. Е. В.-Директор ОПУ-Перник, с
което информират съда, че към 01.09.2023 г.: Участъкът-гр. Перник, ПП 1-6.
км 84+450 (спирка „Метал") в посока на движение към гр. София, се намира в
рамките на населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км 73+400
(ПВ „Батановци“, на 11050 м. преди горецитирания километър, в посока към
гр. София); ПЗ Д12 се намира на км 86+939 (ПВ „Даскалово", на 2489 м. след
горецитирания километър, в посока към гp. София); Ограничението на
скоростта в участъка на км 84+450 в посока на движение към гр. София,
въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 80 км/ч и е монтиран при км
83+900 (550 м. преди горецитирания километър, в посока към гр. София).
Към писмото е приложена извадка от схема за организация на движението-2
броя, т.е. установяват се обстоятелства, които отговарят на вписаните в
изготвения протокол. Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като
това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно
лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни
за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като
същото е вписало, на определеното място фамилията си и е положило своя
подпис, след което документът е регистриран с рег. № 1158р-3443 от
2.05.2023г., с оглед на което и няма съмнение кой е неговия автор.
Същевременно с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е
спорно, че полицейският служител е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, тъй като е включен в списъка на служителите от ОД
на МВР Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г.
на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват на
посочена нарушената разпоредба - чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 80 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него
нарушение. В случая от представените декларации от собственика е видно, че
автомобилът е бил управляван от друго лице, безспорно е доказано, че
жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и
10
обосновано са предприети действия в насока ангажиране на отговорността
му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че анализираната
доказателствената съвкупност по несъмнен и категоричен начин налага извод,
че на 30.04.2023 г. в 14:47 часа на процесното място Б. И. С. е управлявал
визирания лек автомобил със скорост над разрешената, поради което и той е
субект на предявеното му административнонаказателно обвинение.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е
изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по
ЗДвП, поради което и последната е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от
ЗАНН, вследствие на което са неоснователни наведените в жалбата доводи в
обратна насока.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 54 км/ч, поради което и законосъобразно отговорността на Б.
И. С. е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Санкционната
норма предвижда, че при превишаване над 50 км/ч се налага глоба 700лв и
три месеца лишаване от право за управлява МПС, като за всеки следващи 5
км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. АНО правилно е
изчислил и определил размера на административното наказание глоба 700 лв
и е наложил кумулативно предвиденото лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Фиксираните в абсолютен размер наказания
изключват възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на
обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване. / в този см виж. Решение по КАНД № 554 по описа
на съда за 2019 година на Адм. съд- Перник, Решение по КАНД № 108 по
описа за 2023 година на Административен съд-Перник
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН,
право на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО,
който не претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по
силата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр.
ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 1158-002337
издадено на 26.09.2023 год., от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Б. И. С. с
11
адрес в *********, ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания глоба в размер на 700 /седемстотин лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание
чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12