Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят А. "П. и." О. п. у. В. Т., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 600/ 09.02. 2011г. постановено по гр.д. № 406/ 2010г. на ГОРС в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу А. Й. А. за сума в размер на 2892,32 лв., която сума е част до пълния размер от 11 932,02 лв., както и в частта в която изцяло е отхвърлен предявения срещу "Д. - Д. М." иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане солидарно с прекия причинител на вредата сумата от 11 932,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, като собственик на трактор Т 150К с рег. № ............., ведно със законната лихва от датата на деликта - 21.04.2008г. до окончателното й изплащане. Неправилно ГОРС е отхвърлил предявения иск срещу А. за пълния размер и приема, че е доказана вреда само в размер на 9039,70 лв. След причиняване на щетата е възложен ремонт на повредения пътен участък като сумата по възстановяването е в размер на 11 932,02 лв. Неправилно съдът е отхвърлил и предявения иск против едноличния търговец, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че процесният трактор е негова собственост, както и че към момента на при¸иняване на вредата той се явява работодател. Моли съда да уважи жалбата изцяло за частите на решението което се обжалва. Претендира разноски за въззивна инстанция. Насрещната страна А. Й. А., чрез адвокат П. С., оспорва жалбата. Счита, че решението на ГОРС в частта в която е осъден да заплати вредата е неправилно, както е неправилно и в частта в която е отхвърлен иска против "Д. - Д. М.". Последният следва да носи също отговорност като собственик на трактора. В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 600/ 09.02.2011г. по гр.д. № 406/2010г. на ГОРС в частта в която съдът е отхвърлил изцяло предявения иск от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. срещу "Д. - Д. М." гр.Г. О., иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане солидарно с прекия причинител на вредата - А. Й. А., сумата от 11 932,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, като собственик на трактор Т 150К, с рег. № .......... и прикачена дискова брана с ИДН ......, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта - 21.04.2008г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан; както и в частта в която с решението е отхвърлен предявения от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. срещу А. Й. А. от с.К., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД в останалата му част до пълния предявен размер от 11 932,02 лв., за разликата от 2892,32 лв., като неоснователен и недоказан. Жалбата се разпростира и върху съответните части от решението с които са присъдени разноски, като последица от обжалването. Г. районен съд се е произнесъл по обективно и субективо съединени искове, за които съдът е приел, че са редовно предявени от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. срещу А. Й. А. от с. К., община Л. по реда на чл. 45 от ЗЗД за сума в размер на 11 932,02 лв., както и втори иск срещу "Д. - Д. М." гр. Г. О. и А. Й. А., за заплащане солидарно на сума в размер на 11 932,02 лв., представляваща имуществена вреда от непозволено увреждане, изразяваща се в непрекъснато изменящи се успоредни последователно прекъснати коси остъргвания на износващия пласт на покритието с общ брой от 7 до 9 през 200 мм с дължима 1 183 м на път ІІІ- 5301 /гр. З. - с. М./ в отсечката километър 5+ 150 до километър 6 + 354, държавна собственост, управляван от А. "П. и." О. п. у.- В.Т., заедно със законната лихва от датата на щетата, видно от диспозитива на решението на съда по делото. Настоящият съдебен състав приема, че ГОРС е бил сезиран само с иск по чл. 45 от ЗЗД, предявен от А. "П. и." О. п. у.- В.Т., гр. В.Т. срещу А. Й. А. от с.К., община Л. за сума в размер на 11 932,02 лв. Безспорно е установено по делото, че А. Й. А. от с.К., община гр.Л. е причинил виновно имуществени вреди на А. "П. и. "О. п. у."- В.Т., след като на 21.04.2008г. е повредил път ІІІ-5301 в участък гр.З. - с.М., която повреда се изразява в непрекъснато изменящи се успоредни последователно прекъснати коси остъргвания на износващия пласт на покритието с общ брой от 7 до 9 през 200мм с дължима 1 183 м. в отсечката километър 5+ 150 до километър 6 + 354. Нанесените щети са в резултат на неправилно У. на колесен трактор "Т-150" с рег. № .......... и тегления от него инвентар- дискова брана, след като дисковете на последната са били под нивото на асфалтовото покритие, състояние което водачът е имал възможност да възприеме /и го е бил възприел/ и като спре, е можел да отстрани и с това си действие да предотврати повреждането на пътния участък. Налице е противоправно деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между резултата и деянието, както и вина на извършителя. В тази насока правилно първоинстанционният съд се е позовал на влязлата в сила присъда по НОХД 246/ 2008г. на Е. районен съд, която присъда, на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Спорният въпрос е относно размера на вредата. Първоинстанционният съд е приел, че на обезщетение подлежи щета в размер на 9039,70 лв., като се е позовал изцяло на заключението на вещото лице инж. Г.П. по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. В своето заключение вещото лице е изчислило размера на щетата на 9039,70 лв. без ДДС и допълнителни ремонтни работи, които са били извършени в резултат на пряката щета. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на това заключение. Заключението е следвало да бъде обсъдено с всички останали доказателства по делото, включително и с влязлата в сила присъда по наказателното дело. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав констатациите в присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, когато решава гражданското дело. А. А. е осъден за престъпление по чл. 216, ал.5 предл.1 от НК- с деянието са причинени значителни имуществени вреди. В конкретния случай размера на вредата е елемент от престъпния състав. За да е налице престъпния състав на чл. 216, ал.5 от НК, вредата трябва да е значителна, т.е. тя да има стойностно изражение. Именно това е приел наказателният съд- значителни щети в размер на 11 932,02 лв. поради което присъдата се явява задължителна и в тази част. На обезщетение подлежат установените вреди от наказателния съд, а именно сума в размер на 11 932,02 лв. Жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като решението в обжалваната част се отмени и А. А. бъде осъден да заплати щетата в пълен размер, т.е. и за сума в размер на 2892,32 лв., с произтичащите от това последици. Като последица от уважаване на жалбата се явява заплащане на допълнителна д.такса, и върху уважения размер на иска за сума в размер на 2892,32 лв., която д.такса от 115,69 лв. следва да бъде заплатена от А. А. по сметка на ГОРС, като същото лице следва да бъде осъдено да заплати и д.т. за въззивно обжалване по сметка на ВТОС - 57,85 лв., както и разноски в полза на жалбоподателя- юрисконсулско възнаграждение за въззивна инстанция- 253,52 лв. Тъй като първоинстанционният съд е присъдил в полза на А. Й. А. разноски по съразмерност върху сумата от 2892,32 лв., решението и в тази част следва да се отмени, тъй като предвид уважаване на жалбата и присъждане на обезщетения в пълния му размер, разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК, не следва да се присъждат. Неправилно, недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, предявен от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. срещу "Д. - Д. М." гр. Г. О. и А. Й. А., за заплащане солидарно на сума в размер на 11 932,02 лв. Такъв иск не е бил предявен от ищеца по делото. Ищецът по делото е направил искане за изменение на вече предявения иск, чрез насочването му към втори ответник "Д. - Д. М.", видно от молба с дата 15.06. 2010г. /молбата не носи В.№ при приемането й в съда/. Искането е мотивирано с разпоредбата на чл. 214 от ГПК - изменение на иска и чл.228 от ГПК- заменяне на страна по делото. С тази молба не е бил предявен нов иск, тъй като ищецът не е посочил нова фактическа обстановка и нов петутим, различен от този в основната искова молба. Първоинстанционният съд е приел изменение на иска, чрез конституиране на като втори ответник, но не е приел за съвместно разглеждане втори иск против търговеца и физическото лице, солидарно предявен по реда на чл.50 от ЗЗД. В изготвения от съда доклад по делото- съдебно заседание от 03.11. 2010г., също не са приети за съвместно разглеждане два самостоятелно предявени иска - по чл.45 ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД, последният и при условията на солидарност по чл.53 от ЗЗД /не е определяна и д.такса за втория иск/. В доклада на съда е следвало да бъдат разграничени предявените искове и към него момент да се определи и правното основание. Това е сторено едва с решението. Именно в решението съдът приема, че са били предявени искове по чл.45 и по чл.50, вр.чл.53 от ЗЗД. В частта в която съдът се е произнесъл по иск по чл.50 от ЗЗД, решението се явява процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Постановяване на решение по непредявена искова молба буславя недопустимост на същото. Този извод налага обезсилване на решението на ГОРС в тази част и прекратяване на производството по делото. По този иск съдът е присъдил в полза на ответника "Д. - Д. М." разноски в размер на 550,00 лв., като решението в тази част следва да се потвърди, тъй като разноски се дължат и при прекратяване на делото. Водим от горното и на основание чл. 271 и чл.270, ал.3 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 600/09.02.2011г. по гр.д. № 406/2010г. на ГОРС в частта в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. срещу А. Й. А. от с.К., за сума в размер на от 2892,32 лв., като неоснователен и недоказан, както и в частта в която са присъдени разноски в полза на А. Й. А. в размер на 82,08 лв.- по съразмерност, като неправилно, вместо което постанови: ОСЪЖДА А. Й. А. от с.К., ул."И." № 5,ЕГН * да заплати на А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр.В.Т., бул."Б. № 34 сума в размер 2892,32 лв., представляваща частта до 11 932,02 лв. обезщетение за нанесени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в непрекъснато изменящи се успоредни последователно прекъснати коси остъргвания на износващия пласт на покритието с общ брой от 7 до 9 през 200 мм с дължима 1 183 м на път ІІІ- 5301/ гр. З. - с.М./ в отсечката километър 5+ 150 до километър 6 + 354, държавна собственост, управляван от А. "П. и." О. п. у. - В.Т., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта- 21.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата. НЕ СЕ присъждат разноски в полза на А. Й. А. от с.К.. ОБЕЗСИЛВА решение № 600/ 09.02.2011г. по гр.д. № 406/2010г. на ГОРС в частта в която съдът е отхвърлил изцяло предявения иск от А. "П. и." О. п. У.- В.Т., гр. В.Т. срещу "Д. - Д. М." гр. Г. О., иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане солидарно с прекия причинител на вредата - А. Й. А., сумата от 11 932,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, като собственик на трактор Т 150К, с рег. № .......... и прикачена дискова брана с ИДН 443, изразяващи се в непрекъснато изменящи се успоредни последователно прекъснати коси остъргвания на износващия пласт на покритието с общ брой от 7 до 9 през 200 мм с дължима 1 183 м на път ІІІ- 5301/ гр. З. - с.М./ в отсечката километър 5+ 150 до километър 6 + 354, държавна собственост, управляван от А. "П. и." О. п. у. - В.Т. ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта - 21.04.2008г. до окончателното й изплащане, като процесуално недопустимо и прекратява производството по гр.д. № 406/2010г. на ГОРС в тази част. ПОТВЪРЖДАВА решение № 600/ 09.02.2011г. по гр.д. № 406/2010г. на ГОРС в частта в която съдът е осъдил А. "П. и." О. п. у. - В.Т., гр. В.Т. да заплати на "Д. - Д. М." гр. Г. О., разноски в раземр на 550,00 лв., като правилно. ОСЪЖДА А. Й. А. от с.К., ул."И." №5, ЕГН * да заплати на ГОРС д.такса в размер на 115,69 лв., както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че дължимата д.такса не се заплати доброволно; на ВТОС д.т. за въззивно обжалване в размер на 57,85 лв., както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че дължимата д.т. не се заплати доброволно. ОСЪЖДА А. Й. А. от с.К., ул."И." № 5,ЕГН * да заплати на А. "П. и." О. п. у.- В.Т., гр.В.Т., бул."Б. № 34 разноски - юрисконсулско възнаграждение, за въззивна инстанция- 253,52 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |