№ 1972
гр. Плевен, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430104767 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба, с правно основание чл. 26
от ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, от адв. М. В. М., ***, гр.*** пълномощник на М. В. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** съдебен адрес: гр.*** против:
„СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от С.Н.Т., Предмет на иска: По установителния иск: чл.26
ал.1 от ЗЗД По осъдителния иск: чл.55 ал.1 от ЗЗД. Цена на иска: По
установителния иск: 2813.22 лв. По осъдителния иск: 158 лева. Съдът е
сезиран със следното искане: да приеме, че Договор за кредит №
*******/28.11.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията
на евентуалност, съдът да приеме, че неустойката по Договор за кредит №
*******/28.11.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик
Кредит“ АД да заплати на ищеца, сумата от 158 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № *******/28.11.2024г., ведно със
законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност, на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати на на
ищеца, сумата от 130 лева, недължимо платена неустойка по Договор за
кредит № *******/28.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Допеснато е измененение на размера на осъдителния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК , чл. 143, от ЗЗП,
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Безспорно е, че
между страните има валидна облигационна връзка по силата на сключения
договор за кредит. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора
противоречат на закона и добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че
клаузите са договорени индивидуално и са равноправни.
М. В. И. е страна по Договор за кредит № *******/28.11.2024г., сключен
със „Стик-Кредит“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит, Кредитодателят
се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1500
лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2813.22 лева,
съгласно условията на договора, при срок на договора 6 месеца. Съгласно
Договор за кредит № *******/28.11.2024г., ГПР по кредита е в размер на 42.58
%, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл.29 ал.1 от договора е предвидено, че
ако М. В. И. не предостави допълнително обезпечение, дължи на
КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна
вноска. В тази връзка, на М. В. И. е начислена неустойка в общ размер на
1130.66 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно и от
предоставения погасителен план към Договор за кредит №
*******/28.11.2024г. М. В. И. е бил добросъвестен и по Договор за кредит №
*******/28.11.2024г, е заплатил сумата от 1658 лева. Договор за кредит №
*******/28.11.2024г, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията
на евентуалност, че неустойката Договор за кредит № *******/28.11.2024г.,
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
като съображенията за това са следните:
Сключеният Договор за кредит № *******/28.11.2024г., е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени
2
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца
и е основание за недействителност на Договор за кредит. Наред с това,
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски
кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали
същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква информация, какво точно е
включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други
разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид,
че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
3
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, Договор за потребителски кредит поради неспазване на изискването на
чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за
паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя
в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на
изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
4
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба,
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от
Закона за защита на потребителите.С преюдициално заключение по дело С-
453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020 год. е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл.ЗЗП. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР Въз основа на това Договор за кредит №
*******/28.11.2024г, следва да се прогласи за недействителен. По отношение
на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка: На първо място в
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този
смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение
№1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г, определение№877 по т.д.№662/2012г. и
др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В
допълнение, неустойката по Договор за кредит № *******/28.11.2024г., е
5
нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин
безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на
сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, неустойката
по Договор за кредит № *******/28.11.2024г, е нищожна, тъй като последната
е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка,
която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение
на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
неустойката по Договор за кредит № *******/28.11.2024г, дължима при
неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С неустойката по Договор
за кредит № *******/28.11.2024г, в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В
този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от
05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и
решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
Последователна е и практиката, че неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от
25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г, II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г,
на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски
кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
6
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали
същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква информация, какво точно е
включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други
разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид,
че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не
може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е
ясно как точно е изчислена по отношение на общия ГПР По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния
заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
7
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г. Наред с това, посочването в кредитния договор на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020 год. е
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се
в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл.ЗЗП. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР Въз основа на това Договор за кредит №
*******/28.11.2024г, следва да се прогласи за недействителен. По отношение
на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка: На първо място в
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този
смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение
№1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г, определение№877 по т.д.№662/2012г. и
др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение,
неустойката по Договор за кредит № *******/28.11.2024г., е нищожна, тъй
като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно се
нарушава принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата, предвидена за
8
неустойка, изцяло се нарушава принципът на добросъвестност и
справедливост. Именно и въз основа на това, неустойката по Договор за
кредит № *******/28.11.2024г, е нищожна, тъй като последната е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП.Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП,
тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по Договор за
кредит № *******/28.11.2024г, дължима при неосигуряване на някое от
обезпеченията по договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С неустойката
по Договор за кредит № *******/28.11.2024г, в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на
заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведът до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че
неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г, II
т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г, на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№
324/2018г.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
.
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО, че Договор за кредит № ******* / 28.
11. 2024 г, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, СТИК - КРЕДИТ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
С.Н.Т., да заплати на М. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***
съдебен адрес: гр.*** сумата от 4,44 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № *******/28.11.2024г., ведно със
законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв., СТИК - КРЕДИТ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано
от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., ***, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.*** разноските по делото в размер на 900 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, СТИК - КРЕДИТ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС - ПЛЕВЕН, разноските по делото в
размер на 100 лв. за държавна такса .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10