РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. П., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100961 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Т.“ ООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 41,
представлявано от управителя Л.Г.М., срещу „С.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, представлявано от
С.Д.К..
Ищцовото дружество твърди, че на 01.03.2021 г. между страните „Т.“
ООД, в качеството на наемодател и „С.“ ЕООД, в качеството на наемател, е
сключен договор за наем на поземлен имот, находящ се в местността „И.“ в
землището на гр. П. с площ от 4.820 дка, със срок на договора 1 година. В
процесния договор за наем между страните е уговорен месечен наем в размер
на 1500 лв., без ДДС, съответно с ДДС – 1800 лв., платим до пето число на
текущия месец /чл.2.1 и чл.2.2/. Страните договорили в чл.3.2 изр.2 от
договора наемателят да заплаща всички консумативни разходи, свързани с
обикновеното ползване на имота - вода, такса битови отпадъци и такса сграда.
Съгласно чл.2.4 от договора до осмо число на следващия месец наемателят
следва да заплаща на наемодателя стойността на изразходваната
електроенергия. Сочи, че въпреки, че наемодателят е предоставил на
1
наемателя да ползва посочения в договора обект, наемателят не е заплатил
произтичащи от договора задължения за заплащане на наем за месец
декември 2021 г., дължим до 05.12.2021 г., за ел. енергия и вода, дължими до
осмо число на съответния месец и такса за битови отпадъци, дължима до
31.10.2021 г.
Поради посочените неплатени задължения, на основание чл.6.2 от
договора, на 13.12.2021 г. наемодателят ограничил достъпа на наемателя до
обекта и предприел действия по едностранно прекратяване на договора, като
на 18.12.2021 г. го уведомил, че на основание чл.6.2 от договора прекратява
едностранно договора за наем поради неплащане в срок на дължимите суми
за наем и електроенергия. Съобщението е получено лично от управителя на
ответното дружество на 22.12.2021 г., съгласно обратната разписка на
куриерската фирма и считано от тази дата - 22.12.2021 г. договорът е
прекратен. Съгласно чл.6.1 от договора наемателят дължи неустойка в размер
на три месечни наема, равняваща се на 4500 лв. - договорения наем без ДДС.
Посочва се още, че към датата на подаване на исковата молба
наемателят не е освободил имота, поради което и на основание чл.4.2 във
връзка с чл.6.2 от договора, наемателят дължи обезщетение в размер на
уговорения наем без ДДС, за периода от 11.01.2022 г. (двадесет дни след
прекратяване на договора, в който срок е следвало да се освободи имота) до
20.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението в съда).
На 01.03.2022 г. управителите на ищцовото дружество, в присъствието
на двама свидетели, извършили оглед и опис на намиращите се в наетия
обекта активи на ответното дружество, като наетото помещение все още не е
освободено от наемателя.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 ГПК, по отношение на
ищеца „Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Р.“ № 41, че ответникът „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и представлявано от С.Д.К. му
дължи сума в общ размер на 11761,85 лв. (единадесет хиляди седемстотин
шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки). Тази сума е сбор от
следните суми:
1. сумата в размер на 1277,42 лв. с включен ДДС, съответно в размер на
2
1064,52 лв. без ДДС - месечен наем за периода от 01.12.2021 до 22.12.2021 г. -
фактура №**********/01.12.2021 г.,
2. сумата в размер на 568,35 лв., разходи за ел.енергия и вода /за
периода от 01.10.2021 г. до 22.12.2021 г., представлява остатъка от дължимата
сума за разход за ел.енергия и вода за периода от 01.10.2021 г. до 22.12.2021
г. на обща стойност 2368,35 лв. с ДДС след приспадане на авансово платения
месечен наем на стойност 1800 лв. с ДДС, извършено съгласно чл.2.7 от
договора. Стойността 2368,35 лв. е сбора от следните разходи:
- разходи на стойност 672,71 лв. за ел. енергия за период 01.10.2021-
31.10.2021 г. - фактура №**********/16.11.2021 г.
- разходи на стойност 921,70 лв. за ел.енергия за период 01.11.2021-
30.11.2021 г., фактура №**********/14.12.2021 г. на стойност 921,70 лв.,
- разходи на стойност 759,54 лв. за ел.енергия за период 01.12.2021-
22.12.2021 г.
- разходи за вода за периода от 01.11.2021 до 30.11.2021 г. на стойност
14,40 лв. - фактура №**********/01.12.2021 г.
3. сумата в размер на 448,34 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева
и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължимата такса за битови
отпадъци, за времето от 01.03.2021 г. до 22.12.2021 г. - сметка № 1/31.10.2021
г.
4. сумата в размер 4500 лв. - начислена неустойка в размер на три
месечни наема, за която е издадена сметка № 2/04.01.2022 г. Неустойката е
начислена за едностранно прекратяване на договор по вина на ответника
съгласно разпоредбата на чл.6.1 от сключения между страните договор за
наем
5. сумата в размер на 4967,74 лв. без ДДС - представляваща
обезщетение на основание чл.4.2 във връзка с чл.6.2 от договора в размер на
месечния наем за времето от 11.01.2022 г. до 20.04.2022 г., както и законната
лихва върху сумата от 11761,85 лв. (единадесет хиляди седемстотин
шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), от датата на образуване
на ч.гр.д. № 512/2022 г. по описа на РС - П. до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 512/2022 г. по описа на РС - П..
3
Прави се искане за присъждане на направените деловодни разноски,
както по настоящото исково производство, така и по заповедното такова.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на
едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от
ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не се оспорва, че между страните са били налице наемни
правоотношения във връзка с ползването на недвижим имот, находящ се в
местността „И.“ в землището на гр.П.. Оспорва се твърдението, че на
ищцовото дружество не са заплащани в съответните срокове наемът, както и
стойността на изразходваната ел. енергия, вода, такса „Битови отпадъци“ и
такса „Сгради“. Навежда се и това, че поради пандемията от Ковид 19,
наемната цена за месец декември 2021 г. е платена с едноседмично
закъснение, както и че ответното дружество е заплатило съответни суми,
представляващи разходи за ел. енергия за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2021 г., за вода и такси „Битови отпадъци“. Оспорва се още, че
ответното дружество дължи обезщетение за времето от прекратяване на
договора до опразването на имота, като се твърди, че поради ограничения
достъп до имота от страна на ищеца, ответното дружество е било в
невъзможност да освободи наетия обект от вещите си, и за който ограничен
достъп до имота е сезирана РП – Благоевград, ТО – П.. Моли за отхвърляне на
ищцовите претенции като неоснователни и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
управителя и надлежно упълномощен представител, който поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване, като претендира разноски.
Ответното дружество се представлява от процесуален представител,
който моли искът да се отхвърли.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Районната инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Приет, като доказателство по делото, е Договор за наем от 01.03.2021
г./л.6-9 от делото/.
В същия е предвидено, че е за срок от една година, като срокът му
4
започва да тече от 01.03.2021 г./т.1.3/
Съгласно т.2.1 страните са договорили месечния наем да е в размер на
1 500 лева, без ДДС, плюс дължимия ДДС, като наемателят се задължава да
предплаща на наемодателя наема за всеки месец до всяко 05-то число на
текущия месец /т.2.2/.
В т.2.4 е договорено, че наемателят се задължава до 8-мо число на
следващия месец да плаща на наемателя изразходваната електроенергия и
предплаща аванс за текущия месец. В т.2.6 от Договора е предвидено при
подписването му наемателят да заплати авансово на наемодателя сумата
равняваща се на един месечен наем, а именно 1 500 лева, без ДДС, плюс
дължимия ДДС.
Относно прекратяването на сключения договор, страните са се
договорили в т.4.1, че Договорът се прекратява с: изтичането на срока, за
който е сключен, ако наемателя не жела да бъде автоматично удължен
договора е длъжен три месеца преди датата на изтичане да уведоми
наемодателя; по взаимно съгласие на страните; с разваляне на договора в
случай на виновно неизпълнение на поетите задължения по смисъла на чл.87
ЗЗД; при условията на т.6.2 от настоящия договор; с тримесечно
предизвестие; наемателя се задължава при прекратяването на договора с
едномесечно предизвестие да осигури ключ или достъп до наетия имот в
периода на предизвестието.
Посочено е в т.4.2, че при прекратяване на договора, наемателят е
длъжен да освободи и предаде имота на наемодателя или упълномощен от
него представител, като за времето от прекратяване на договора до опразване
на имота наемателят дължи на наемодателя обезщетение в размер на наемната
цена.
Съгласно т.6.1 при неизпълнение на настоящия договор неизправната
страна дължи на изправната неустойка в размер на три месечни вноски и
обезщетение за всички пропуснати ползи и претърпени вреди. Страните
дължат обезщетение и в случаите, когато претърпените вреди и пропуснати
ползи са причинени от лица, за които отговарят.
В т.6.2. е предвидено, че в случай на забавяне плащането по вина на
наемателя, последният дължи на наемодателя лихва в месечен размер на 10 %
/десет процента/ от размера на месечната наемна вноска, независимо от
5
просрочените дни. При неплащане на всички произтичащи от договора
задължения до края на текущия месец наемодателя има право да ограничи
достъпа на наемателя до наетия имот до заплащането на всички дължими
суми, както и да прекрати едностранно договора, като наемателя се задължава
в срок от двадесет дни след прекратяването да освободи наетия имот. При
неосвобождаване наемодателя има право да изнесе вещите на наемателя в
присъствието на двама свидетели. Вещите на наемателя ще се съхраняват от
наемодателя до пълното и окончателно изплащане на задълженията.
Договорено е между страните, че същите се освобождават от
отговорност, когато неизпълнението е резултат на непреодолима сила.
„Непреодолима сила“ по смисъла на този договор е всяко непредвидено и
непредотвратимо събитие от извънреден характер и извън разумния контрол
на страните, възникнало след сключване на договора, което прави
изпълнението му невъзможно. Обстоятелствата на непреодолимата сима се
установяват със съответния удостоверителен документи от овластени или
общоприети в подобен тип инстанции /съд, застрахователни дружества,
изпълнителна власт и др./.
Представени и приети като доказателства по делото са фактура № 1935
от 16.11.2021 г. за консумативи на стойност от 672,71 лева, фактура № 1943
от 14.12.2021 г. за консумативи на стойност от 921,70 лева /л.9 от делото/,
фактура № 1938 от 01.12.2021 г. за консумативи на сумата от 14,40 лева
/л.10/, фактура № 1942 от 01.12.2021 г. наем за месец декември на стойност
1800 лева, с ДДС /л.11 от делото/, издадени от ищцовото дружество.
Също и фактура № ********** от 11.12.2021 г. издадена от Енерго-Про
Енергийни услуги ЕАД, за електрическа енергия за месец ноември 2021 г. със
сума за плащане 1061,44 лева/л.12-14/, касов бон от 30.12.2021 г. за заплатена
сума в размер на 1061,44 лева /л.15/, фактура № ********** от 31.12.2021 г.
издадена от „ВиК“ЕООД със сума за плащане 14,40 лева и касов бон от
24.02.2022 г. за заплатена сума в размер на 14,40 лева/л.16-17 от делото/.
Издадена от Енерго-Про Енергийни продажби ЕАД фактура № ********** от
14.11.2021 г. за електрическа енергия за м.октомври 2021 г. със сума за
плащане 1 248,92 лева и касов бон от 30.11.2021 г. за заплатена сума в размер
на 1248,92 лева /л.18-20 от делото/, два броя фактури от Енерго-Про
Енергийни продажби ЕАД – фактура № ********** от 14.01.2022 г. за
6
електрическа енергия за месец декември 2021 г. със сума за плащане 759,54
лева, фактура № ********** от 14.02.2022 г. за ел.енергия за месец януари
2022 г. със сума за плащане – 285,94 лева и косов бон от 01.03.2022 г. за
заплатена сума в размер на 473,60 лева /л.21-25/.
Ангажирани са в хода на процеса и уведомително писмо от управителя
на ищцовото дружество до управителя на ответното такова относно
прекратяване на договор за наем от 01.03.2021 г., уведомително писмо от
ищеца до ответника относно освобождаване на ползвания имот, както и
съответните разписки за получаването им/л.26-32 от делото/.
По делото от л.33 до л.38 се съдържат издадени от ищцовото
дружество: сметка № 1 от 31.10.2021 г. за такса битови отпадъци обект И. на
стойност 448,34 лева; сметка № 2 от 04.01.2022 г. неустойка по договор за
наем на стойност 4500 лева; сметка № 3 от 01.02.2022 г. неустойка по договор
за наем за периода 11.01.2022г. до 31.01.2022 г. на стойност 967,74 лева;
сметка № 4 от 01.03.2022 г. неустойка по договор за наем за периода
01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. на стойност 1500 лева; сметка № 5 от 01.04.2022
г. неустойка по договор за наем за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. на
стойност 1500 лева; протокол № 6 от 18.04.2022 г. неустойка по договор за
наем за времето от 01.04.2022 г. до 20.04.2022 г. на стойност 1000 лева.
В кориците на делото от л.54 до л.61 са представени осем броя фактури
от ответното дружество за заплатени консумативи, касаещи периоди, които са
извън процесния, поради което съдът не следва да коментира същите.
На л.62 от делото се съдържа копие от процесната фактура № 1935 от
16.11.2021 г./представена от ответника по делото/, на която е отбелязано
плащане в брой, но към същата няма приложен фискален бон за заплатена
сума.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и преписка вх.
№ 21967/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Благоевград, ТО гр.П.,
образувана по жалба на управителя на ответното дружество С.Д.К., във
връзка с ограничаване достъпа до наетия имот.
В качеството на свидетел е разпитана съпругата на управителя на
ищеца, която заявява, че фактурата се дава в оригинал на наемателя след като
той даде сумата по наема. Твърди, че в конкретния случай наемателят не е
платил сумата и издадената фактура е останала при тях в оригинал. Излага
7
твърдения, че са правени многократни опити за връчване на фактурата, но
ответника не се появил да плати наемната цена, което наложило на 13.12.
съпругът й да му ограничи достъпа, защото имал и други натрупани сметки.
По подаденото от ищеца заявление било образувано ч.гр.д.№ 512/2022
г. по описа на съда, като срещу издадената Заповед за изпълнение № 384 от
23.05.2022 г. длъжникът „С.“ЕООД е депозирал възражение в
законоустановения срок.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
По делото е безспорно, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 512/2022 г. по описа на РС-П., срещу „С.“ЕООД, както и че
в срока, визиран в чл.414 ГПК, длъжникът е подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, предвид което настоящата претенция по чл.422 ГПК се явява
допустима.
Не се спори между страните, че помежду си са сключили Договор за
наем от 01.03.2021 г., като това обстоятелство се установява по безспорен
начин от представените по делото писмени доказателства.
Спорна по делото е дължимостта на претендираните от ищеца суми,
обусловени от процесното наемно правоотношение.
В тази връзка първостепенната инстанция намира следното:
Относно претенцията за заплащане на сумата от 1277,42 лева, с включен
ДДС, представляваща сума за месечен наем за периода от 01.12.2021 г. до
22.12.2021 г./датата на прекратяване на договора/, съдът намира, че същата е
частично основателна. Аргументи:
От доказателствата по делото се установява категорично /т.к. се
признава и от двете страни/, че още на 13.12.2021 г. ищецът-наемодател без
да предупреди наемателя е ограничил достъпа на ответника до наетата вещ.
Тези действия на „Т.“ ООД-П., според съда са извършени в нарушение
на договореното в чл.6, т.2 от процесния договор за наем, съгласно която
разпоредба – единствено неплащането на всички произтичащи от договора
8
задължения преди изтичане на целия текущ месец /в случая - декември
2021г./, дава право на наемодателят да активира и да се позовава на клаузите
на чл.4, т.2 и чл.6 от контракта.
Нещо повече. Противоречащото на договора лишаване от ползване на
наетата вещ след датата 13.12.2021г., от страна на наемодателя е в пряко
нарушение на чл.3.1 от договора, в която новела е предвидено и основното
му задължение, а именно – „да съдейства за безпрепятстваното използване на
наемната вещ от страна на наемателя по време на действие на договора“.
Обективната невъзможност за наемателя да ползва наетата вещ
предпоставена от действия в нарушение на договора от наемодателя,
обуславя и недължимост на насрещната престация са заплащане на наемна
цена след датата 13.12.2021г., защото основните правни характеристики на
облигационната връзка между страните се свеждат до двустранния и
насрещно възмезден характер на договора им.
В този случай дължимата от ответника на ищеца наемна сума за месец
декември 2021 г. следва да бъде изчислена само за периода от 01.12.2021 г. до
12.12.2021 г., а в останалата претендирана част да бъде отхвърлена, тъй като
за периода от 13.12.2021 г. /датата на ограничаване на достъпа/ до 22.12.2021
г. /датата на прекратяване на договора/ не е налице реално ползване на
наемната вещ, съответно за посочения период няма как да се претендира
заплащане на наем.
Видно от договора за наем страните са уговорили заплащането на
месечен наем в размер на 1500 лева, без ДДС или 1800 лева с ДДС. Месец
декември има 31 календарни дни. Когато се раздели наемната цена на броя на
дните се получава размера на дневния наем, който следва да се умножи с броя
на реално ползваните дни на обекта. Или когато се раздели сумата от 1800
лева на 31 дни, се получава размер на дневния наем от 58,06 лева. Получената
сума умножена по 12 дни /реално ползваните от наемателя/ дава реалния
размер на дължимия наем за месец декември 2021 г., а именно – 696,72 лева.
Следва да се отбележи, че в подадения писмен отговор ответникът
признава, че наемната цена за месец декември 2021 г. не е заплатена до
уговорения между страните срок в договора – 05.12.2021 г. Ето защо
претенцията за заплащане на наем за месец декември 2021 г. следва да бъде
уважена до размер на 696,72 лева, а в останалата част до първоначално
9
претендирания размер от 1 277,42 лева да бъде отхвърлена.
Преждеизложените изчисления, според съда са от такова естество, че не
налагат нужда от назначаване на експертиза, поради което и съдът не е
извършил такива процесуални действия.
На второ място и по отношение на претендираната сума от 568,35 лева,
представляваща остатък от дължимата сума за разход за ел.енергия и вода за
периода от 01.10.2021 г. до 22.12.2021 г. на обща стойност 2 368,35 лева, след
извършено приспадане на авансово платения месечен наем на стойност 1800
лева, съдът намира същата за основателна.
Ответното дружество не представя доказателства за извършено плащане
на сумите за ел.енергия и вода за процесните месеци, които са дължими по
силата на чл.3.2.2 от договора. Представените по делото фактури, към които
има фискални бонове за заплатени дължими суми касаят периоди, които са
извън процесните. Въпреки, че от страна на ответника е представена фактура
№ 1935 от 16.11.2021 г. от съдържащите се по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че същата е платена. В съдебно заседание проведено
на 08.11.2022 г. процесуалния представител на ищеца предостави на
вниманието на съда и трите оригинала на фактура № 1935, а твърденията на
процесуалния представител на ответника, че същата е платена останаха
недоказани.
В тази връзка съдът намира, че претенцията е основателна и следва да
бъде уважена.
Ищцовата страна претендира и заплащане на сумата от 448,34 лева,
представляваща дължима такса за битови отпадъци, за времето от 01.03.2021
г. до 22.12.2021 г.
В сключения договор за наем, в коментираната разпоредба на т.3.2.2 -
страните са се договорили, че наемателят е длъжен да заплаща всички
консумативни разходи, свързани с обикновеното ползване на имота,
включително електроенергия, вода, такса битови отпадъци, както и всички
повреди, виновно причинени от него от датата на влизане в сила на договора.
От събраните доказателства по делото няма данни ответното дружество
до датата на прекратяване на договора да е заплатило дължимата сума за
10
такса битови отпадъци.
По изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид уважаването на част от претендираните вземания, следва да бъде
присъдена и законна лихва върху сумата от 1 713,41 лева, от датата на
образуване на ч.гр.д.№ 512/2022 г. по описа на РС-П. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.86 от ЗЗД.
Относно ищцовата претенция за неустойка, базирана на чл.6.1 от
договора за наем.
Цитираната клауза от договора за наем предвижда, че при
неизпълнение на някоя от страните по договора, се дължи неустойка от
неизправната страна на изправната такава, в размер на тримесечната наемна
цена и обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД - неустойката обезпечава
изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват.
Наред с това, като форма на договорна отговорност е несъмнено, че
неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от
закона е допустима предвид договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и границите
на същата.
В конкретния случай, от една страна се събраха данни за дължимост на
суми за консумативи натрупани до месец декември 2021г. от страна на
наемателя, както и забавяне плащане на наемна вноска съобразно чл.2.2 от
договора, а от друга безспорно установено е обстоятелството, че на
13.12.2021г. наемодателят е ограничил достъпа на наемателя до наетата вещ,
което действие, както бе отбелязано е в явно прекословие с визираното в
чл.6, т.2 от процесния договор за наем, съгласно който само незаплащането
на всички произтичащи от договора задължения преди изтичане на целия
текущ месец /в случая - декември 2021г./, дава право на наемодателят да
стори това /ограничаване достъп до нает имот/.
Ето защо, според настоящия състав неизправни в случая са и двете
страни.
Ищцовата, защото преждевременно е ограничила достъпа на наемателя
11
до наета вещ в разрез с основното си задължение по чл.3 от договора, а
ответната – защото не е заплатила свои задължения в предвидените в
договора параметри.
В тази връзка, претенция за неустойка, за която и да е от страните, би
се явява неоснователна, т.к. активирането и е свързано не само с неизправност
на една страна, но и с изправност на друга / вж. чл.6.1 от договора/.
Относно ищцовата претенция базирана на чл.4.2 вр. чл.6.2 от
договора за наем.
Активирането на чл.4.2 от процесния договор е предпоставено от
прекратяване на договора.
Първото писмо за прекратяване на договора от „Три бора“ ЕООД е с
посочено основание чл.4, ал.1, т.5 от договора, което и означава с тримесечно
предизвестие.
Подобно основание към този момент не е било налице, защото няма
данни да е изпращано такова предизвестие /по смисъла на тази разпоредба от
договора/.
Разпоредбите на чл.4.2 вр. чл.6.2 от процесния договор по своята правна
природа са свързани с новелата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. с ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. с ал.1 от ЗЗД - ако
наемателят, след прекратяване на договора, продължи да ползва вещта,
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение.
Т.е. предпоставките за възникване на отговорността на наемателя за
заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД са: прекратен договор за
наем, изрично противопоставяне на наемодателя срещу ползването на имота,
претърпени вреди, предвидимост на така претърпените вреди и наличието на
причинна връзка между ползването, въпреки противопоставянето на
наемодателя, и настъпилите вреди.
Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на
отговорността за обезщетение.
Изцяло в тежест на ищеца е да установи, че имотът, предмет на
договора за наем се използва от ответника, въпреки противопоставянето му.
Смисълът на обезщетението, което се дължи по силата на разпоредбата
на чл.236, ал.2 от ЗЗД, е да репарира претърпените от наемодателя вреди,
12
настъпили в следствие неправомерното поведение на наемателя.
В случая, обстоятелството признато от дружеството-ищец, че на
13.12.2021г. наемодателят, а не наемателят, в проворечие с предвиденото в
чл.6, т.2 от договора, изначално компрометира възможността от позоваване
на клаузите на чл.4, т.2 и чл.6 от договора от този кантрагент, т.к. е
недопустимо е да се извлича изгода от собствено неправомерно
поведение. С оглед това и претенцията за обезщетение по чл.4.2 вр. чл.6.2 от
договора, също се явява неоснователна.
По отношение на разноските.
И двете страни претендират разноски по делото /по реда на чл.78, ал.1,
респ. ал.3 ГПК/.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищцовата страна претендира разноски в общ размер на 2 436,57 лева,
представляваща заплатените държавни такси и адвокатски възнаграждения в
заповедното и исковото производства /съгласно представен списък с разноски
по чл.80 от ГПК/.
Предвид уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 354,95 лв.
Ответното юридическо лице също претендира разноски съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 1200 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените от последния разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 1025,19 лева.
Така мотивиран, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 ГПК,
по отношение на ищеца „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, че ответникът „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и
13
представлявано от С.Д.К. му дължи сума в размер на 696,72 /шестстотин
деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ лева, с включен ДДС,
представляваща месечен наем за периода от 01.12.2021 г. до 12.12.2021 г.,
като над уважения размер до първоначално претендирания в размер на
1277,42 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 ГПК,
по отношение на ищеца „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, че ответникът „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и
представлявано от С.Д.К. му дължи сумата в размер на 568,35 лв., разходи
за ел.енергия и вода /за периода от 01.10.2021 г. до 22.12.2021 г./,
представлява остатъка от дължимата сума за разход за ел.енергия и вода за
периода от 01.10.2021 г. до 22.12.2021 г. на обща стойност 2368,35 лв. с ДДС
след приспадане на авансово платения месечен наем на стойност 1800 лв. с
ДДС, извършено съгласно чл.2.7 от договора. Стойността 2368,35 лв. е сбора
от следните разходи:
- разходи на стойност 672,71 лв. за ел. енергия за период 01.10.2021-
31.10.2021 г. - фактура №**********/16.11.2021 г.
- разходи на стойност 921,70 лв. за ел.енергия за период 01.11.2021-
30.11.2021 г., фактура №**********/14.12.2021 г. на стойност 921,70 лв.,
- разходи на стойност 759,54 лв. за ел.енергия за период 01.12.2021-
22.12.2021 г.
- разходи за вода за периода от 01.11.2021 до 30.11.2021 г. на стойност
14,40 лв. - фактура №**********/01.12.2021 г.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124, ал.1 и чл. 422 ГПК,
по отношение на ищеца „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, че ответникът „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и
представлявано от С.Д.К. му дължи сумата в размер на 448,34 лв.
/четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща дължимата такса за битови отпадъци, за времето от
01.03.2021 г. до 22.12.2021 г. - сметка № 1/31.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1 713,41 лева, считано от датата на образуване на
ч.гр.д.№ 512/2022 г. по описа на РС-П. до окончателното изплащане на
14
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 512/2022 г. по описа на РС - П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, иск с правно основание чл.124, ал.1
и чл.422 ГПК, срещу ответника „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и представлявано от С.Д.К.,
с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата в размер 4500 лв. - начислена неустойка в
размер на три месечни наема, за която е издадена сметка № 2/04.01.2022 г.,
която неустойка е начислена за едностранно прекратяване на договор по вина
на ответника съгласно разпоредбата на чл.6.1 от сключения между страните
договор за наем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, иск с правно основание чл.124, ал.1
и чл.422 ГПК, срещу ответника „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и представлявано от С.Д.К.,
с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата в размер на 4967,74 лв. без ДДС -
представляваща обезщетение на основание чл.4.2 във връзка с чл.6.2 от
договора в размер на месечния наем за времето от 11.01.2022 г. до 20.04.2022
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17, управлявано и
представлявано от С.Д.К., да заплати на „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, сумата от 354,95 /триста петдесет
и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща сторени
разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Т.“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 41, да заплати на „С.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.“ № 17,
управлявано и представлявано от С.Д.К., сумата от 1 025,19 /хиляда двадесет
и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляващи сторени разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
15
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16